Как да съчетаем грижите за новото бебе и по-голямото дете - полезни съвети и хитринки

Да ни е жива и здрава нашата баба, много си я обичаме, но ни е 3-тото дете в семейството. В смисъл, че домакинските ѝ умения са като на 12-годишно и всъщност ние готвим за нея, аз ходя да ѝ пускам пералнята, понеже все не може да научи програмите (съседи сме), да ѝ помагам да чисти и разни други такива. За помощ в гледането на децата и дума не може да става. С каката си бяха интересни в началото, но после отношенията им се изостриха, а пък бебе не смея да ѝ поверя (бях опитала с голямата на няколко пъти да я оставя, за да изляза по задачи, но не става тази работа). Иначе е млада и жизнена още, може би ще помага в някои наистина прости домакински задължения, като пазаруване и изхвърляне на боклука например, което пак си е помощ и пак ще сме благодарни.

Бебето се очаква през втората половина на август. Каката ходи на активности след детска градина 3 пъти в делнични дни и веднъж в събота преди обяд, когато ММ преподава един курс и пак го няма на линия. За капак сега ме врънка да я запиша от септември и на танци, но не желае да се откаже от никое от другите неща, които посещава. Дано кандиса нещо да отпадне, че иначе хич не се виждам. До повечето активности може да се стигне пеша, макар че е далече, но пък са така разположени в ЦГЧ, че с колата пада голямо въртене, за да се паркираме и горе-долу като време излиза едно и също. Отделно е свикнала да сме много активни в ежедневието - де-що има куклен театър, цирк, концерт, изобщо детски-ориентирани, а и не само, изяви (а те пък в нашия град изобилстват) - първи сме там. Та се притеснявам и в тази насока, дали ще мога да ѝ осигурявам качествено прекарване на свободното време, както досега.

Абе, знам, че няма невъзможни неща, свиква се, за малко е и т.н. Може би аз параноясвам прекалено много, защото имам лоши спомени (доколкото изобщо имам някакви спомени) от първите месеци с дъщеря ми, и сега си представям същата ситуация х2.

Слингът иначе и на мен много ми помагаше, щерката си седеше и спеше безотказно в него. Дано и на малчо да му допадне.

Има много бебета, които кротуват до първата си година (за съжаление моите не бяха от тях, ама), дано ти се падне такова и да може спокойно да си ходите по активностите на каката. То май наистина е най-добре да си изчакаш спокойно раждането, надявайки се на най-доброто, пък после ще се нагаждате според ситуацията.

С две деца ще свикнеш с философията, че не си аниматор и работата ти не е да ги забавляваш нон стоп. Но човек каквото сам си направи...научила си я все да й правите интересното. Сега малко ще й посвиеш програмата, да се научи да прави неща сама и да се избавя сама от скуката. Ще прекара малко по-"некачествено", но може да й се отрази добре. То пък не може само водене по веселото, какво е това дете, след 1-2 години ще е тотално нетърпимо.

Може да готвите заедно-във възрастта е когато това е забавление и нова отговорнот, която показва че си вече голям:-)
Хем ще е като на клубче( в софия съм чувала че има и такива ателиета за деца), хем пък полезно:-)))

А да, ъпсурд да я занимавам толкова. Голямата ходеше на нещо, задължително събота/ неделя, следобяд когато малкото спи и когато бащата е наличен. Или вечер, когато баща й може или да я вземе или да я заведе. Другите дейности , всичките, я записвах в градината - колкото има - толкова.
После мина един период, в който трудно можех да я водя някъде, щото малкото иска и то и пищи навсякъде където идем да оставим кака й. Отказах се.
Сега ходим навсякъде където могат и двете да бъдат "пласирани" и то едновременно, та пак се съобразяваме, да има 2 групи или смесени групи за различна възраст и толкова. И да е близо до дома.

