A, моля - търсим на кого да си пробутаме децата, за да се почувстваме за няколко часа като бели хора и да си чуем мислите. Не да бръмчим по дискотеки:)
- Публикувана: 10 септ. 2018, 20:04 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2018, 19:48 ч.
В мен ли е проблемът ?
Оставям и аз тук моите 5 стотинки в темата.
alethea, ти оплакваш ли се, хвалиш ли се, не ми стана много ясно?
Така като чета писанията, моето предположение е, че след курcантстването в морското, авторката е назначена някъде на щат във флота. Напълно е възможно на служба наистина особенна (флот е все пак) ама заплатите не са чак много дебели. Тя пък си мечтае да се реализира по-добре, я на чужд кораб, я като капитан нещо, я офшор. Ами, дай боже всеки му, дето се вика.
Аз спирам да я мисля, в тази професия поне мъже не липсват. Ще се харесат с някой и ще си народят 2-3 дечица.
Единствено ми се иска, да не се опитва да звучи чааак толкова помпозно и претенциозно, хем не и се получава пък разваля доброто впечатление.
alethea, ти оплакваш ли се, хвалиш ли се, не ми стана много ясно?
Така като чета писанията, моето предположение е, че след курcантстването в морското, авторката е назначена някъде на щат във флота. Напълно е възможно на служба наистина особенна (флот е все пак) ама заплатите не са чак много дебели. Тя пък си мечтае да се реализира по-добре, я на чужд кораб, я като капитан нещо, я офшор. Ами, дай боже всеки му, дето се вика.
Аз спирам да я мисля, в тази професия поне мъже не липсват. Ще се харесат с някой и ще си народят 2-3 дечица.
Единствено ми се иска, да не се опитва да звучи чааак толкова помпозно и претенциозно, хем не и се получава пък разваля доброто впечатление.
Не е нужно да е сама като куче. Нима в живота съществуват само мъжа и децата? Нека си поживее, пък като стане на 27-28 може да е на друго мнение.
Не е нужно, но е, очевидно от думите и. Пък като живее живот на отшелник, с идеали скъпа кола, следващата тема ще е - сама на 30?
Благодаря за критиките .
Човек трябва да понася критика.
Да не очакваше всички да те подкрепят и да те галят с перце.
Аз ако се вслушвах или поне обмислях критиките, щях да си спестя много беди.
Успех във всяко начинание!
Впрочем един съвет - когато разни тетки ти говорят, че ти е време да родиш, да не вземеш да ги приемаш вътрешно? Те така си мъмрят, да се намират на приказка. Сега ти е точно време да работиш, имаш мин. 5 години. Хич не е нужно да се отказваш от перспективна работа, само защото някоя леля казала, че е време за бебета. Не и пука реално, както казах - на повечето хора не им пука за другите.
Здравейте !
Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г.
Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г.
Скрит текст:
И от доста време / от започването на студентството / , се промених доста , което вече започвам да считам като проблем и да си задавам въпроса ,, дали всъщност аз не съм сбъркана някъде ,, в сравнение с моя набор .
Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на бих казала , интересно и заслужаващо си времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .
Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .
Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .
За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки е смешно и трябва да са повече .
Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .
Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .
Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .
Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от 5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .
Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .
А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......
Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .
А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .
Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .
В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?
Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??
Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....
Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?
Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого , без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?
Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??
Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности , отколкото едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам . / .
Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .
Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на бих казала , интересно и заслужаващо си времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .
Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .
Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .
За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки е смешно и трябва да са повече .
Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .
Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .
Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .
Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от 5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .
Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .
А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......
Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .
А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .
Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .
В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?
Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??
Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....
Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?
Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого , без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?
Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??
Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности , отколкото едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам . / .
Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .
Животът дава добри уроци.За който може да ги разгадае и разбере.
Ще напиша само един коментар.
Прочетох, че всички започнаха да се уговарят по социални мрежи и чат. Не мислите ли, че това вече не е нормално? Сигурно съм от малкото хора, които искам някой да ми звънне по телефона, да си поговорим, да се разберем за среща. Нямам фейсбук и не ми трябва фейсбук. Имам viber и това е единственото приложение, което използвам за чат. Тези социални мрежи разбиваха взаимоотношенията между хората. Всички са станали едни зомбита. Като изляза навън, всеки щрака на телефона си.
Ами като само тя звъни по телефона, а другите въобще не искат да й звънят? Тези хора само чакат ти да им се обадиш. Когато някой не ме търси, приемам го, че не го интересувам изобщо. Защо трябва аз да потърся първа някого? Това не е ли унижение? А този някого никога да не ме потърси по телефона. По този начин досаждам на този човек. Той не иска да има нищо общо с мен. Показва го съвсем ясно, когато не ти се обажда и/или пише по вайбър или друга социална мрежа.
