Родих със секцио и ми я показаха два часа след това. Акушерката я държеше и едва успях да я помилвам с ръката си заради системата. Непрекъсната повтарях: "Колко е хубава! Виждала ли си такова красиво бебе до сега?" Кой знае какво си е помислила жената - бебе като другите! Но за мен беше (и сега е) най-красивата ...
- Публикувана: 3 юни 2006, 17:31 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2006, 23:46 ч.
Първата среща!?
Наистина беше най-вълнуващият момент в живота ми 
Веднага след като се роди го сложиха на корема ми и аз като го видях се разплаках от щастие. Таткото беше до нас и той плачеше и ни прегръщаше. Горкият беше толкова много развълнуван и може би малко изплашен, че не можа да среже пъпната връв 
така че ми дадоха ножицата на мен и аз я срязах. Мъничкото през това време се изака на корема ми и само помрънкваше. Избърсаха го и го завиха с две одеала и го сложиха на гърдата ми да суче. Този момента няма да забравя никога през живота ми - сучейки отвори за пръв път очички и ме погледна мен и баща си. Беше (и сега си е ) наи-красивото бебе на света 
Веднага след като се роди го сложиха на корема ми и аз като го видях се разплаках от щастие. Таткото беше до нас и той плачеше и ни прегръщаше. Горкият беше толкова много развълнуван и може би малко изплашен, че не можа да среже пъпната връв така че ми дадоха ножицата на мен и аз я срязах. Мъничкото през това време се изака на корема ми и само помрънкваше. Избърсаха го и го завиха с две одеала и го сложиха на гърдата ми да суче. Този момента няма да забравя никога през живота ми - сучейки отвори за пръв път очички и ме погледна мен и баща си. Беше (и сега си е ) наи-красивото бебе на света 
ами много чувства в мен напираха радост,объркване,усокояване че всичко е минало добре,исках да си гушна бебчето и изобщо неща които трудно се описват с думи а се усещат ... помислих си "лелеее колко прилича на мъжа ми..." и бях до там щото трябваше да ме шият и се унесох щото бях с пълна упойка ... и така до втората ни среща
Нетърпение да я видя и пипна. Никой обаче и не мислеше да ми я слага на корема (а аз толкова исках). Бях се леко повдигнала на лакти (обаче ми се скараха) и я следях с поглед какво й правят. Като я повиха, поисках да я пипна и й погалих слепоочието.
А като ми я донесоха след 6 часа изпаднах постепенно в някаква вътрешна сдържана еуфория е точната дума. Най ми беше странно, че си мислех, че искам да видя през прозореца фойерверки в наша чест. - Толкова ми беше едно - еуфорично-щастливо.
А си милсех и аз че ще ме хване следродилната депресия(понеже бях чела за нея и я очаквах), и още я чакам ...Дано да не я и дочакам де...
А като ми я донесоха след 6 часа изпаднах постепенно в някаква вътрешна сдържана еуфория е точната дума. Най ми беше странно, че си мислех, че искам да видя през прозореца фойерверки в наша чест.
- Толкова ми беше едно - еуфорично-щастливо.А си милсех и аз че ще ме хване следродилната депресия(понеже бях чела за нея и я очаквах), и още я чакам ...Дано да не я и дочакам де...
Въпреки, че родих здраво, оформено и много хубаво бебе, бях разочарована отначало. Толкова много исках момиче, а родих момче. Когато лекарят ми каза:"Честито, имаш мъж", му отговорих:"Знам" и то с такъв тон, че той вероятно помисли, че не съм добре. От това ме е срам сега, но това беше първата ми реакция. 
После ми трябваше време да свикна, защото много често казвах на сина ми - на мама момичето. После се поправих. Но и доскоро по улицата ме спираха хора и казваха, че имам много хубаво момиче, особено ако косата му е малко по-дълга.
После ми трябваше време да свикна, защото много често казвах на сина ми - на мама момичето. После се поправих. Но и доскоро по улицата ме спираха хора и казваха, че имам много хубаво момиче, особено ако косата му е малко по-дълга. 
Много бях объркана 
,защото три пъти ми повториха,че е момче,а аз очаквах момиче 
.
,защото три пъти ми повториха,че е момче,а аз очаквах момиче .
И после се разревах от радост.
"Стоях в коридора на болницата в нощта, след като тя се роди. През прозореца можех да видя всички малки плачещи бебета и някъде сред тях спеше това, което беше мое. Стоях там часове, изпълнена с щастие, докато сестрата ме изпрати да си легна" - ЛИВ УЛМАН
"От момента, в който я видях - малко червено същество, изкъпано в странната плуваща светлина на операционната, аз я обикнах безкрайно, със сила, за която не бях подготвена" - СЮЗЪН ЧИЙВЪР
"От момента, в който я видях - малко червено същество, изкъпано в странната плуваща светлина на операционната, аз я обикнах безкрайно, със сила, за която не бях подготвена" - СЮЗЪН ЧИЙВЪР
