Деца от всички страни, добре сте дошли-5!

При нас също ги оставяме на входа на училището.Има алея за коли.Отварям вратата детето скача и директора е този който ги посреща лично,заедно с учителката по спорт. Аз не слизам от колата . Лекси обаче предпочита да си ходи с автобуса.Спирката е пред нашата къща.Получавам имейл 2 мин преди да дойде автобуса,че автобуса идва и сутринта и следобяд.На автобуса не трябва да го изпращам или чакам,но съм на верандата и го виждам.Миналата година ми беше кошмарно това с автобуса.След н.г редовния шофьор напусна и се почнаха едни закъснения.Автобуса нямаше система с ДжиПиЕс като сега и понякога се е налагало да чакам с него и до 20 мин.На нашите температури зимата се сещате как не мога да оставя другите двама само в къщи и да чакам с Лекси навън ,та беше екипировка и на тримата наред с мен,другите двама не дояли закуска мрънкат на студа,пусках оплаквания няколко пъти,че на всичкото чакане на няколко пъти автобус не идваше,та съм карала на скорост до училището с тримата.Файда нямаше защото до края на годината все бяха заместници и така и не намериха читав шофьор за нашата линия сутриин.На обяд никога не е имало проблеми.
Нашите са до 3.40 на училище и в 3.55 е в къщи най-късно 4 всеки ден е това.
Телефона и адреса всички деца до 5г. възраст си ги знаят на изуст.Тук ги учат първо това в предучилищна.А като бяха на 4г. си бяха низали гривнички с телефона на майката/бащата и си ги носиха докато ги научат наизуст.
В БГ им разрешават телефони или часовници телефони.На мои приятелки децата си ходят пеша на училище ако разбира се училището им е близо.Моята племенница баща ми я кара сутрин,че пеш ще и е нужен над 1 час за да стигне,а и там където се преместиха да живеят си е направо извън града. Тя е на 8г и в другото време се се разхожда из града свободно,но с часовник телефон и има връзка с родителите си. Тук телефоните са забранени в училище и нямат ,а и след като не остават сами не виждам смисъл да ги имат.
Лекси иска да остава сам.Понякога не му се ходи някъде където ние искаме да отидем.ПОнякога иска да остане в колата и не му се влиза в магазин,но е забранено и си го мъкнем колкото и да не иска. Аз доверие му имам и знам,че няма да запали къщата,но закона е такъв.Виж Андрей не мисля,че ще го оставя сам и след 12г.ако не вземе да слуша. Само чака да му обърнем гръб и е измислил някоя беля. На моменти е толкова пораснал,но в други просто ме отчайва. Любопитството му не го оставя на мира. Опитвам се да предидя нещата и да обясня преди да му е хрумнала някоя умна идея,но все ме изненадва с нещо.Така е от както разбрах,че съм бременна с него. Щом и баща му е на моя акъл...

Не съм се изразила добре. Обучението е за първа помощ - ниво 1. Не е за малки деца, нито за новородени. За първа помощ в критични ситуация - в нашия случай бяха 10 такива. Обучението преминава и през децата, но дотолкова колкото да знаем с каква сила например се прави сърдечен масаж на възрастен, на дете, на бебе. Обученията са, защото във Франция много малко хора, на доброволчески начала, имат такива познания. За мен беше много полезно, но с идеята да помагам за спасяването на човешки живот, независимо дете или възрастен. При задавяне - навежда се леко напред, правят се 5 силни удара горе между плешките. Ако не стане се прави притискане на корема с юмрук - по скоро палеца на юмрука, отвън-навътре и отдолу-нагоре. Тоест като запетая наобратно. Също 5 пъти. Ако не стане, започваш отново. При бебета е различно, при децата - няма разлика с възрастен.
Но основния въпрос е да избуташ паниката назаден план и да реагираш адекватно. Това беше едно от научените неща.

Якамоз, може би бих я спряла за месец.два, но после е добре да ходи - мое мнение, от гледна точка на социализацията. Ти преценяш най-добре.
Тези солницИ, Бибит, не знам дали ги има - никой доФтор не ми е говорил, трябва да проуча...

