Помощ... Предродилна депресия

  • 3 235
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..

Последна редакция: пт, 20 юли 2018, 15:56 от V123321

# 1
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Никога не са ми минавали подобни мисли през главата. Даже бяхме като обсебени и 9 месеца света се въртеше само около моя корем.
Това пък за пола... Какво да ти кажа. След като родиш за вас няма да има никакво значение дали е момиче или момче. Слънчицето на мама и татко няма пол, то е всичко❤

# 2
  • София
  • Мнения: 38 489
О, случвало ми се е! Понеже спрях работа, точно към 6 тия месец на бремеността се почувствах много кофти, все лежах, нямах пари, яко депресия, рев, скандали - абе ужас. Преживява се!
Само да ти кажа, че като родиш става и по-зле!  Mr. Green Особено първите месеци.

# 3
  • Мнения: 448
Момче,момиче-какво значение има,това е вашето дете!Ами представи си,че някой ден види,това което си написала и колко е нежелан и как предпочиташ да си направила аборт-ужас!Ами представи си го ти сега след няколко години как тича около теб и ти казва "мамо"...Някой хора отчаяно се борят да имат дете,какво значение има пола на бебето.Радвай се,защото децата са най-големия дар,смисъла на живота.Има време и за момиченце.Радвайте се на малката душичка,която носиш!Пожелавам ти да се роди живо и здраво,другото няма значение!

# 4
  • София
  • Мнения: 6 726
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..

Много тъжно все едно наистина не си искате детето. Полът не трябва да има значение, Вие не избирате детето, то избира Вас. Някъде четох може би и тук в сайта за майка, която след като родила детето и не искало да засуче от нея и не защото нямала кърма, а защото детето било напълно нежелано.
Момче или момиче, носите живот в себе си помислете колко уникално е това. Много двойки мечтаят да са на Ваше място. Колкото до сълзите те ни съпътстват през цялата бременност. Поговорете с мъжа си и му кажете как се чувствате сигурна съм, че ще Ви олекне повече.

# 5
  • Мнения: 5 262
оу. и моя ги разправяше такива за кротките момиченца и ... ами сега си има двама неразделни приятеля. Заедно ходят да карат колело, на екскурзии, на фотография, тенис и къде ли не. Избират си филми и си пускат любими песни. Ела е опитай да му намериш махна на момченцата.

# 6
  • Мнения: 3 137
Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли, а момченцата - къде по-интересни, занимаващи се по-смислени игри, измислящи си по-интересни занимания от това да се кипрят пред огледалото и да танцуват ...  Запомни ми думите! По същия начин се променят нещата и в представите на тези, които са искали момче, а имат момиче - изведнъж момчетата им стават безинтересни.

А само след 3 месеца ще се запознаеш с най-прекрасния и най-любим човек, който ще срещнеш през целия си живот! Тогава ще се чувстваш толкова нелепо, като си спомниш какви си ги мислила и писала преди да го родиш ....

# 7
  • Мнения: 13 545
Пола е без значение. Реакцията и на двама ви за мен е неразбираема.
Колко много момичета биха искали да са на мястото ти, за тях пола е последното нещо за което се притесняват.
В теб расте нов живот, създаден с любов. Скоро ще го държите в ръцете си и надявам се ще съжалявате за мислите си и двамата.
Не съм имала притеснения какъв ще е пола на детето ми. Единствено се молех да е здраво.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 726
Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли, а момченцата - къде по-интересни, занимаващи се по-смислени игри, измислящи си по-интересни занимания от това да се кипрят пред огледалото и да танцуват ...  Запомни ми думите! По същия начин се променят нещата и в представите на тези, които са искали момче, а имат момиче - изведнъж момчетата им стават безинтересни.

А само след 3 месеца ще се запознаеш с най-прекрасния и най-любим човек, който ще срещнеш през целия си живот! Тогава ще се чувстваш толкова нелепо, като си спомниш какви си ги мислила и писала преди да го родиш ....


