КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема

Здравейте отново и благодаря за отговорите!

Жар_птица разбирам! Работата е там че влошаването продължи и през трите дни прием и се засилваше, по време на паузата постепенно се върнах към състоянието преди приема което беше по-леко и онзи ден когато отново приех лекарството отново се влоших много, дори повече отколкото при предишния прием. Получих две паник атаки, дереализация и доста по продължителна и силна тревожност от обикновено. За останалите симптоми като главоболие, сърцебиене, отпадналост, болки в стомаха, гадене и т.н. съм напълно съгласна понеже имам пъстър букет от заболявания и очаквах по-бурна реакция, но преживяното онзи ден беше повече от ужасно. Сега втори ден след лекарството отново се чувствам почти както и преди него, може би малко по тревожна.

Свързах се с хомеопата разбира се, по имейл описвам всичко подробно за всеки ден, даже ако имам възможност и по часове, но ми е трудно при тази картина да повярвам че това е лекарството за мен, а той изглежда твърдо държи на него.

Тези хронични емоционални състояния минават най-бавно и най-трудно Аз бих изчакала.  Особено, ако сте била на антидепресанти преди това. Нужно е време и да се изчисти организма

Да видим дали и мен ще ме зачисти форума с 2рото мнение.

Много съм доволна, че сестра ми ме е чула и няма да дава на детето си изписаните от ЛЛ просто така ХЛ. Някой ден може и да й уври главата да посети хомеопат и да почне по пътечката да лекува първо себе си .... ама може и да не й уври

ПП може и да помогне на детето ХЛ, аз не я питах какво е предписано. Но при всички положения, каквото и да е ХЛ в случая е симптоматично и евентуално само може да повлияе благоприятно настоящите симптоми. Но не и цялостно да лекува.

Аз лично, не съм чувала тревожни разстройства или психични заболявания да са излекувани с хомеопатия. Постоянно има оплаквания по форумите за влошаване на емоционално ниво. Много хомеопати твърдят, че това не е отделно заболяване ,че лекуват човека като цяло ит.н, но .... няма резултати! Не мисля, че хомеопатията е добър вариант.
И все пак, ако има някой в темата, който е доволен и се е излукувал с хомеопатия, нека пише. Говорим за емоционални разстройства и психични заболявания!

Загубата на близък е емоционално разстройство. И да, от личен опит - много добре помага хомеопатията.

Трябва да устискаш, за да излезете от омагьосания кръг.  Първия път ще е най-трудно, после ще добиеш кураж. Наистина може да стане по-бавно, предвид всичко приемано до сега. Обясними са тревогите ти. Успех ви желая!
И емоционални разстройства се лекуват с хомеопатия, естествено. А как иначе - ако лекуваш тялото с хомеопатия, а душата с лекарства - нищо не правиш кажи-речи. Друг е въпроса, че емоционалните травми се овладяват най-бавно и трудно и чавекът трябва да съдейства на хомеопата си, не да чака изцяло той да извърши чудо.

Здравейте!
 След преглед при двама хирурзи на баща ми (71г.) му поставиха диагноза "Хидроцеле". И двамата предлагат операция. Може ли да се излекува с хомеопатия. Проблема е от 6 месеца. Споделете и имена на хомеопати в София които биха могли да помогнат. Благодаря предварително.

До колкото прочетох, придобитото хидроцеле е в резултат на друг физически проблем. Търсили ли сте такъв?

Не сме търсили друг проблем. Простата също погледна втория хирург и каза че била добре. Баща ми има повишено кръвно, за което пие лекарства, шум в ушите и не чува много добре от доста години.

Някой може ли да даде координати на добри хомеопати в София да заведа баща ми за Хидроцелето.

Ако до сега не е бил на хомуопатия никога, ако приема лекарства и състоянието е животозастрашаващо, аз не бих се обърнала към хомеопат. Но ако не е спешна хирургическата манипулация...не знам.Просто понякога и пред хомеопатията има пречки пред излекуватето. Ще ви пратя координати на лични, но обяснете, че ситуацията е спешна, за какво става въпрос, да ви приеме по-скоро хомеопата!

Здравейте,може ли да лекувам хеликобактер пилори с хомеопатия ????

Човекът с хеликобактер пилори не се различава от човека с ешерихия коли или златен стафилокок според хомеопатията и холистичния й подход. Така че опитен класически хомеопат би могъл.


 
Тук са важни няколко уточнения. Най-бавно от всичко в човек се повлиява физиката, защото материята е инертна. Емоциите сменяме за секунди, нещо, което не може да се каже за соматизация при физиката с малки изключения (тежки алергични пристъпи например и т.н.). Най-бързо се повлияват емоциите при правилните лекарство, доза и потенция. Предполагам, че визирате хроничните емоционални проблеми, защото казвате "травми". Дори и в този случай пак не е напълно вярно, зависи от травмата, давността й,  зависи от ресурсите на конкретния човек, зависи от неговата индивидуална реактивност. Например при двама души, жертви на почти идентичен тип насилие, при единият може да са необходими месеци лечение, при друг - след няколко приема да има чудесно подобрение и промени. За съдействието, напълно съм съгласна. Това е партньорство - няма как да има претенции и условия само от едната страна.

