Моля за съвети по същество, а не дали е редно или не. Благодаря
Мираж, аз съм одобрявала неплатен отпуск за 2 календарни месеца (не знам точно колко работни дни излизаха), като преди това, служителят беше използвал и целия си платен отпуск. Дойде при мен, обясни ми ситуацията и се съгласих. Касаеше се за семеен проблем с дете. Няма да пиша повече детайли, но може би за някой, точно този проблем не би бил уважителна причина, проблема не беше здравословен. За мен беше много важно цялостното представяне, ангажираността и отношение на човека. Т.е. Знаех, че мога да разчитам, че служителят ще се върне и отново ще работи по очаквания от него начин. Служителят ми е ценен, заради своите качества и способности. Взех всичко това предвид и реших да удовлетворя молбата. Като отговорник на този екип, решението и отговорността е мое, а не на екипа. Не съм питала другите колеги и не сме правили схема за заместване. Естеството на тази работна позиция, не изискваше заместване, макар че донесе определени притеснения, но и ползи за други членове на екипа. Като ръководител, аз си поех отговорността как да го комуникирам към останалите, кога и как да се обоснова. Нямаше драма.
Но, ако бях усетила, че служителят не е искрен в това, което ми казва, или не бях доволна от неговото представяне и ангажираност в работата, вероятно пак щях да одобря отпуска, но да почна да му търся заместник.
Затова, съвета ми е, бъди искрена с прекия си ръководител. Ако отношенията ви като цяло са добри и той е доволен от твоето представяне, това би трябвало да повлияе на решението му в положителна посока. Поне така си мисля аз.