Баткото ми е на 5, живот и здраве разликата с бебето ще е 5,5. Нямам притеснения за гледането, баткото си ходи на градина, да чукна на дърво много рядко боледува, но дори да си остане вкъщи, се занимава сам основно. Ще го води и взима мъжът ми, а на майка ми ще разчитам да сготвя както и досега по някоя и друга манджа, за да не готвя аз всеки ден. Вечер вниманието ще е и към двамата, за да свикват един с друг и че няма някой по-важен от другия. За чистене първите 4-5 месеца съм си наела жена от фирма за помощници. Няма да кърмя по здравословни причини, което ми идва добре дошло и ще ми донесе самостоятелност, особено когато оставяме децата на нашите. Та, в общи линии това ми е планът.
Уикендите, заедно на вилата и пак заедно в парка, при хубаво време.

Според мен не го мисли от сега това. Може пък да ти се падне супер кротко бебе, което лесно да разкарваш напред назад. Има го и моментът, че каката ще седи отзад при него и като писне неистова няма да ти изпилва нервите (така беше при мен с първото бебе поне). Може и да се окаже, че ти харесва да ходите както и преди. А ако не става, не е нещо фатално, което да не може да се премахне от режима: ще се намерят алтернативи.

Имам 3 броя, като двата по-малки са породени. Нас ни спаси слингът - слагам бебето в слинга и не го изваждам от там поне няколко месеца, само от време на време изваждах по една гърда за големия кърмак. С бебе в слинга може да се прави почти всичко и да се ходи навсякъде, докато бебето яде или си спи с гърда в устата. Не е било проблем да кърмя и едновременно с това да гоня тодлър на 1,6г по детските площадки и парковете, както и да играя с първокласника. Просто малкото бебе не изисква особено внимание - за него е достатъчно да си е гушнато на топло при мама и да има ядене. 

Е чак пък толкова забавления, колкото имате сега, няма да останат. Но всяко зло - за добро. Второто дете е за да се научи първото, че не е центъра на Вселената.

Абе някои бебета не изискват внимание, обаче други не ти оставят време да идеш до тоалетната. Аз съм виждала спящо бебе в слинг в една конферентна зала с стотици хора и седящо бебе в майка си на ресторант (гък не каза). С моите невротични деца подобни картинки бяха мираж. Да не ви обяснявам, че малкото до годинка ревеше като заклано е колата и возенето му беше изпитание за нервите на всички. Ама и това минава, оцеляхме !

Пиша като майка на две деца с разлика 4.5г
Каката беше кротко бебе, което не изискваше по-специални грижи, игри, занимавки и гушкане непрекъснато. Кротушка, мечта за всяка майка. Сега като порасна е бърборка, което не млъква. Търси внимание и игри, дърдори непрекъснато.
Братчето й пък беше  ад от новородено, постоянно ревеше и бучеше, имаше ужасни колики, зъбите ни излизат с мъка, храненето беше трудно, всичко си беше трудно с него.
Сега вече е на 1.5г и пак си е мрънчо. Ревнува, бие и скубе кака си.
Много помощ имах от майка ми, което много опрости нещата. Кърмех и двете си деца на помпа
Та мисълта ми е, че много зависи какво е бебчето, каква е нагласата на по-голямото дете.
Каката ми е изключително разбрана и нежна с братчето си, Често оставям малкия на баба му и цял ден се посвещавам на каката, за да има равновесие
Излизанията ни бяха или с количката, или с колата, която е заредена с две столчета