Аз имам един теоретичен въпрос. Изчетох доста книги по хомеопатия. Наясно съм с принципите и т. н. Един въпрос ме мъчи напоследък. Разбрах, че симптомите са опит на жизнената сила да възстанови дисбаланса в организма, причинен от някакво заболяване и да върне реда в него. Защо обаче в повечето случаи тази жизнена сила не може да се справи сама и се налага да я побутваме с хомеопатични лекарства. Какво й пречи да възстанови баланса сама? Зацикля ли някъде? Например човек, който има някаква алергия. Дори и да не приема никакви противоалергични препарати и да живее що годе здравословно пак не може да се справи организма му сам, а трябва намеса и побутване. Осъзнавам че въпроса ми може да е тъп, но се надявам действащите хомеопати тука да напишат нещо по тази тема.

Привет. Няма тъпи въпроси, поне според мен. Даже в практиката си се радвам, когато има въпроси, тоест човек изследва, търси, пита, тоест се интересува от здравето си.

Да уточня, че симптомите не са опит на ЖС да възстанови баланса си, а напротив, те са израз на разстройството в хомеостазата (способността за адаптация и регулация на всеки жив организъм). Те са езика на разстроената хомеостаза. Детето плаче, когато е гладно - подава сигнали. Аналогично е и с ЖС.
Еднотипните отговори на различни по интензитет стимули говорят за хронично разстройство в адаптацията на хомеостазата. Представете си човек, който ви се кара - вие стоите кротко и смирено слушате - дотук ок (това е вашата адаптация в момента на този стимул, въпреки че при друг тя би била различна). Представете си сега човек с нож, който върви срещу вас с очевидни намерения да ви навреди и вие отново кротко и смирено слушате - това вече е болестна адаптация, защото тук вече животът ви е застрашен. Тоест и при двата стимула, които очевидно са твърде различни по интензитет, вие реагирате по един и същи начин. Тоест да, има зацикляне - да го наречем неадекватна реакция на организма. Абсолютно същото е и при физическата симптоматика. Алергията е свръхреакция на имунната система при относително неинтензивен стимул. Тоест реакцията е непропорционална на стимула. Това говори за хронично разстройство на ЖС, на хомеостазата.
Друг пример - хора, които например потискат непрекъснато гнева си. Каквото и да се случи, тоест какъвто и да е стимулът, те НЕ изразяват гнева си - това нормална реакция ли е? Не, не е.
Да го наречем зацикляне, тоест ригидност, тоест еднотипни реакции на РАЗЛИЧНИ стимули. Природата не го търпи, животът е динамичен, човек, за да е здрав, трябва динамично да се адаптира, качествено да се адаптира към най-разнообразните житейски условия.

Човек има първично фундаментално разстройство - миазъм, хронично реактивен модус и т.н. На терена на това разстройство възниква конституцията, от там се определя кои звена ще са по-лабилни, по-слаби, тоест кои функции и структури ще боледуват. (сложно звучи, но просто е невъзможно да го обясня тук - миазмите се изучават с месеци и години). По-простичко иначе казано - раждаме се - нашите гени (тоест наследственост), фазите на раждането вече дават един миазмичен запис; епигенетични фактори също оказват своето въздействие (възпитание, мисли, чувства, емоции), от там нататък човек трябва да се адаптира към тези условия и той се адаптира на база гореизброеното. Само че тази адаптация е несъвършена често - и точно тези неадекватни адаптации показват кои функции и структури после ще са склонни да "боледуват" в човек. Затова хомеопатичното лекарство повлиява именно адаптациите.

Сравнете го дори с психотерапевтичните практики - при сеанс човек открива всъщност кое в неговите реакции, светоусещания и т.н. му пречи и го разболява, депресира и т.н. Когато тези модели се "разчупят", преосмислят и т.н. и се започне действие по нов модел, проблемът изчезва. Общо взето не се случва често човек да се пребори сам с една алергия. Зад тези свръхреакции не стоят само физически процеси, тук е ангажиран целия човек - с неговите мисли, емоции, светоусещане и т.н. Психодинамично алергията е автоагресия. Не е важно към какво си алергичен, като и това има своите психодинамични обяснения, важно е ЗАЩО си алергичен. Алергичният човек има проблем с агресията , която сублимира във външни форми. Тоест, без ирония, няколко биопродукта и пречистването на водата няма да решат проблема, защото проблемът не е вследствие на лошата храна и липсата на спорт.