Понякога искам да си стегна багажа,но ме е страх че ще съжалявам.

Едва ли някой може да те посъветва за такова нещо! Направи това, което ти смяташ за правилно! В големият град също не тече мед и масло от чешмите! Тук също е трудно, е да - може би животът е по-динамичен! Едва ли някой може да ти каже ако се сложат не везните семейството и професионалното развитие, кое ще натежи - за всеки това е различно! Но и в голям град сам също не е работа, а и каква е гаранцията че ще направиш кариера?!? От друга страна ако не последваш мечтата си може и цял живот да съжаляваш и да обвиняваш човека до теб...така че обмисли добре нещата, вземи решение и никога не съжалявай за другата пропусната възможност!
Успех!

Здравей! Ще бъда кратка, защото нямам много време да ти развия темата...Поздравления за това, че си решила да се развиваш като интелект и личност, да повишиш квалификацията си и да си далече от монотонността на обстановката, в която си живяла досега. Ако приятелят ти не иска да сподели плановете ти, не иска да поема рискове - такъв ще си е винаги. Аз мисля, че за теб ще е добре да се докажеш пред себе си, да вървиш напред, а той - ако те обича колкото и ти, ще те последва. Има мъже, които тъпчат на едно място от страх да не загубят малкото сигурно, което имат. Не знам дали той е от тях, но не е ли хубаво да летиш, вместо да сидиш в гнездото и само да мътиш   Това в кръга на шегата, разбира се. Задоволи първо своето его, тогава чуждото. Нищо и никой не трябва да те спира за мечтите ти! Успех!!!  

Просто Аз, , казваш, че искаш да се преместиш в София, да си намериш по-добра работа, да се реализираш и т.н. В същото време казваш, че по план искаш след 3-4 год. да създадеш семейство и деца. Излиза, че точно когато ще започнеш да градиш кариера в София (ако се преместиш), ще дойде моментът да родиш дете....тогава всичките ти усилия отиват малко на вятъра - знаеш, колко трудно една майка се връща на старата си работа след майчинство.

Имаш добра работа в родния си град, човек, когото обичаш, не виждам пречка да си останете там - не е задължително да си в столицата, за да просперираш и градиш кариера - може да стане и в твоя град, дано имаш този късмет, защото понякога нещата опират и до това, а не само до професионалните умения, амбиции и хъс.

Каквото и да решиш - успех!

                  Заминавай и не му мисли много. Аз съжалявам че не го направих пред 3 гд. Е да сега се радвам на детето а то е по скъпо от всякакви мечти. А на теб сега ти е момента. Действай

Нали пишеш ,че работиш в просперираща фирма и обичаш приятеля си?  Е,за чий ти е да гониш дивото?    Честно казано, ако обичам някого много не бих тръгнала  да търся неизвестни емоции в друг град  . Да не се окаже накрая,че ще съжаляваш два пъти повече, че си загубила истинската любов и едно реално щастие в замяна на мечти 

Щом те тегли и зори така силно, пусни се и пробвай. Ако не ти хареса, ще се върнеш, ако се обичате, ще се съберете и живеете своя си живот и ще следвате своите си мечти.
Нима очакваш някой тук да чете мисли и да даде адекватен съвет за твоето положение 

Още като ти прочетох първия пост, си помислих това, което пишеш чак сега - не си чак толкова влюбена в приятеля си, колкото казваш в началото.

Тогава няма какво да те спира, явно докато си в София по изпити, си срещнала някого, който ти е направил впечатление и започваш да се замисляш дали всъщност със сегашния си приятел искаш да градиш семейство.

Щом имаш съмнения - не бързай, изчакай...

  Това вече е друг въпрос . Ако имаш съмнения , значи просто не го обичаш достатъчно май    и вече нищо не би те задържо. Просто трябва да решиш дали ще бъдеш с този човек или не   и,след това е лесно

ПРОСТО АЗ- моят съвет е да се опиташ да го "пообработиш" още малко, за да успеете да сте заедно и така да няма разочаровани. Разбери, мъжете вземат много по-трудно от нас капитални решения за живота.
Аз лично никога не бих се върнала там, където някога бях. И, да, харесва ми динамиката, шума, многото хора.........и многоото възможности.
А не е като да съм притисната и да не смея да напусна или да предприема нещо от страх за утрешния ден.

