Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..
Особено първите месеци. 
.
