Бившите излизат ли заедно заради децата?

Хайде не откривайте топлата вода.

Разбира се, че всички мъже го играят "зарязани" и "натирени" пред новата. Има си ясна обосновка.

Не е джентълменско да зарежеш жена. Не се води мъжкарско. Да го кажем така - мъж, зарязал жена, си слага репутационна щета. Рискува обществения си авторитет. Мъжът е призван да се грижи за жената, да е силният, да е базата, основата.... Как така ще я зарязваш??? Какво послания отправя това към следващите ти евентуални жени? Как така... зарязвач? Изоставител? Хм....

А нека не си говорим глупости. Жените не са и никога не са понасяли зарязването добре. Една жена не е създадена, за да бъде зарязвана. Жената е принцеса, кралица. Коя принцеса иска да бъде зарязана?

Мъжете, от друга страна, с малко изключения, се справяме по-лесно със зарязването и въобще с всякакви драматични "не"-та в любовен план. Още в тийн годините се научваме на "не" и просто свикваме да не правим огромна житейска драма. Тая не ще, ок - друга ще ще. То и неслучайно повечето разведени мъже, макар и умилкващи се около бившата, скоро се обзавеждат с нова. Че и тя ги зарязва и скоро пак идва нова.

Та.... думата ми е, че никога обществото не е гледало с добро око на мъж, който зарязва. Не е престижно. По-добре го играй зарязан и отхвърлен - (знаете, кандидатки да те утешат бол), отколкото да се правиш на велик зарязвач. Няма възхищение към втория тип образ. Не е любимец на публиката.

И друго. Пак клише. Пак старо като света.

"Мъжете никога не те зарязват. Те просто почват да се държат така, че ти да ги зарежеш".

И от личен опит го казвам - не мога да зарежа жена. Обидно е. Унизително е. Просто... винаги има начини да я накараш тя да те зареже. Един джентълмен на първо и последно място винаги дължи на дамата си уважение и опазване на достойнството ѝ пред обществото. Жените са особено горди с изречението "натирих го", "изгоних го"... Един мъж трябва да може да преживее това спокойно и без драми. Поне това дължи на жена, с която е делил хляб и легло.

И аз не бях чела по-голяма измишльотина. А ако наистина има такива мъже..жалко!

Твърде крайна констатация, Nofelet. И не виждам нищо неджентълменско в това да финализираш едни отношения като това е инициирано от мъжа. Всеки има правото да прецени на даден етап от връзката, че тя няма бъдеще. Не чувствам никакви скрупули, нито страхове как ще ме възприеме обществото при мисълта, че видиш ли - аз съм "зарязал" партньорката. На обществото му е само до моя личен живот, че сън да не ме хваща... Подобно разсъждение би било адекватно в населено място, в което всеки познава всеки и мисълта, че може да се лепне такова клеймо, изглежда ужасяваща. И дори тогава би изглеждало ужасяващо, но ако дамгосаната е жена, а не мъж.
За "принцесите и кралиците" - трябва ли да правя чудеса от глупост, само и само да я докарам до състояние, в което тя да се отврати и да се мотивира достатъчно, че да ме "зареже"?
Справянето с отхвърлянето няма да го коментирам. Също съм на мнение, че мъжете са по-стабилни емоционално, независимо, че покрай бивши съм се наслушал за ревльовци или агресивни, и трудно приемащи финал мъже.
Възможно е обществото да не гледа с добро око на мъжете, които зарязват, но не считам, че се възторгва от серийно зарязваните мухльовци. За мен, лично, свиренето на тази тънка струна е крайно унизително. Нямам потребност да прибягвам до такива отчаяни средства, че да привлека и задържа нечий интерес. Да не говорим, че съжалението и съчувствието са краткотраен фактор. Считам, че серийно зарязващият мъж, поставен на везни със серийно зарязвания мъж - ще наклони везните в своя полза. Не за това, че жените харесват и одобряват първия тип, а защото не харесват и не одобряват мухльовците.
Последното, честно казано, ми звучи фалшиво и изкуствено. Не намирам нищо обидно и унизително, ако бъдеш искрен, тактичен и внимателен, поднасяйки нещо подобно. Не казвам, че не боли, когато партньорката храни чувства към теб, но пък и не намирам нищо джентълменско в това, да я докарам до състояние, в което чувствата и да се обърнат на 180° и отблъсната, да ме напусне. И тогава пак се допитай до обществото и неговото мнение за мен.

Просто се огледай около себе си. Редките  изключения само потвърждават правилото.

Аз гледам себе си и мъжете в моя живот. Моя бивш заобича повече децата след като спря да обича мен. На някои им трябва време за да осъзнаят кои са важните неща в живота.

