Скрит текст:
... Чакам... И пак чакам... Не знам от кога мама ме заряза тук и не знам защо аз пък стоя тук... И как само си говори сама...Хайде на бас за едно другарче на парцаливото Гюпсе, че пак си е сложила ключовете някъде където хич няма и да се сети... Май само аз знам къде са... И ме е оставила тук пред голямото огледало в коридора да се забавлявам със собственото си отражение и притичва само да ме види дали слушам... Мам, да не забравиш само за къде сме тръгнали... Я да се поогледам... Така, фръц насам, фръц натам като Кориша... ами хубава съм си за моите две години...Имам си бузки, очите ми са все така сини и както казва тати дяволити, косата ми е все така къдрава и в момента е събрана на нещо като опашле на върха на главата ми. Но според мама съм започнала да ставам по светла, но е в грешка, ако си мисли, че ще съм като нея в цвят лисица се лъже, аз си приличам на тати. Но едно не мога да отрека, че мама ме облича много добре и в тон. Ето сега съм с оранжево поло и клин в същия цвят, джинсов сукман и подходящо яке, което ми подхождат на очите и на тати дизайнерските ботушки...Айде пак наднича мама...Добре съм, но взе да ми доскучава... Дали да не взема вече да и дам ключовете, че искам да видя тати, а и онези каки от офиса малко да ми погалят егото... Така сега да ги извадя от джоба и къде да ги пусна... Ето там до голямата ваза...
- Мамиииииииииииииии....
- Миличка, добре ли си?- Аха.- Мама май си е загубила ключовете за колата.- Не може да бъде, на г-жа Дефне да се случи.- Не мога да си намеря и резервните.- Няма и да ги намериш, те са в буркана със сладко от смокини на баба Тюркян.- Да се обадя ли на чичо Шукрю? - А, не, мамо. Не ми се слуша за , какви бяха там онези музиканти, едни такива магаре, петел....както и да е...- Ще вземем такси.- Мам, май нещо си прегряла, там е мръсно, а и тати не дава за да не ме отвлекат...Опс издадох се че гледам техните филми тайно като мислят, че са ме приспали ... и други работи, но за тях няма да кажа...Само на Кориша... - А, ето къде са паднали!- Най после! - Ела да те взема.- Мен?! Че като те гледам, аз май съм по тежка от теб мамо. - Не искаш, да ти си вече голямо момиче.
- Гупи?
- Кой?
- Гупи? Мами, Гупи няма!- Дано разбере от раз какво искам, че губя търпение и ще пусна някоя и друга сълза за повече драматизъм.
- Ето ти зайчето, миличка. - Вай бе, май мама ме разбра.
Вече съм в колата, в моята седалка и така съм овързана и стегната все едно, че ще излитам, сякаш няма да се потопим в истанбулския трафик... И как само си гушкам зайчето, а как хубаво ухае и е мекичко...май мама го е опрала, че последно миришеше на супата на леля Ниханче, беше толкова гадна, че и Гупсето като си навря муцунката с моя помощ в купичката и тя не я хареса. После май се караха с баба Тюркян, че леля ми не се научила да готви и ще отрови децата с нейните модерни ястия и Ниханче се разрева, аз също за разкош и по голям ефект, а Исо направо си изсипа супата в умивалника... И тати като дойде да ме вземе аз си ревнах още повече и стана една...Сега леля и баба не си говорят, но и мен не ме искат да им гостувам, докато едната не се научи да готви, а другата да мълчи по заповед на чичо Сердар, но нещата скоро ще се променят...
