Здравейте, момичета. Ситуацията е следната. Отношенията с моя приятел се обтегнаха със забременяването ми. Имахме години наред връзка от разстояние, но говорехме след като завърша да заживеем заедно, говорехме и за брак. Забременях няколко месеца преди да завърша. В началото беше мн отчужден, накрая пък се държеше с мен супер гадно, изнервено. Продълбаяахме да не живеем заедно заради моето следване (той работи с обвързващ договор), като прекарвахме обаче всеки свободен миг заедно уж. Роди се малкия, първият месец беше приказно. Първите 15 дни след изписването беше при нас, после след всяка смяна идваше. И до днес е прекрасен баща, обожава малкия и ако зависи от него ще седи вкъщи да го гледа. Но после, после почна да се ослушва и да не идва, усещах, че се дразни на лудницата я къщи при нашите(много хора, а той е свикнал да живее сам). Плачех и го молех да идва по-често и да урежда нещата с жилище в неговия град, за да си заживеем там с малкия. Нищо. В един момент имаше 10 дни възможност да е с нас, но той избра да не ги прекара с нас. Реших да се разделим. Но в един момент му простих и се аъбрахме. Прекарахме лятото заедно, но имаше мн скандали, мн изнервяне. Осъзнавам, че за голяма част бях виновна и аз, защото вече нямах никаква търпимост за грешките му, прекалено мн му бях набрала. Имаше пак моменти, в които бяхме на път да се разделим. Заминахме си от морето, заживяхме заедно на квартира в неговия град. И вече близо година живеем заедно в непрестанни скандали. Превърнах се я един изнуден, изнервен, потиснат, озлобен човек. Осъзнавам, че в голяма степен моята нетърпимост и нерви създават конфликтите, но не мога да се контролирам. Полудявам, че едни и същи неща ги прави и казва, които знае, че ме дразнят и нараняват. Иде ми на моменти да кажа край, имам чувството, че и той. Но го обичам много, прекалено много. Не мога да си представя живот без него, макар и да не сме щастливи в повечето време. Има редки моменти, я които сме пак онези влюбени млади хора, в които се смеем, но са рядкост. Една вечер, след пореден ден на скандали си легнах, но не успях да заспя. Той е останал да гледа тв и се беше понапил. Аз го разкритикувах, защото пиян не може да реагира ако малкия (1г и 6м) се събуди, а аз трябваше да ставам в 6 за работа (той щеше да почива). Той ме напсува к ми каза, че на моменти си мечтае да спи с други жени. Заболя, нямате идея колко заболя. Отидох да спя в другата стая и плаках цяла нощ. От тогава спя в другата стая. Той не ме е поканил да се върна я спалнята. Вече си мисля, че не ме обича, може би никога не ме е обичал. Сигурна съм, че не е изневерил и че няма някоя конкретна жена, за която мисли. Но явно не ме обича. Как може да обичаш някой и да ти се иска да спиш с други? И пак не мога да си тръгна. Не събирам сили. Обичам го, Господи, толкова го обичам. Не знам, не мисля трезво, иде ми да се напия като свиня само и само да не ме боли толкова. Не знам какво да правя...
- Публикувана: 24 юли 2018, 22:32 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2018, 17:30 ч.
Какво бихте сторили на мое място?
От това, което чета, вие и двамата май не сте дорасли за семейство. Обаче сте създали дете. Така че е време малко да си вдигнеш носа от собствените проблеми и да започнеш да мислиш малко и за детето. От целия пост мрънкане в стил "обичам го ама той май не ме обича, кажете какво да правя" не видях да поставяш на първо място детето си, а би трябвало.
Той не ме е поканил да се върна я спалнята. Вече си мисля, че не ме обича, може би никога не ме е обичал. Сигурна съм, че не е изневерил и че няма някоя конкретна жена, за която мисли. Но явно не ме обича. Как може да обичаш някой и да ти се иска да спиш с други? И пак не мога да си тръгна. Не събирам сили. Обичам го, Господи, толкова го обичам. Не знам, не мисля трезво, иде ми да се напия като свиня само и само да не ме боли толкова. Не знам какво да правя...
