Помощ, моля ви! Тези ужасни килограмии....

Ако има проблем с щитовидната или с ИР, може доста усилия да се вложат с нулев резултат, което действа много обезкуражаващо. Да не говорим, че от безразборното експериментиране с диети може допълнително да се влоши метаболизма и да бие пълен отбой.
Освен ограничаването на очевидно вредните навици, трябва да се проверят нещата, които посочих в първия си пост.
При мен пробивът дойде, когато спрях изцяло млечните (бялото сирене и млякото към кафето), както и кафето, което се оказа, че влияе на надбъбречната жлеза. Но за да стигна до това, ми бяха необходими две години, какви ли не изследвания, 1,5 год. метформинов препарат и различни опити с диети с почти никакъв резултат.

Щом 2 дни не може да издържи на диета, явно не е от щитовидната й жлеза... Мога да кажа само, че в началото е трудно, но след около седмица се свиква.
Авторката, пробвай с режим, с който да свалиш нещо през първите няколко дни. 1кг е да е, пак е стимулиращо, виждаш, че е възможно и се навиваш още повече.

Не разбирам диети, с които се свалят 2кг на месец,  никакъв стимул не е това за човек с наднормено тегло.

Да не говорим, че в повечето случаи кг се качват (и не се свалят) заради емоционални проблеми, а не физически, така че едно такова съзнание има нужда да види резултат възможно най-бързо.

И като стигнеш до някакво положение, в което да се понасяш и да знаеш, че можеш, тогава вече да се мине на по-здравословен режим с повече калории, но и повече движение.

Абсолютно подкрепям, и аз не виждам смисъл от режим при който много бавно се свалят килограми, защото действа демотивиращо. Бих предложила някаква моно диета, те дават бързи резултати, а и не се гладува 

Проблемът на бързодействащите диети е сигурният йо-йо ефект.Няма начин да свалиш 10 кг за 3 месеца (например) и после да не ги върнеш, че и отгоре.Защо ли?
1.защото три месеца си гладувала
2.защото диетата прецаква метаболизма
3.защото тялото влиза в режим "Опасност!Риск от гладна смърт!"
4.и след края на диетата ще те умори от глад, за да ядеш и да си върне загубените запаси.
5.чисто психически, след като си гладувала 3 месеца, после всичко ти се струва ужасно вкусно и ти се яде от всичко, което видиш.А човек трудно контролира и глада, и лакомията.
Преимуществото на бавното отслабване е, че е първо-здравословно, и второ-рискът та освирепееш от глад и да си върнеш кг, е много по-малък.

Три месеца за 10кг е пълен абсурд. Както казах по-рано - за месец и половина свалих 7. И не съм гладувала. Храних се с много зеленчуци и супи (също меса и млечни, но през ден-два).
Т.е. винаги съм била сита, просто храните, които приемах са с много малко съдържание на калории.

Също поне 40-60 мин. на ден стоях на кростренажор, който имам вкъщи, разпределях си ги на по 3-4 серии от по 15мин.

След толкова време напротив, не ядеш като невидял, а вече си свикнал и тези храни не те привличат като магнит така, както преди - преди диетата си хапвах по малко шоколад поне 3-4 пъти седмично, а сега веднъж седмично я се сетя, я не.

Нека си свали някакви килограми бързо, има си глава на раменете, ще ги задържи, ако не започне пак да се тъпче с боклуци. Просто е.

Да си сложи някакъв лимит калории на ден с който да сваля - примерно 1000. Така може да яде всичко, стига да не излиза от тези граници. Така ще си прецени сама дали си струва да яде вафла, която ще й изгори половината разрешени калории за деня.

Аз написах какво се случва реално....диетичните теми тук са пълни с дами, които все свалят някакви кг и все ги връщат, и си стоят ли, стоят все на диета.
А кой как ще постъпи, естествено, че си зависи от неговата "глава на раменете".

