Искам да кажа ... (150) през септември 2018

  • 200 676
  • 4 336
  •   1
Отговори
# 2 520
  • Euskal Herria
  • Мнения: 28 849
Ееее, Райче, аз ти говоря за 38-ма година, големия сняг Joy Беше страшшшна сиромашия! Е, не за всички, де, но повечето деца я усещахме...как да кажа - физически! В Ст. град верно имаше три заведения и 5-6 коли, паркирани на семейните, и те на преподаватели Laughing Няма нищо общо със сега, кой в днешно време ще ти праща буркани Joy
Белиндеее, ти си феномен! Simple Smile  Ако тогава си била студентка, па сега си с малки деца...

# 2 521
  • София
  • Мнения: 7 050
Али, изчакваме, че започна да й расте друго зъбче и зъболекаря препоръча да изчакам един-два месеца.

Последна редакция: ср, 19 сеп 2018, 16:41 от buni

# 2 522
  • София
  • Мнения: 18 679
Ееее, ти па Янче, сега ли разбра, че съм феномен Bowtie

Някоя тортичка няма ли да пратиш насам, нещо, а? Яде ми се сладичко Laughing

# 2 523
  • София
  • Мнения: 1 870
Във Варна утре ще има безплатни прегледи за проблеми с растежа от детски ендокринолози:

http://students.mu-varna.bg/bezplatni-pregledi-rastezh/

На някого ако му е полезно Peace

# 2 524
  • Euskal Herria
  • Мнения: 28 849
Белинде, да пратя, ама тя докато дойде... Simple Smile
Миналият ден половин торта отиде в кофата, няма кой да яде. Насилих се да изям едно парче, вкусно е, ама пусто, като много рядко ям. С бял ганаш и ванилови блатове.

# 2 525
  • Мнения: 14 316
Янааааа, как може да споделиш такова нещо, сърцето ми разби!

# 2 526
  • София
  • Мнения: 18 679
Иии, безчинство Scream Бял ганаш?!?! Тц, тц, тц...

Пък аз днес на един спанак с ориз му се почудих дали да замине, че е на три дни, пък ми дожаля и го изядох Laughing

# 2 527
  • Варна
  • Мнения: 36 625
Аз се оплюнчих.

# 2 528
  • Мнения: 22 036
Белинде, от два дни седя с хавлиени чорапки и джапанки Laughing.

Яна, дори на мен ми се прияждат произведенията ти, а на мен почти никога не ми се яде сладко.

Хора, трябва спешно да се връщам на работа. Днес пак спах следобед и пак съм се облещола сега. Разбих си режимчето.

# 2 529
  • Euskal Herria
  • Мнения: 28 849
Ами, далече сте ми. Ако някой има път насам, ще правя и ще черпя.
Сега съм на вълна ремонти. Боядисах апартамента, ама дойде ред на омразното ми чистене, сортиране, хвърляне, подреждане. И това ще мине. Онзи ден тъкмо измих прозореца на кухнята и съседът над нас пусна водопада. Подпалих и мъжът ми се качи. Това става веднъж месечно - от около година време. Няма график, току се излее порой и ако е отворен прозорецът, кухнята се наводнява. Аз всеки път се ядосвам и се чудя тия цветя давят ли ги, та така ги поливат, но понеже има два празни апартамента над нас, досега не можехме да разберем от кой се лее водата. Тоя път обаче улучихме. Съседът е симпатичен, имаме си приказката. Е, ами човекът просто отварял прозореца на банята, която е в съседство с кухнята, през него вадил маркуч и пускал водата. Така му било по-лесно да полива. Хиляди пъти се е извинил, изобщо не предполагал, че ни наводнява. Защото между двата етажа има козирка, ама тя нито капка не спира. Аз прозорецът пак си го измих, но поне няма да има повече такива изненади.

# 2 530
  • Мнения: 1 207
Велико приключение е Студентски град, велико! Рая, не я мисля щерката.

С най-добрата ми приятелка понякога си говорим как сме живели 5 г. в оная мизерия, а тогава изобщо не ни се виждаше мизерно. Караха ни буркани с един камион, с кашоните Joy Joy Още помня едни нейни мариновани червени чушки. На филийка с майонеза и сиренце (направо ми се пригади сега като си го представих, оттогава почти не мога да хапна майонеза). В най-гладните дни само хляб сме купували. Но наистина времената бяха други, 97-98 г, баш след оная зима. А как сме прали всичко на ръка, включително чаршафи, в едно мънинко легенче Scream. Ама такива щастливи времена бяха. Най-безгрижните.

Трябва да готвя днеска вече нещо, от уикенда не съм. Никакви идеи нямам, надявам се на детето да му дойде нещо на ум.

# 2 531
  • Мнения: X
95-та до 2002-ра пребивавах в Студентския ад. Ми кво, веселба беше, въпреки мизерията.

# 2 532
  • Бургас
  • Мнения: 16 208
. С бял ганаш и ванилови блатове.
Разби ми сърцето на хиляди парченца,Янче....Как можа?
Умирам за бял шоколад...

Днес свърших и последното упражнение с бракуването на колата! Преборих системата пак!
Обаче,как едната институция,не знае,кое как,другата и тя....а уж работят заедно......Думи нямам! За кой  ли път вече!...

# 2 533
  • Мнения: X
Искам да ви кажа, че Джорджо Армани тази сутрин се беше скиприл за училище с дънки, риза и горнище на анцуг Tired Face Вика, маме, и да искаш, не можеше да си по-актуален! Може би само едни дискретни джапанки върху чорапки ако беше сложил, ама не се беше сетило детето.
Белинде, не му намирай кусури! Много си е тренди момчето, даже!  Sunglasses
Яна, прободи ме в сърцето, да изхвърля половин торта, няма как да ми се случи.  Grinning

Едни от най-хубавите приятелства са ми от общежитието. Тук не бих казала, че са чак мизерни, но бяха клаустрофобично малки, за сметка на това винаги се намираше някой, с когото да си полафиш или да изиграете едни карти. Но най-хубавото беше, че се запознах с хора от цял свят буквално, по едно време на етажа живеехме хора от шест континента и постоянно се готвиха всякакви ястия със странни имена.  После се преместих на квартира с приятелка и в началото ми беше странно без шума на общежитието, въпреки че се радвах най-накрая да имам чиста кухня и баня.   Laughing

# 2 534
  • Мнения: 17 987
Яна, добре завърнала се при нас!
Да се оплача- всеки ден ми е лошо, ей сега едва са прибрах, а като си помисля, че трябва и да готвя направо ми се гади, няма новина, споко. Карз, възможно ли е да е от сиропа? Кой друг го пиеше Флекс код-а? Всички сме от Виденовата зима май, наборчета тука все

Общи условия

Активация на акаунт