Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно -7

Здравейте, последни впечатления от нашата разходка из Родопите ще споделя. Този път бяхме на сандвичи и за заведения не ще да пиша. 🤣
Разходка до Село Манастир: пътят от Стойките в нашия случай до селото не е панорамен в голямата част, като в тунел от дървета, с дупки и завои, доста досаден като цяло. След Гела и Стикъл това село ми стори невзрачно на пръв поглед. Разположено е пoд вpъx Πpecпa(2000 м), нa 1460 метра надморска височина  ĸaтo ĸpaйнитe мy мaxaли ce извиcявaт нa виcoчинa oт нaд 1600 метра. Toвa гo пpaви най-високото населено място на Балканския полуостров, в близост до него се намира водопад "Св. Дух". Но след разходката до водопада и из селото, си подобрих мнението. Екопътеката до водопада конкретно беше рай за детето(1 година и 8 месеца), равна в по-голямата част, с чешми на всяка крачка буквално и доста ягоди, малини, къпини. Доста зони за отдих има също. Ако се загледате на схемата, е кръгова и на отиване е доста по-дълга(време не пиша, че при нас беше бавно всичко), връщането ни отне 15 минути. Много чист въздух, изобилие от билки, плодове, най-много се впечатлих от аромата на дивата мента, прекрасна и лека разходка. Връщането от водопада по кръга е от другата страна на моста, чрез който се стига до него, през гората нагоре, не след дълго има табели, излизате край реката и право в селото.










Имаше и 1 арт чешма(като цяло толкова чешми в селото и извън него не бях виждала, страшно студена вода, на една в центъра на селото пишеше, че е от извор от връх Преспа и е с прекрасни показатели):


Водопадът беше доста пълноводен като за лято. С това не може да се похвали уж най-високият водопад в Родопите Самодивското пръскало, днес беше една тънка струйка:



По пътя към Самодивското пръскало се движете по пътеките най-близки до реката, на едно място имаше няколко разклонения и ние продължихме по най-дясното нагоре по хълма, голяма грешка, стръмно, хлъзгаво, аз пълзях на моменти. Най-лявата си е супер равна, вървете по нея. Като цяло е доста гаден терен: ситна хлъзгава пръст с дребни камъни, много е хлъзгав, внимавайте.

Екопътека Струилица я минахме много бавно и то по съкратения маршрут от пътеписа на drumivdumi, по него се движихме:

https://drumivdumi.com/%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B … 0%B2%D0%B8%D0%BD/

Това си е леката и красива част от пътеката, не е затворена, има съобщения, ако видим труп на диво прасе или странно изглеждащо такова, да сигнализираме. Мечият водопад беше напълно сух. Светлината за моменти се сменяше в късния следобед и беше красиво много:










Една вечер се отбихме преди залез и по пътя към Голям Перелик, общо взето от поделението само може би са много красиви залезите.

Ще споделя тези дни и за Лещен малко. Другите посетени дестинации наоколо не ги споменавам, те са достатъчно известни и ясни.
За финал един залез, безкрайно красив от всяка една точка в Родопите:


И още нещо от Струилица:

Ние не успяхме да видим село Манастир. Стори ми се далеч от Пампорово или поне картата показваше 30км,а по този кофти път не ми се пътуваше един час.

Само да вметна,че село Орцево се води най-високото - 1550м. И до него ще отидем догодина.

Да, срещала съм това за Орцево, търсих категорична информация, аз поне не открих.
Далеч е, пътят в километри не е чак токова много, но бавно се пътува, около 1 час и 40 минути беше при нас.

Ние сме в Триград. Бяхме в Дяволското гърло. Ходихме и до Ягодинската пещера.
За мен Буйновското ждрело е много по-впечатляващо от триградското.
Ходихме пеша и до орлово око. Трудничко е , но можеш да се насладиш на прекрасни гледки и да видиш козичките😃.
Спим в къща за гости Здравец. Чисто, красива градина . Нищо особено.
Дойдохме през Кричим. Пътят е в ремонт и се кара бавно, прашно.
Ще се върнем през Доспат.
Много съм доволна. Красота .

Страхотна тема.
Благодаря на всички които споделят.
Смятам да следя темата активно.

за съжаление се отлага ходенето ми до триград. толкова исках от 6ти до 11ти -12 ти ама ще е по -натам. а и сега ще е лудница защото всичко живо пътува , защото са три почивни дни и ще е ужас.

