Ако жената иска да е с мъжа, едва ли може да се нарече, че той я купува. По-скоро тя решава, че ще търси щастието си при него.
Ако пък за нея щастието в парите му, тогава може...
Ако той се държи с нея по начин, който ѝ липсва, тогава за какво купуване-продаване става дума.
Ако на нея не ѝ влиза в представите да е с този мъж насериозно, ако ще и всичките пари на света да са негови, тя пак да отиде при него.
Сексуалното привличане и развлечение нямат общо с неговите пари.
Ако пък за нея щастието в парите му, тогава може...
Ако той се държи с нея по начин, който ѝ липсва, тогава за какво купуване-продаване става дума.
Ако на нея не ѝ влиза в представите да е с този мъж насериозно, ако ще и всичките пари на света да са негови, тя пак да отиде при него.
Сексуалното привличане и развлечение нямат общо с неговите пари.
Човекът беше от някакво село към северната част на страната, завършваше тук и трябваше да си заминава. Ни работа, ни нищо на село. А за да остане и да работи, трябваше жителство през соц-а. Тя почти директно му се предложи, макар че само се познаваха, но той не се нави и си замина. И тогава семейството й се вдигнало, намерили го на село и мизата вече била висока за времето. Наследствен апартамент готов го чака да се нанесе, добра работа и спокоен живот. Ами...ожениха се. Не помня дали после онзи си плю на петите, но се продаде, де. Имаха и дете, не знам сега къде са и какво се случва с тях или с всеки от тях. Може би и сега би се получило, ако някой е в безизходица и изобщо не може сам да излезе от задънената улица. Може и да не са нужни чак толкова пари. Моментът е по-важен, в кой момент от живота ще хванеш даден човек. А дали ще го задържиш е съвсем друг въпрос.