Здравейте на всички! На 18 години съм. Имам един проблем и наистита бих искала да чуя и вашето мнение.
Значи аз мисля,че съм в депресия и не мога да изляза от това състояние близо 5 месеца и страшно много ме турмози. Едва ли не си мисля,че съм в депресия.
Ще ви разкажа всичко подробно.
Имам си приятел от година и половина почти и от начало бях страшно влюбена и едва ли не си мислих,че нашата връзка е една от рядко срещаните.. но той прекалено много ме ревнуваше. В продължение на 1 година почти всеки ден се карахме заради неговата ревност. И дойде ден,в който много бързо се отдаличих от него,но въпреки това не съм го зарязала понеже си мисля,че всичко ще е наред. Ставах на времена. Ту исках да се разделим,ту не исках и усещах чувства към него. Затварям се в себе си,не излизам с приятелки. Не ви се изриза с 2 думи. Мисля негативно. И от тези мисли ми става лошо,глава започва да ме боли... какво да ви кажа,зле съм..
Тъжно ми е,но съм на времена. Има момент в който се чувствам по-добре като се опитвам да се успокоявам колкото и рядко да се случва,но има моменти когато съм много зле. Бих искала всичко да е наред понеже имаме много спомени и не искам тази приказка да изчезне,но не става... той страшно много ме обича и прави вкичко за мен,но аз не се чувствам добре,може би след тези караници. И знам,че дори когато реша да се разделим аз след време ще съжелявам и ще искам да се съберем. Давали сме си време,но аз не издържам и го търся.. така казано,не знам какво искам. Много ми е тъжно и мъчно... Моля посъветвайте ми и дали това е депресия,защото аз си мисля, че е. 😭
Значи аз мисля,че съм в депресия и не мога да изляза от това състояние близо 5 месеца и страшно много ме турмози. Едва ли не си мисля,че съм в депресия.
Ще ви разкажа всичко подробно.
Имам си приятел от година и половина почти и от начало бях страшно влюбена и едва ли не си мислих,че нашата връзка е една от рядко срещаните.. но той прекалено много ме ревнуваше. В продължение на 1 година почти всеки ден се карахме заради неговата ревност. И дойде ден,в който много бързо се отдаличих от него,но въпреки това не съм го зарязала понеже си мисля,че всичко ще е наред. Ставах на времена. Ту исках да се разделим,ту не исках и усещах чувства към него. Затварям се в себе си,не излизам с приятелки. Не ви се изриза с 2 думи. Мисля негативно. И от тези мисли ми става лошо,глава започва да ме боли... какво да ви кажа,зле съм..
Тъжно ми е,но съм на времена. Има момент в който се чувствам по-добре като се опитвам да се успокоявам колкото и рядко да се случва,но има моменти когато съм много зле. Бих искала всичко да е наред понеже имаме много спомени и не искам тази приказка да изчезне,но не става... той страшно много ме обича и прави вкичко за мен,но аз не се чувствам добре,може би след тези караници. И знам,че дори когато реша да се разделим аз след време ще съжелявам и ще искам да се съберем. Давали сме си време,но аз не издържам и го търся.. така казано,не знам какво искам. Много ми е тъжно и мъчно... Моля посъветвайте ми и дали това е депресия,защото аз си мисля, че е. 😭
