Преди около шест-седем години майка ми напусна работата си във Виваком (където беше работил през по-голямата част от живота си) и след това мина през няколко места, на които се задържаше само за по няколко месеца. След това имаше една фаза на еуфория през която и идваха налудничави идеи като да продава парфюми от вкъщи (които си личеше че са менте) или да ходи на скъпи курсове по кормуване (над хиляда лева), а после имаше период в който в продължение на дни твърдеше че и е много лошо и че умира. В крайна сметка изследванията през годините показваха че физически нищо и няма, а тя започна да си мисли че като се къпе косата и пада, различни храни и влияят зле и разяждат устната и кухина и зъбите и увреждат стомаха и (затова ядеше само хляб и кашкавал). Също започна да не излиза от вкъщи като оправданието е че лятото е много горещо и ще и стане нещо, а зимата е твърде студено и ще и стане нещо. Ходи и на психолог, но твърдеше че не помага и в крайна сметка си остана само с едно посещение, хапчетата които предписаха не искаше да ги пие. Преди около два месеца аз и брат ми отидохме да се консултираме само ние двамата с психотерапевт (аз съм на 31, а брат ми е на 29 и живеем отделно от родителите ни, майка ми живее с баща ми) и като чу какви са оплакванията предписа солиан. В крайна сметка ползвах кутия за витамини за жени за хапчетата и ги предадох на баща ми да и ги дава защото тя отказва да приема каквито и да е хапчета като и предпишат. Майка ми започна да яде някои храни, но повечето още не иска (например картофената супа била като киселина, въпреки че в картофите има нишесте което е основа, химия 5 клас). Някъде началото на юли с много убеждаване, молене и заплашване някак си успях да я убедя че трябва да отиде на доктор по вътрешни болести (т.е. психотерапевта при който бяхме ходили с брат ми за да я види лично) и това с което успях накрая беше че заплаших да не се обаждам по телефона докато не отиде на доктор (звъня всяка вечер). Тя заплаши че щяла да се самоубие ако не звъня, но аз не отстъпих и в крайна сметка тя отиде заедно с баща ми при психотерапевта, излизайки от вкъщи за първи път от няколко години. Психотерапевтът и предписа деанксит и след много спорове тя го взима, но я питам всеки ден защото мисля, че ако не я следя ще се опита да го спре. Солиана все още не съм и казал какво е и още си мисли че са витамини защото ако разбере, че е нещо по-силно също ще се опита да го спре. За деанксита например ми беше изцепила "той няма да действа защото аз като не го искам тялото не го усвоява". Пълни глупости!
Надявах се да продължи да се подобрява, но през юли се ожених и тя дори не дойде за 10 минути в гражданското с такси да ни види, така и не успя да излезе от вкъщи пак. През септември и брат ми се жени и изглежда няма да дойде и на неговата сватба. Като цяло за тези два месеца основното което се подобри при нея е, че яде повече храни, но още пропуска много от тях и е голяма борба да я накарам да отиде и на други лекари. Например за стомаха и зъбите от седмици вече я натискам и тази седмица като я питам защо не иска да се подобрява, как може да пропуска сватбите на децата си и т.н. отговора е "защото така е по-лесно". Как да спориш с някой при такъв отговор? Разбира се изглежда страда, че пропуска сватбите ни, но не и достатъчно явно за да направи нещо за да оздравее.
Като цяло въпросът ми е, какво мога да направя и какъв подход да избера за да я накарам сама да иска да оздравее и да ходи по доктори. Защото имам чувството, че не помага нито логика, нито молене, а заплашването действа само когато кажа, че няма да се обаждам повече. Как можеш да помогнеш на човек, който не иска да бъде спасен?