Здравейте,
Време е да прочетете мъжката гледна точка за бързите срещи.
Като цяло това е едно страхотно преживяване. Дори тези с предразсъдъците ще останат приятно очаровани ако отидат на това събитие. Аз съм бил вече два пъти в рамките на една година и двата пъти ми е било особено приятно да бъда в компанията на различен тип жени. За да добиете представа как преминава едно подобно събитие е добре да прочетете инструкциите на фирмата организатор. Моята идея е да ви дам представа как преминава всичко през мъжки поглед.
В самото начало и аз имах предразсъдъци, защото си мислех, че там ходят глигани и бидони. Това не е вярно. Класическите бързи срещи са 10 на 10. Обикновено, да не кажа почти винаги мъжете са пълен брой, а жените са около 8. И двата пъти ми се случи и статистиката в страницата на фирмата-организатор го показва. Лошо няма. Не е важно да намериш десет хубави жени. Важно е да спечелиш само една от тях. В този смисъл и две да са там, важно е сърцето на една от тях. От тези осем жени поне пет стават. Другите – не, а от тези пет, поне една е някакъв вид компромис. Там ходят доста красиви и привлекателни жени, до такава степен фамозни, че ако ги видиш на улицата никога не би предположил, че това са необвързани жени или най-малкото, че не могат да намерят подходящ партньор. Повечето дами са много разговорливи. Има и такива с привлекателна външност, но в хода на разговора се притесняват. Така сякаш мъже не ги свалят в ежедневието им. Но това е един плюс за нас-кандидатите. Относно мъжете. Има красиви и симпатични мъже. Смело го твърдя, защото взаимно се оглеждаме и всеки си преценява кой на кого може да бъде конкуренция. От десет мъже поне един е с особено привлекателна външност, имам предвид фигура и черти на лицето, както и облекло. Но в женските очи може и да са повече. И в двата ми случая можех да посоча до двама-трима конкуретни.
Ще ви разкажа за последната ми среща, но ще правя паралели и с първата.
И в инструкциите го пише и така е житейски редно да се отиде 15 мин. по-рано. Има три помещения. Едно голямо и първото ви влизане е в него и в него се провежда основното мероприятие. Другите две са за изчакване (това ще го опиша подолу). Веднага ви посреща едно усмихнато момче или момиче. Обикновено това е Дидо, доста оправно и добро момче и сериозен в работата си. Организацията е перфектна – смея да го кажа. Давате си личната карта и ви сравняват данните. Първия път много много не гледаха, но втория – да. На масичката винаги има човек, така че няма опасност да стоите нелепо и да чакате някои да ви провери, докато другите ви гледат. А сега за гледането. Когато някой дойде всички го оглеждат. За секунди всеки си прави преценката. За мен това е много важен момент, защото имам възможност да огледам дупето на жената. Като фанатичен поклонник на риминга това първият момент, в който мога да преценя дали мога да си паркирам езика в тази жена или не. Плюс това, това е и единственият ни шанс да видим дали дамата носи прашки или бикини, което показателно колко държи на дупето си и въобще на сексуалността си.
Жените и мъжете седят отделно – съответно от дясно и от ляво. Жените веднага намират обща приказка и започват да си говорят. За времето до започване на същинската част те вече са си разказали половината живот, а другата половина ще я разкажат на кандидат-кавалерите. При нас мъжете ситуацията е друга. Ние не си говорим помежду си. Повечето са забили нос в дисплея на смарт фона – нещо доста просташко, но това е положението. Аз естество оглеждам и вече си набелязвам жените и гора-долу си давам сметка какъв подход е редно да използвам. Някои от жените се престрашават и оглеждат и нас. Това е правилния подход, това е показателно, че те са сериозни и знаят за какво са тук. А когато видиш на подобно място кокошки, които въртят сладки приказки си казваш, че те не знаят защо са тук. Има и друг вариант, те да се отпускат по този начин, да се социализират, но да не хвърлиш нито един белтък към мъжката част, е те това не го разбирам.
По отношение на облеклото. Дамите имат вкус, не може да им се отрече. Някои от мъжете са пълна трагедия. Пример е оръфлякът. Така се случи – съдба ли, или нормандска шега (почитателите на френската литература) ще ме разберат, но и двата пъти се падам с него. Първият път дойде с дънки, оцапани с вар. Тази година беше по-добро положението. Но за сметка на това се появи едно момче, което се оказа, че работи на строителен обект – беше дошъл по дънки и тениска от ликра. Иначе симпатяга – готин тип.
Жените се подреждат на масите по азбучен ред. Мъжете сядат на тях по азбучен ред. Мъжете се въртят, жените са на едно място. Ако дамите са по-малко има изчакващи мъже – едно или две завъртания. Заради името ми аз сядам с първата дама. Обикновено се представям с няколко думи. Миналата година всички жени, с които говорих си казаха годините, този път само една. За мен е важно да не попадна на непълнолетна – разбирайте 29 г. Една от тях беше такава (но с хубаво дупе). Миналата година всички си казаха с какво се занимават, тази само две.