Прочетох, че всички започнаха да се уговарят по социални мрежи и чат. Не мислите ли, че това вече не е нормално? Сигурно съм от малкото хора, които искам някой да ми звънне по телефона, да си поговорим, да се разберем за среща. Нямам фейсбук и не ми трябва фейсбук. Имам viber и това е единственото приложение, което използвам за чат. Тези социални мрежи разбиваха взаимоотношенията между хората. Всички са станали едни зомбита. Като изляза навън, всеки щрака на телефона си.
Ами като само тя звъни по телефона, а другите въобще не искат да й звънят? Тези хора само чакат ти да им се обадиш. Когато някой не ме търси, приемам го, че не го интересувам изобщо. Защо трябва аз да потърся първа някого? Това не е ли унижение? А този някого никога да не ме потърси по телефона. По този начин досаждам на този човек. Той не иска да има нищо общо с мен. Показва го съвсем ясно, когато не ти се обажда и/или пише по вайбър или друга социална мрежа.
Мразя да говоря по телефон, мразя да ми звъни. Не харесвам звука, не мога да си обмисля отговора, трябва веднага да отговарям...и затова си ползвам ФЕйсбук от компа за уговорки. На телефона нямам чат, рядко ползвам нет. Уговорките - в писмен вид, че иначе забравям:) а и с деца наоколо не може да се говори по телефон.
Сирен, аз съм точно обратното. Хора всякакви.
На виновната не са и казали всички да тича да ражда, аз и не бих. Ако ще да има деца, то не е завсеки.
Единственото, което ще кажа със сигурност, е че приоритетите се ппоменят. Мисленето и нагласата също. Не коренно, но се променят с годините.
Затова е хубаво човек да не взима крайни решения и позиции, да не се окаже прецакан..
Дженифър, ми тя не каза че им звъни, а те на нея не. Каза че никой не я търси, което е различно.
Аз съм търсач, като се сетя, че някой не съм чувала скоро, му звъня. Ама като месеци само аз го правя, взема че спра, дето се вика, схващам намека, макар и със закъснение.
На виновната не са и казали всички да тича да ражда, аз и не бих. Ако ще да има деца, то не е завсеки.
Единственото, което ще кажа със сигурност, е че приоритетите се ппоменят. Мисленето и нагласата също. Не коренно, но се променят с годините.
Затова е хубаво човек да не взима крайни решения и позиции, да не се окаже прецакан..
Дженифър, ми тя не каза че им звъни, а те на нея не. Каза че никой не я търси, което е различно.
Аз съм търсач, като се сетя, че някой не съм чувала скоро, му звъня. Ама като месеци само аз го правя, взема че спра, дето се вика, схващам намека, макар и със закъснение.
Не съм изчела цялата тема, отговарям на първия пост.
Съвсем нормално е, според мен, на 23 год да не искаш деца. По-скоро обратното го намирам за нередно. Освен това си мисля, че няма нужда на 23 год да решаваш и да планираш целия си живот. Никой не знае какво може да му се случи и накъде ще го отвее вятърът. Нито знаеш какъв акъл ще ти дойде след 10 год. Човек на 23 и на 33 мисли много различно. Променят се и приоритетите и начина на мислене, и всичко. Така че не се заричай за нищо. Живей си както ти харесва в момента, прави това което сега ти е интересно и смяташ за важно, а какво ще стане нататък само времето ще покаже. Ще го решаваш като му дойде времето.
Съвсем нормално е, според мен, на 23 год да не искаш деца. По-скоро обратното го намирам за нередно. Освен това си мисля, че няма нужда на 23 год да решаваш и да планираш целия си живот. Никой не знае какво може да му се случи и накъде ще го отвее вятърът. Нито знаеш какъв акъл ще ти дойде след 10 год. Човек на 23 и на 33 мисли много различно. Променят се и приоритетите и начина на мислене, и всичко. Така че не се заричай за нищо. Живей си както ти харесва в момента, прави това което сега ти е интересно и смяташ за важно, а какво ще стане нататък само времето ще покаже. Ще го решаваш като му дойде времето.
alethea, аз не разбрах къде точно е проблема...
Добре, не искаш на този етап деца. Както вече ти казаха - приоритетите се променят. Няма нищо странно на този етап така да разсъждаваш, но това обикновено не е завинаги. Някой ден може да решиш друго.
Да оставим децата настрана. Има време и за тях.
По-скоро ти липсва компания в живота. Очевидно е, че трябва вече да зачеркнеш тази стара несподелена любов и да гледаш напред. Според мен ето това ти пречи най-много.
Добре, не искаш на този етап деца. Както вече ти казаха - приоритетите се променят. Няма нищо странно на този етап така да разсъждаваш, но това обикновено не е завинаги. Някой ден може да решиш друго.
Да оставим децата настрана. Има време и за тях.
По-скоро ти липсва компания в живота. Очевидно е, че трябва вече да зачеркнеш тази стара несподелена любов и да гледаш напред. Според мен ето това ти пречи най-много.