В депресия ли съм?

Наистина ли си на 18?

Темата ти е за СО, а не за здравословни проблеми. За мен проблемът ти не е медицински.
Намери си читав психолог. Това е съветът ми. Поговори с него и сама ще намериш решението.

Да,този месец ги навършвам.

Ще я израстеш тази депресия, спокойно!

Ох,дано. Чувствам се супер гадно и се моля да се оправям. Но според вас е депресия нали?

Сама си го казала - не знаеш какво искаш. Първо разбери и бъди в хармония със себе си, а другото ще се подреди според първото.

Не е депресия, а период който ще мине. Не си мисли самата ти че си в депресия, защото ще се подтиснеш повече... Приеми че докато ти се избистрят нещата просто ще мине малко време и ги остави да се случат. Не го мисли толкова всичко, важното е да си позитивно настроена и малко по-търпелива

Вместо да мислиш за глупости наблегни на граматиката и пунктоацията.
Матурата по бълг. език е важна за бъдещето ти.
Ще имаш избор на гадже  - живота сега започва. Не се ограничвай с първия и не го мисли толкова.

Депресията е сериозна болест, а ти си на излизане от пубертета, не можеш да разбереш и приемеш, че само навика те връща при това момче.
И се чувстваш зле, защото те е страх да се пуснеш от него и да продължиш живота си сама за известно време.
Не си втълпявай че си болна- само си недоволна от връзката си.
Защо не наблегнеш малко на ученето и нещо допълнително, което хем ще ти е от полза, хем ще ти проветри главата?

Не, не сте в депресия. Щом от мисленето Ви боли глава - не мислете. А да - зарежете го този приятел, ама окончателно, това сега не е добре така. След което излезте с приятелки, дори да не Ви се излиза. Ще се почувствате по-добре най-късно до няколко месеца макс след окончателната раздяла.

Времето ви не е ли достатъчно запълнено с училище и домашни, че и странични размисли и страсти ви тУрмозят. Насочете мисловните си дейности към посока учене и прочитане на книжките от списъка за лятната ваканция. Те ще ви разсеят.

Не е депресия. Изтегли си някоя ролева или стратегически игра и поиграй сериозно.

Както са ти казали и преди мен - не, не е депресия. Не разбирам защо  се държиш като поне 45 годишна, която гони последния влак. Та ти млад човек на прага на живота. Зарязвай го този хубавец щом така те напряга, обърни малко внимание и на училището, останалите приятели и нещата ще си дойдат на място.

Не знам защо толкова ти се иска да си в депресия. На мен никак не ми изглежда като да е депресия, състоянието, в което се намираш. По-скоро не знаеш какво искаш и се страхуваш да останеш сама.

Когато бях на 17 бях в същото положение.Момиче,не знам дали приятеля ти  е толкова ревнив колкото беше моя,но ако е ,бягай надалеч докато е време.
На кратко...когато бях на 17 ходих с едно момче около 2 години,същата история беше.Беше ми първия сериозен приятел,много се обичахме,правеше всичко за мен,по цял ден бяхме заедно,но .... в същото време,ако имаше ден през който не съм с него ми се звънеше по 100 пъти на ден да ме пита къде съм,с кой съм и защо не се обаждам.Когато излизах с приятелки вдигаше скандали ,че "той се притеснявал за мен цял ден",а аз видиш ли съм се размотавала с момичета навън.За момчета изобщо няма да коментирам ,дума не можеше да става да говоря с такива.Лошото е,че винаги така извърташе нещата,че аз излизах виновна и най-лошото беше,че аз през всичките тези 2 години си мислих,че наистина аз съм лошата и съм виновна за всичко.А спрях да контактувам с двете си най-добри приятелки,и като цяло със всички.И продължавах да мисля,че аз съм причината за всекидневните ни караници и ревността му.
Бях в същото положение,един ден го обичах ужасно много и исках да прекарам живота си с него,понеже наистина правеше всичко за мен и беше много мил,но в същото време ме задушаваше и двете години през които бяхме заедно излизах само и единствено с него.
Накрая ме заряза,защото му казах,че един приятел от друг град,ще ми помага да си намеря квартира,понеже познава града,а аз не ,а аз за първи път му се противопоставих и му казах,че ще изляза с това момче,независимо дали му харесва или не и явно това не му хареса.Вярно,много се тръшках,много плаках и му се молих,но сега съм му много благодарна,че ме остави.Не ми се мисли в какво щях да се забъркам,ако бяхме останали още заедно.
Така че...ако положението ти е подобно на моето,което и мисля,че ще е причината за "депресията ти" ,колкото и да те е страх и да те боли от това,че ще останеш сама бягай надалеч.Знам,че е банално и обикновенно не дейстава,но.... ще намериш някой много по добър,който си струва всичко през което ще преминеш.

Изобщо не си в депресия, според мен. Просто общуваш с един отровен човек, което няма как да не те тормози. И на мен някой да ми вдига скандали всеки ден и аз ще се чувствам зле. Това те смачква психически. Отърви се от този човек, колкото можеш по-бързо. Той няма да се промени.

Да, депресия е. Породена от невъзможността да вземеш решение. Когато решиш какво искаш, депресията ще изчезне.