Съветите естествено няма да помогнат но различните гледни точки имат смисъл. Защото човек зациклия в своята си версия и не вижда нищо друго. И пише по-скоро за да събере още аргументи в своя полза отколкото да търси съвет.
- Публикувана: 24 юли 2018, 22:32 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2018, 17:30 ч.
Какво бихте сторили на мое място?
Нито знаеш дали търпя, нито знаеш има ли кой да ме вземе. Обуздай си просташкия тон!
Аз опитвам да го радвам - подаръци постоянно без повод, любимо питие, дори изморена пускам някой филм. Но той вече сякаш ме мрази
остава единствено да го преболедуваш и премеш .Т. е да спреш да бъдеш така лудо влюбена в него .
Има жени които ги носят на ръце , издържат ги , къщи им купуват , слугини им хващат ..Живот си живеят
Ти си млада, умна с прекрасна професия и не заслужаваш такова отношение .
Аз може и да съзирам, но каквото съм имала да казвам съм го казала на авторката. Или пък ако смятам, че няма смисъл си трая. Но не съм тръгнала да удрям по главите другите коментиращи и да им казвам, че пишат глупости.
А иначе и лекарите са хора като всички други и имат своите зависимости.
Ти защо си толкова напрегната? Хвърчат искри от постовете ти.
А иначе и лекарите са хора като всички други и имат своите зависимости.
Ти защо си толкова напрегната? Хвърчат искри от постовете ти.
И, за да не изляза неразбрана, не съм писала да се събират на живот и смърт. Когато се проведе един разговор в спокойна обстановка, и раздялата е по-цивилизована. Все пак това дете има двама родители и напрежението между тях е лошо и за него. Не съм привърженик на скандали, за които разбира цялата околност и изхвърляне на багажа през прозореца.
Кат се сетя за нашите кризисни моменти с мъжа ми...винаги като ми казваха "поговорете" побеснявах. Защото самият факт, че сме стигнали до задънена улица показва, че тая опция с разговорите се е провалила.То ако сме можели да разговаряме е нямало да стигнем дотук. Може би е трябвало някой да ми обясни защо разговорите са се оказали невъзможни. На какъв език и по какъв начин трябва да разговарям, че да има смисъл. Мъжът ми все повтаряше, че именно разговорите са ни провалили. Че той не може да говори с такива думи и с такива изречения с каквито аз. И тук опираме до нещо, в което напоследък все повече се убеждавам. Че "Мъжете са от Марс, жените от Венера". Тоест - ние сме различни същества. Различни. Говорим на различни езици или най-малкото разбираме по различен начин смисъла на думите. За да има диалог трябва малко от малко да понаучим езика на другия. И да понаучим някои неща за другия. Но за да го направим трябва да започнем от тази изходна точка - ние не сме еднакви. Различни сме. И това трябва да се разбере. А не да изхождаме от себе си и да очакваме от другия това, което за нас важи, че и за него важи по същия начин.
Моме, а ако той е мил, нежен, грижовен, абе направо различен дали пак ще го обичаш толкова силно?
Почти сигурно, че няма да искаш дори да го видиш.
И да се разделите пак ще търсиш подобен на него
Почти сигурно, че няма да искаш дори да го видиш.
И да се разделите пак ще търсиш подобен на него
Моме, а ако той е мил, нежен, грижовен, абе направо различен дали пак ще го обичаш толкова силно?
Почти сигурно, че няма да искаш дори да го видиш.
И да се разделите пак ще търсиш подобен на него
Почти сигурно, че няма да искаш дори да го видиш.
И да се разделите пак ще търсиш подобен на него