КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема

Всяко нещо, кето лекува има риск да навреди!
10 килограма ягоди изядени наведнъж също ще навредеят, дори човек да не е алергичен към ягоди.

Хомеопатията има ЯСНИ принципи, но те НЕ могат да се самоприложат. Прилага ги хомеопат, който е човек, т.е има човешки фактор. Винаги! Дори да решите да се самолекувате с хомеопатия - вие трябва да приложите тези принципи т.е. отново има човешки фактор. За да се сведат грешките произтичащи от този човешки фактор до минимум то той, човекът прилагащ хомеопатия трябва да познава и разбира принципите на хомеопатията и да спазва стандартите за добра практика, т.е трябва да е добре обучен!

Водещ принцип в хомеопатията е този на индивидуалния пoдход. Факт е, че всеки от нас има уникални гени, факт е че всеки от нас живее при различни условия т.е е подложен на различни епигенетични фактори, които му влияят. Факт е, че всеки от нас има различна травматична биография, т.е учи по различен начин житейските уроци, който посредством невропластичност също се явяват епигенетичен фактор. Няма как всички хора да бъдат сложени под един  общ знаменатал, въпреки че привидно почти всички имаме по 1 глава, 2 ръце и 2 крака и че телата на всички ни са изградени от клетки.

Поради генетичните и епигенетични фактори всеки човек е с различна и уникална реактивност, която трябва да бъде отчетена при хомеопатичното предписание. Ако не бъде отчетена - то хомеопатичното предписание ще бъде неточно (т.е няма да е спазен принципа на подобието), а поради това болестта ще прогресира в своя естествен ход, или ще има потискане на симптоми т.е блестта ще се прояви в по-важни органи и системи, или ще се случи доказване. Ако не се спазват принципите съществува и вероятност случайно предписанието да е правилно и да настъпи излекуване. Тази верятност е малка. Ето защо нас ни обучават и супервизират, за да може да познаваме принципите, да спазваме стандартите и в предписанията си да максимизираме вероятността за точно предписание и да минимизираме вероятността от неточно предписание, което води до нежелани ефекти и вреда.

Иначе принципите на хомеопатията са ясни:

1. Индивидуален подход
2. Принцип на подобието
3. Динамични лекарства
4. Едно единствено лекарство
5. Течно лекарство
6. Минимална доза
7. Принцип на Херинг за псоката на излекуването
8. Ако има възбуждаща и/или негативна поддържаща причина - първо тя трябва да се отстрани и тогава да се провежда лечение.
9. Ако има активен/латентен миазъм който се явява пречка пред излекуването - първо той трябва да се лекува, за да настъпи възстановяване на здравето.
10. Трябва да се различават острата, хроничната и обострената хронична болест, тъй като терапевтичният подход към тях е различен.

Ето! Обучих Ви в хомеопатията! 10 принципа. Това са всичите! Разберете ги, прилагайте ги индивидуално във всеки случай, пък лекарствените картини не е нужно да се зубрят - те са описани в справочници. Така ще станете НЕзависими от хомеопата и зависими от собствените си познания и умения. Има вариант и малко по-дълго да се обучавате, за да сте по-добре обучени и сътвенто по-добре практикуващи. В България има най-различни курсове за хомеопатия, на няколко различни школи т.е. има свобода на избора.

Само че не бива да се забравя фактът, че както един родител най-добре познава детето си така и родителят е пристрастен, а когато детето е болно е и фрустриран от тревогата си и е невъзмжно да разсъждава трезво. Пради тази причина все още съществуват лекари и хомеопати...

А от кого да зависим? От себе си? Можем ли сами да се лекуваме във всеки един аспект? Можем ли да видим всички причини за състоянието ни? Риторични са въпросите ми, по-скоро разсъждавам на глас. Не можем. Ако можехме, на света нямаше да има нито лекари, нито хомеопати, нито психолози и психотерапевти и т.н. Супер сложното идва от непознаването на материята. Когато четеш Ханеман, си обясняваш на хартия принципите, но би ли могла да ги приложиш на практика в живата реалност при живия човек? За това се иска доста повече като знания от прочитане на Органон.