Моите деца са с разлика 2г и 3м. Каката беше доста ревливо бебе и постоянно висеше на гърда до около 4-5 месечна. Тъй като влязох от едното в другото майчинство цялато внимание е било да нея , докато се роди бебето. То също не беше от най - спокойните. Помощ съм имала за кратко , само първия месец . Бабата главно с голямата помагаше, ревност не е имало. Септември каката тръгна на детска , декември я спрях , след като и двете се разболяха. Никак не е приятно сама вкъщи да се бориш с две ревящи и пищящи деца. Поне на мен не ми е . Опитах да я пусна още веднъж през март , повтори се същата случка и от тогава на детска не е ходила. Нейната допълнителна активност е само една в събота и там драма нямам , водя я и с бебето чакам отпред. Честно казано и да искам , не успявам да обърна достатъчно внимание и на двете. Малката съм я кърмила на поискване до скоро , до 1г и 3м. Нагласяла съм се според нейните часове , а ако огладнее навън ,си намирах закътано местенце и успявах да я накърмя. Не винаги ми е подредено и изгладено , но ако взема да се вманиачавам , поне за мен означава да не им обърна никакво внимание. Да  облека малкото и да помогна на каката с обличането, да приготвя закуската ,да им помогна да се нахранят, да измия и изчистя след това и то вече едва ли не станало време за обяд. Много зависи от децата . Наскоро бяхме на почивка с бебе на 5 м., усмихнато , спокойно дете ,пу-пу. А моите мрънкала не спряха да пакостят 😉. Живи и здрави да са ми. Сега са си големи дружки, малкото, като му се скарам , ходи да се сгуши в кака си 😍. Търсят се и много се занимават заедно. Мен честно казано по  ме притеснява , как ще се случват нещата , след като се върна на работа 😞?

Когато се родят бебетата най-неподходящото място за батковците и каките е градината. Не знам как са вашите, но моят батко боледуваше в градината нон стоп докато не стана на 4, сега нещата са малко по-добре, но зимния сезон, когато спрат да ги извеждат става ужас. Абсурд беше да рискувам да гледам болно дете и може би болно бебе вкъщи. Затова го оставих цяла зима вкъщи. Е, беше ужасно тежка зима (аз самата от падналия имунитет от раждането хващах вируси като магнит, добре че се размина на бебето, може би благодарение на кърмата, не знам), мина като в мъгла. Хем имах помощ, първо от таткото, после от майка, после от тате. Използвах всеки възможен случай да излезнем с баткото сами някъде, но грам не беше достатъчно. Едвам изчаках да мине грипния сезон и го пуснах на градина, но когато ги извеждат е друга работата. И в последствие стана и скандал в градината, та разбрах, защо все е болен- просто са си пускали децата болни в градината. Слава Богу това се разбра когато той си беше вкъщи и от тогава малко затегнаха контрола и искрено се надявам повече да няма такива изцепки от страна на родителите. Но е факт, не им дреме дори че собствените им деца са болни, какво остава, че ще разболеят чуждите. Затова ви съветвам, особено ако децата са боледували до сега, не ги пускайте, на болно бебе не можеш и нурофен да дадеш, а запушен нос е мъка за всички. Абе изобщо е нещо, което  е по-добре да отложите максимално, особено около ваксините.

Няма някаква точно рецепта. Бебето ни се роди в края на юли, каката юли и август беше ваканция, обаче септември започна да скучае. Планът ни беше цяла зима да не ходи на градина, за да не носи вируси на новороденото. Да, ама не, всеки ден питаше "Кога? Кога ще си видя приятелчетата, кога ще си видя госпожите, кога?" Накрая я пуснахме октомври, и от тогава до сега, е боледувала веднъж, като не успя да зарази малкото. Та опитайте се да засилите по естествен начин имунитета на голямото и не го спирайте от ДГ, на тях им е хубаво там.  И на мама й е хубаво като е успяла да си свърши дневните задачи и после спокойно може да се занимае с детето след градина.
Та едно планувахте, то съвсем друго стана.
(Но всичко това с уговорката, че бебето беше вече на 2 месеца, когато пуснах каката)

