правя нова тема, т.к. предишните са вече затворени.
Всичко при мен започна този май като изведнъж ми се зави свят. Беше различно от завиването на свят от ниско кръвно, което цял живот имам. След 5 дена в болница на системи Сомазина и Дименхидринат + таблетки Бета серк ме изписаха по същия начин. Видяха на рентгеновата снимка, че имам шипове по врата и решиха, че е от това + на нервна почва. Явно не съм била толкова зле, защото поне можех да шофирам, но ми се мотаеше главата като вървях. Стана месец и изведнъж всчико изчезна. Събудих се една сутрин и бях добре. Спрях лекарсвата и реших - край, свърши се.
Да ама не. През следвашия един месец се случваше няколко пъти да ми се завие леко свят и като пиех една кола минаваше. Докато изведнъж средата на юли не се появи пак познатото люлеене. На третия ден се уплаших и започнах пак хапчетата (Бетасерк и Дименхидринат). Но нищо не помагаше. Изписаха ми и Сомазина (съдоразширяващо, за хора прекарали инсулт!). Пих го него 5 дена и го спрях , защото пак нищо. И така около месец с хапчетата без никакво подобрение. Но този път ми се появиха шум в ушите, пищене, болка, както и местеща се болка в главата, челото, носа, дори зъбите.
Благодарение на интернет разбрах, че трябва да отида на отоневролог. Отидох в София и след кръвни изследвания, ЯМР и няколко отоневрологични изследвания се оказах с диагноза намалена фукнция на вестибуларния апарат от ляво (вследсвие най-вероятно на възпаление).
Изписаха ми Арлеверт и ми казаха да се въоръжа с търпение и резултати евентуално след месец. Както и упражнения за вестибуларния апарат и баланс, които дори ми засилват световъртежа, но ги правя. Разходките били препоръчителни, но аз след 20 мин разходка, целия следобяд съм на легло и да си призная ги избягвам. Но поне ходя на работа, колкото мога да свърша нещо, че ми е неудобно вече.
И така реших да пиша тук евентуално за споделяне на опит, насоки, надежди дори, защото отмесец и половина живея в някакъв ад. Не мога почти вече да шофирам, работя на компютър и като напиша една фактура, стоя 30 мин с празен поглед, защото ми се засилва люлеенето, дразни ме слънцето, светлините, всичко мигащо и бързодвижещо се.
Моля ви споделяйте, има ли светлина в тунела?