Принципно, ти се полагат до 2 дни платен отпуск на отработен месец, дори да си в изпитателен срок. Но щом работотдателя не иска да ти съдейства можеш да пробваш варианта да си пуснеш неплатен един ден и да си свършиш работата.
- Публикувана: 1 юни 2018, 20:07 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2018, 09:47 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 62 -ра тема
Здравейте, някой дали е запознат колко е мин. срок, след започване на работа, в който мога да ползвам платен отпуск? Налага ми се да отида в София в делничен ден, а съм само от един месец на нова работа. Работодателят твърди, че трябва да изтекат 6 мес. и тогава може да ме пусне в отпуск. Става въпрос само за един петък.
Малко се бъркат нещата. Имам полагаем платен отпуск е едно, а имам право да ползвам платен отпуск е съвсем, съвсем различно. За да ползвате платен отпуск трябва да са налице три неща едновременно. Едното е, да имате натрупан 8 месеца трудов стаж някога през живота си. Второто е, да имате полагаем отпуск. Третото е, да имате разрешение от работодателя.
Реално от момента на постъпването си, вие имате право на толкова отпуск, колкото ви се полага пропорционално до края на годината. Ако сте започнала работа на 01.07 например, от момента на постъпване имате право на 10 дни до края на календарната година, а не на 1,6 дни на месец. НО, работодателят има пълното право да определя вътрешни правила за ползване на отпуск. Тези правила не трябва да ви лишават от вашето си право да ползвате поне половината от полагаемия ви се за годината платен отпуск. Но оттам нататък, всяка организация, която работодателя е създал, е напълно легитимна.
Та, ако работодателят има правило през първите 6 месеца да нямате право да ползвате платен отпуск, това си е валидно, стига да намери начин до края на годината да ви осигури все пак ползването на 5 дни.
Не знаем правилата в предприятието и не можем да гадаем какви биха били мотивите зад подобно решение. Но ако има периоди, в които всички служителит ползват отпуск едновременно, това например би могло да бъде аргумент. Има и други.
В конкретния случай, обяснете на работодателя, че се налага отсъствие и се разберете за удобен за двете страни начин това отсъствие да се случи.
Реално от момента на постъпването си, вие имате право на толкова отпуск, колкото ви се полага пропорционално до края на годината. Ако сте започнала работа на 01.07 например, от момента на постъпване имате право на 10 дни до края на календарната година, а не на 1,6 дни на месец. НО, работодателят има пълното право да определя вътрешни правила за ползване на отпуск. Тези правила не трябва да ви лишават от вашето си право да ползвате поне половината от полагаемия ви се за годината платен отпуск. Но оттам нататък, всяка организация, която работодателя е създал, е напълно легитимна.
Та, ако работодателят има правило през първите 6 месеца да нямате право да ползвате платен отпуск, това си е валидно, стига да намери начин до края на годината да ви осигури все пак ползването на 5 дни.
Не знаем правилата в предприятието и не можем да гадаем какви биха били мотивите зад подобно решение. Но ако има периоди, в които всички служителит ползват отпуск едновременно, това например би могло да бъде аргумент. Има и други.
В конкретния случай, обяснете на работодателя, че се налага отсъствие и се разберете за удобен за двете страни начин това отсъствие да се случи.
Може ли да да ме “светнете” по въпроса?
Кога, при грешка от страна на работника, работодателя има право да му удържа официално от трудовото възнграждение? Трябва ли да има специална клауза в договора, която да регламентира тези удръжки?
Говорим за неволна грешка, не за злоупотреба с фирмени средства.
Знам, че въпросът е може би много общ, но ще се радвам на информация
Кога, при грешка от страна на работника, работодателя има право да му удържа официално от трудовото възнграждение? Трябва ли да има специална клауза в договора, която да регламентира тези удръжки?
Говорим за неволна грешка, не за злоупотреба с фирмени средства.
Знам, че въпросът е може би много общ, но ще се радвам на информация
Може ли да да ме “светнете” по въпроса?
Кога, при грешка от страна на работника, работодателя има право да му удържа официално от трудовото възнграждение? Трябва ли да има специална клауза в договора, която да регламентира тези удръжки?
Говорим за неволна грешка, не за злоупотреба с фирмени средства.
Знам, че въпросът е може би много общ, но ще се радвам на информация
Кога, при грешка от страна на работника, работодателя има право да му удържа официално от трудовото възнграждение? Трябва ли да има специална клауза в договора, която да регламентира тези удръжки?
Говорим за неволна грешка, не за злоупотреба с фирмени средства.
Знам, че въпросът е може би много общ, но ще се радвам на информация
Не може да удържа парична глоба.
Наказанията са забележка, предупреждение за уволнение, уволнение.
Натали, пак подвеждаш. Изредените от теб са дисциплинарни наказания. Дамата пита за имуществена отговорност при щета, а не за наказание при нарушение на трудовата дисциплина. Това са коренно различни неща. Да не говорим, че могат да се прилагат и заедно. На служител може да се наложи и глоба и забележка за дадено нарушение.
Разбира се, че може работодателят да удържа глоби.
В глава Имуществена отговорност, чл.210, ал.4 гласи:
Ако в срока по предходната алинея (1 месец) работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на служителя в размерите, посочени в ГПК.
