Здравейте,ситуацията е следната-след 10 годишна връзка(4 години брак) и 4 годишно детенце с моят съпруг сме разделени от месец...Това се случва за трети път,но доста е сериозно положението в момента!Предните два пъти раздялата продължаваше по две седмици някъде и всичко по старо му...Та защо се стигна до тук-аз го изгоних така да се каже,защото скандалите се превърнаха в ежедневие,детето ставаше свидетел на всичко това,а това за мен е недопустимо...Сипеха се обиди,епитети,та за да има спокойствие се принудих да направя това...Работата ми е на смени,та в момента ,когато аз нямам възможност се уговаряме той да гледа детето,но от как се стигна до тук...Няма намесен трети човек,никога не сме имали проблем с доверието,никога не сме имали проблеми с това,кой какви доходи има,да ги делим и т.н. всичко е било общо,много се подкрепяхме,но след като се появи детенце започнаха доста проблеми...Желано и планувано дете е малкия,но е доста "труден",много е сприхав,импулсивен,инат ,първосигнален...,.но все пак на родителите си прилича...Моят съпруг още в началото се изнесе в другата стая,за да се наспива,казах си ок,нали работи,трябва да може качествено да си почива...Някак си грижите за детето бяха изцяло мои,така е и до ден днешен,като добавим домакинската работа и това,че и аз работя наравно с него,доходите ми са като неговите,дори малко по-високи,а той се държи много егоистично,постоянно мрънка,че не можел да си почива,тежи му,че трябва да гледа детето,когато аз съм на работа...А дори тогава,аз съм приготвила вечеря,той само трябва да го вземе от градина и да го гледа...Не успява да се справя с него,не може да го преспива вечер,детето стои и ме чака,с две думи върти баща си на малкия си пръст..Много нервна и сприхава персона е и сега е с много наранено его!Иначе е добър и честен човек,държеше мн на мен и детето.Изключително мн се дразни на моите втори смени и направо ме изнудва да си сменя работата като не иска да го гледа като работя,а няма на кой друг да го оставя!Майка ми ми помага като може,но и тя работи все пак.Как няма да иска да си гледа детето аз не проумявам и мн се дразня на това,ами нали е неговото,не е на съседа все пак!
Извинявам се за разхвърляния пост ,но съм мн объркана в момента,не спирам да премислям нещата и вече усещам,че трябва да взема някакво окончателно решение!Страхувам се от това дали ще се справим само двамата с детето!Ще трябва да мина на по-малко часове работа ,ще ми намалеят и доходите,за да мога чисто физически да се справям с малкия!Живея в собствено жилище,майка ми ще ме подкрепи,каквото и решние да взема!Ту си казвам,опитай,бори се за това смейство,ту си казвам,че трябва да се разделя с този егоист ...Ако се стигне до развод не виждам как бих могла да си намеря друг партньор,крайно съм изморена психически и нз как ще се доверя на някой друг по този начин!От друга страна детето също усеща,че става нещо и стана още по-изнервено,трудно ги изживява нещата и все ме пита кога ще го гледаме двамата с баща му!
Как ме съветвате да постъпя???
Извинявам се за разхвърляния пост ,но съм мн объркана в момента,не спирам да премислям нещата и вече усещам,че трябва да взема някакво окончателно решение!Страхувам се от това дали ще се справим само двамата с детето!Ще трябва да мина на по-малко часове работа ,ще ми намалеят и доходите,за да мога чисто физически да се справям с малкия!Живея в собствено жилище,майка ми ще ме подкрепи,каквото и решние да взема!Ту си казвам,опитай,бори се за това смейство,ту си казвам,че трябва да се разделя с този егоист ...Ако се стигне до развод не виждам как бих могла да си намеря друг партньор,крайно съм изморена психически и нз как ще се доверя на някой друг по този начин!От друга страна детето също усеща,че става нещо и стана още по-изнервено,трудно ги изживява нещата и все ме пита кога ще го гледаме двамата с баща му!
Как ме съветвате да постъпя???