Извинявай, ама като не понасяш характера му, разбиранията му, начина му на живот и всяко негово действие, защо не си намери друг, който да ти пасва и да приемеш без да има нужда да коригираш и прекрояваш по свой модел?
Разбира се, че ще му се иска да спи с друга, както и на теб ще ти се прииска не само да спиш, ами и да живееш с друг- такъв, какъвто си представяш че трябва да бъде този.
Ако щеш се напий като две свинки, нищо няма да постигнеш.
Отвори си очите и реши- можеш ли да го обичаш такъв, какъвто е, без непрекъснато да искаш да го направиш друг?
Ако не можеш, пускай го да си търси някоя, която няма да иска да го променя, а ти си търси някой, когото да понасяш такъв, какъвто е.
Въпросът е, че не знам кое е по-добро за детето. От една страна винаги е добре да расте в семейство с двама родители, но от друга, знам какво е да живееш с родители, които само се карат. Точно заради него трябва да се решат нещата веднъж завинаги. Но съм на принцип, че не бива двама души да са заедно само заради детето. Майка ми остана с баща ми заради мен и това и е най-голямата грешка. Сега разделени са и двамата много по-добре, и отношенията им са чудесни. Затова и не намесвам малкия в този си пост - защото не бива двама души да стоят заедно само заради детето си. Повярвайте ми, и двамата като родители сме всеотдайно и се опитваме да правим най-доброто за него. Но вече съм толкова потисната, на моменти ми минават страшни мисли, в други съм толкова изнервена, ядосана, че искам да крещя. Със сигурност вината не е само негова. Никога вината не е на един човек само. Изтърпях много от мъжа до мен, много обиди, пренебрежение, болка, разочарования. Вече и най-малката грешка ми идва твърде много и най-вече това, че няма желание да промени нищо, че не оценя колко съм сама в град, в който не познавам никого. Опитвам се да говорим и спокойно, той обвинява мен за всичко и само повтаря, че повечето мъже не се прибирали почти вкъщи, гледали си кефа, не знаели един памперс да сменят, за разлика от него. Или мълчи и не иска да говорим по темата и отива да спи в къщата на майка си. Знам, че звуча като келеш. Но разберете, нямам сили вече. От месеци е кошмар, с единични проблясъци. Скапвам се и физически, освен психически. Не може да се продължава така. Но съм готова да се боря да оправим нещата. Чудя се просто вече има ли смисъл, след като той иска други жени... И ако няма, не знам как ще събера сили да сложа край.
Мисля, че щом се е стигнало да питаш какво да правиш тук, значи сама знаеш отговора на въпроса си. Вземи решение и стани по-силна не само заради теб, но и заради детето си.
Едно дете израснало в скандали, с изнервени родители по-щастливо ли ще е от дете на разделени родители?
Сама трябва да вземеш решение, защото само ти си знаеш цялата ситуация.
Едно дете израснало в скандали, с изнервени родители по-щастливо ли ще е от дете на разделени родители?
Сама трябва да вземеш решение, защото само ти си знаеш цялата ситуация.
Той не ме е поканил да се върна я спалнята. Вече си мисля, че не ме обича, може би никога не ме е обичал. Сигурна съм, че не е изневерил и че няма някоя конкретна жена, за която мисли. Но явно не ме обича. Как може да обичаш някой и да ти се иска да спиш с други? И пак не мога да си тръгна. Не събирам сили. Обичам го, Господи, толкова го обичам. Не знам, не мисля трезво, иде ми да се напия като свиня само и само да не ме боли толкова. Не знам какво да правя...
Извинявай, ама като не понасяш характера му, разбиранията му, начина му на живот и всяко негово действие, защо не си намери друг, който да ти пасва и да приемеш без да има нужда да коригираш и прекрояваш по свой модел?
Разбира се, че ще му се иска да спи с друга, както и на теб ще ти се прииска не само да спиш, ами и да живееш с друг- такъв, какъвто си представяш че трябва да бъде този.