Ами дай му следния реален пример от живота.
Моя позната преди 5 години спечели конкурс в София в  известна фирма. Ей така на, идва от т.нар. провинция и печели!!!! Без връзки и познанства.
В случая говорим също за двойка-семейство-осигурени материално, които в родния си град имаха собствена къща+бизнес. Но риск печели-риск губи.
Знаеш ли колко време тя беше сама в Сф и като дойдеше петък-палеше колата и към родното място? А там бяха мъжът и и детето и-забравих да кажа, и дете имат! За детето грижите си деляха бащата +бабите. След известно време тя ги изтегли постепенно тук. Съпругът нямаше работа, но тя печелеше добре.........и сега вече всичко е наред.
ето ти един простичък пример. Ако имаш желание-поразсъждавайте заедно върху него.

В животът на всеки човек идва момент в който се изправя пред подобна дилема. Правилно решение според мен няма- зависи ти как чувстваш нещата.
Аз лично избрах любимия мъж, с който създадохме семейство и не съжалявам. Моята дилема беше София или Виена. В София беше той (и семейството ми), във Виена- хубавият живот. Любовта ми надделя. Иначе честно казано въобще не ми се живее в София, нищо че ми е родният град- грозен е.

И като си отиде любовта или той не е точно любовта на живота ти?
Какво ще ти остане?
Човек трябва да е щастлив в кожата си и с решенията, които взема сам за живота си.

Аз не бих била с мъж, който не ме подкрепя, няма да помогне да се сбъднат мечтите и желанията ми.
Просто ще се чуствам неудовлетворена и рано или късно ще го отнесе мъжа.

А такива планове за след 3-4 години са много далечни, дотогава я камилата, я камиларя.
Не се знае кой накъде.

Сега си млада, необвързана сериозно, помисли какво искаш и го направи. Ще се чустваш много по удовлетворена и щастлива.

Слънце, същото сигурно си мисли и приятелят й. 

100% и той това мисли

Нямах време да прочета всичко,но от това което прочетох в първия ти пост и от цитата вече се съмнявам какво те държи в твоя град и с твоя приятел.Ти в мислите си отделяш кариерата от семейството,от човека до тебе помисли още дали не е навик това ,че си с него.Какво значи заминавам и  ГО ИЗНУДВАШ ЗА ДА НЕ ТЕ ЗАГУБИ  да дойде с теб.И адже ба ако не го направи ще съм сломена.Как би реагирала ако той постави условията,но обратно АКО НЕ ОСТАНЕШ той ще е сломен без теб в стария град?някак си ми звучи,че всеки гледа себе си, а пък сте приятели,а пък не можете един без друг.Стане ли дума някой да обработва и да налага свое мнение не ми звучи като единствена и незаменима,голяма любов ,а на бакалски сметки.Или решавате двамата заедно къде,как и кога или всеки си гледа пътя,кариерата пък каквото сабя покаже.А то излиза хем ми се ще ,хем не ми стиска.Имаш и известна правота,не си мисли,че София стои и чака единствено теб с големите си възможности.Правилно са ти писали,че мед и масло не тече от чешмите и когато се убедиш,че сам изобщо не е добре тогава може би ще решиш пак да го изнудиш и да заминеш например в Лондон още по-голям и перспективен град.Живеещите в София с твоето мислене гледат на запад - Париж,Лондон и т.н.- даже към Америка.Така,че първо помисли какво точно искаш,а след това разговаряй с приятеля си и преценете кое е най-добре и всичко това точно,ясно,мотивирано.Ако решиш,че всичко до сега може да бъде забравено то стягай багажа и помисли,че не винаги там където ти се иска е най-добре.И не търси вина единствено в него.Той също може да има планове и мечти ,с които и ти трябва да се съобразиш ако го обичаш.Ако ли не ,  няма проблем стягай куфарите и хвърляй боба върху географската карта може да се падне на по-добро място от София,тя все пак е в РБ и не е толкова блестяща както си мислиш.  

