С грим на плаж

Не мога да говоря за всички жени, ако това очакваш, няма как да стане. Аз лично слагам понякога ББ крем например, защото съм много бяла (което в повечето случаи много ме радва), но има дни, когато съм на плажа, в които искам да имам малко загар. Това няма как да стане или става трудно, за това понякога разнообразявам и слагам ББ, който прави лицето ми по-тъмно.
Освен това има дни (това вече беше споменато от други момичета, но явно не е станало ясно), в които кожата е уморена или има някакви несъвършенства и слагането на ББ или ФДТ изравнява тена, от което лицето изглежда по-сияйно. За спиралите момичетата вече казаха защо носят. Никога не ми се е разтичал грим на плажа.

Аз съм от ходещите с грим на плажа, но аз по принцип винаги съм с грим. Още от ученичка ми е навик. Ставам, къпя се, мия си лицето, слагам крем и се гримирам. Без значение ще ходя ли някъде или цял ден ще съм вкъщи. Не съм от типа, който се гримира 15 минути преди излизане или само за специален повод.  При мен си е рутина. Естествено зависи от повода. За вечерно излзане или официален повод подсилвам грима, в ежедневието съм с лек грим. На плажа обикновено нося цветен защитен крем (spf 50) с моя цвят на кожата, червило и спирала. Винаги съм с тъмни очила, защото мразя да присвивам очи. Дори и в морето влизам с тях, но аз не си топя лицето и косата въпреки че умея и да плувам, и да се гмуркам. Косата обикновено я прибирам на кок, обици винаги нося, но те са си ми на ушите денонощно. Иначе мразя всякакви други аксесоари на плажа - гривни, часовници и т.н. През другото време съм на шезлонга под чадъра с книжка или по-скоро бях така преди стана майка. Сега вече е различно. Не обичам да се потя и умишлено не се излагам на слънце. Откакто живея в Италия тотално си промених отношението към загара. Като видях тук жените какви съсипани, сбръчкани и петносани кожи имат от прекомерно излагане на слънце, бягам от слънце като дявол от тамян. В България дерматоложката ме критикуваше относно тена, но чак тук видях наистина какви могат да са последиците. Ползвам крем със защита 50 и въпреки, че съм под чадъра през повечето време, пак хващам лек тен и това ми е достатъчно.
Като заключение - не вярвам някой да ме е подиграл за това, че слагам лек грим на плажа, но и да е така -  нито съм усетила, нито ми пука. Аз съм си аз и затова се гримирам, не с цел да впечатлявам. По плажовете, където съм ходила често съм виждала гримирани жени, но не някакви крайности. Иначе тук хората сякаш нямат толкова комплекси и по-малко оглеждат и обръщат внимание кой какъв е. Разнообразието от персонажи е голямо и хората явно са свикнали с факта, че не всички сме еднакви.

И пак никой не даде адекватно обяснение защо някой би ходил с грим на плажа,различно от комплекси и "не харесвам еди какво си в себе си",което е горе-долу същото.
На мен лично да ида на плаж с грим ми изглежда досущ като да влизам да се къпя и да си сложа фон дю тен ,спирала и червило преди банята...

О не, не упреквам тези жени, които носят грим на плажа, но това не е за мен. Та кой ще ме гледа, за Бога, дали имам или не грим? Нелепо ми е, че труда ми ще отиде на вятъра, ще трябва да ползвам мокри кърпички да се прибърсвам после. А като отида на почивка, никой не ме познава и ми е все тая, особено като сложа сънчеви очила и капела и се завра под чадъра.

Защото така ми харесва и така искам. От това по-адекватно обяснение, едва ли може да има. А на теб, как ти изглежда, си е твоя работа.
п.п. И нищо не ми се разтича.

Защо винаги, когато не харесваш нещо в себе си, се възприема като комплекс? Ако не харесваш черта от характера си, например дребнавост или заядливост, и работиш върху това да я изчистиш, комплекс ли е?

Не напротив, похвално е! Малко са хората, които едно, да си дадат сметка за своя ограниченост (едностранчиво мислене на пример- "щом АЗ мисля така, значи е така! а ако другите мислят различно, значи нещо не е наред с тях!")   и второ, да се опитат да я преодолеят и развият себе си. Всъщност, не малка част си се гордеят с подобни "качества", че се и опитват да налагат подобен тип мислене и на другите

Slancho, напълно разбирам твоите доводи да не сложиш никакъв грим на плажа, но 5 минути не са кой знае какъв труд, нито пък се прибърсвам с мокри кърпички. Иначе за мен гримирането е като да си среша косата например - правя го сутрин независимо дали някой след това ще ме гледа, ще ме познава или не. Незнам как по-добре да го обясня. Не че всички трябва да го правят, просто аз съм така.

Harpalike, защото явно до такава степен не го харесваш това, че и на плажа искаш да го криеш и го мислиш.

За мен една жена колкото повече грим носи, толкова повече не се харесва. Познавам жени, които докато не започнат да изглеждат като тотално различен човек, не спират да рисуват. И да, красиво изглежда, особено ако умеят да се гримират... но не са те.

Мисля,че всички ще се съгласят,че характер е едно,а физическа особеност,която ти е дадена от господ такава,каквато е когато си се родил,е съвсем друго.
Промяната в първото говори за самоусъвършенстване ,а във второто за комплекс.
Аз не знам защо,когато някой бъде обвинен,че има комплекс за нещо и веднага скача като ужилен.
Ами,да ,може да имаш грозен нос или бледа кожа и това те комплексира,какво толкова?Да искаш да прикриеш нещо, за мен,
си е това,както и да го въртим и сучем...

Е, ами то има жени които са с наистина големи душевни проблеми и правят десетки пластични операции, за да станат някой друг. Те наистина са с проблем. Не може да се сложат под общ знаменател с тези, които си правят някоя корекция, защото искат нещо да усъвършенстват. Много е смешно като почнете такива крайни примери да давате. Ами дай като нямаме комплекси да ходим размъкнати, чорлави и неизмити. Не ни пука и нямаме комплекси. Аз пък мисля, че именно жената, която обича и държи на себе си полага усилия, за да изглежда добре. Това психологията го твърди - хората с ниско самочувствие или в депресия стават небрежни, разхвърляни и не обръщат внимание на външния си вид. Това също е краен пример. Просто не всичко е черно-бяло както някои от вас го виждат. Когато си подбирам хубави дрехи или хубаво обзавеждане например не е защото имам комплекси, а защото те отразяват моя вкус, те са част от това как възприемам себе си и това, което ми харесва да виждам около себе си.

Едно е да обръщаш внимание на външния си вид,друго е да слагаш "маска".

Психологията твърди и едното и другото. Естествено, че има разлика между подсилване на някои черти и омазване с 5 пласта помади.

Незнам на кое казваш маска, но ако имаш предвид грим със всички сенки и нюанси, едва ли повечето от гримиращите се на плажа жени го правят. Става въпрос за 5-минутен грим. Много ясно, че преди плажа няма да се гримирам така както вечерта за ресторант или някое всжно събитие. Мога и без грим да отида на плажа разбира се и съм го правила когато сме ходили на някой аква парк, но ако ще си мързелувам спокойно на плажа не виждам защо да не си сложа едно червило например, защитен крем, който изравнява тена, спирала...Чувствам се женствена и ми харесва.

А не ви ли пречи това,че не можете да се гмуркате,да плувате,да се мокрите,ако щете да се овъргаляте в пясъка?
Плажа е място за забавление с приятели и ми се струва много задължаващо да трябва да се съобразявам непрекъснато с някакъв грим.