В Надежда попаднах на Димова, на спешния кабинет. Жената каза, нищо ти няма, всичко ти е наред. Прегледа ме. Видя две сакчета, едното някакво по-странно, но май са две. Изпрати ме по живо, по здраво със заръки за папаверин инжекция евентуално, нямало смисъл от но шпа, не помагало. Ако ще го /ги бъдело, божа работа, ако ли не, нищо не можела да направи. По отношение на антикоагулантите, да съм спряла аспирина, защо ми бил, и евентуално да увелича клексана, че ми бил малко на килограмите, но не можела да се ангажира. Сложих си инжекцията, пооблекчи ме доста, но директно отидох в спешното на Токуда. Държаха ме 7 часа. Дори обезболяващо не ми предложиха, не стигнаха до никакъв извод, платих си като поп 140 лв., станах и си заминах отвратена. Измъчих си детето да виси по коридори и коли, дано не сме лепнали някой вирус...
Прехвърляха си топката за кой специалист съм, всеки вика вземи я ти... Неврологът естествено каза, че не съм за него, нямат нищо общо болежките ми. Съдовият, една млада приятна дама обстойно ми прегледа вените на краката, заключи, че са проходими, проблемът явно не бил от нейната компетенция, да търсят другаде.Също не се ангажира с снтикосгулантна терапия, т.к. нямало да ме следи. Гинеколог ангажираха за преглед, но да стоя да чакам, защото влизал на раждане. Чаках го час и половина. Една напреднала бременна дойде в спешното със сериозни притеснения, опитаха да я отпратят без консултация с АГ. Тя им вдигна скандал и да ви кажа, съжалих, че съм такава овца, да чакам часове наред безропотно, при нея ефект имаше, директно я изпратиха в отделението. АГ -то чак сега се канел да влиза на онова раждане, а аз какво дремя там?!? Тогава ми хрумна, така и така чакам защо не ми пуснат едни изследвания междувременно, как пък те не се сетиха. Изказах предположение, че може да е нещо бъбречно, всичко все пак ме боли от кръста надолу. Болката е силна /въпреки спазмолитика/. Идеята им се стори добра. Мина още час. Изпратиха ме и мен в АГ-то да чакам там. Посрещна ме една мила млада жена др Томова, която с помощта на зоркия поглед на един мил др Илиев гледаха, гледаха и не забелязаха нито един сак, камо ли два, нито 3 см. миомен възел, въобще заключиха, че не могат на този етап да потвърдят бременност, да пусна ново чхг, пък след седмица да ги посетя пак, за да ме прегледат отново... Какви мили хора... Попитах все пак, очевидно папаверинът е оказал някакво въздействие, може би все пак не е лошо да ми сложат някоя инжекцийка. Кръвните изследвания не показвали възпаление, да си изчакам урината, която незнайно защо все още не била готова, два часа по-късно и да отида пак, когато е готова, за да решат дали да не ми пуснат една банка спазмолитик венозно.
Връщам се в спешното. 40 минути по-късно излиза резултатът от урината. Повишени левкоцити, но било нормално за бременни. Бактерии, но нали не е стерилна, нищо не значело. Кетони, защо не ядеш ли? Е как да ям, кога време за ядене от превисването цял ден. И нещо странно, един от показателите, не разбрах кой, показвал, че не съм яла протеини. Но за жени било нормално. Странно, защото аз въглехидрати не ям... Това базофилни, еузофили или незнам си какви бяха, тромбоцити, че бяха извън норми не ги вълнуваше хората, какво повече да им обяснявам анамнезата си за Енти път днес, напълно безсмислено. Другите, честно и не запомних, утре ще ги разгледам, защото вече беше толкова късно, и като знам как това малкото човече е издържало геройски, чакайки ме с баща си, докато някакви си експериментират със знанията и гледат да им мине деня, и реално нищо не ми помогнаха, истински се изнервих. Нямах търпение да си тръгна и да си потърся читав доктор, който да не ме прави на маймуна. На вратата все пак се сетиха да попитат по междудругото, а дали ме боли още?!? Казах, не, мина ми всичко и си тръгнах. Иначе докторът беше готин, млад левент, идеален за холивудски персонаж, но това мен не ме топли... Искам да плащам и да бегам с 200, на регистратурата викат, не може, АГ-то те издирва, не си била отишла при нея, а трябвало. Чудя се, какъв ли е смисълът да си губим взаимно повече времето, но отивам, обещала съм, няма как. А тя ми издирила номера и ми звъняла, разбирам, прозвънявайки си пропуснатите обаждания. Хващам я на път за вкъщи. Много държи да ми връчи за подпис писмената си консултация, която всъщност аз съм издиктувала като хронология, заключаваща се в едно - консултация с нефролог и да се върна отново за преглед другата седмица...
Извинявайте, така ли се процедира в уж хубавите болници? Аз имах други идеи и надежди, а то, не дай си боже да го закъсаш и опреш до там... И да ви светна, и с пари не можеш да свършиш работа... Купих си една кутийка Клексан 0,6, една папаверин за 3,20 лв., кротнах се и чакам да ме отпусне, белким заспя... По-добре да си бях почивала и дома на топличко, може и повече ефект да имаше... Утре ще го мисля наново...
Извинявайте, че ви занимах толкова нашироко, беше ми накипяло и трябваше да споделя...