Всъщност защо така неочаквано мама реши да отидем във фирмата на тати Йомер? А да , май трябва да започна от начало и без това пътя е дълъг, а и мама е един шофьор и започна да вали и...Гупи слушай:
Оказа се , че тати е записал мама на курс за дизайнери в някаква си Италия, а мама не знае езика им. Но оказа се, че взе пак нещо си спомня от училище и има нещо като основа по английски език, който пък е идеален за нейния курс на обучение. Аз пък точно по това време се бях разболяла и Синоша предложи на тати да наеме учител, който да дава на мама индивидуални уроци у дома, така хем мен ще гледа и ще учи. А при г-н Ипликчи няма празно действия и още на следващия ден се появи мис Джоан. Няма да ви занимавам с нейната особа, но само ще спомена, че спря да ми се прави на приятелка след като очилата и телефона и се оказаха в каната за вода неизвестно как...така ами, ще ми щипе по бузките и ще ми дърпа опашлетата... И така, аз обещах на тати да пазя тишина докато мама се поти над нещо дето не го разбирам и все повтаря едно и също по много пъти, също като мен когато искам да запомня някоя нова дума, не че говоря много, но за себе си си знам...И ето, че днес е оказа мис Джоан няма да идва, мама си преговаряше нещо си, а аз на дивана си редях играчките, все едно че я слушат и как само съм се унесла и започнах да си повтарям май на глас
- Уан...Тю...Ай... Нооо...Иес...еле-фан...кет...дооог...- май това беше, но сгреши Каро... мама през цялото време ме е слушала и така се ентусиазира, че:
- Каро, ти си научила май повече думи от мен- А, тенкю...- Това тати трябва да го чуе, но не по телефона. ... И така ето ме сега в колата с мама...Май стигнахме! Тати, ще видя тати...И ще дръпна Синоша за брадата и я да видя има ли нещо в джобчето ми нещо за него...има някаква хартийка и какво е това...бисквитка, която намерих в парка...всъщност я даваха на едно куче, но то не я искаше ...ще му я дам, може и да си я похапне...Не тя ще е за Кориша, той ми е по приятел, а за Синоша хартийката да си рисува като тати обувки на нея...
- Каро, дай ми ръка, докато се качим в асансьора.- Ама, че сириозна е станала мама и защо ли? Аз само един път и ритнах седалката без да искам. - Миличка, нали помниш какво ще кажеш на тати? Щом кимаш така енергично ..Ето ти Гупи да си го гушкаш.
Поемам си дълбоко дъх за да посрещна обичта и възхищението на каките от офиса. Не, че не знам колко съм умна и красива, очарователна и все повече започвам да приличам на г-н Йомер, нещо което хич не се харесва на мама...
- Каква е тази суматоха тук , колеги? В момента имаме съвещание...- това е Синоша ,да поясня- А кой е дошъл да ни види? Каро в цялата си прелест, така целувка за чичо Синан...Голяма за мен, а за тати остави ли...Каролин...Кккаро не ме дърпай така за брадата...Истинска е не разбра ли вече? Имаш и подарък за мен! Колко мило ! Благодаря миличка, за шарената опаковка от бонбон...Май има и малко останал по нея...и лепне... Дефне, здравей.! Добре, че дойде, трябва да отидеш до счетоводството, а ние с малката госпожица ще отидем да се измием, че в подаръка имаше изненада...
- Подарък?! Кой има подарък?- Е , ако не познахте Кориша.- Моята малка прелест, моята красавица, единствената ми тя, моята любимка....- Ама че думи, чак ме заболя главата и какъв си такъв шарен...Ето ти подаръка, чакай само да го извадя от джобчето- Тази бисквитка за мен ли е?- Не беше за кучето, но то не я изяде.- Благодаря! Благодаря! Ммм,много е вкусна, малко странна на вкус... Ела при Корай съкровище, дай една целувка.- А не, след тази бисквитка никаква целувка , я по добре да си изтрия ръката в дизайнерската ти шарения, че наистина ми лепне... Кориш пусни ме! Пусни ме! Ще извикам тати, да знаеш и тогава ще стане лошо...Аз ти казах, нали?
- Аааааааааааааа....
- Корай, пусни я! Не виждаш ли, че не иска да си играе. - Май и чичо Синан няма да помогне.
- Корай!!! Знаеш, че единственото което може да ме изкара от равновесие е плача на Каролин...
- Тати!- Нъц, пък Кориш. Хем ти се скараха, хем изяде кучешката бисквита и ти омазах ризата...и сега ще се разревеш ли?
- Каро, какво правиш тук? Мама къде е?
- Там...- Да не мислиш, че знам къде е, нали ти си тук, но няма да ме носиш тате, защото вече съм голяма.