Бях на спорт днес, след 3 седмично отстъствие –болна бях, гости имахме, и т.н./. Играхме ръгби. Уф. Следващия път ще е бокс. Иха...

Няма как да я спра само за 2 месеца. Просто системата е такава или всичко или нищо.

аз те разбрах много добре. тук също Червения Кръст и други подобни организация (има още няколко) организират подобни курсове.
отделно има за новородени и деца.

НО, в Германия пожарната е до голяма степен доброволна, отделно има и много други доброволни огранизация и повечето хора минават през такова обучение.
докато имаше и военна служба, имаше и възможност да не се ходи в казарма, а да се работи една година я при ЧК, я в болница, я в някой старчески дом, та и там се минава такова обучение. на мъжът ми приятелите са работили като санитари или шофьори на линейка. цяла година.

затова и предлагат за родителите диференциран курс, защото покритието в Германия е горе-долу ок.
по-скоро проблемът е, че никой не си спира колата да окаже първа помощ, не че не може...


вчера пак се почнаха при Дзвер болките, този път в другия крак, отпред на пищялката   сам си направи магнезий да пие, аз го намазах с лекарство, сложих го в леглото. заспива, след няколко часа се буди и пуска сирената  
като бебе беше оглушителен, сега пак е такъв!
цяла нощ беше при нас, върти се, пъшка, рита... ужас...
днес отиде на училище, да видим как ще е...

вчера за първи път беше до 14.30 и определено беше преуморен.
имаше час и половина рисуване като СИП
аз се чудех какво ще ги занимава учителката толкова час и половина, той се върна с една мандала. щях да припадна. не го питах дали час и половина я е оцветявал  
днес е на ''животни и природа". да видим.

Къти, и аз те разбрах, просто се подхвана темата за курсове първа помощ при бебета и малки деца и изместихме твоята тема.
За сòлниците не научих от доктор, а от съседка. После аз направих реклама на доктора за тях.
Уау, какъв бокс- изпробваш различни спортове ли?

Моят големият Б. е рисувал мандала, но когато имат останало свободно време в часа, по рисуване май с други неща са ги занимавали досега.
Как мина пробата с бокса за хранене?
Неприятно, че пак го е боляло нещо- явно доста го е боляло, щом е плакал.

Калалили, добре е организирано с автобусите при вас, стига да се спазва плана .
Малкият Бибитко не съм го учила да знае нашите телефони, а май трябва. Не вярвам да го запомни от раз. Май гривни ще свършат работа. Поне сега телефонният ми номер е на явно място в чантата му, на друго място не се е налагало да ни търси, той е доста разумен и не се отдалечава много от мен/нас.

добре.
каза, че храната е била топла. аз сложих картофи със сос и късчета пуешко.
днес крем супа, т.е. нещо по-течно трябва да е, иначе не задържа топло.
ето това му ползвам, едно време, когато беше бебе, слагах обед за навън.
смятах да тествам и ако е ок за него да купя по-голямо, но вчера ми върна половината. 350мл е...

има и някакви кутии с usb кабел, които подгряват яденето, би му харесало подобно нещо, но чета, че са само от пластмаса, не топлят добре и миришат на нагрята пластмаса, та пасувам...

Същият бокс го имаме и ние. Не е голямо наистина, явно малко е хапнал твоя човек, но поне е ял.

Такъв курс за първа помощ минах и аз миналият юни. За нас, които работим с деца или възрастни е задължителен на всеки две години. Мисля, че е много полезен. Сега като бременна ме изпращат и на курс за намаляване на риска от смърт при новородени. Мисля, че ще е от полза.

Yakamoz, Йоан е правил няколко пъти подобни пристъпи. Първият път беше на 10 медеца, след това като се почна през два месеца бяхме редовни посетители на децко отдление. Според мен не е решение да спреш малката от градина. Вируси винаги има. Вярно може да се намали рискът, но детето има нужда от своя среда в която да общува с връстници. Съвет немога да дам. Ти си знаеш най-добре като майка.

