Здравейте, имам ужасен проблем. Смея да го нарека проблем по простата причина, че винаги съм била отритната от родителите си. Бях черната овца в семейството и за съжаление 26 години по-късно отново съм черна на родителите си. За първи път да ми се случва нещо хубаво - чакам бебе. Със съпруга ми сме толкова щастливи, а родителите ми не спират да ме тормозят докато той е на работа. Всеки ден от страна на баща ми се чуват репликите "Не роди ли?" "Няма ли да раждаш вече? ", "Айде вече да раждаш! ", а майка ми все повтаря "Много е притеснително, че още не си родила". Всеки момент очаквам бебчо, не знам вече как да им кажа, че не зависи от мен кога ще тръгне да се ражда, все едно те деца не са имали. И когато отговоря на по-висок тон, майка ми продължава да ме заплашва с бой, при положение, че вече не съм детето, което биеше за щяло и нещяло. Не знам как да процедирам - баща ми ме тормози от 200 км, а майка ми в собствения ми дом отправя заплахи. Не издържам вече на тази въртележка.
- Публикувана: 15 авг. 2018, 01:12 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 20:26 ч.
Нетърпимо положението
Не сме заедно, със съпруга ми си имаме собствено жилище, а майка ми дойде за да помага преди раждането на бебето
То пък една помощ
А родителите на съпруга ти ?
Те гледат да не се навъртат у дома заради майка ми, защото я притеснявали с присъствието си.
А мъжа ми днес му споделих как ме заплашва и тя веднага се отметна все едно нищо не била казала. Той си замълча, но знам, че го прави само за да не стават конфликти.
А мъжа ми днес му споделих как ме заплашва и тя веднага се отметна все едно нищо не била казала. Той си замълча, но знам, че го прави само за да не стават конфликти.
Според мен в тая ситуация трябва да действаш директно. Кажете и двамата със съпруга ти, че не ви е нужна нейната помощ и поканете родителите на съпруга ти у вас, за да ти помагат. Аз така бих постъпила. Някой да те тормози и то в това състояние ..... ти сега си чувствителна, тежи ти, няма смисъл на натоварваш себе си и бебето
Благодаря за съвета, имах огромна нужда да споделя и да си излея душата.
Няма защо
Все пак бебето е най-важно
Бих се съгласила с мнението на Everythhing, защото и аз имам такива токсични роднини. Поне не са ми майка и баща. Но в такава ситуация няма друг избор наистина. Според мен мъжът ти е трябвало да се намеси, въпреки нехаресването му на конфликти. В един момент и най-търпеливите хора се ядосват. А майка ти - да си ходи. Не е като да няма откъде да си намерите помощ. Извикайте другите баба и дядо, за да ви помагат и всичко ще е мирно и тихо. Късмет с бебето! 
Казваш й, че нямате нужда от помощ и й помагаш да си събере багажа. Явно се изживява като принцеса, щом и неговите родители й пречат във ВАШИЯ дом. Нямам думи.. Гледай си задравето и леко раждане! 
Хм, някои жени какъв ли не психически тормоз са готови да изтърпят само и само да им помагат бабите за бебето. Като си я знаеш, защо си я викнала да ти помага?
Хм, някои жени какъв ли не психически тормоз са готови да изтърпят само и само да им помагат бабите за бебето. Като си я знаеш, защо си я викнала да ти помага?
Напълно е възможно "голямата майка" да се е самопоканила, за да изтъква и натяква после как много е помогнала.
Моята мащеха е същата- 1000 пъти й се каза, че помощ не искаме (за мен това е най-големият ужас да прекарам повече от час с нея в едно помещение), но тя продължава да намила как ще бъде най-великата помощница. С първото дете дойде да го изкъпе веднъж (пак без да е желана) преди много години, след това забрави, че има внук, но не забравя да изтъква 11 години по-късно как го била къпала, защото аз не съм можела да се справя.
А защо мълчат мъжете в тези ситуации- ами нали се сещате какви усти ще отворят тия тъщи, ако нещо им се каже от зетовете в прав текст? Това така или иначе после пак ще дойде на нашите глави...