Май точно това е проблемът, и не е необходимо да заминаваш чак за "столицата", само за да се разделиш с човек, когото уж обичаш, а в същото време имаш към него доста забележки и "едно наум". Имам усещането, че не си наясно за какво по-точно искаш да заминаваш, заради нови професионални възможности, или за да "избягаш" от връзката си, намирайки си оправдание с учение, работа и т.н. ако човека до теб не ти е изцяло по сърце, го разкарай докато е време.

Не е нужно да се разделяш с него, за да заминеш. Колкото и далече да е градът, в който живееш.
Имах колежка от Бургас, която по време на цялото ни следване поддържаше връзка с приятеля си. Той не пожела да дойде с нея в София, тя си ходеше в Бургас при всеки удобен случай. И така 5 години, след което веднага се ожениха. Никога не съм виждала двама души, които се обичат повече.

Аз те съветвам да заминеш за София. Ще видиш, че тук не тече мед и масло, но ще имаш възможност да се отдадеш на предизвикателството да се справиш сама с живота. Да постигнеш нещо, да се издигнеш в собствените си очи. Ако останеш и ако животът там за теб не е никакво предизвикателство, то недоволството ти, че си загърбила мечтите си ще се увеличава с всяка изминала година. Все по-вече ще си казваш "Можех да направя един какво си, но заради него не го направих" и ще идеализираш още повече представата си, че е щяло да бъде хубаво, но заради него си го жертвала.
А с годините възможността ти да заминеш ще намалява.
Заминавай докато си млада. Явно имаш нужда да завържеш контакти, да срещнеш интересни хора и да преживееш разнообразни неща. Не се лишавай от това, после няма да можеш да се върнеш към тази възможност и ще съжаляваш.
Тъкмо ще разбереш колко държи приятелят ти на теб. Ако просто ти е приятно и комфортно с някого, на тази основа не трябва да се гради семейство, защото то може да се разпадне на първата по-сериозна трудност и ще е хубаво ако го знаеш преди това. Добре е една връзка да се закали и изпита в някоя и друга трудност, преди да прерастне в семейство. Без трудности всяка любов изглежда идеална, въпросът е каква е на практика.

Винаги човек губи нещо за да спечели друго,така,че и при пеб ще е така.Или цял живот ше правиш компромис с себе си като останеш или заминаваш и каквото стане!Човек никога не знае каквого чака за напред.Ако сърцето ти казва остани го направи,но аз виждам,че имаш колебания за това просто тръгвай!Ако той е мъжа на живота ти няма да се колебаеш толкова много.Пълно щастие няма,но пък живота си е твой и ти трябва да решаваш съдбата си.От мен УСПЕХ каквото и да решиш.

може да се менкаме

аз съм претрупана с ангажименти и ми идва да се завра някъде на тихо в някое забутано селце и там да си хортувам докато свят светува!
А ти ела в лудницата лондон, в трафика и неперстанните полицески сирени, с пътуването по час и кусур в едната посока до работа и .....такива ми ти работи в големия град! А да-по-голям град, по-големи данъци, по-големи сметки....или поне тук е така

Не може и вълкът да е сит, и агнето цяло.Не вярвам,че двете желания са еднакви по сила,със сигурност към едното те влече повече.Избери това,без което наистина не би могла.

Здравей Prosto Az,
твоята история е почти като моята. Не мисля, че някой е в състояние да ти каже как да постъпиш, включително и аз, но може пък и да съм от полза...
Моята връзка беше 6 годишна, много преживявания, много планове и т.н. Проблема в последните три години беше, че аз бях вече в София и понеже той не искаше да дойде, съм пътувала всяка седмица по 600 км. ВСЯКА седмица - не дойде нито веднъж той, за да ми спести поне един път досадното пътуване. И това защото се разкъсвах между желанието да уча и работя тук и между това, което тогава наричах любов, а сега мога да ти кажа, че не е било нищо повече от навик. И си мислех, че като пътувам правя компромис, за да не му нарушавам ежедневието, да не го отделям от приятелите му - пълни глупости!! Само си загубих времето и още не мога да си го простя. Знаеш ли защо, защото разбрах за себе си, че правенето на компромиси не винаги е когато единия иска вазата да е в ляво, а другия да е в дясно на масата, вазата да се слага по средата. Понякога и то особено за важните неща в живота, единия път се слага в дясно, а другия път в ляво /дано не звучи прекалено абстрактно/.
И така един ден си дадох сметка, че този човек не ме обича достатъчно и мисли повече за себе си отколкото за "нас", че не си дава сметка на мен какво ми е и сложих край. За щастие не беше късно, нямах нито брак, нито деца. Това е. Просто се замисли над следните въпроси:
1. Обичам ли го още? Колко силно го обичам? Толкова, че и след 20 години да си кажа "да, тази любов бе смисъла на живота ми"?
2. Защо този мъж, който ме обича, не желае да ми помогне да последвам мечтата си? Понякога партньора в живота трябва да те подкрепи и в най-смелите ти мечти, и ти него също. Поне така смятам аз.
Много дълго стана, но искам да напиша и още нещо - моят съпруг ме научи, че да обичаш истински означава да желаеш другия да е щастлив. Самият факт, че човека до теб не разбира, че така ще те направи щастлива и не иска да направи крачката трябва да ти подскаже какво да направиш. И факта, че ти би могла да решиш да останеш, за да бъде той щастлив, ако го обичаш силно, е без значение. Просто той не мисли нито за "теб", нито за "нас"...

