Татуировките и боядисаните коси не ме притесняват, притесняват ме тъпотията и тесногръдието, тях няма как да ги изтриеш. Селската трътка си е такава навсякъде, лошото е, че НЕЯ нищо не я притеснява.
- Публикувана: 9 септ. 2018, 03:55 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2018, 16:20 ч.
Татуировка на 16?
Татуировките и боядисаните коси не ме притесняват, притесняват ме тъпотията и тесногръдието, тях няма как да ги изтриеш. Селската трътка си е такава навсякъде, лошото е, че НЕЯ нищо не я притеснява.
Ама колкото и да не е трътка, мозъкът е все още тийнски и ще реши, че и други неща са позволени, щот', нали, не е селска трътка и може да пробва и други забавления.
А може и да не реши. Много ми е важно да има правилните приоритети. Еснафщината не е сред тях.
В това да искаш да изглеждаш добре няма еснафщина. Ето, гледам ги татуираните в Брадър most wanted. Джизъсът, Никита, Цецо са татуирани и изглеждат потресаващо. Всеки си има вкус, но за мен и на много други хора татуировките са неестетични и загрозяват тялото.
Да не гледа Брадър most wanted ми е по-важно.
Всеки с приоритетите, вкуса и забавленията си. За един тауировките са простащина, за друг гледането на Брадъра. Нормално.
Като си сложи татуировка на 16 казва - аз съм като тях, от тяхната малоумна еснафска група, каквато е в и брадъра , щото и аз съм малоумен тийн, на който на родителите не им пука как изглеждам, понеже те си мислят, че не съм селска трътка, нищо, че съм се направил на точно такава, че да ме разпознават по-лесно околните.
Има сериозни татуисти -- хора, които създават произведения на изкуството. Работят по поръчка и не повтарят татуировките, които вече са правили.
Трудно ми е да си представя как някой ден подписът на някой татуист (в/у какво, интересно...) ще се цени повече от подписа на Рембранд, примерно. И в такъв смисъл, тези "сериозни" татуисти по-скоро ги виждам като нереализирани художници, хора, които нямат достатъчно високо мнение за способностите си, за да творят нещо трайно. Защото, както и да го гледаме, това "изкуство" е преходно и съществува в най-добрия случай колкото е живота на татуирания - това е ако не заличи по някакъв начин татуировката.
Що се отнася до идеята да татуираш себе си - това също говори за сериозна несигурност. Дали ще си падаш по веганството, по лебеди или по Мара - все едно, нуждата да си го изпишеш на тялото говори за... ами, незрялост, ясно - но и несигурност. Сякаш човекът държи да превърне бъдещото си Аз в заложник на сегашното си такова - понеже не е сигурен, че в действителност ще устои и ще запази / убежденията, хобито, любовта/ - понеже зрелият човек винаги би приел някаква, дори и малка, вероятност с времето да се развие и промени... а увереният просто би знаел, че няма да се промени - и не би имал нужда от залог за това.
Познавам хора, на които по цял живот не им минава. На мен не ми е минало вече 13 години.
Едва ли някой период от живота ще стане по-траен или по-кратковременен в зависимост от това дали е бил татуиран или не. По-скоро човек съзнателно превръща бъдещото си "аз" в заложник на настоящите си хрумки. Примерно... ами, примерно, бунтарка с още по-бунтуващи се хормони... Татуира си всички възможни и невъзможни каузи на всички възможни и невъзможни места. След време й се иска да бъде приемана сериозно, да бъде банкер / да заема добра позиция в банка, или в министерство някое, или да се впусне в политиката... не в ролята си на лапни-муха бунтарка, а в сериозната си роля... но няма как да се получи. Щото вече си е турила трайно клеймо. Щото е била толкова убедена, че никога няма да пожелае друго... че се е погрижила да не е в състояние да го направи.