Къти, Йоан също има астма. Немога да се сетя как се казваше на български. Получава пристъп при настинка или вирус. Изписали са ни два вида спрей и още при първите обаждания му права инхалации с тях. Малко да се забавя, примерно ако сутринта е започнал да кашля и до обяд не си е взел дозата, вече е за спешното. При него много бързо се развива.
И сега всички сме болни вкъщи. Той ни донесе вирусът в петък, обаче при него с инхалациите се оправи за два дни. Аз и баткото сме най-зле. Аз като немога и нищо да пия или спрей за нос да ползвам, има да си мъкна вируса поне до март. Дано бебо не реши да се ражда преди да ми е минало

Аз имах предвид, че при нас родителите имат право да влизат в училището и да оставят дететто в класната стая, където ги чака учител. На входната врата никой не ги посреща и никой не знае, че детето е влязло в сградата. А и външните им врати много трудно се отварят. Сутринта помогнах на ено детенце, че вратата го притисна. Горкото-дърпа, дърпа докъто отвори вратата и след това трябва бързо да се мушне, да но обикновено носят раница или дрехи в ръка и вратата ги притисне. На всякъде е различно. Баткото в Бг го оставх на входа на училището. А като знам колко е разсеян. Вски ден закъсняваше. Мотае се по коридора докъто часът започне. И сега е такъв. Вчера при нас всичко беше блокирано от сняг и студ. В неделя наваля 50 см сняг и вчера беше -18. Нашият решил, че няма за къде да бърза и ще хване автобусът, с които обикновено пътува. А то всички автобуси пътуваха със закъснение. Влакът дори беше спрян изцяло. С триста зора го накарах да хване по-ранният автобус и пак е закъсбял.

при нас може да се ходи до класната стая, но не се гледа с добро око и не само от учителите, а и от другите майки.
води се, че много обгрижваш детето.
то само трябва да се справя.

незнам дали точно ги посрещат, но винаги има някой в двора, защото децата си играят там малко преди да влезнат в час и ги наблюдават, а не за да следят кой е дошъл и кой не.

Тук ги посрещат на входа и влизат в двора където се строяват преди да влязат в клас. Учителите ги вземат от двора и си ги водят в клас.

Автобуси има за много малко училища. В нашето няма понеже е много малко. Има по един клас на година. Само в първи клас ги разделят на два класа за да са по 13-15 деца за по-добро преподаване и възприемане на материала. От втори клас, пак са заедно.

Ася, минаха ли му на Тим болежките?

И при нас е като Ася или Ступи- родители могат да влизат в сградата да придружават дете, особено в началото на 1 клас, или да говорят с учител, но като цяло е желателно децата сами да влизат. Основното у-ще няма нищо общо с ДГ, за първокласниците е нещо ново и някои деца с началото се притесняват, както и моите момчета, така че първият месец немалко родители влизахме до класната им стая. Никой не прави забележка, а дали някой ще помисли , че обгрижвам детето си прекалено много не ме интересува . Важното е ученикът да се чувства добре.
Засичала съм родители с по-големи деца, които са с нежелание да ходят на у-ще поради различни причини(например поради трудности с учебния материал и детето изпитва страх  от провал и оттам не иска да влиза в у-щето)- налага се да ги придружат вътре или трудно се разделят пред у-щето. За такова проблемно поведение също се проявява разбиране.
И на нашето у-ще входната врата е тежка и се затваря сама с пълна сила, често родител я придържа или някое по-голямо дете, докато влизат другите.

Ступи, Йоан има сигурно т.нар. инфекциозна астма. При малкия Б. обясниха неговата кашлица така и че има шанс да се израсте в училищна възраст, типично е за момченцата поради по-тесни бронхи. При моето дете не беше типично астматично, а кашляше, но не можеше да се изкашля, секретът в бронхите оставяше вътре и това го мъчеше. Нямаше нищо общо с  кашлиците на големия, беше мъчителна, като жилава, нямаше сила да я изчисти.
Оправяйте се бързо!

