За самочувствието и личенето му

Ох, смея се с глас.

Аз пък исках на моята да й е гадно!

Мене ме страх от всякакви хирургически намеси. Правила съм лазер, но това е максимума, който мога да допусна.

Ще си стоя грозна с гърбав нос.

На бившата ми свекърва пък зорът й бил, че съм хубава.

Хора, наистина имам предвид корекции на аномалии, нещо такова:

https://imgur.com/a/Dn3JN8f

Е то този има лицево-челюстна аномалия, носът му е последен проблем.

Такива корекции са си в реда нещата, както и следи от катастрофи, изгаряния и т.н.

И това е нормално да легне под ножа според мен (освен ако естетичната специалистка не каже, че ще го прави с филъри):
http://www.mysurgerymiami.com/wp-content/uploads/2016/05/girl-be … -nose-surgery.jpg
http://www.bestrhinoplastyindia.com/demo/portfolio/RHINOPLASTY_big_04.png

http://www.seattleface.com/uploads/images/revision_rhinoplasty_seattle05.jpg
https://deviated-septum.net/wp-content/uploads/2014/10/Do-I-need … -a-Nose-Job-2.jpg

Не виждам защо някои от вас толкова бързо нападат авторката. Това най-многото още повече да навреди на самочувствието ѝ, защото някои видиш ли избягвали дадени хора заради глупости. Едно е да избягваш даден човек, защото го считаш за някаква заплаха за себе си /например като надрусан клошар или някой, който прилича на крадец/, съвсем друго е да не говориш с конкретен човек, защото видиш ли имал голям нос, големи уши или криви зъби. И какво като ги има? За някои неща човек не е виновен, а са си до физика. Освен това от едно общуване с дадения човек нищо няма да ви стане. Никой не ви кара да се омъжвате за него.
И да всеки избягва общуването с определени индивиди, но не и заради нещо свързано с красотата им. Може на някакво енергийно ниво да усетиш, че този непознат ти е неприятен и да те издразни всичко свързано с него без да го познаваш, но пак няма да откажеш да си говориш/работиш със съответния човек, заради ушите или носа му.

Да, може да отхвърлиш някой, който според теб е грозен, а той има мераци към теб, заради външния му вид, но това пак е до това, какво харесва всеки един човек и какво те привлича. От опит го казвам, защото винаги привличам към себе си /в любовен интерес от тяхна страна говоря/ хора към които не изпитвам абсолютно никакво привличане, дори и да са приятна компания, добри и забавни. А и освен това както можеш да харесаш Брад Пит или Хенри Кавил и да си мечтаеш за тях, така и да харесаш някой, който няма нито тяхната физика, нито тяхната красота, но си видял нещо в него. Не знам дали е точно да се казва че е някаква харизма или не, но това си е напълно нормално.

Колкото до самочувствието. Има хора с огромно самочувствие /без покритие често за съжаление/, на които това някак си им отива и такива, за които веднага би си казал "Този пък на какъв се прави изобщо като за нищо не става". Освен това като човек, сблъсквал се с тормоза в училище, мога да кажа, че да отразява се на самочувствието. Въпреки че за себе си съм чувала точно от същите деца "тя се мисли за нещо повече от нас и не ни харесва". Да и от части бяха прави, защото бяха ужасно лигави и досадни. Но тогава, когато не харесваш популярните и веднага трябва да станеш част от черния им списък. Но после винаги те търсят за домашни, защото знаят че ти ще имаш и ще ти е вярно. Признавам дори че това ме тормозеше известно време, докато сама не разбрах, че не си струва да се интересувам от мнението на тези мои съученици. Това ми помогна много -  да се успокоя и да си заживея по-нормално. Да, прякорите им не спряха, но и това че се смеех заедно с тях на глупостите, които измисляха, със сигурност ги дразнеше, но вече без значение.

