Обръщам се към вас, тъй като мъжкото мнение ми е ясно.
С жена ми се познаваме от 7 години, миналата година се оженихме. Имаме детенце на почти две годинки. От момента в който ме видя, майката на съпругата ми (тя е вдовица) не ме харесва и изобщо не го крие. Всеки път като се видим гледа да ме обиди с нещо и много често се хили доволно. Само един пример, няколко дена след като се запознахме ми каза че нищо не съм постигнал в живота. Определение от човек, който не ми е нито на образованието, нито на парите, нито на житейския опит звучеше доста абсурдно. По принцип не позволявам да ми се говори така, но за да не се караме си мълча. В друга ситуация най-малко бих спрял всякакви контакти, но си казах че не трябва да наказвам жена си заради поведението на майка и. Жена ми е доста тих човек и когато присъства на такива сцени си мълчи.
От почти три години живеем в Англия, преди няколко месеца купихме къща. Предният път като дойде няколко пъти се скарахме, отделно заяви на другия си зет че Англия не и харесва, времето не и харесва, хората не и харесват, къщата не и харесва (тогава живеехме под наем в друга къща). Сега обаче иска да дойде на гости зимата и да седи 1 месец. Казах на жена ми че един месец ми се вижда малко множко, евентуално 20 дена - 3 седмици. Жена ми е много разстроена, смята че ако го каже на майка си тя ще се обиди и няма изобщо да дойде. Казва че ще се махне от всички, защото всеки иска нещо от нея.
С жена ми по принцип живеем кротко. Имаме понякога трудности, но ги решаваме бързо и успешно. Отношението на майка и и нейното поведение ми се струват обаче сериозен проблем, който в бъдеще може да ескалира. Мнението на жена ми е че тя няма де се промени и че аз трябва да се науча да прощавам. Само още един пример, преди време посрещнахме заедно Нова година на гости на лелята на жена ми. В новогодишната нощ тъщата се скара с нейната майка и майка и стана от масата и си отиде в нейната къщичка. Другите присъстващи май не се чувстваха много удобно, но какво да се прави...
Имам и опасение че тя може би си прави планове след като се пенсионира (което е относително скоро) и дори преди това да дойде да живее при нас. По принцип нямам нищо против да идва и да вижда внука и дъщеря си. Струва ми се съвсем нормално. Но смятам че е редно да се сложи някаква граница. Още повече че за толкова дълъг период от време ще ме побърка и това ще вгорчи отношенията с жена ми.
Според вас, мили мами, не прекалявам ли? Всякакви предложения, съвети и критики са добре дошли и приемат с благодарност.