Здравейте, планирали сме семейна почивка в Източните Родопи. Базов лагер -на язовир Кърджали, но ще обикаляме, стигайки чак до Златоград. Търся препоръки за добри местенца за хапване наоколо, основно около язовира. Там понтоните видях, но не сме големи любители на рибата...
Имам чувството, че около празниците ще е много натоварено там....

Здравейте,ще сме 3 дни в Пампорово.Планираме Вълчи камък с джип.Някой ходил ли е? Също и екопътека Невястата- става ли за човек с болки в кръстта или е трудничка? Пещерите сме гледали.Другото ще е разходки до любимите ни Широка лъка, Смолян и Чепеларе.Благодаря!

Невястата не е трудна. Има някои изкачвания и слизания, но са 2-3 стъпала примерно. Лично аз не бих я повторила,няма кой знае какво да се види-просто тясна пътечка в гората и беседки.

Ако ще ходите на понтоните, все пак , препоръчвам Моби Дик. Задължително с предварителна резервация. Храната във Friends, който е на 10 мин. пеша от понтоните, също е хубава. Може да се седне без да си гост на хотела.

Много благодаря, Звънче! Имаме семеен празник едната вечер и ще ми е приятно да сме нацелили с храната

Толкова хубаво ми стана четейки последните страници от темичката. Много увлекателни разкази придружени със снимков материал. Пренесохте ме по местата, които сме посещавали преди години и същевременно ме надъхахте да посетим тези, в които не сме били. В околностите на Гела наистина е уникално. Точно вчера с един познат си говорихме за там и, че вече май не са останали живи местни жители. Ходили сме и на събора, който се правеше през август в околностите на селото. Сега не знам дали все още се провежда. А отдавна сина ни агитира да посетим Орлово око. Те отсядат в хотел Мурсал и тази година за втори път бяха там и много им харесва. Изпрати ни и снимка от стаята с изглед към върха. Ако времето позволява мислим към края на септември да направим едно посещение на Дяволското гърло и Орлово око.
За село Манастир и аз съм чувала от наши приятели, че е лош пътя, но от отбивката от Юговското ханче. Освен, че е тесен и разбит, бил и с много завои. Все го отлагаме и като гледам сигурно и тази година няма да го посетим. Но живот и здраве само да има и е хубаво човек да има мечти, които да преследва и сбъдва.

Савина, Невястата изобщо не е трудна пътека. На Вълчи камък сме ходили с джип преди 4 години, на нас много ни хареса. Нямаше никой тогава освен нас, което е страхотно, защото на Орлово око например е лудница, а когато си сам можеш да усетиш мястото повече. Джипчето го взехме от с. Гьоврен- това е селото преди Триград. Там край пътя имаше хора и реклама и просто спряхме, оставихме колата и тръгнахме нагоре. Препоръчвам повече от Орлово око 🙂
Ако не сте ходили на крепостта до с. Кошница, вижте и нея дали ще ви допадне. Но там има повече катерене🙂

Провежда се все още. Ние искахме да ходим тази година, но ще остане за догодина. Първата събота през август е - надсвирване с каба гайди /3-4.08.2019/.

Сега видяхме реклами за събитие на 7 септември в Житница, събор на боб с наденица:
https://www.google.com/amp/s/www.plovdiv24.bg/novini/regionalni/ … 882735%3famp=true
Невястата е много лежерна и приятна пътека в гората, равна като цяло, на места с лек наклон, с камъни и корени по нея, по мои наблюдения хората май спират на първите скали и не продължават нататък, ние също се позачудихме това ли е краят на пътеката.





Първата беседка с гледка, мащабът се губи при снимките, уви, красиви скали и гледка:







Може леко да се качите нагоре зад скалата, малко е стръмно, но супер кратко, има табели за внимание, но не е страшно, ако внимавате, на мен ми беше интересно да разгледам скалите:



Следва пътечка в гората в посока алпийския тролей, детска площадка и скалите, отново панорамно място за отдих:





Над беседката има ето такъв участък за последно изкачване към панорамна площадка, мен лично гледката не ме впечатли особено, в Родопите се разглезваш относно панорамите, но скалите отблизо да.





Толкова живот има по тях:



На слизане изглежда така:



Бях с маратонки и по този участък с тях ми беше притеснено, друго си е с туристическите обувки по камъни, но се минава, ако внимаваш.

И предполагам с алпийския тролей всички болки минават, ако се престрашиш. 🤣