Какво значи  "Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли"? Сега дамите, който имат момичета да им кажем, че ще имат малки "скучни фръцли ли" ? Момчетата са най най, а пък момичетата прасета ги яли. Голяма дискриминация Scream Smile

# 9
  • Мнения: 46 516
Аз се чувствах зле без причина. Физически бях добре, никакви неразположения, но психически се сринах, имах усещането, че съм в затвор и не мога да дишам. По принцип съм си много страхлива и вероятно непрекъснатите доктори, изследвания, мисълта за раждането, допринасяха за този кошмар.
За пола - ние не искахме да знаем какъв е. Никога не сме имали предпочитания и не ни интересуваше. Разбрах го в 7 месец, защото майка ми дойде на прегледа и докторът рече - искате ли да знаете пола, докато кажа не, тя вече беше казала да той го каза Grinning

# 10
  • Мнения: 2 024
Поговорете си с ТМ, ако се наложи и на психолог идете.Вътрешното състояние на майката влияе и на бебето.
И при нас не беше планувано, но с ММ си казахме, че ще се справим с всичко.
Ситуацията с пола беше същата-първо момче, после момиче.Аз винаги съм искала момиче, а той момче.Е, сега се радваме на една прекрасна госпожица.А баща й ли?Баща й я боготвори!За мен винаги значение е имало детето ми да е живо и здраво, без значение пола.А за аборт не съм и помисляла.Винаги съм си мислила за двойките, които не могат да имат дете, през какво минават, за да постигнат заветната цел, а някои с лека ръка правят тази стъпка-убиват бебето си.
Желая ти успех и на финала здраво бебе и щастливи родители.

# 11
  • Мнения: 1 013
Има нещо по-страшно от предродилната депресия и то е следродилната депресия Simple Smile.

# 12
  • Мнения: 2 721
Разочаровани сте защото е момче? Мале.. Като не сте готови защо не се пазите? 
Всичко ,което си написала ме потриса, следрофилната депресия я разбирам, но предродилнага не, особено с първо дете!
Кой знае в какво състояние ще изпаднеш като се появи бебето.

# 13
  • Мнения: 46 516
Кой знае в какво състояние ще изпаднеш като се появи бебето.
Не е задължително. При мен след раждането нямаше никакви проблеми.
Хормоналните промени, които текат сега имат различни изражения, малко се говори, но не всички жени са щастливи през бременността. Четейки обаче как това не е нормално, започва да чувства вина, а не трябва. Това се случва при много жени, просто не смеят да си кажат. Дали заради пола, дали заради друго, причините са различни, но състоянието е едно и също.
Ако не може да се справи сама, да потърси психолог, само да не се плаши, че кой знае какво я чака след раждането, че съвсем ще психяса.

# 14
  • Мнения: 4 966
Първият път като забременях бях доста объркана. Хем се зарадвах...хем...като че ли не исках да променям живота и навиците си. Спомням си как ставах сутрин и си виках " еййй, няма да си правя кафе, няма цигарка, колко ми е скучен и празен животът" (да, много егоистично, знам) И после бременността ми завърши с мисед, а тогава си спомням как станах направих си кафе и си помислих" мдааа, сега се чувствам още по- празна". Та това, което искам да ти кажа е да се замислиш, дълбоко в себе си, как би се почувствала ако бебето изведнъж изчезне? (Да, чукам на дърво) Сигурна съм, че това не искаш да се случи. Момченце или момиченце, планувано или не, вие сте си го създали! Гледайте по- весело на нещата и не отдавайте значение на незначителните неща Wink

# 15
  • Мнения: 16 871
Едно нещо ще ти кажа - когато се роди ще се чудите как сте живяли досега без него. Толкова ще се влюбите в него, особено ти - от мига, в който родиш.

Пс. Никога не съм имала подобни мисли, при нас беше много желано и изстрадано, защото имам 2 аборта преди успешната бременност.

# 16
  • Мнения: 3 137
Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли, а момченцата - къде по-интересни, занимаващи се по-смислени игри, измислящи си по-интересни занимания от това да се кипрят пред огледалото и да танцуват ...  Запомни ми думите! По същия начин се променят нещата и в представите на тези, които са искали момче, а имат момиче - изведнъж момчетата им стават безинтересни.

А само след 3 месеца ще се запознаеш с най-прекрасния и най-любим човек, който ще срещнеш през целия си живот! Тогава ще се чувстваш толкова нелепо, като си спомниш какви си ги мислила и писала преди да го родиш ....


Какво значи  "Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли"? Сега дамите, който имат момичета да им кажем, че ще имат малки "скучни фръцли ли" ? Момчетата са най най, а пък момичетата прасета ги яли. Голяма дискриминация Scream Smile

Не четеш и не цитираш поста ми докрай, но няма да изпадам в обяснения, който има деца - ще разбере, включително и тези с разнополовите. Майка ми казваше - "Когато ти беше малка, ми бяха симпатични и интересни само момиченцата, момчетата ми се струваха много палави и луди. Когато се роди брат ти, стана обратното - момченцата ми станаха по-интересни".