Така че ето въпреки че аз съм типичен интроверт съм чувала за себе си, както че имам ужасно високо самочувствие, така и че нямам такова. И в двата случая с едни и същи доводи - това че не съм най-социалното момиче на света; не искам да излизам на срещи с хора, които знам че ме харесват, но не и аз тях и не искам да им давам напразни надежди; че се притеснявам от хората, които аз харесвам; че не искам да общувам много-много с мои познати, които ме дразнят с поведението си и куп други подобни. Така че не знам до колко забелязват някои от съфорумките правилно самочувствието на даден човек, но мога да кажа че тази ваша преценка, може не винаги да е напълно точна.

п.с извинете ме за дългия коментар, но не се сдържах просто

Ами да се беше сдържала, защото ... кой твърди, че не говорил с някой, заради носа му?!

Твоите постове остават точно един такъв привкус ... и ето един да не е съгласен с теб и веднага го нападаш без причина

В нашето общество, струва ми се, нещата са точно обратното.

Винаги си личи дали човекът има самочувствие или не, личи си не само от поведението, но и от някои характерни прояви в отношенията. Но, както вече са казали, това не означава автоматично, че такива хора са интроверти.

Относно подигравките в детска възраст, те изобщо не са показателни и ще ги надраснеш някой ден. Когато аз бях малка съм била осмивана по много причини, които нямат нищо общо с някакъв дефект във външния ми вид - прическата ми каква била например, която е била съвсем нормална, но явно крайно нетипична за останалите... Дори и градът, от който съм, е ставал повод, цветът на кожата ми - подчертавам напълно бяла съм, а градът е голям, и не би могъл да създаде никакви основания за срам. Но ето че даже и това може да се превърне във "вдъхновение" за някого! 
Просто, ако не пасваш на моментния стандарт, ти си повод да те сочат с пръст, по една или друга причина.

А децата са жестоки понякога - подиграват се за какво ли не, за носене на очила, за проблеми от здравословно естество и т.н. Когато съзрееш и осъзнаеш, че тези неща не са определящи за нищо, дори ти самият да си го правил, ще ти се стори недопустимо. Стига, разбира се, и да носиш някакъв разум в главата си - щото преди дни четох в звездните компромати за Гери Дончева, която е решила, че е много остроумно да се гавриш с пълен човек.

Привкуса е твое собствено тълкувание - твоята глава си е измислила, че хората не говорят с такива с големи носове. Ако си направиш труда да прочетеш, преди да пишеш, аз твърдя, че не носовете са проблем. Както и други хора твърдят същото. А нито един не видях да е написал, че не говори с големи носове. Но може да покажеш цитат, ако има такъв и не съм го прочела. Привкуса го запази за себе си и измислиците също.

Salsisha не ми се спори, така изобщо не виждам с какво ще помогнем на авторката или пък изобщо ще е по темата, затова за последно ще вметна - прекалено си тънкообидна и в момента го правиш само, защото не съм на твоето мнение.

Няма да умреш сама, тъжна и нещастна, защото имаш нос, който не харесваш. Забрави подобни глупости. Съсредоточи се върху черти, които харесваш и ще видиш, че хората едва ли обръщат толкова внимание на един нос.

Ако съм тънкообидна, до сега да съм се застреляла и отговаряйки ти, не ми е цел да споря, а да ти обърна внимание, че това, което твърдиш не е така. Изброиха се много известни и успешни личности, с някакви особености на чертите, далеко от стандарта - тоест - не е проблем външния вид, а вътрешния свят. Може и да не и помага, но целта да се каже определено не е да и попречи.

Наистина след 30-те максимум спира да ти пука! Като си спомням как се взирах в няколко стрии около 20-те и се чудих с какво ли не да ги мажа, а и с малкото си лунички водих толкова усилена борба... а днес, днес изобщо това не означава никакъв проблем за мен, как се променят нещата;) Да, старая се да бъда в добра форма, грижа се за себе си, но непосилни цели гледам да не си поставям и да не се измъчвам прекалено, защото за цялостното ни излъчване всъщност най-сериозният фактор е вътрешното ни състояние. Глезете себе си и се поставяйте на първо място, доколкото обстоятелствата го позволяват все пак...
Просто някои хора се научаваме прекалено късно да се обичаме, особено ако сме расли в семейства, за които изобщо това не е било приоритет.