Мисълта еволюира, практическият опит на поколения хомеопати и стари майстори потвърждава принципите и допълва и обогатява приложението на принципите, но НЕ ГИ девалидизира (тоест разширява обхвата чрез милиони частни случаи и по този начин допълва яснотата, но НЕ променя принципите). На един лекар да не би да му е лесно независимо от учебниците и справочниците и скъпата техника за диагностика? Рискът от грешки да не би да е по-малък? И там има човешки фактор... Няма лечебна наука на света, в която водеща роля да няма човешкият фактор. Четеш, информираш се, избираш дали и на кого да се довериш и така... Това е животът. Другото е...диагноза. За пореден път казвам, че не само хомеопатията е на това ниво в страната ни... Медицината да не би да не е в криза - едно заради принципите, според които работи; две заради самата система. Политиката в криза ли е? В криза е. Образованието в криза ли е? И то в кюпа. Хората в криза ли са в своята консуматорщина без капка творчество (не говоря за рисунки и пеене само)? В криза са. Човечеството е в криза, няма как всичко останало да не е.

Хората искат точност, абсолютност, обещание за пълно поемане на отговорност, искат гаранции, които да им дадат сигурност. Това няма как да се случи - няма как да накараме всички в този живот да направят нещата точно така, както ние ги искаме. Търсенето определя предлагането. Останалото е висша форма на идеализъм, до която ние не сме достигнали. Вървим наред, плюем, хапем...този...онзи... а не гледаме себе си и ние какви ги вършим. Промяната започва от нас, не от хомеопата, не от лекаря, не от кинезитерапевта. Всичко опира до човешкия фактор. Невъзможно е на човек да му се разреши да практикува медицина или каквото и да било едва след като години наред е наблюдаван дали притежава нужната етика, морал, стойност....

....Сложно е, така е. Защото трябва да се учи години. Ако сега отворя на дъщеря ми учебника по химия, ще хлъцна, ще се загубя във всички букви, индекси, формули и т.н. И тя ще ме гледа недоумяващо какво толкова се чудя. Да, чудя се, защото ми е сложно. Сложно ми е, защото нямам познанията й примерно. Една майка ме гледа по същия начин, когато й обяснявам, че перфекционизмът на детето й го кара да кашля упорито и сухо след всяка случка, заплашваща перфектния му образ. Това не може да се омаловажи до едно кихане. Човекът, обаче, има претенцията, че е достатъчно чувствителен, съзнателен, УМЕН, а и обучен да следи и интерпретира и сам промените, настъпващи в него. Да де, ама не е в повечето случаи. Чувствителността и себеосъзнаването могат да помогнат, но не са достатъчни. Ако бяха, то нямаше на това да се обръщат години внимание в обучението по хомеопатия.

Не е нужно хомеопатът да решава кое е болестното - то често крещи от километри. Когато познанията на хомеопата помогнат да се определи негативната поддържаща или възбуждаща причина и тя се отстрани (от пациента!) оплакванията често спират без дори да се наложи хомеопатично лечение. Не виждам какво заплашващо има в това. А и се изисква от стандартите на добрата практика.

Ася, за себе си ли се отказа или и за детето?

Жарптица, не знам какво ми отговаряш, но не съм питала откъде да си купя препарат.

Дъждец, ти пита за Органона и аз за него ти отговорих. В хомеопатичната аптека на Чаталджа се продават и книги.

Не съм съгласна, че за всяко кихане се налага обаждане на хомеопата.

С напредване на хомеопатичното лечение, цялостното ниво на здраве на човек се подобрява. И ако преди години от едно кихане стигах до възпален синузит, то сега може и да не ми се наложи даже да пия ХЛ. За миналата година в единия случай с кихане на третия ден не се бях възстановила и се наложи да си говорим с хомеопата и даже по време на лечението ми смени лекарството, щото се промени картината. На второто кихане за годината, на третия ден реших, че не съм съвсем добре и си говорихме, но пък тя реши от разказа ми да опитаме без ХЛ и да – о, чудо, кихането мина без ХЛ.

Всеки един от нас е продукт на много натрупани лични травми – тези на предците ни, тези на родителите ни и накрая на собствените ни. Когато осъзнаем това имаме възможност за лична работа върху тях. Това изключително много може да промени картината на собствените ни мисли и емоции и да рефлектира върху здравето ни. Както и на това на децата в семейството.