Нещо много далечни ми се виждат планове за семейство и деца за след 3-4 години...
И двамата предполагам сте млади и колкото и лошо да звучи... след толкова време може и да не сте заедно. И тогава най-вероятно ще съжаляваш, че не си последвала "мечтата" си. 

Ако толкова искаш в София- отиди, опитай.Ако ти хареса- остани,ако не-винаги можеш да се върнеш.Но поне ще знаеш какво искаш и няма да съжаляваш,че не си опитала.

П.С.Аз не познавам нито теб, нито приятеля ти, но според мен единствената причина да зарежеш всичко,заради мъж е да е лудо влюбен в теб и да имате обща представа за бъдещето-независимо заедно или поотделно.Дали тази представа е добра работа,съвместен бизнес,деца или магистратура,важното е и двамата да го искате,а не само ти или само той.

Това за еднообразието изобщо не го разбрах. От една страна казваш, че обичаш мъжа до себе си, имаш прекрасна работа,  следваш, а от друга страна - писнало ти е е от еднообразието. Двете неща ми се струват несъвместими. Щом искаш приключения - заминавай. Ако останеш и създадеш семейство пък ще ти стане толкова еднообразно, че няма да ти се живее просто. Няма гаранция, че в София ще е интересно. Тепърва ще се сблъскваш с нови проблеми. В някакъв момент и там нещата ще тръгнат гладко и ще ти доскучее.
А Соня Васи не я мисли. Тя е родена с някакъв невероятен късмет. Гледала съм преди години нейно много по-обширно интервю при Гала.
И аз мисля по същия начин.

Аз_мога_да_ти_дам_пример_с_2_действителни_истории:
Една_колежка_от_провинцията_започна_работа_при_нас.Гаджето
й_категорично_беше_против_София,но_не_прекъснаха_връзката_
си.След_като_той_идва_няколко_съботи_и_недели_при_нея,
ходиха_насам-натам,постепенно_явно_свикна_и_за_около_година
си_намери_работа_и_се_премести_при_нея.
Друга_колежка_от_още_по-дълбока_провинция_като_дойде_в
София,като_се_позапозна_с_колеги_и_си_намери_някакви_
приятели_абсолютно_отсвири_нейното_дългогодишно_гадже.И_до
сега_споделя,че_е_започнала_да_го_вижда_през_съвсем_друг_
поглед_и_постепенно_като_той_кажел,че_идва_да_я_види_в_
София,тя_започвала_да_си_измисля_100_причини_как_е_заета_в
работата...докато_накрая_директно_му_казала,че_с_него_няма_да
живее.А_той_вече_бил_готов_с_багажа_и_да_се_пренася...
Мисля,че_и_ти_не_можеш_да_знаеш_какво_би_станало,ако_
дойдеш_в_София.
Но_без_предварително_да_си_намерила_работа_и_жилище_не_
мисля,че_е_разумно_да_тръгваш.