На носи парцаливото Гупсе. То е чисто и мекичко...Хайде да отиваме в твоя кабинет да ти подредя пак количките...
- Каро, не тичай, ще се изпотиш отново...Синан, Каро е същата като Дефне, все тича, нищо не чува и знае всичко...
Чух...
- Братле, по скоро е вглъбена точно като теб, когато прави нещо. Сключва вежди, издува си долната устна и е толкова съсредоточена, че света не съществува около нея...
И това чух...
Тряс вратата...
- Да и прави нещата със замах, точно като Йомер.
Опс...Дядо Неджми големия мустак и той е тук. Но аз нямам подарък за него! Дали да не му подаря една от количките на тати...Не по добре да му дам...Това...
- Каро, защо ми е тази шнола- Ами да си вързваш мустака.- Нека да ти я сложим на теб, за да си красива, аз подарък не искам, но може една целувка.- По мустака ли? - Не искаш, добре. Дай да съблечем якето...Така е по добре...
- Чичо, май не си забравил как се гледа малка принцеса...Каро, ела при тати, но без да ми подреждаш нещата по бюрото...Казах не, Каролин...Не ме гледай така невинно...Тези номера ги знам...А, ето я и мама.
- Дефне, какво се е случило? Така неочаквано посещение?- Пак се започна.
- Скъпи, Каро има изненада за теб. Миличка, помниш ли какво щеше да казваш на тати? - Помня, но не съм споменавала да казвам нещо. - Ето и дядо Неджми е тук и чичо Синан- Да бе, овациите са налице, но аз не съм на кеф.
- Каро, какво се е случило днес? Каква изненада имаш за мен? Не на този молив мястото не е тук...
- Миличка, хайде кажи онези думички на тати...- ???- Кароо...
Няколко минути по късно...
Аз все още си стоя в тати и си подреждам двата молива които успях да докопам. Мама вече я избива на плач, чичо Синан клепа в очакване, а дядо Неджми даже е станал и се разхожда насам-натам из кабинета на тати, той пък нещо усещам, че потрепва с крак... И какво им става?
- Ето, виждаш ли Йомер...Точно този поглед... И дома каза поне десет думи на английски, а тук мълчи... Когато я накарам да каже нещо и ме гледа така, все едно че не съм там...Каролин Дениз, защо си такава?
- Мами...- Ето ти една въздушна целувка, че май ще се разплачеш. И да беше ме политала дали съм на кеф, а?
- Еле-фан...Ай...Каоооо...- А Кориша влезе...
- Йомер, да ти кажа, че дъщеря ти ми даде да изям цяла кучешка бисквита....
- А ти, Корой защо я взе? Все пак Каролин е само на две години, а ти си на...
- Гадняри!
Тати дай пет...Мами да продължавам ли? И защо се смеете?
- Мамиииииииииииииии....
- Миличка, добре ли си?- Аха.- Мама май си е загубила ключовете за колата.- Не може да бъде, на г-жа Дефне да се случи.- Не мога да си намеря и резервните.- Няма и да ги намериш, те са в буркана със сладко от смокини на баба Тюркян.- Да се обадя ли на чичо Шукрю? - А, не, мамо. Не ми се слуша за , какви бяха там онези музиканти, едни такива магаре, петел....както и да е...- Ще вземем такси.- Мам, май нещо си прегряла, там е мръсно, а и тати не дава за да не ме отвлекат...Опс издадох се че гледам техните филми тайно като мислят, че са ме приспали ... и други работи, но за тях няма да кажа...Само на Кориша... - А, ето къде са паднали!- Най после! - Ела да те взема.- Мен?! Че като те гледам, аз май съм по тежка от теб мамо. - Не искаш, да ти си вече голямо момиче.
- Гупи?
- Кой?
- Гупи? Мами, Гупи няма!- Дано разбере от раз какво искам, че губя търпение и ще пусна някоя и друга сълза за повече драматизъм.
- Ето ти зайчето, миличка. - Вай бе, май мама ме разбра.
