Много харесвам Марина Фиорато. Само " Дамата с червения мундир" не ми допадна особено.
- Публикувана: 12 септ. 2018, 11:28 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2019, 19:04 ч.
В момента чета ... 59
Здравейте ,
Видях ,че сте обсъждали М. Фиорато - аз също много я харесвам , а Тайната на Ботичели е една от любимите ми нейни книги
Аз завърших Забравена истина на К.А.Тъкър -приятен любовен роман ,без да е нещо особено и учудващо дори за самата мен реших да започна Подсъзнанието може всичко на Кехоу. Никога до сега в живота си не съм чела подобен тип литература ,но подтикната от една приятелка реших все пак да дам шанс на книгата . За сега съм прочела една трета от нея и написаното ми допада .... привърженик съм на идеята за положителното мислене като цяло , не конкретно свързано с идеите на Кехоу , а по скоро идеята ми е да гледам колкото се може по положително на всичко около мен , а не да се оплаквам от всяко нещо. В България доста често е разпространен синдрома не непрестанно оплакващите се хора от всичко .. от държавата , правителството , здравеопазването и т.н.т.... , а не мен ми се иска да се фокусирам върху това ,което имам и , за което съм благодарна , а не върху онова ,което не върви.
Съжалявам ,че се отплеснах доста от темата , ако трябва коментара ми може да бъде изтрит , но въз основа на това реших да дам шанс на тази книга , за която се говори ,че е променила живота на толкова хора по света и да видя какво толкова пише в нея.
Като я прочета ще споделя цялостното си впечатление
Видях ,че сте обсъждали М. Фиорато - аз също много я харесвам , а Тайната на Ботичели е една от любимите ми нейни книги
Аз завърших Забравена истина на К.А.Тъкър -приятен любовен роман ,без да е нещо особено и учудващо дори за самата мен реших да започна Подсъзнанието може всичко на Кехоу. Никога до сега в живота си не съм чела подобен тип литература ,но подтикната от една приятелка реших все пак да дам шанс на книгата . За сега съм прочела една трета от нея и написаното ми допада .... привърженик съм на идеята за положителното мислене като цяло , не конкретно свързано с идеите на Кехоу , а по скоро идеята ми е да гледам колкото се може по положително на всичко около мен , а не да се оплаквам от всяко нещо. В България доста често е разпространен синдрома не непрестанно оплакващите се хора от всичко .. от държавата , правителството , здравеопазването и т.н.т.... , а не мен ми се иска да се фокусирам върху това ,което имам и , за което съм благодарна , а не върху онова ,което не върви.
Съжалявам ,че се отплеснах доста от темата , ако трябва коментара ми може да бъде изтрит , но въз основа на това реших да дам шанс на тази книга , за която се говори ,че е променила живота на толкова хора по света и да видя какво толкова пише в нея.
Като я прочета ще споделя цялостното си впечатление
Аз четох книгата на Кехоу преди години, когато се бях уплашила от един здравословен проблем, а и като цяло не се чувствах никак добре психически (имаше конкретни причини, които година по-късно излязоха от живота ми, слава богу). Помня, че книгата ми хареса, дори известно време май се опитвах да я прилагам. Не трая дълго, както и с други подобни книги. Но ми е приятно да чета книги за самопомощ - или не толкова за самопомощ, макар че и такива чета, колкото за храненето и разни аспекти на здравето, които ме засягат мен лично или близките ми. Макар че всъщност и тези книги на практика са за самопомощ. Както и да е. Много полезни неща съм научила по този начин, а и този ми интерес доведе и до един професионален ангажимент, с който сега се гордея. В момента чета подобна книга, споменах наскоро - на една американка, която, след като щитовидната й жлеза е била унищожена с радиоактивен йод заради Базедова болест (това е стандартна терапия, особено в САЩ), от години се бори с неприятните симптоми на хипофункцията и в книгата споделя опита си, а също разказва и още няколко интересни случая (на реални хора), пише и каква информация е намерила в научната литература по някои интересни теми в този контекст. На малка част от тези публикации съм попадала и аз, но тя е събрала много информация на едно място и високо оценявам това, че цитира източниците (така и трябва, разбира се). И книгата е наистина много полезна, когато животът те е сблъскал с тези проблеми, както стана с мен.
А иначе чета и Арне Дал (първата от трите до момента книги за Сам Бериер и Моли Блум - заглавието на шведски е Utmarker) и ми е много интересно - много добре написан криминален трилър, поредицата се очертава силна според мен, а четох положителни отзиви и за другите книги на Арне Дал.
А иначе чета и Арне Дал (първата от трите до момента книги за Сам Бериер и Моли Блум - заглавието на шведски е Utmarker) и ми е много интересно - много добре написан криминален трилър, поредицата се очертава силна според мен, а четох положителни отзиви и за другите книги на Арне Дал.