Тим да се оправят бързо! Много неприятно!
Ступи и вие да оздравявате.Помня като бях бременна с Анджи в 8месец. Някъде по това време хванахме грип.Кашлях докато родих,че и след това.Ужасно беше.
Такъв курс за първа помощ карах 2 пъти.Забравя се обаче.Аз лично не се чувствам достатъчно подготвена и уверена да помогна на непознат. Когато ми се случи с Андрей действах.Просто незнаеш какво е състоянието на друг възрастен и дори не се препоръча да се намесваш когато е възрастен.Всички казват обади се на 911. Баща ми казваше,че му се случило като идваше на гости веднъж тук и на летището на една жена и призляло и той казва,че нямало кой да и помогне. Освен ако не си абсолютно уверен,че можеш да се справиш по-добре не се намесвай за да не навредиш повече.
И аз пращам обяд на Лекси в кутии,но той  яде предимно нещо сухо и от страни зеленчуци,някакъв плод, кисело мляко.Ей такива неща. Не иска никава манджа или приличащо на манджа... В къщи яде супа вечер понякога и такива топли храни. Такива термоси и аз ползвах като бяха бебета да им разнасям манджата навън.Сега като бяхме в БГ пак си ползвах като купувахме готова храна за в къщи.Хич е обичам пластмасата.

Аз не съм съвсем съгласна, че не трябва да се предприема нищо. Ако варианта при липса на помощ е смърт с какво толкова може да навредиш? Имам предвид основно при задаване. В големите градове няма как линейка да дойде за 5 минути

Да ви кажа какво стана с градината на голямата. След няколко безсънни нощи бяхме решили да я спрем. Обадихме се св градината да кажем и говорихме с отговорничката на градината и тя каза, че може да я пратим само за ден и да помислим още. Днес я пратихме и ще видим дали ще се разболее. Във вторник ако всичко е наред са първите ваксини на Рафаеле и до тогава ще седи в къщи тя, а после след ваксините мисля да я пратя пак за ден, два. От март мисля да ходи също, особено ако времето е хубаво. Може би ще я държа някои дни от седмицата в къщи.

Якамоз, ще измислите нещо, което на вас да ви пасва! Добре, че сте говорили с възпитателките, те със сигурност имат някаква опция, щом детето не може да зачезне за месец примерно. Ами ако човек реши да отскочи до Бг за 2 месеца примерно какво става, губи ли му се мястото в яслата?
При нас няма проблем детето да отсъства през годината, таксата за ДГ си върви, мястото не се губи. С децата, докато не бяха ученици, ме е нямало някой път по 5-6-7 седмици, защото съм била в Бг с тях. Ако не сега, кога- после в ученическо време вече ги няма тази волности по всяко време на годината да пътуваш.

Мисля, че ако много хора са събрани на едно място и някой е зле, по-трудно някой се впуска да окаже първа помощ. Ако си сам с човек в нужда, отговорността я носиш само ти и повече се наемаш да направиш нещо. Психология човешка. Знам за една случка тук как двама приятели към 60 години спортуват заедно в парк, на единия му става зле, другият се обажда на Бърза помощ и докато дойдат, приятелят му оказва първа помощ със сърдечен масаж и вдишване уста в уста. После лекарите са казали, че ако не е била бързата реакция на приятеля, щяло да бъде прекалено късно за пострадалия.
А че се забравя, така е- карах курс по първа помощ преди 4 години и спомените вече не са ми ясни. Не знам дали съм в състояние да спася човек... трябва си рутина, смелост, каква точно е ситуацията, а и зависи от обстоятелствата, които споменах най-горе.

Калалили, как е Анджи, за нея най-малко разказваш?

Момичета май изтрих без да искам последния си пост. Много съм зле исках да добавя нещо. Та бях написала, че на всеки 30 дни имаш право да рестартираш дните с едно присъствие. Няма как дълги ваканции, освен лятото.

Исках да добавя, че ние сигурно ще се местим извън Милано. Помня, че Кала имаше подобен опит. В крайна сметка доволни ли сте от решението? Много ли ви беше трудна адаптацията?