Първо да кажа, че имам породени деца на 7 и на 5 години и ми е ясно първо колко е трудно с 2 малки деца и второ (понеже могат да ви се сторят малко радикални някои идеи) какво точно могат да правят децата на тази възраст.
За ежедневието се оборудвай с всякакви уреди-помощници, които можеш да си набавиш и според твой вкус разбира се - визирам кукър, прахосмукачка робот, сушилня, тенджера под налягане и т.н. Кукъра е особено удачен в такива периоди, защото можеш предварително да си приготвиш ядене за цяла седмица, да го замразиш сурово и после само да го метнеш в кукъра. Аз лични не харесвам сготвена и замръзена храна, така че ако ще замръзяваш това за мен е по-удачния вариант. Голям плюс е, че няма нужда да гледаш и бъркаш манджата - слагаш, пускаш програмата и отиваш на разходка с децата.
Второ - дете на 4,5 е достатъчно голямо да бъде включено в домакинските задължения. Аз един ден се бях ядосала на дребните, че са разхвърляли навсякъде и донякъде нашега им казах да сгънат натрупаното на дивана пране. Те пък взеха, че го сгънаха и прибраха достатъчно задоволително. Тогава се сетих, че в градината преди сън учителките ги карат всеки ден да си сгъват дрехите преди сън и всъщност те са перфектно обучени на тази дейност. Резултата е, че сгъването на дрехите вече е задача почти само на децата Помагам с някои по-трудни и с по-високите шкафове в гардероба само. Техните дрехи, са си изцяло и само тяхна отговорност. Вярно шкафът на по-малкото е една идея по-разхвърлян от допустимото, но пък възпитателния ефект е по-ценен от перфекционизма. Освен това разтоварват и зареждат миялната и подреждат масата за вечеря - вилици, лъжици, салфетки, помощ при салатата. Въвела съм правилото - който не сложи поне 1 вилица на масата, не си е заслужил вечерята - един вид - 'които не работи, няма да яде". В началото е малко по-трудно, случва се да счупят някоя и друга чиния, но после се усъвършенстват. За прибирането в по-високите шкафове си прибутват един стол и така прибират чинии. За простирането - моя простор е висок и на тераса, но ако простираш на сгъваем простор, които после изнасяш детето спокойно може да просне и бебешките дрехи. Защипването с щипки е изключително полезно за развиването на финната моторика. Освен това бършат прах и понякога им давам дапускат прахосмукачака в тяхната стая. Това не го вършат кой знае колко добре, но ги занимава известно време ако аз искм да свърша нещо друго. После минавам след тях.
Та така - аз яко си експлоатирам децата и ги включвам в домакинството. Почти всичко изброено за дребна помощ от бабата може да го делегираш на детето- възпитателно е, развива полезни умения  и самостоятелност и в началото докато го правиш с детето и показваш кое как се прави си е ценно време с мама.
За бебето - оборудваш се с пособие за носене освен с количка и ако бебето позволява - използваш го активно. През зимата според мен ще се наложи бабата да води детето на активностите - ако са след градина вече ще е късно, студено и снежно - не мисля че е много полезно да изкарваш ежедневно бебето в тези условия. През лятото си я водиш ти - това ще е разходка за бебока. Колкото и да не се понасят с бабата ще се изтърпят за едното водене.
Съботните занимания по куклени театъри и т.н вероятно ще се наложи да се намалят драстчно. Като ревне бебето в салона няма как да излезеш, а детето да остане вътре ако няма друг възрастен. Или го обявяваш за деня на татко и отиват двамата. За децата е полезно да имат време самостоятелно с родителите си поотделно, а не само всички заедно като семейство.
Освен това, както казаха и други, не е полезно за детето да е чак толкова обгрижено и забавлявано. Така се свиква винаги някои друг да му прави весело и закърнява тази много сладка детска способност да се самооранизират в игрите. Аз мойте деца съвсем целенасочено ги оставям да скучаят от време на време и тогава най-много ме учудват с креативността си. Вярно после има повече за подреждане и чистене, но пък както казах - първо забравяш перфекционизма и второ - които разхвърля си подрежда после след себе си
За кърменето - както дойде с бебока. Може да се цедиш, може да нямаш задръжки да кърмиш наоткрито. Аз избрах второто, но мойте деца са раждани през май и голямото кърмене по парковете беше през лятото. Зимата не си го представям как ще стане.
Не те съветвам да променяш драстично режима на голямото дете, заради малкото в началото - т.е да я спираш от седмичните занимания. Детето не трябва да остава с впечатлението, че е изместено от бебето. Ако се убеди, че с бебето не се променя нищо съществено има по-малка вероятност да развие ревност към него.