По - нелепо твърдение не бях чела!

Вярно е, че мъжете рядко зарязват жена. Просто почват да се държат свински, така че тя неминуемо да им даде пътя. Именно свинствата внасят напрежението и оставят неприятните спомени после. А мъжът се жали пред близки и познати, че жена му го е изгонила без причина... той толкова си е искал семейството, ама тя като не го иска.... сама го е изгонила!

Рядко зарязват, не щото са големите джентълмени и кавалери, а просто им е супер удобно "мама" у дома да ги обгрижва, докато те се изживяват като тийн навън с "каките".Нищо че са вече плешиви или побелели....   
Което си е антимъжко отвсякъде.....и подло, и тъпо, и мръсно, и ...ябе, която и дума да си харесате, все става.

Аз смятам, че никой мъж не би зарязал жена си, заради любовница. Изтарикатиха се вече и осъзнаха, че ако го направят, автоматично любовницата ще им стане жена и  пак ще се докарат до положение да търсят нова любовница! 😜 Затова си карат на сигурно с домакинята и любящата майка у дома, даваща им уюта, спокойствието, чистите чорапи и топлата мусака, и страстта и пеперудите навън, от единствената, която ги "разбира" и кара кръвта им да бушува! 😜

Въпрос на договорка. Никога не сме били с бившия и сина ми до момента на тържество, кафе и т.н. А са минали едни 7 години. Друг въпрос е, че няма да допусна детето ми да има два бала, две сватби и т.н. Нямам нищо против да се виждаме и събираме, като също нямам против и с половинките да сме. С бившия се чуваме, виждаме и т.н. когато се налага. Тона е приятелски и се разбираме. Ще бъде тотална загуба на нерви настоящата му половинка да ревнува от мен. Може да съм приятел, майка на голямото му дете и т.н., но виж жена пак няма да му стана
Не бих се притеснявала, ако съпруга ми излиза с детето си и майка му. Той го е правил за период от няколко месеца. Тя тогава дори се опитваше да се събере с него. Викаше го да види детето в дома и, а детето спеше, на кафе, а детето с бабата и т.н.  Ми като знам, че човека ме обича и е там заради детето си, то няма причина да се чувстам застрашена или да ревнувам. 
Децата заслужават максимума от родителите си при обстоятелствата, в които живеят. А ако един мъж, обича жена си, друга, дори и майката на детето му няма шанс да пробие. Ако пък успее, то е повече от ясно, че нещата не са били ОК. Ако ще пазя мъжа си от майката на детето му, то каузата е загубена.

Това много зависи от предистория, отношения и най - вече желанието да постигнеш хармония. 
Щом една жена ще се грижи за сина ми 5-10 и т.н. години, докато живее с баща му, то тя има място на празниците на детето, до съпруга/партньора си. Партньорката на БНД се грижи добре за сина ми и ми помага. Когато две (като "две" е задължително, с една само не става) интелигенти жени застанат една срещу друга, те съумяват да се разберат. Спокойна съм за сина си и ми е приятно, че мога да разговарям с нея дали на живо, дали по телефон, без да усещам грам от онова бившата/настоящата. Детето ми е част от семейството на баща си, не е принаден там. Държа да контактува с всички и да не е просто на гости. Бих се подразнила, ако баща му не го интегрира и запознае с важните за него хора.
Уважавам бившия си мъж и точно никога няма да седна да си играя на "Ела да те дразня", при него ситуацията е същата.

MeMyselfI страхотни отношения, мога само да се възхищавам. Много малко хора постигат това, може би защото не им достига емоционална зрялост и интелект. Хубаво е да прочета, че има и различни хора.

MeMyselfI, това което си описала, е изключително рядка картинка. В такъв случай съм напълно „ЗА”, дори такива хора ми пълнят душата. Но това го има само когато и трите/четирите страни са изключително интелигентни. Един да не е  и нищо не става.

Имах съученичка, на която родителите бяха разведени.Бащата женен втори път, имаше дете и от втората жена. За период от 1 година, моята приятелка живееше при баща си, с второто му семейство. Не помня вече защо се е наложило да отиде при баща си. Момичето обичаше втората жена почти като майка, а и самата жена се грижеше много добре за нея. Била съм свидетел на перфектни взаимоотношения между бивши и настоящи съпрузи. Рядко се случва и е страхотно да бъде така. Но много зависи от причините, довели до раздялата....

Яко е бившата и настоящата да ходят на шопинг с общите и отделните деца, да си уговарят график кой кога да ги гледа, води, взима... Италианска работа и висш пилотаж ми се струва.