Ако щеш се напий като две свинки, нищо няма да постигнеш.
Отвори си очите и реши- можеш ли да го обичаш такъв, какъвто е, без непрекъснато да искаш да го направиш друг?
Ако не можеш, пускай го да си търси някоя, която няма да иска да го променя, а ти си търси някой, когото да понасяш такъв, какъвто е.
И не, не искам да спя а друг, не искам да живея с друг. В хубавите моменти, в тях сияем, има си топлината, има си страстта, има си разбирателството, има си емоционалната близост. Но за съжаление има по 1 такъв в месец, максимум два
Опитайте със семеен терапевт- може да ви помогне да се погледнете отстрани и да намерите път един към друг.
Отвори си очите и реши- можеш ли да го обичаш такъв, какъвто е, без непрекъснато да искаш да го направиш друг?
Ако не можеш, пускай го да си търси някоя, която няма да иска да го променя, а ти си търси някой, когото да понасяш такъв, какъвто е.
Никъде не се споменава възрастта на въпросния, но все пак един човек не можеш да го промениш,докато той самия не го поиска. В случая от написаното не личи такова желание. Пишеш,че живеете вече година заедно, така че едва ли е период, който ще “премине”.
Скрит текст:
Така че те съветвам да не си правиш повече напразни илюзии, че той ще си промени отношението,ще спре да те обижда и т.н. Някак си ми звучи нелепо да изграждаш средата на детето върху “моментни проблясъци” един два пъти в месеца,които след време я ги има,я не. Малкия е на 1г.6м, моя син е на приблизително същата възраст и искам да те уверя, че на тази възраст вече всичко се разбира и усеща от децата. Вкъщи основно се случва аз да повиша тон, заради напрежение покрай детето и т.н, малкия веднага почва да се тревожи, обикаля стаята и почва да си нарежда неговите си работи.
Мисля, че щом се е стигнало да питаш какво да правиш тук, значи сама знаеш отговора на въпроса си. Вземи решение и стани по-силна не само заради теб, но и заради детето си.
Едно дете израснало в скандали, с изнервени родители по-щастливо ли ще е от дете на разделени родители?
Сама трябва да вземеш решение, защото само ти си знаеш цялата ситуация.
Едно дете израснало в скандали, с изнервени родители по-щастливо ли ще е от дете на разделени родители?
Сама трябва да вземеш решение, защото само ти си знаеш цялата ситуация.
Всеки път като си кажа, че няма смисъл, идва хубав миг, който ми дава надежда. Но това с другите жени, това вече не знам дали има връщане назад...
Мисля, че паричките са ви малко и сега ви е дошло нанагорно с бебето. Стягайте си задниците, сядайте, говорете, изяснете причините, поради които сте стигнали дотук.
Доходите ни не са велики, но не са и малко. Спокойно си покриваме разходите. Но нямам пари примерно да ида на психолог, а ми се иска, даже ако трябва първо сама да ида. И умората си казва думата, сигурна съм - той прави 180 часа на месец и му е тежка специалността. Аз пък работя на 50 км (поне е 2- 3 дена седмично) , дисертация също пиша и за там пътувания от време на време и ангажименти вкъщи. Проблемът е, че той няма желание да говорим. Нз, имам чувството, че имаме нужда от една дълга почивка. Първо 2-3 дни само двамата, после и с малкото човече, някъде, където ще можем да избягаме от битовизмите. Но нз скоро дали бихме имали подобна възможност. До ноември със сигурност няма да е :/ Детето е на 18м. Нз, вече се чудя, след като от 'винаги ще искам само теб', се стигна до 'някой път си мечтая да спя а други жени, ама наистина си мечтая'
. Но това с другите жени, това вече не знам дали има връщане назад...
Не се ли замисляш, че той също не вижда в теб тази, която е била в първите 3 години и в месеца след раждането?
Не ви се получава комуникацията и издигате стена, като всеки обвинява другия, за това че се е променил.
Все си мисля, че трябва да потърсите помощ от специалист, за да спасите отношенията си.
Всеотдайни бащи не се срещат под път и над път.