Вече съм в колата, в моята седалка и така съм овързана и стегната все едно, че ще излитам, сякаш няма да се потопим в истанбулския трафик... И как само си гушкам зайчето, а как хубаво ухае и е мекичко...май мама го е опрала, че последно миришеше на супата на леля Ниханче, беше толкова гадна, че и Гупсето като си навря муцунката с моя помощ в купичката и тя не я хареса. После май се караха с баба Тюркян, че леля ми не се научила да готви и ще отрови децата с нейните модерни ястия и Ниханче се разрева, аз също за разкош и по голям ефект, а Исо направо си изсипа супата в умивалника... И тати като дойде да ме вземе аз си ревнах още повече и стана една...Сега леля и баба не си говорят, но и мен не ме искат да им гостувам, докато едната не се научи да готви, а другата да мълчи по заповед на чичо Сердар, но нещата скоро ще се променят...
Всъщност защо така неочаквано мама реши да отидем във фирмата на тати Йомер? А да , май трябва да започна от начало и без това пътя е дълъг, а и мама е един шофьор и започна да вали и...Гупи слушай:
Оказа се , че тати е записал мама на курс за дизайнери в някаква си Италия, а мама не знае езика им. Но оказа се, че взе пак нещо си спомня от училище и има нещо като основа по английски език, който пък е идеален за нейния курс на обучение. Аз пък точно по това време се бях разболяла и Синоша предложи на тати да наеме учител, който да дава на мама индивидуални уроци у дома, така хем мен ще гледа и ще учи. А при г-н Ипликчи няма празно действия и още на следващия ден се появи мис Джоан. Няма да ви занимавам с нейната особа, но само ще спомена, че спря да ми се прави на приятелка след като очилата и телефона и се оказаха в каната за вода неизвестно как...така ами, ще ми щипе по бузките и ще ми дърпа опашлетата... И така, аз обещах на тати да пазя тишина докато мама се поти над нещо дето не го разбирам и все повтаря едно и също по много пъти, също като мен когато искам да запомня някоя нова дума, не че говоря много, но за себе си си знам...И ето, че днес е оказа мис Джоан няма да идва, мама си преговаряше нещо си, а аз на дивана си редях играчките, все едно че я слушат и как само съм се унесла и започнах да си повтарям май на глас
- Уан...Тю...Ай... Нооо...Иес...еле-фан...кет...дооог...- май това беше, но сгреши Каро... мама през цялото време ме е слушала и така се ентусиазира, че:
- Каро, ти си научила май повече думи от мен- А, тенкю...- Това тати трябва да го чуе, но не по телефона. ... И така ето ме сега в колата с мама...Май стигнахме! Тати, ще видя тати...И ще дръпна Синоша за брадата и я да видя има ли нещо в джобчето ми нещо за него...има някаква хартийка и какво е това...бисквитка, която намерих в парка...всъщност я даваха на едно куче, но то не я искаше ...ще му я дам, може и да си я похапне...Не тя ще е за Кориша, той ми е по приятел, а за Синоша хартийката да си рисува като тати обувки на нея...
- Каро, дай ми ръка, докато се качим в асансьора.- Ама, че сириозна е станала мама и защо ли? Аз само един път и ритнах седалката без да искам. - Миличка, нали помниш какво ще кажеш на тати? Щом кимаш така енергично ..Ето ти Гупи да си го гушкаш.
Поемам си дълбоко дъх за да посрещна обичта и възхищението на каките от офиса. Не, че не знам колко съм умна и красива, очарователна и все повече започвам да приличам на г-н Йомер, нещо което хич не се харесва на мама...
- Каква е тази суматоха тук , колеги? В момента имаме съвещание...- това е Синоша ,да поясня- А кой е дошъл да ни види? Каро в цялата си прелест, така целувка за чичо Синан...Голяма за мен, а за тати остави ли...Каролин...Кккаро не ме дърпай така за брадата...Истинска е не разбра ли вече? Имаш и подарък за мен! Колко мило ! Благодаря миличка, за шарената опаковка от бонбон...Май има и малко останал по нея...и лепне... Дефне, здравей.! Добре, че дойде, трябва да отидеш до счетоводството, а ние с малката госпожица ще отидем да се измием, че в подаръка имаше изненада...
