За самочувствието и личенето му

  • 10 899
  • 153
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
2012 си била 10 клас и на 17 години, 2018 си "към 30-те"? Как тече времето...

# 91
  • Мнения: 9 196
2012 си била 10 клас и на 17 години, 2018 си "към 30-те"? Как тече времето...

Ами бързо се развива днешната младеж. JoyJoy

# 92
  • Мнения: 19 187

При мен по-скоро проблемът е свързан с лицето ми.. не си харесвам носа, той ми загрозява много лицето, но за съжаление нямам толкова много пари за да си позволя пластична операция.. и в трите ми училища, в които съм учила, момчетата непрекъснато са ми се подигравали, че съм грозна, беше си един адски ужасяващ тормоз заради който аз ходих всекидневно на училище с топка в корема. Oтделно, когато съм била в момичешки компании навън, винаги момчетата са искали телефона на останалите момичета, a мен никога не са ме забелязвали, сякаш изобщо не съществувам... и преди да кажете, че вероятно съм била някоя занемарена ужасия, ще ви уверя, че това съвсем не беше така - носех умерен грим, грижих се за външния си вид.. дори приятелките ми правиха отвреме-навреме комплименти, че съм много хубава, но чуя ли комплимент, вече дори не се замислям, а го приемам като просто подметнатa учтивост за запълване на разговора.. Просто фактът, че и в 3-те ми училища бях обект на подигравки от страна на момчетата, никога момчетата не ме и забелязваха, за разлика от останалите момичета в обкръжението ми, и че към днешна дата почти няма никакъв интерес към мен от мъжете и момчетата, ме кара да бъда убедена, че скапаният ми външен вид е виновен за всичко това. Xодих на няколко психолози, но не ми помогнаха, a вече дори се чудя има ли смисъл да живея, като е ясно, че ще си бъда сам сама, тъжна и нещастна..

Да ти кажа честно и аз бих се чудила дали има смисъл да живея, ако считам себе си за толкова некадърна и малоумна, че да не мога да изкарам за една кола на старо/ринопластика, ами седя и се вайкам как нямам пари, мъжете не ме харесват и туто финито - животът ми е скапан и все така ще е.

И да, от личен опит мога да кажа, че една ринопластика с приличен резултат (нормално изглеждащ нос) променя положително отношението на околните, особено на тези, които не са те познавали преди. Получваш по-ласкателно първоначално отношение и внимание от хората, съответно ти реагираш по-положително и със самочувствие и т.н.

# 93
  • Мнения: 513
2012 си била 10 клас и на 17 години, 2018 си "към 30-те"? Как тече времето...

Хаха, съвсем умишлено не си казах точните години, защото имам познати из форума и не искам да ме разпознаят случайно, но да, отдавна не съм ученичка и сама си се издържам.

# 94
  • Мнения: 565
Еднакви способности и качества...е все пак се вземат способностите и качествата, нали така?

А това, коя жена изглежда по-добре е индивидуална преценка на вземащия решение, който пък може да е жена.

Така че аргументите ти са невалидни.

А психологическите изследвания се правят винаги при равни други условия, което в реала го няма.

Но след като ви харесва да си мислите, че красивите имат по-голям шанс в живота, моля! Само дето не вземате предвид, колко проблеми имат заради външността си - моббинг, сексуален тормоз и т. н.

Шансовете в живота се определят най-вече от семейството, в което си роден, от държавата, в която си роден, и от финансовите възможности на родителите.

Животът щеше да е толкова прост, ако шансовете на хората зависеха от външността им.

Вие сега, какво, искате да убедите барабанчето, че няма шанс в живота ли? Или че има по-малко шанс?

Що за глупост е това?

Барабанче, пиши, какво смяташ да учиш, след като завършиш училище. Това е важното. Тая работа с носа ти е ала-бала.

Аз никъде не казвам, че възможностите зависят само от външния вид или че той е от по-голямо значение от качествата на човек. Естествено, че не! Просто изразих несъгласие, че по-хубавите хора са онеправдани и едва ли не са жертви, защото личният ми опит сочи, че добрият външен вид е по-скоро бонус, с който се благоприятстват определени ситуации, а хората, които го притежават (или поне част от тях), умеят да го използват.

