В началото сякаш живота ми свърши
Но откакто почнах да ям редовно - 3 пъти на ден и повече протеини и мазнини, разкарах хляба - ами аз имам чувството, че ям като прасе. А най-хубавото е, че и слабея.
Тъй че нашия режим няма лишения. Има ядене.
Преди години си мечтаех да мога да ям, да съм сита и да съм слаба.
Само си мечтаех. Тези мечта ми се струваха чак фантастика.
То па взе че желанието ми се сбъдна.
Е, да, не ям вече сладко като преди. Но не ми и липсва. Нещо, което не съм очаквала, че ще изрека
Говорех за началото. Когато се чудиш дали и доколко ще устискаш и си викаш - само още един ден, после още един ден...и дните станат седмица, месец, втори месец...и неусетно влизаш в ново русло, където новите правила на хранене са ти приятели, а не врагове.
Напълно си права и си го казала кратко и ясно - да мога да ям, да съм сита и да съм слаба.
Наистина е постижимо. Без майтап