Ако човек е убеден, че хомеопатията е лечението, което иска за себе си, ще намери хомеопата си. Всичко става с търсене. С проби и грешки. И когато имаме идея какво НЕ ТРЯБВА да прави хомеопата, то можем да вземем правилното решение дали да продължим с него или не. Да, всяко интервю струва някакви пари. Но здравето е безценно.

от никого. 


първо се отказах за мен, защото нямаше напредък. никакъв, а години наред пробвах.

за детето:

Ще споделиш ли методите, ако не е проблем? (интересно ми е, наистина)
И да ми разясниш как се оцелява в този свят без да зависиш от никого, тоест да решиш вечния конфликт индивидуация-социализация на....да го наречем....някакво микрониво?

Ася, и аз се интересувам от методите.
Жарптица, благодаря! Изобщо не се сетих, че за това говориш. Аз се надявах да е качен някъде. Имам купища хом.книги и лекции и не искам да инвестирам в още.
Мечка, не че човек не зависи от никого, но е много различно да можеш да облекчиш дадено остро състояние с обезболяващо, антипиретик, капки и т.н  и това да чакаш да се свържеш с хомеопата, после да чакаш препаратът да подейства, пък той се оказал грешен, пак чакаш картина, връзка с хомеопата и накрая може пак до алопат да стигнеш, но психически и физически човек се изтощава от цялото това упражнение. Най-малкото висока т 3-4-5 дена при дете, което не спи добре през това време, допълнително изтощава организма.

Не знам как е с дете с висока Т. Но знам как е в остра с притесняващи ме симптоми и ХЛ. Чувствах се добре, въпреки симптомите.
Та това е според мен другата причина преди децата, родителите да минат по пътя на ХЛ. Има идея родителя какво се случва с организма, независимо от симптомите. Много пъти Мечка е давала пример за дете с висока Т и много жизнено.
А това, което разказа преди няколко поста за "доброто" дете го наблюдавам на живо с племеницата ми. Сестра ми не е готова детето да бъде самостоятелно. В рамките на 10 минути се чува 10 пъти не, всичко се дава и не се оставя детето да направи само почти нищо. Ами болно е детето. За съжаление. Болна е и сестра ми.

Само за информация Ханеман е въвел 67 лекарства в хомеопатията. Днес са познати и се ползват повече от 3500 лекарства. Много от учениците и колегите на Ханеман са доказвали хомеоопатични лекарства и са ги въвели в практиката. Хомеопатия има вече повече от 190 години и със сигурност не сме ограничени само до 67 ханеманови препарати. Например едно от най-големите лекарства в хомеопатията - Лахезис е въведено от Константин Херинг.

Редките минерали за които говорите са най-верятно от групата на лантанидите.

аз не съм написала никъде, че съм постигнала пълна независимост.
просто ограничавам зависимостите и не се вкарвам сама в нови.
ако все пак се наложи, то претеглям ползи-негативи и тогава решавам дали да се озавися.
конфликтът индивид-социум си е основен философски въпрос, който е доста по-обширен от формАта на този форум.
точно в момента има и промяна в социума, което води неминуемо и до промяна на индивида. Маркс има ключово изказване по повода.

от хомеопатията не видях кой знае колко ползи, освен една - хомеопатията е път, който ми показа нови възможности. това въобще не е малко, но не е точно по темата, защото аз не успях да си възвърна хомеостазата чрез хомеопатия.
ама не спрях на този път, а взех това, което можах и продължих напред.
това не означава, че не ползвам хомеопатията, но не прилагам догматично само нея като метод. търся преди това някой по-"елементарен" метод, където вероятността от грешки е по-малка.
и да виждала съм колко бързо помага хомеопатията в спешни ситуация, затова й я ползвам, но съм виждала и доста често как не се справя. или прилагащия я хомеопат не се справя. все тая.
мен ме интересува резултата. и като не успявам да го постигна, анализирам пътя, взимам каквото мога и продължавам нататък, вместо да се задълбочавам във всяко камъче, което е могло да преобърне каруцата.