Аз бих останала до мъжа, когото обичам

Щом той не може да направи компромис ,не виждам за какво ти е на теб да правиш.Сега започнеш ли ,ще е така и за на пред.
Отстоявай си позициите и си търси щастието както сама намериш за правилно ,не се оставай някой друг да дойде и да ти го даде в ръцете.Аз си мисля ,че ако останеш там ти просто няма да живееш собствения си живот ,а ще се превърнеш в негов наблюдател.............. и ще се понесеш по течението
Щом имаш амбицията трябва да имаш и волята ,за да я постигнеш.Изживей своя живот , а не живота на някой друг. 

Абе темата е отпреди 7 месеца

Леле Рени ,добре ,че си погледнала.А аз се терзая какво ще реши девойката
Ама какви сми като захапем нещо ,като овци без глави

 Хемте сърби, хем те боли.
Неможе ние да ти кажем как да живееш живота си. Не се връзвай на изрази от сорта на :" ако те обича ще те последва за да осъществиш мечтите си", бъди сигурна, че той си мисли същото :" ако ме обича, ще остане за да осъществим мечтите си". Все пак вие сте правили панове за бъдещето заедно, той е вярвал в тях и ти изведнъж искаш да хукнеш на някъде. Еми нали не си очаквала да те последва? Няма да го направи - бъди сигурна.  Аз преди време имах такъв избор. В смисъл имах възможност да замина, въпреки че не ме приеха да уча там, тук имах човек с който не сме мисли за бъдещето но безкрайно много обичах. Дори за секунда не се замислих да го зарежа и да ходя да си търся късмета другаде. Той ми беше късмета. Останах си, сега сме женени и имаме страхотно дете.
 А ти......незнаеш какво искаш.

Моето съвсем странично мнение на неразбиращ нещата човек е :
Стягай багажа и беж да те няма.....!
Самият факт, че си тормозиш главата с въпроси от рода : "Не пропускам ли нещо...?" говори, че връзката ти не е достатъчно сериозна, или въпросният човек не означава всичко за теб, или ти самата не си съзряла/ готова/ за брак и семейство !
Не прави компромиси !
Деца се раждат и на 33....аз съм жив пример...
Слушай сърцето си ! Успех ! 

 

Това беше грубо и тъпо изказване.

Прочетох само първата страница и разбрах,че търсиш само нови емоции и разнообразие.Имаш си любим мъж и хубава работа.Не си мисли,че София ще ти предложе някакво супер разнообразие.Т.е да,така е,в София има всичко,столица е,има големи  сгради,големи заведения,големи дискотеки/зависи какво разнообразие търсиш/ но!При целия този спектър на новите неща ТИ разполагаш САМО с 24ч на денонощие.АКО започнеш да работиш първоначално изобщо няма да имаш време за излизания,защото ще трябва да се доказваш,а после всичко пак ще стане рутинно.Работа,семейство...е,чат пат ще излизаш с приятели по заведения,но...Когато ставаме на по 25 и почваме да работим,когато нашите приятели се задомяват и им се раждат деца приоритетите се променят,вече няма да има всяка вечер дискотеки до зори,еднонощни връзки,пияни гуляи...и това е еднакво както в София,така и в провинцията!
Май наистина не знаеш какво искаш?

7 месеца, ама още се дават съвети.

леле - е -е 
верно бе !
То момичето може и до чужбинско да е стигнало, а ние : в София така, в София иначе.....
ГолЕм майтап!

Следя темата с интерес, моля не спирайте със съветите

не е.

Понякога се чудя как и от къде ги изкопават тези теми от преди половин година, че и повече!

   Човек трябва да може да избира битките си, каквото и да означава това.

Prosto Az, поздравления! Радвам се за теб! Успех занапред! 

ако искаш голям град-ела в лондон!!!
Ще умреш от еднообразния живот-няма семейство, няма приятели, работа,работа и пак работа, а ако нямаш такава-ще изкрейзиш от търсене на работа!!!

О, аз също имам моменти, когато се чувствам така. МОже би много хора имат, но малко ще си го признаят 

Относно заглавието на темата ти- аз също понякога искам да си стегна багажа. Просто понякога е по-лесно да избягаш, от колкото да се справиш с трудностите. Макар да е клише е точно така. Само, че всеки решава колко и с какви трудности може и иска да се бори. Това е.

Успех 

Prosto Az , ти да не би да си от Плевен?
И още един таймаут да го наречем : По-хубава снежанка от Буба не съм виждала за тази година