Отнемане на деца в Норвегия

С надежда да види децата си: Цветелина Уланд тръгна към Норвегия

Нейните родители - бабата и дядото на децата са били в Норвегия, когато социалните и полицията, общо 8 човека са нахлули  в дома на Цветелина и са взели децата.

тук в линка има интервю с тях
https://btvnovinite.bg/bulgaria/s-nadezhda-da-vidi-decata-si-cve … am-norvegija.html

ако чака да и ги пратят да ги види ще си остане с чакането

Благодаря на Карла за съдържателния пост - най-после нещо задълбочено по линията ЗАЩО го правят, а не ДАЛИ го правят.

Много ми е мъчно за Цветелина и децата й, дано успеят да им помогнат...Бившият й е тотален тъпанар, без извинение! Хем пошляпва, пък вдига врява, че не го искат децата, които не са съвсем малки и смятам, че имат пълно право да изберат при кого да бъдат. Щом бащата съсипва щастието на децата си, за да си разчиства сметките с майката ми е ясно колко му дреме за тях!

Ето, храна за размисъл. Явно частните примери са най-лесно смилаеми. Бг-татко даде толкова статистика, Бледолилава и HAPPY са толкова разбрани в коментарите си, а отговорите насреща са рев и агония.

Ако някой някога ми беше казал, че внучката на великия ни актьор Коста Цонев и на красивата, елегантна и толкова популярна говорителка Анахид Тачева са дадени по приемни семейства и социалните са по петите им - никога нямаше да повярвам. Как? Невъзможно? Той се ползваше с толкова респект. Тя е толкова гранд. Имоти, домове, кариера, доходи - всичко е перфектно. Могат да си позволят най-добрите учители, най-хубавите ваканции. Анахид е давала интервюта как живее ту в Америка, ту отскача до Италия при децата. Как така социалните ще ги преследват???

Е, съвсем наскоро в "Гласът на България" се появи Теодора Костова - дъщерята на тия две обичани личности. Стана ми интересно коя е тя, как я кара. Разрових и намерих интервюта, в които жената си е разказала цялото житие. По груб спомен - честа смяна на адреси (причина социалните да те наблюдават), депресии в миналото, нестабилна психика, неустановяване, раздели, липса на редовна работа, липса на постоянен адрес, едно дете от случаен секс, което бащата не иска, второто дете от криминално проявен човек, когото задържат. Вместо развръзката да бъде следната: Теодора си хваща децата, прибира се в България, записва ги на училище и захваща нещо да работи, а децата черпят от обичта на баба си, чичо си, леля си, на практика става следното: след като едното дете е взето от социалните, баба Анахид хваща второто за ръката, открива бащата в Америка и му го води на него (баща и дъщеря не са се виждали и не се знаят дори!), оставя го там. А Теодора идва в България, опитва се да почне някакъв живот, не се вписва, откопчва детето от социалните в Италия, но не може никак да го интегрира в българската среда и училище, залита по влюбвания и се явява на "Гласът на България".

Описвам всичко с много съпричастност - не я коря, не я съдя, мъчно ми е, че така й се е стекъл живота, това са големи изпитания, бих искала внуците на Коста Цонев да са едни страхотни, щастливи и образовани много добре деца. Описвам всичко, за да прочетете как в ония държави преценяват кой може да гледа деца и кой не може, колко са важни всички фактори в живота, как родна баба те завежда при баща, когото никога не си виждала и те оставя там, как нито БГ посолство се намесва, нито пък как адекватно се включват социалните служби в България да поемат едно доведено от Италия дете и да го интегрират. Покрай тази покъртителна човешка драма се каза, че когато Теодора опитва самоубийство от любов в България в присъствието на сина си (той се обажда на случаен номер в телефона й, за да каже, че майка му е припаднала) и докато майката е в Пирогов, роднините в България не прибират детето - Деси Цонев казва, че не иска синът й да контактува с толкова палаво и недобре гледано дете като детето на леля й. Той седи 2-3 дни в полицията, после вече не знам, не следя повече. Информацията е от списание "Ева".

Ние никога не знаем цялата истина по тези случаи с български майки в Норвегия - какви са, що са, как са си гледали децата, къде са бащите, роднините, кой е отговорен, имат ли жилище, площ, финанси, как се интегрират. Не чуваме професионалното мнение на социалните служби, защото там пазят личността на детето. То ще порасне един ден и едва ли ще иска да си гледа снимки в нета отпреди 5 години как го изкарват с рев от семейството - това е като да изживяваш травмата отново и отново. Ето рускинчето ще види колко милиона гледания има в ютуб трагедията на живота му. Не чуваме какво мислят бащите. Чуваме "за една филия бял хляб", "за драскотини на крака", "за кариес", "за рев", "за лаещо куче", "ние чухме така и избягахме"... Наивно е да мислим, че за такива причини хората ще си създадат толкова главоболия. Наивно е да се говори, че Норвегия е ад, уродлива страна, там са само ненормалници, крадат деца, всички са доносници, и изобщо що за дума - "доносници"! Глупаво е да се казва на черното бяло - да, захарта води до диабет, води до затлъстяване, да, шамарите не са възпитателни, да, разтърсването на дете за раменете и яростно крещене в лицето му е силно травмиращо. Да, ако си с 5 адреса из Европа, бащата го няма, ако отваряш кенчето с бира още в магазина с децата си, ако пушиш в колата, а децата ти са вътре - да това е във вреда на децата. Ако ги обичаш и държиш на тях, няма да го правиш, а социалните няма да те търсят. Ако ти е все едно и ти се струват дреболия изследванията за пасивните пушачи, замъгляване на съзнанието при еди-колко си промила алкохол, неуседналостта, тъпкането със захар и сол, ако си мислиш, че хората ги пишат ей така лаладжийската тия работи САМО И ЕДИНСТВЕНО да ти отровят на ТЕБ живота и да ти откраднат децата... Ами тогава и аз не ви разбирам, мами... Странно е как за едните чашата е наполовина пълна, а за другите - наполовина празна.