Днес прочетох две книги:
"Вълшебникът" на Владимир Набоков: Впечатленията ми са горе-долу подобни като тези за "Любов по време на холера" на Габриел Гарсия Маркес. Разликата е, че книгата на Набоков е 4 пъти по-кратка, а и ми хареса 1-2 идеи повече. Давам ѝ оценка3,5*/5*. Ще чета и друго от него с надеждата да ми хареса повече.
"Той" на Джон Конъли: Прочетох я буквално преди минути. За човек, който не е фен на автора и който е чувал смътно за легендарните комици Лаурел и Харди, тази книга се оказа чудесна. Доста нетипична е за него, което не я прави непременно лоша. Останах изненадана и от стила му на писане, не го очаквах. Щом успя да ме привлече да науча повечето за въпросното дуо, значи си е свършил чудесно работата. Не бих я препоръчала с лека ръка на феновете му, нито на тези, които са гледали Лаурел и Харди по телевизията, защото не знам дали ще я оценят така, както аз.
"Вълшебникът" на Владимир Набоков: Впечатленията ми са горе-долу подобни като тези за "Любов по време на холера" на Габриел Гарсия Маркес. Разликата е, че книгата на Набоков е 4 пъти по-кратка, а и ми хареса 1-2 идеи повече. Давам ѝ оценка3,5*/5*. Ще чета и друго от него с надеждата да ми хареса повече.
"Той" на Джон Конъли: Прочетох я буквално преди минути. За човек, който не е фен на автора и който е чувал смътно за легендарните комици Лаурел и Харди, тази книга се оказа чудесна. Доста нетипична е за него, което не я прави непременно лоша. Останах изненадана и от стила му на писане, не го очаквах. Щом успя да ме привлече да науча повечето за въпросното дуо, значи си е свършил чудесно работата. Не бих я препоръчала с лека ръка на феновете му, нито на тези, които са гледали Лаурел и Харди по телевизията, защото не знам дали ще я оценят така, както аз.
Преди известно време прочетох “Прекалено шумна самота” на Бохумил Храбал, но чак сега намирам някоя минтука да пиша за нея.
Храбал се е забил ярко в читателската ми памет с двата си знакови романа "Строго охранявани влакове" и "Обслужвал съм английския крал". И сякаш бях приключила с него, защото смятах, че съм прочела най-добрите му постижения. "Прекалено шумна самота" обаче просто ме спечели още на ниво заглавие. Има много хора, които купуват книги заради корицата, а аз понякога купувам заради заглавието. Всъщност харесвам и корицата, абе всичко в тази книга харесвам. В началото малко скептично си размишлявах как ще успее Храбал да ми влезе под кожата отново на едни нищо и никакви 126 страници (който ме познава е наясно, че за мен книги от 500 страници са симпатично дебели, при 600+ изпадам в екстаз
), но талантът си е талант, разположен и на 100, и на 1000 страници.
Главният герой Хантя работи в пункт за преработване на стара хартия в продължение на 35 години всеки божи ден. През ръцете му минава какво ли не и с времето той се е научил да отделя някои от редките книги, които са се озовали в неговото мазе, да ги отнася вкъщи и да ги чете. Или да ги трупа над леглото си, където те витаят неуморно над сънищата му. Ежедневието на добрия стар Хантя е монотонно и сиво, но наблюденията му над живота са ярки и запомнящи се като шарените, атлазени фусти на циганките, които идват да си почиват от време на време в купищата все още непреработена хартия, която се трупа около него. Няма да ви разсъждавам за гледната точка на "малкия човек“, ясно е, че не само руските класици могат да пишат прекрасно за неговия душевен мир, няма и да ви спестя твърдението, че книгата е тъжна. Да, тъжна е и прекрасна едновременно. Роман за мечтите, които не угасват до последно под тежестта на делника, за любовта към словото, за адската горчивина да се почувстваш ненужен след 35 години неуморна работа на едно и също място, за странната любов от младежките години, която избледнява, но не изчезва. И всичко това, пропито на моменти с едно тънко чувство за хумор, което блесва внезапно като златен зъб в устата на привидно сериозен господин (обещавам ви, че след прочита на „Прекалено шумна самота“ карането на ски ще добие нов подтекст за вас).