Повече няма да споря по този въпрос.

А проблемът на барабанчето не е с носа - той най-вероятно и не е толкова ужасен, колкото тя си мисли. Основата на доброто самочувствие са уменията, личните качества, нещата, които смятаме за успешни в живота ни и в тази посока тя трябва да търси решението за елиминиране на ниското самочувствие.

# 95
  • Мнения: 30 802
Ми само да кажа, че общо взето всичко се нарежда след 35:) не че носът ми е станал фин и чип, ама вече не ми пука. Просто заставам между децата, които са бая хубавки, и хоп! - хубава млада мама. Човек не трябва да се взира много в себе си, всеки живее в екосистема. Ако имаш компания, семейство, някакви пари и занимания, ако не се вглеждаш в кусурите на тялото (а от тях всеки има, дори и красавиците, или ако нямат, ще имат някой ден), то нещата ще са ти ОК.

Ако някой се държи различно или кофти заради вида - явно не е твоето племе, не е твоето място. Търси си своето място, където да ти е комфортно и да има положителни неща. И с грозен нос се живее - няма да ти откажат бира в ресторанта, нито ще те изгонят от басейна, правиш си кефа и това е.

# 96
  • Мнения: 9 196
Последната Мис България имаше епичен нос, така че дори е модерно явно.

# 97
  • Мнения: 6 690
И на нея уж не и пукаше за носа, но в последствие го окастри.

# 98
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Като дете и до някое време като тийн имах големи проблеми със самочувствието, мислех си че е защото имам проблем с теглото.
Спомням си как на поредния купон аз стоях седнала и гледах жадно как всички танцуват и стоях и си представях как и аз танцувам като отслабна, знаете ли колко абсурдно звучи това сега, но тогава така мислех. Та точно тогава един приятел дойде и ми каза една мотивираща реч както по филмите, и станах и си танцувааах до 5 сутринта Simple Smile Simple Smile И така лека по лека си изградих самоувереност, много помогна че тогавашната ми компания беше от хора със самочувствие, наистина ако си обграден от комплексари ще ти е трудно да натрупаш увереност.

# 99
  • Мнения: 3
Здравей. Ако се научиш да се обичаш и приемаш, спреш да виждаш недостатъците в себе си като нещо чак толкова лошо и се отпуснеш, хората ще започнат да забелязват други неща в теб, а не това колко голям/крив/дълъг и т.н. нос имаш. Усмихвай се повече. Blush

# 100
  • Мнения: 22 036
Много е лесно да се каже да започне да се обича. Децата си минават през периоди на нехаресване. Малко са тези с утвърдено самочувствие от малки и обикновено не са много приятни.

Носът ти, най-вероятно забелязваш само ти, но ако ти е драма, ще го промениш. Не е нещо невъзможно. Накарай някой да ти направи фотошоп, за да видиш как ще изглеждаш, за да не се окаже, че ще избодеш очи, вместо да изпишеш вежди.

Отиди и на психолог. Депресията не е лека настинка и рядко минава сама.

# 101
  • Мнения: 3
Down Under, не съм казала, че е лесно, а напротив - много е трудно да се научиш да се обичаш и приемаш. Но това е твоето тяло и си заслужава на 100%. Ако ти го харесваш е по-вероятно и другите да го харесват.

# 102
  • Мнения: 22 036
Така е, ама е на, 40 години вече не си харесвам тялото, ама в някакви нормални граници. Установих, че съм по-мързелива, отколкото суетна. Варирала съм в килограми без особена разлика в харесването ми от други, та...

Да походи на психолог момичето и ако и е проблем да си направи операция. Не е толкова страшно.

# 103
  • Мнения: 3
Down Under, точно на тази възраст си в разцвета си и си най-красива и женствена. Относно ринопластиката - посъветвай се със специалист и ако наистина го искаш и си сигурна, че няма да съжаляваш, го направи. Успех! Blush

# 104
  • Мнения: 22 036
Сега така ни се струва, ама като си пубер си доста неуверен и лесно се спичаш за глупости.

Общи условия

Активация на акаунт