Абсолютно съгласна съм. Бързите диети в които яко се гладува се отразяват зле на организма и не са за хора ,които обичат да си хапват, които им става лошо от гладуване и не обичат да живеят с мисълта ,че ето на диета съм-трябва почти нищо да не ям. Аз съм така .Очевидно и авторката на темата също. И й е трудно. Затова режима с нисък прием на въглехидрати е най-подходящ и разумен. Това е единствената диета, която успях да спазвам от години. От утре я почвам пак. На чисто. Мотивацията е много важна. Аз нямам силна воля принципно. Но когато бях 80 кг след раждавето и реших, че просто искам да съм отново себе си, че ще ги сваля каквото и да става нещата проработиха ,и много се заинатих. Трябва истински да го желаеш. И да не се оправдаваш с нищо!
 Когато първата седмица видях резултатите-намалени мерки и дори само 1 кг надолу се мотивирах още повече. И скоро видях отново 6-цата на кантара. Сега борбата е да видя 5 цата😀 Втълпила съм си, че искам да съм поне 58 кг. И ще направя всичко да стана толкова. Имам корем още, много се депресирам като го гледам. И не се харесвам. Никога не съм била дебела, но винаги съм имала чувството, че не съм достатъчно слаба, колкото трябава и колкото искам да бъда. И това много ми тежи. Ще трябва да си дам зор за тези 5 кг, няма как. Доста ще ми е трудно, но когато си представя резултата и се надъхвам. А и доста стимулиращо ми дойде идеята за режима, като се видях по бански. Просто искам да изглеждам добре. Това е. Така трябва да се мисли. Но не и да се гладува, че ще ти излезе през носа това гладуване(от личен опит казвам).
Умерено, балансирано хранене, с нвд храни и високо мазнинни и изключване на всички вредни храни с високо калорийно съдържание-тесто, ориз, картофи, сладки неща.
Ще има резултати. Може да са бавни, но ще са сигурни.

Пропусна ли частта, в която казвам, че не съм гладувала?

Значи цената на хубавото тяло е ясна - ако не сте от онези късметлии с правите черва, които колкото и да ядат не дебелеят, значи трябва да се правят жертви.

Като обичаш да си хапваш ще си дебел, ако решиш да се спреш, ще отслабваш. Не вярвам вече на никой, който ми казва, че не яде, а пък все си е дебел. Бих попитала тогава каква е тайната и защо не я сподели с децата в Африка?

Ако няма открит физически проблем, който да спира слабеенето, значи човекът продължава да си яде. Не е ядрена физика.

Поста ми не е насочен към теб. Говоря като цяло.

Аз също съм против гладуването, все пак не искам да си избия мозъчните клетки или прецакам стомаха и здравето си. Има много храни, които засищат, а съдържанието им на калории е минимално.

Лично аз не съм голям фен на месата, тежки са ми, не ходя до ВЦ по 3 дни и други такива "красоти", затова минах главно на зеленчуци, плодове, супи.

И аз го имам този проблем. Но след време се оправя. Не обичам зеленчуци,не ме засищат. Така,че при мен не е опция да ям главно това.

 Amour*, напълно е възможно да се свалят много кг за кратко време и да се задържат с години, лично аз съм го правила. С лечебно гладуване преди много време свалих 13 кг за месец, захраних се по схема и задържах достигнатите кг повече от 10 год. Регулираното гладуване не само не е бич за организма, а точно обратното дори Нобеловата награда за медицина преди 2 год. беше дадена на японски лекар за "откритието" му, че чрез регулиран глад телата ни се самолекуват. Може би не напразно във всяка религия има някакъв вид пост   Знам, че при теб ВМНВХ има резултат но то не е панацея за всички, аз например се опитах с него да поддържам тегло и ефекта беше рязък + , макар че несъм прекалявала с количествата, а и обичам яйца и месо   Преди няколко години вследствие стрес качих 25 кг и ги свалих за 7-8 месеца като започнах с моно диета и продължих с балансирано хранене. Поддържах ги докато не минах на ВМНВХ и сега пак имам 5 кила отгоре за 6 месеца на него    

Да изпитваш глад "на устата" и тялото ти да гладува на 1000 калории, са две различни неща.
И именно втория вид глад, тялото няма да ти прости.
И не, не трябва да се правят жертви, а само правилни Избори.Може да се яде и да се слабее.
То, всъщност, се отслабва с ядене, НЕ с глад.

Ок, според теб веганите и вегетарианците как живеят? Знаеш ли колко много храна са 1000 калории обърнати в зеленчуци и плодове?

А хората, които постят по 40 дни и те ли са толкова застрашени или те имат имунитет заради думата "постя"?

Никой няма да умре, ако намали дневният си прием наполовина. А щом има наднормено тегло, значи приемът е прекалено голям така или иначе.

Качваш кг на ВМХ, защото Преди него тялото ти е гладувало.И лечебното гладуване, и монодиетата, са си реален глад.А след гладуване, тялото се опитва да възстанови баланса.Няма начин да не се опита да си върне загубените запаси.
Неслучайно гладуването се нарича ЛЕЧЕБНО, а не отслабващо.Т.е., целта му е някакво оздравяване на тялото, а не основно сваляне на кг.След като гладуването постигне целта си и тялото оздравее, то си връща кг.
Природа, не съм го измислила аз.