Разбира се, че може работодателят да удържа глоби.
В глава Имуществена отговорност, чл.210, ал.4 гласи:
Ако в срока по предходната алинея (1 месец) работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на служителя в размерите, посочени в ГПК.
Но задължително е с декларация за удръжки на която служителя трябва да се съгласи сумата да му бъде удържана. Малко е спорно как ако се стигне до съд това ще издържи пред съдията, обикновено ако е първо провеинение се дава забележка и съдията би попитал защо това не е направено. Така че изрично не бих се съгласила на такава глоба лично аз.
Няма нужда от декларация. Тези удръжки попадат в обхвата на чл.272. Даже са изрично изключени от удръжките, за които е необходимо съгласие (чл.272, ал.1, т.6)
В случая служителят има право в едномесечен срок да възрази срещу глобата или размера и. Ако го направи, спорът отива в съда, освен ако работодателят не отмени наказанието. Има ли възражение, работодателят няма право да продължи тази процедура. Правото на удръжка отпада, до произнасяне на съда или постигане на споразумение.
Ако обаче в едномесечен срок служителят не възрази, това е напълно достатъчно, за да може работодателят да си удържи парите, без да е необходимо каквото и да е друго съгласие от страна на служителя.
В случая служителят има право в едномесечен срок да възрази срещу глобата или размера и. Ако го направи, спорът отива в съда, освен ако работодателят не отмени наказанието. Има ли възражение, работодателят няма право да продължи тази процедура. Правото на удръжка отпада, до произнасяне на съда или постигане на споразумение.
Ако обаче в едномесечен срок служителят не възрази, това е напълно достатъчно, за да може работодателят да си удържи парите, без да е необходимо каквото и да е друго съгласие от страна на служителя.
Благодаря за включването по въпроса.
Нищо лично, не трябва ли да има някакъв документ уведомяващ работника за глобата? В противен случай той може и да не разбере, че ще бъде глобен и съответно да не възрази.
Нищо лично, не трябва ли да има някакъв документ уведомяващ работника за глобата? В противен случай той може и да не разбере, че ще бъде глобен и съответно да не възрази.
Трябва задължително да има документ. Този род санкции се налагат със заповед. Копие от заповедта се връчва на служителя, срещу подпис. Без заповед, не може да се извърши удръжка.
И само да допълня, по повод това, понеже също е силно подвеждащо:
Обикновено ако е първо провеинение се дава забележка и съдията би попитал защо това не е направено.
Отново отбелязвам. Двете неща нямат нищо общо. Забележката е дисциплинарно наказание. Глобата - имуществено. Не дай боже да има съдия, който да пита защо са наказали служител с глоба, а не със забележка.
Глава девета, раздел три касае трудовата дисциплина. Чл.187 изрежда видовете нарушения, а чл.188 - съответните наказания - забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
Глава десета пък е наречена "Имуществена отговорност и други видове обезщетения". Раздел 2 от нея разглежда имуществената отговорност на работника или служителя. Там се разглеждат нарушения, различни от дисциплинарните, за които съответно се налагат и други наказания - глоби.
Възможно е, когато нарушение на трудовата дисциплина е причинило имуществени вреди, да се наложат и двата вида наказание - например глоба и предупреждение за уволнение. Но изобщо не е вярно, че при първо нарушение, довело до имуществени вреди, първо се налагала забележка. И ако не го направи работодателя, съдията щял да пита "що така?"
Нищо лично, изобщо не заблуждавам момичето. Къде видя да пита за имуществена отговорност? Тя пита за глоби при дисциплинарни нарушения /неволна грешка/, не за имуществена отговорност като МОЛ например в магазин. Ако ѝ се явят липси като такъв, се прави инвентаризация и начет на лицето. Няма нищо общо с глобата като дисциплинарно наказание.
ПС: И, ако обичаш, не ми дръж такъв тон!
Извадка за дисциплинарните нарушения. Всеки може да си прочете в Кодекса, ако го интересува нещо по-конкретно.
ПС: И, ако обичаш, не ми дръж такъв тон!
Извадка за дисциплинарните нарушения. Всеки може да си прочете в Кодекса, ако го интересува нещо по-конкретно.
Скрит текст:
Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Видове дисциплинарни наказания
Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Видове дисциплинарни наказания
Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.
Нищо лично не претендирам за много разбираща но съм налагала такива "глоби" и вярно че имаше заповед но имаше задължително и декларация. Имахме един случай който отказа, поиска касова бележка и падаше и под някаква закрила та се отказахме в крайна сметка че беше напълно възможно до съд да се стигне че беше заплашвал че е дискриминиран (расово).
Напоследък доста си имам срещи с адвокатката ни която е голям спец по трудово право и нямаме неспечелено дело и ми е разказвала че всяко наложено нарушение или глоба което не е някакво свръх трагично съдията го осъжда в полза на служителя. Нещо такова. Пак казвам не претендирам че го разбирам на 100%, личи си че ти го разбираш много по добре.
Напоследък доста си имам срещи с адвокатката ни която е голям спец по трудово право и нямаме неспечелено дело и ми е разказвала че всяко наложено нарушение или глоба което не е някакво свръх трагично съдията го осъжда в полза на служителя. Нещо такова. Пак казвам не претендирам че го разбирам на 100%, личи си че ти го разбираш много по добре.