# 17
  • Мнения: 2 721
Аз имам син. Винаги съм искала да имам момче, както и ММ. Всичко, което прави ми е супер интересно, а моментите в които иска да се гушкаме или просто ей така идва и ме целува са незаменими. И като знам , че аз ще го възпитам да бъде истински мъж, това е незаменимо чувство. 😊И аз подкрепям мнението по горе.
Авторке, когато родиш и ти го дадат в ръцете ще ти иде да си удариш шамар , заради сегашните ти мисли. Какъвто и пол да е  , е ваше, вие сте го създали и само си представи , че целият свят на това малко човече ще зависи от вас, той ще има нужда само от вас и ще ви обича безкрайно.

# 18
  • Мнения: 248
Като се роди ще забравиш за тези мисли и аз имах такива моменти, понежд и ние не го бяхме планували и не се чувствах готова да бъда майка . За пола скоро ще осъзнаеш, че няма значение и най- важното е да се роди живо и здраво Simple Smile Аз винаги съм искала момиче и като разбрах, че ще е момче бях разочарована но в един момент около 6/7 месец само исках да се роди живо и здраво . И сега съм щастлива и горда майка на 6 месечно момченце . 😊

# 19
  • бургас
  • Мнения: 624
С първата ми бременност много искахме да е момиче,  около 13г.с. разбрахме, че е момче. Разочаровахме се (но не бях депресирана) в 8 месец ми казаха, че е момиче и аз пак се разочаровах Grinning бях свикнала вече с мисълта за син. Момче е в крайна сметка, но искам да ти кажа, че хормоните наистина ни побъркват. Всичко ще мине след раждането.
Аз съм бременна с второто ни дете, в пети месец съм и от самото начало съм депресирана, не мога да му се зарадвам... знам, че и това ще мине когато го гушна, но нямам търпение да родя и никога повече да не забременявам. Мисля, че бременността доста се надценява, жените сияели,  било незабравим период и т.н.  Може би има такива жени, но аз не съм от тях. Не ми харесва да съм бременна, ако можеше направо на финала щеше да е супер.

# 20
  • Мнения: 2 173
Дядо ти си е отишъл, такъв е животът. Един тръгва, друг идва. Няма нищо по-естествено. Вашето дете е избрало сега да влезе в живота ви, може би не е случайно. Не го посрещайте нежелано, защото то усеща и не го заслужава. А, пък това, че е момче... човек има претенции докато не осъзнае какво щастие му се е случило. Аз изгубих едно бебче... все му повтарях, че е момиченце, по име го наричах, представях си как ще изглежда и го изгубих. Сега не ме интересува какво е, само да се роди здравичко и да си го гушна.

# 21
  • София
  • Мнения: 12 006
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
Скрит текст:
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
Скрит текст:
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..
Трябва ти помощ - да, хубаво е, че го осъзнаваш. На твоя мъж също му трябва - от психотерапевт. Поредните лиглиовци, които хем не искат дете, хем като се появи неочаквано /колко да е неочаквано в 21 век?/ започват с лигавите претенции дали е момче или момиче. Радвай се, че живо и здраво - това е най-важното, а не какво му расте м/у краката. Като не сте готови за дете защо не се пазихте при всичките възможностви в днешно време? Жал ми е за детето ти - собствените му родители да го мразят от преди да се е родило още!

# 22
  • Мнения: 1 013
За щастие повечето хора, които имат дете мислят така: „Как съм живял преди без дете?„.
И ти ще си така, ще видиш!

# 23
  • Мнения: 2 288
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..
Оу, а първите месеци след като родиш, няма да имаш време за мислене и ще си влезеш в обичайния житейски коловоз.
Седни чети книги, гледай филми, разходи се по полянки и рекички, разсей се малко.

# 24
  • Мнения: 2 224
Депресията е нещо сериозно и ако наистина мислиш че си в такава - съветът ми е да посетиш психолог. Наистина може да се влоши след раждането. А може и всичко да премине, когато си видиш бебето. Аз не съм изпитвала такива чувства с нито една от бременностите ми.

# 25
  • Мнения: 18 530
Това не е никаква депресия. Просто не си била готова за дете. Всичко ще си дойде постепенно на мястото - дай си време.

То ако за 8 години не сте се накумили за дете, не знам кога... затова се е появило неочаквано Simple Smile Simple Smile

# 26
  • Мнения: 2 173
Мои приятели наскоро се разделиха след 9 годишна връзка. Смятай, че това дете най-вероятно ви е спасило като двойка. Повечето дългогодишни, които познавам и останаха без деца, брак и т.н се разделиха.

Общи условия

Активация на акаунт