- Подарък?! Кой има подарък?- Е , ако не познахте Кориша.- Моята малка прелест, моята красавица, единствената ми тя, моята любимка....- Ама че думи, чак ме заболя главата и какъв си такъв шарен...Ето ти подаръка, чакай само да го извадя от джобчето- Тази бисквитка за мен ли е?- Не беше за кучето, но то не я изяде.- Благодаря! Благодаря! Ммм,много е вкусна, малко странна на вкус... Ела при Корай съкровище, дай една целувка.- А не, след тази бисквитка никаква целувка , я по добре да си изтрия ръката в дизайнерската ти шарения, че наистина ми лепне... Кориш пусни ме! Пусни ме! Ще извикам тати, да знаеш и тогава ще стане лошо...Аз ти казах, нали?
- Аааааааааааааа....
- Корай, пусни я! Не виждаш ли, че не иска да си играе. - Май и чичо Синан няма да помогне.
- Корай!!! Знаеш, че единственото което може да ме изкара от равновесие е плача на Каролин...
- Тати!- Нъц, пък Кориш. Хем ти се скараха, хем изяде кучешката бисквита и ти омазах ризата...и сега ще се разревеш ли?
- Каро, какво правиш тук? Мама къде е?
- Там...- Да не мислиш, че знам къде е, нали ти си тук, но няма да ме носиш тате, защото вече съм голяма.
На носи парцаливото Гупсе. То е чисто и мекичко...Хайде да отиваме в твоя кабинет да ти подредя пак количките...
- Каро, не тичай, ще се изпотиш отново...Синан, Каро е същата като Дефне, все тича, нищо не чува и знае всичко...
Чух...
- Братле, по скоро е вглъбена точно като теб, когато прави нещо. Сключва вежди, издува си долната устна и е толкова съсредоточена, че света не съществува около нея...
И това чух...
Тряс вратата...
- Да и прави нещата със замах, точно като Йомер.
Опс...Дядо Неджми големия мустак и той е тук. Но аз нямам подарък за него! Дали да не му подаря една от количките на тати...Не по добре да му дам...Това...
- Каро, защо ми е тази шнола- Ами да си вързваш мустака.- Нека да ти я сложим на теб, за да си красива, аз подарък не искам, но може една целувка.- По мустака ли? - Не искаш, добре. Дай да съблечем якето...Така е по добре...
- Чичо, май не си забравил как се гледа малка принцеса...Каро, ела при тати, но без да ми подреждаш нещата по бюрото...Казах не, Каролин...Не ме гледай така невинно...Тези номера ги знам...А, ето я и мама.
- Дефне, какво се е случило? Така неочаквано посещение?- Пак се започна.
- Скъпи, Каро има изненада за теб. Миличка, помниш ли какво щеше да казваш на тати? - Помня, но не съм споменавала да казвам нещо. - Ето и дядо Неджми е тук и чичо Синан- Да бе, овациите са налице, но аз не съм на кеф.
- Каро, какво се е случило днес? Каква изненада имаш за мен? Не на този молив мястото не е тук...
- Миличка, хайде кажи онези думички на тати...- ???- Кароо...
Няколко минути по късно...
Аз все още си стоя в тати и си подреждам двата молива които успях да докопам. Мама вече я избива на плач, чичо Синан клепа в очакване, а дядо Неджми даже е станал и се разхожда насам-натам из кабинета на тати, той пък нещо усещам, че потрепва с крак... И какво им става?
- Ето, виждаш ли Йомер...Точно този поглед... И дома каза поне десет думи на английски, а тук мълчи... Когато я накарам да каже нещо и ме гледа така, все едно че не съм там...Каролин Дениз, защо си такава?
- Мами...- Ето ти една въздушна целувка, че май ще се разплачеш. И да беше ме политала дали съм на кеф, а?
- Еле-фан...Ай...Каоооо...- А Кориша влезе...
- Йомер, да ти кажа, че дъщеря ти ми даде да изям цяла кучешка бисквита....
- А ти, Корой защо я взе? Все пак Каролин е само на две години, а ти си на...
- Гадняри!
Тати дай пет...Мами да продължавам ли? И защо се смеете?
на о. Сардиния да почиват, след това щели да се отправят към Рим. Не мога да копирам инфото от мамашите, има снимки и на хотела в който са отседнали.