Време е да прочетете мъжката гледна точка за бързите срещи.
Като цяло това е едно страхотно преживяване. Дори тези с предразсъдъците ще останат приятно очаровани ако отидат на това събитие. Аз съм бил вече два пъти в рамките на една година и двата пъти ми е било особено приятно да бъда в компанията на различен тип жени. За да добиете представа как преминава едно подобно събитие е добре да прочетете инструкциите на фирмата организатор. Моята идея е да ви дам представа как преминава всичко през мъжки поглед.
В самото начало и аз имах предразсъдъци, защото си мислех, че там ходят глигани и бидони. Това не е вярно. Класическите бързи срещи са 10 на 10. Обикновено, да не кажа почти винаги мъжете са пълен брой, а жените са около 8. И двата пъти ми се случи и статистиката в страницата на фирмата-организатор го показва. Лошо няма. Не е важно да намериш десет хубави жени. Важно е да спечелиш само една от тях. В този смисъл и две да са там, важно е сърцето на една от тях. От тези осем жени поне пет стават. Другите – не, а от тези пет, поне една е някакъв вид компромис. Там ходят доста красиви и привлекателни жени, до такава степен фамозни, че ако ги видиш на улицата никога не би предположил, че това са необвързани жени или най-малкото, че не могат да намерят подходящ партньор. Повечето дами са много разговорливи. Има и такива с привлекателна външност, но в хода на разговора се притесняват. Така сякаш мъже не ги свалят в ежедневието им. Но това е един плюс за нас-кандидатите. Относно мъжете. Има красиви и симпатични мъже. Смело го твърдя, защото взаимно се оглеждаме и всеки си преценява кой на кого може да бъде конкуренция. От десет мъже поне един е с особено привлекателна външност, имам предвид фигура и черти на лицето, както и облекло. Но в женските очи може и да са повече. И в двата ми случая можех да посоча до двама-трима конкуретни.
Ще ви разкажа за последната ми среща, но ще правя паралели и с първата.
И в инструкциите го пише и така е житейски редно да се отиде 15 мин. по-рано. Има три помещения. Едно голямо и първото ви влизане е в него и в него се провежда основното мероприятие. Другите две са за изчакване (това ще го опиша подолу). Веднага ви посреща едно усмихнато момче или момиче. Обикновено това е Дидо, доста оправно и добро момче и сериозен в работата си. Организацията е перфектна – смея да го кажа. Давате си личната карта и ви сравняват данните. Първия път много много не гледаха, но втория – да. На масичката винаги има човек, така че няма опасност да стоите нелепо и да чакате някои да ви провери, докато другите ви гледат. А сега за гледането. Когато някой дойде всички го оглеждат. За секунди всеки си прави преценката. За мен това е много важен момент, защото имам възможност да огледам дупето на жената. Като фанатичен поклонник на риминга това първият момент, в който мога да преценя дали мога да си паркирам езика в тази жена или не. Плюс това, това е и единственият ни шанс да видим дали дамата носи прашки или бикини, което показателно колко държи на дупето си и въобще на сексуалността си.
Жените и мъжете седят отделно – съответно от дясно и от ляво. Жените веднага намират обща приказка и започват да си говорят. За времето до започване на същинската част те вече са си разказали половината живот, а другата половина ще я разкажат на кандидат-кавалерите. При нас мъжете ситуацията е друга. Ние не си говорим помежду си. Повечето са забили нос в дисплея на смарт фона – нещо доста просташко, но това е положението. Аз естество оглеждам и вече си набелязвам жените и гора-долу си давам сметка какъв подход е редно да използвам. Някои от жените се престрашават и оглеждат и нас. Това е правилния подход, това е показателно, че те са сериозни и знаят за какво са тук. А когато видиш на подобно място кокошки, които въртят сладки приказки си казваш, че те не знаят защо са тук. Има и друг вариант, те да се отпускат по този начин, да се социализират, но да не хвърлиш нито един белтък към мъжката част, е те това не го разбирам.
По отношение на облеклото. Дамите имат вкус, не може да им се отрече. Някои от мъжете са пълна трагедия. Пример е оръфлякът. Така се случи – съдба ли, или нормандска шега (почитателите на френската литература) ще ме разберат, но и двата пъти се падам с него. Първият път дойде с дънки, оцапани с вар. Тази година беше по-добро положението. Но за сметка на това се появи едно момче, което се оказа, че работи на строителен обект – беше дошъл по дънки и тениска от ликра. Иначе симпатяга – готин тип.
Жените се подреждат на масите по азбучен ред. Мъжете сядат на тях по азбучен ред. Мъжете се въртят, жените са на едно място. Ако дамите са по-малко има изчакващи мъже – едно или две завъртания. Заради името ми аз сядам с първата дама. Обикновено се представям с няколко думи. Миналата година всички жени, с които говорих си казаха годините, този път само една. За мен е важно да не попадна на непълнолетна – разбирайте 29 г. Една от тях беше такава (но с хубаво дупе). Миналата година всички си казаха с какво се занимават, тази само две.
