Помня как на едно шкаф4е до леглото оставя майка ми една пудра, с която ме ръсеше цялата. След консултация с нея- болна съм била от шарка. Било е към 1,8-1,9 месеца 
- Публикувана: 2 юни 2006, 09:12 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2006, 23:36 ч.
Кой е...
Моя най-ранен спомен е от кръщенето ми 
Била съм на годинка и няколко месеца...
Била съм на годинка и няколко месеца...
Около 2 годишна възраст май.
Яслата, аз стоя на втория етаж и надничам през едни перила на стълбите кога ще ме забират нашите.
Още от яслата - аз гледам една снимка където ме е гушнал Дядо Мраз и го соча с пръстче, а майка се смее и казва "Другарката Динкова" /това е една от "другарките" дето явно са я били докарали в роля/
Яслата, аз стоя на втория етаж и надничам през едни перила на стълбите кога ще ме забират нашите.
Още от яслата - аз гледам една снимка където ме е гушнал Дядо Мраз и го соча с пръстче, а майка се смее и казва "Другарката Динкова" /това е една от "другарките" дето явно са я били докарали в роля/
А стига бе!
Искате да кажете, че моето дете от сега ще има някакви спомени ли? Като гледам, повече от вас имат такива около 2 годишна възраст...
Аз имам такъв спомен ужасяващ. Вуйчо и вуйна с двете ми по-големи братовчедки, ни бяха дошли на гости. Тогава живеехме в къща на два етажа. Аз на втория не обичах да ходя много, много, защото беше все такъв един прохладен и сенчест, и детски акъл - страх! Може би бях към 3 годишна... Сестра ми и братовчедките ми - първи дружки, аз най-малката и ги портех постоянно, какво са правили, та отнасяха по някое конско. Не искаха да си играят с мене
.
Та като ни бяха на гости, по-малката ми братовчедка идва и ми вика: "Ела горе да си играеш с нас".... ха! Балсам ми е капнал явно на душицата. Такава покана от каката. Тръгвам аз на горния етаж с нея. Бута ме към спалнята, а мен ме е страх. Тя казва: "Абе, влизай аз ще светна веднага - след тебе съм"... влизам, кво да правя
и някой ми скочи отзад зад вратата и ме покри с някакво одеяло, овъртя ме едно хубаво и ме хвърли на леглото. И тишина. Въображението ми на дете ми изрисува отчайващи картини... 
Мале, като писнах оттам...
А те - трите кокошки се събрали и измислили тази гениална идея, много им било смешно. Дойдоха родителите ни и ги направиха на пух и прах.
Искате да кажете, че моето дете от сега ще има някакви спомени ли? Като гледам, повече от вас имат такива около 2 годишна възраст...
Аз имам такъв спомен ужасяващ. Вуйчо и вуйна с двете ми по-големи братовчедки, ни бяха дошли на гости. Тогава живеехме в къща на два етажа. Аз на втория не обичах да ходя много, много, защото беше все такъв един прохладен и сенчест, и детски акъл - страх! Може би бях към 3 годишна... Сестра ми и братовчедките ми - първи дружки, аз най-малката и ги портех постоянно, какво са правили, та отнасяха по някое конско. Не искаха да си играят с мене
. Та като ни бяха на гости, по-малката ми братовчедка идва и ми вика: "Ела горе да си играеш с нас".... ха! Балсам ми е капнал явно на душицата. Такава покана от каката. Тръгвам аз на горния етаж с нея. Бута ме към спалнята, а мен ме е страх. Тя казва: "Абе, влизай аз ще светна веднага - след тебе съм"... влизам, кво да правя
и някой ми скочи отзад зад вратата и ме покри с някакво одеяло, овъртя ме едно хубаво и ме хвърли на леглото. И тишина. Въображението ми на дете ми изрисува отчайващи картини... Мале, като писнах оттам...А те - трите кокошки се събрали и измислили тази гениална идея, много им било смешно. Дойдоха родителите ни и ги направиха на пух и прах.
Първият ми спомен беше, че майка и татко ме оставиха лятото при баба и дядо.Аз се заиграх, после взех да търся майка ми, а нея я нямаше.Върнали се в града, пък мен ме оставили при бабини.Започнах да обикалям и да я викам.Така около час и нещо било, със страшен рев.Баба звъннала на майкини и на сутринта дойдоха и ме взеха 
.Била съм на година и половина-2.
.Била съм на година и половина-2. Спомням си ясно яслата,как дойде един чичко да ни преглежда (доктор) с една слушалка.Взе ме на ръце и внимателно ме преслуша...Спомням си и как майка ни подари за нова година (пак в яслата) едни кубчета с картинки и ние със сестра ми бяхме разочаровани от малкия подарък.Спомням си и как ни возят в двойната количка (тъмно червена,бяла от вътре,с плюшени възглавнички,а ние сме с едни розови шапчици) Ама много ясно си спомням,но майка твърди че е невъзможно,защото съм била на 8-9 месеца...
Да,ама аз наистина помня бе хора !
Помня как на едно шкаф4е до леглото оставя майка ми една пудра, с която ме ръсеше цялата. След консултация с нея- болна съм била от шарка. Било е към 1,8-1,9 месеца
1,8 -1,9 месеца ?! А, стига, бе! А някой да има спомен от раждането, за да надцака всички?
1,8 -1,9 месеца ?! А, стига, бе! А някой да има спомен от раждането, за да надцака всички?
Моите най - ярки спомени са два.
Първият е гаден. Есента преди на навърша 3. Аз в истерия на върха на едни високи стълби към къщата на прабаба ми. По лицето ми кръв и от нашата къща майка ми и баба ми търчат в паника. Имахме гости познати на баба ми, които с колата си ме карат към болницата. Причината е дълбока рана на челото ми вследствие падане върху лейка. Добре, че от шиенето, което е било без упойка спомен не ми е останал.
Другият трябва да е бил зимата през същата година. Аз и сестра ми(2 г.) облечени в едни зелени карирани палтета се ровим из снега, пищейки от радост и питаме майка ми какво е това хубаво и мокро бяло нещо
Първият е гаден. Есента преди на навърша 3. Аз в истерия на върха на едни високи стълби към къщата на прабаба ми. По лицето ми кръв и от нашата къща майка ми и баба ми търчат в паника. Имахме гости познати на баба ми, които с колата си ме карат към болницата. Причината е дълбока рана на челото ми вследствие падане върху лейка. Добре, че от шиенето, което е било без упойка спомен не ми е останал.
Другият трябва да е бил зимата през същата година. Аз и сестра ми(2 г.) облечени в едни зелени карирани палтета се ровим из снега, пищейки от радост и питаме майка ми какво е това хубаво и мокро бяло нещо