Къде се случва това със следенето на храната?

Прочети последния пост на karla karla - много простичко и на достъпен език е обяснила как стоят нещата в основата си. Шекерчета и шамарчета са за да си кажат нещо - целта е съвсем различна и никой реално не е загрижен за децата повече от техните родители

Аз пък се учудих, че в Норвегия децата трябва да си носят храна от вкъщи - уж най-богатата страна на природни ресурси в Европа, нефтени фондове, само 5 млн. население, а не осигуряват храна в училище на децата. Тук в Швеция в училище храната - обяд и следобедна закуска е безплатна. Всеки ден има меню за месоядни, вегетарианци и мюсюлмани. Моето дете си носи само плод или моркови, ядките са забранени заради алергии.

Според мен е по-добре всеки да си носи от вкъщи каквото си обича. Българската традиция да се дават джобни за училище е малоумна. Иначе ако им предлагат здравословен бюфет на училище и всеки да си избира каквото му се яде само от полезни храни и то безплатно е разбира се най-лесното за родителите. Но за държавата по-лесно е домашната храна - тъкмо ще имат допълнително за какво да се хванат като тръгнат да крадат деца. Направо си мисля, че е точно заради това

Моето дете като тръгна на 4 години на училище ревах като луда, все едно го взимат в казарма. Пустосвах ги, заплашвах, че ще си тръгна. Казаха: "за голямото междучасие само плод, зеленчук и парче кашкавал или друго сирене (той се яде последен, за да неутрализира киселината от плодовете по зъбите и да предпази от кариеси)". Аз, като една типична българка, още на първия ден пратих и малко бисквитки - няма да ги забравя, petit beure. Да не остане милото гладно. Върнаха ми ги с надпис "моля, не пращайте друго освен плод, зеленчук и кашкавал". Сега, много години по-късно, съм им благодарна за правилото - детето изгради правилни хранителни навици и разбира колко е важно да яде свежи неща. Англичанките се срамуват да се все най-дебелите по плажовете и за подигравка, а правителството им не иска да плаща луди пари за оправяне на наднормено тегло, хипертония, диабети, съсипани бъбреци на същите тия деца на по-големи години. Помислете за статистиката - в България сме с голям процент затлъстяване и с много хипертонии. Какво му е толкова странното да се опитат поне хората от детството да ги приучат на ябълка, ягода и банан вместо рогче, пица, дюнер? "Аз едно време си купувах всичко" не е достатъчно добър довод. Хората не са виждали и вредата от тютюна първоначално.

А ядки в училището на детето ми не са позволени под никаква форма. Най-добрата приятелка на детето ми е силно алергична, само от докосване на опаковката от ядките се подува и може да направи шок. Заради нейната алергия цялото училище се съобразява и не пращат ядки.

Това, че са известни медийни личности, въобще не означава, че са добри родители, да не кажа обратното. Не сме чули тяхната история, ами ако дъщеря им тотално ги е отсвирила и се е сетила за тях едва след като е закъсала? Ако дъщеря/сина ти се хване с тотално пропаднал мъж/жена и не иска да те знае, ти ще си подадеш и другата буза ли?
Сигурно в Норвегия по-лесно се отделят от семейството както материално, така и по отношение на чувствата. В това отношение южните народи сме доста различни.
Макар че имаше един материал за Холандия, в който пишеше, че и там често бабите гледали внуци поне частично. А в този форум вече се отрича категорично.
https://www.webcafe.bg/id_308325793_Nay-shtastlivite_detsa_v_sveta

Тук в Швеция е на бюфет (супа, основно и няколко вида салати, всяко дете си сипва само) и детето ми не е останало гладно вече толкова години, все нещо ще му хареса от менюто - винаги има супа и все ще се наяде с нея, ако не хареса основното. Пари за джобни и да му дам, няма какво да си купи с тях, защото в радиус от един километър няма лавка или будка.

В общия случай, захарта не води до диабет... Поне не и до тип 1, какъвто е обикновено при децата. И не ми говорете за дебелите англичанки...

в Германия се носи закуска. явно някои деца не закусват вкъщи и така в училището контролират да няма прегладнели деца.

обед се предлага, но е платен, т.е. ако искаш плащаш, ако искаш  не плащаш и детето яде вкъщи.
ако детето е цял ден на училище, трябва да яде там на обед, няма как иначе. незнам дали може да си носи нещо  
за социално слабите цената на обеда е 1 евро, за останалите е по-висока.
иначе има седмично меню и избираш онлайн какво ще яде детето. ако вече нищо от менюто не му харесва, може да го оставиш вкъщи да яде...

Карла_Карла, от къде е текста?
за мен точно това е проблема.
другият голям проблем е, че доста хора не забелязват тези тенденции.
и ако на западняците мога донякъде да го простя, защото сегашното поколение не помни NS и войната, то ние, които бяхме в източния блок, трябва да сме с наострени уши... все пак не беше чак толкова отдавна това време!

Аз не съм затлъстяла и нямам диабет и развалени зъби. Харесвам сладките неща и никой няма право да се бърка на мен и семейството ми. Ако някой се опита, ще прекъсна връзка с него. Особено пък ако от училище налагат диктатура. Те трябва да налагат правила (привърженик съм на по-строгия контрол) за ученето и дисциплината; по никакъв начин не могат да се намесват в лични въпроси и вкусове.