Мога да пиша още много за тази книга, но не ми се иска отзивът ми да се окаже по-дълъг от самата нея Затова ще оставя думите на самия Бохумил Храбал да ви убедят окончателно да я прочетете: „Небесата не са хуманни, но има нещо, което може би стои над небесата – съчувствието и любовта, която забравих и загърбих.“
Сега чета едно временно две книги - "Мозайка от убийства" на Антъни Хоровиц и "Тяло под роклята" на Галин Никифоров. И двете страшно много ми харесват по съвсем различни причини
Храбал се е забил ярко в читателската ми памет с двата си знакови романа "Строго охранявани влакове" и "Обслужвал съм английския крал". И сякаш бях приключила с него, защото смятах, че съм прочела най-добрите му постижения. "Прекалено шумна самота" обаче просто ме спечели още на ниво заглавие. Има много хора, които купуват книги заради корицата, а аз понякога купувам заради заглавието. Всъщност харесвам и корицата, абе всичко в тази книга харесвам. В началото малко скептично си размишлявах как ще успее Храбал да ми влезе под кожата отново на едни нищо и никакви 126 страници (който ме познава е наясно, че за мен книги от 500 страници са симпатично дебели, при 600+ изпадам в екстаз
), но талантът си е талант, разположен и на 100, и на 1000 страници.Главният герой Хантя работи в пункт за преработване на стара хартия в продължение на 35 години всеки божи ден. През ръцете му минава какво ли не и с времето той се е научил да отделя някои от редките книги, които са се озовали в неговото мазе, да ги отнася вкъщи и да ги чете. Или да ги трупа над леглото си, където те витаят неуморно над сънищата му. Ежедневието на добрия стар Хантя е монотонно и сиво, но наблюденията му над живота са ярки и запомнящи се като шарените, атлазени фусти на циганките, които идват да си почиват от време на време в купищата все още непреработена хартия, която се трупа около него. Няма да ви разсъждавам за гледната точка на "малкия човек“, ясно е, че не само руските класици могат да пишат прекрасно за неговия душевен мир, няма и да ви спестя твърдението, че книгата е тъжна. Да, тъжна е и прекрасна едновременно. Роман за мечтите, които не угасват до последно под тежестта на делника, за любовта към словото, за адската горчивина да се почувстваш ненужен след 35 години неуморна работа на едно и също място, за странната любов от младежките години, която избледнява, но не изчезва. И всичко това, пропито на моменти с едно тънко чувство за хумор, което блесва внезапно като златен зъб в устата на привидно сериозен господин (обещавам ви, че след прочита на „Прекалено шумна самота“ карането на ски ще добие нов подтекст за вас).
Мога да пиша още много за тази книга, но не ми се иска отзивът ми да се окаже по-дълъг от самата нея
Затова ще оставя думите на самия Бохумил Храбал да ви убедят окончателно да я прочетете: „Небесата не са хуманни, но има нещо, което може би стои над небесата – съчувствието и любовта, която забравих и загърбих.“Сега чета едно временно две книги - "Мозайка от убийства" на Антъни Хоровиц и "Тяло под роклята" на Галин Никифоров. И двете страшно много ми харесват по съвсем различни причини
Не съм чела още Храбал, но тази книга със сигурност ще си я подаря. Самият той е работил като героя си в пункт за преработка на хартия.
Лу, да споделиш и за "Тяло под роклята".
Аз останах приятно изненадана от "Денонощната книжарница на мистър Пенумбра" на Робин Слоун. Други книги за книжарници откровено са ме дразнели. Тази се оказа добра симбиоза между модерност в лицето на програмисти и добрите стари хартиени книги. Има и едно тайно общество и петвековна загадка.
Днес започнах "Кажи, че си моя" на Елисабет Нуребек. Трилърите определено не са моят жанр, но тази се чете леко и ми е интересна.
Лу, да споделиш и за "Тяло под роклята".
Аз останах приятно изненадана от "Денонощната книжарница на мистър Пенумбра" на Робин Слоун. Други книги за книжарници откровено са ме дразнели. Тази се оказа добра симбиоза между модерност в лицето на програмисти и добрите стари хартиени книги. Има и едно тайно общество и петвековна загадка.
Днес започнах "Кажи, че си моя" на Елисабет Нуребек. Трилърите определено не са моят жанр, но тази се чете леко и ми е интересна.
Прочетох " Трима другари" и "Живот назаем" на Ремарк.
Случайно ми попаднаха, но за мен тези книги са идентични.
Еднакъв замисъл с различни персонажи.
Поправете ме , ако греша.
Все пак са класика и тези книги едва ги прочетох за месец и отгоре-бавно ми вървяха.
Започвам " Анатомията на едно изчезване" от Хишам Матар.
За сега върви увлекателно.
Случайно ми попаднаха, но за мен тези книги са идентични.
Еднакъв замисъл с различни персонажи.
Поправете ме , ако греша.
Все пак са класика и тези книги едва ги прочетох за месец и отгоре-бавно ми вървяха.
Започвам " Анатомията на едно изчезване" от Хишам Матар.
За сега върви увлекателно.
Ако "Тетрамерон" на Сомоса се води от слабите му (някакви такива отзиви намерих), то не искам да си представям какви са силните Ако са също така психаделични, ще ми стане любим. Изключително удоволствие с регулярни нотки на отвратителност. Само че на моменти символиката съвсем ми бягаше и не съм сигурна, какво разбрах от всичко 
Но и тия дни съм малко глупава, още премислям отделни моменти и истории да им търся значението (ако изобщо има такова).
Ако са също така психаделични, ще ми стане любим. Изключително удоволствие с регулярни нотки на отвратителност. Само че на моменти символиката съвсем ми бягаше и не съм сигурна, какво разбрах от всичко Но и тия дни съм малко глупава, още премислям отделни моменти и истории да им търся значението (ако изобщо има такова). Препоръчани теми