няма смисъл да се отплесвам повече по философски теми как и защо съм започнала да търся други алтернативи.
при хомеопатията освен знание, което хомеопатът носи в себе си и трябва някакси да приложи върху пациента, е нужно и лекарство, което трябва да се набави от някъде.
ако ми се случи нещо далеч от цивилизацията и няма от къде да си набавя ХЛ, то за мен е важно да имам друг начин за реакция, т.е. знание, което да може да бъде приложено навсякъде.
акупресурата е един от начините - като се знаят точките, само трябва да се масажират. пръсти всеки има 

колкото до методите - не са нищо ново или тайно. за много от тях има писани теми в този подфорум.
който търси - намира.
конкретно - за невралгията на мъжа ми използвах кинезиология и акупресура (2 точки активирах). кинезиологията сам си прилагаше, беше определено упражнение за по 2-3мин. на ден. мисля даже трябваше няколко пъти на ден, но той вечер преди да си легне го правеше. точките ги масажирах 1-2 пъти на ден.

" От никого" прозвуча по съвсем различен начин. Както и да е. Разбрах те. Предпочела си да имаш уменията сама да се справяш, когато е възможно.
Аз нямам претенциите, че хомеопатията е единствения метод за лечение. Всеки сам избира пътя си. Иначе за себе си мога да кажа следното - когато резултатите не са задоволителни, аз оглеждам всяко камъче. Точно по този начин (абстрахирайки се от това, че съм хомеопат), съм намерила точния хомеопат за себе си, чрез оглеждане на камъчетата, които възпрепятстват крайния резултат и съм ги отстранила.  Затова нямам нужда от други лечебни методики за момента, освен постиженията на конвенционалната медицина като необходимост понякога. 

Аз не мисля, че някой тук в темата твърди, че Х е единствения начин, по който да вървим към здраве. Считам за възможно да бъде така. Но когато това, в някакъв момент не може да се приложи по една или друга причина, има други алтернативи.
Ето с бъбречната криза и липса на връзка с Х, отидох в спешното. Но нито Х, нито в спешното няма да се справят с камъни в бъбреците трайно, ако аз не преразгледа за себе си партньорството.
Просто темата е за Х и говорим за нея. Не вярвам Х да остави счупен крайник ненаместен от ортопед, преди да даде лекарство за нарастване на костта. Или ако апандисит е пред спукване да не прати пациента на хирург.
Извинете за съкращенията, през телефон така е по-удобно.

ами как да го напиша по друг начин 
ако съм в пампата и спешно ми трябва ХЛ, то съм зависима от:
1. мобилния оператор (трябва да се обадя по телефона, може да нямам обхват)
2. хомеопатът (дали ще си вдигне телефона)
3. пак хомеопатът (дали ще може да помогне)
4. апт. мрежа (дали ще намеря лекарство) или влача огромен несесер с мен като хипохондрик, което обаче пак не ми дава сигурност, че ще имам нужното ХЛ.

иначе и аз нямам предвид фрактури и подобни...
НО просто има и други начини да се възстанови хомеостазата и те не се взаимоизключват, според мен се допълват.
много малко са пациентите, които с ръка на сърце могат да кажат, че са си намерили хомеопатът и не им трябва нищо друго.
макар за мен цел би било и хомеопат да не ми трябва, т.е. да не се налга някой да ми възстановява хомеостазата, ама ей на, далеч съм още от целта.

иначе правилно си ме разбрала.
просто като водата търся най-малкото съпротивление, за да се движа.

Със сигурност хомеопатията НЕ е единственият начин за природосъобразно и холистично възстановяване на здравето. Аз самата прилагам акупунктура, су-джок, фитотерапия, Рейки и други методи, защoто НЕ всички пациенти искат или са узрели за хомеопатия и защото има случаи които са нелечими с хомеопатия. Тъй като темата е за хомеопатия лично моят фокус е в това да разяснявам някакви принципни положения свързани с хомеопатията, да коментирам често допускани грешки, митове, заблуди, шарлатански схеми и т.н. доколкото формата на форума позволява.

Жар_птица, така е. Темата е за хомеопатия. Което никога не ми е пречило да се интересувам от вас като хора; как мислите по някои въпроси, както и да споделям лични мисли по разни теми, свързани със здравето. Човекът, ах, човекът! Той е най-важното.