Вече сме към края на десетилетието, но първата му половина много ми липсва. Може да е защото съм на почти 30, но определено съм носталгично настроен към периода 2010-2014. Липсва ми музиката, която беше модерна тогава, това, което даваха по телевизията. Тогава нямаше чак толкова индийски сериали по телевизиите, а турските като че ли бяха по-приятни от по-новите. Русата Златка си беше с истинския нос хаха. В днешно време когато съм си в България виждам, че телевизията все по-малко става за гледане. Липсват ми и някои стари политически и сценични муцуни, които сега не се появяват на сцената. Когато Михаела Филева пееше все още свестни песни, когато Криско не беше на всяка манджа мерудия и т.н.
- Публикувана: 17 май 2018, 16:28 ч.
- Последно мнение: 22 май 2018, 19:04 ч.
Носталгия по 2010-2014
Липсва ми и това, че тогава все още имаше 1-2 латино теленовели като Аурора и Бурята, а сега ако дават латино новели са само повторения.
Латиоамериканските сериали бяха на светлинни години по-добри от турските.
Орешарски определено беше по-добър премиер от Боко Тиквата. Тогава имах работа в България, а не бях принуден да емигрирам от Тиквения режим. И да, смейте се, но с латино американците имаме много повече общо като манталитет от колкото с индийците и турците. С турците най-вече кухнята. А с индийците почти нищо.
А Женоария? Изаура? Тях къде ги забравихте? А?
А Женоария? Изаура? Тях къде ги забравихте? А?
каква носталгия?Сякаш онзи ден беше.Нищо забележително.Нищо не ми липсва освен,че бях по-млада. 
Въпреки това се чувствам по-добре и смея да твърдя,че изглеждам по-добре.Въпреки Борисов и компания,които не мога да търпя!
Абе не знам, да си на 21-25 е по-добре от колкото на 26-30. Тогава все още имаше нови неща, които да откривам - първата истинска работа в офис, първата заплата (и ми а даваха на ръка, доста по-стимулиращо ми действаше една пачка в ръката от колкото като сега, много по-голяма сума, но преведена на сметка). Първото огромно, недетско влюбване когато летях от щастие. Сега се опитвам да разнообразявам и обновявам живота си с курсове по графичен и уеб дизайн, испански и немски, но някак не мога да се влюбя във всичко като тогава... мисля, че най-вероятната причина е, че от тогава все съм по чужбините без семейство. Приятели срещнах и в предния чужбински град където бях, но не беше същото като да съм близо до нашите. А знам, че не е опция да се върна, защото е срамота на почти 30 да си толкова прикован за тях... От 26 годишен съм в чужбина и си ходя само лятото и зимната ваканция. Най-смешното е, че като са ми далече ми липсват, липсват ми и местата, но като съм там и те започнах да си вдигат скандали както винаги ми иде пак да хвана куфара след 1 седмица. И нито там, и нито тук. Но в периода, когато не им обръщах толкова внимание на скандалите защото бях влюбен наистина беше един от най-прекрасните в живота ми досега, хубав точно като детството.
пп. Я май е по-добре да преместите темата в семейни отношения.
пп. Я май е по-добре да преместите темата в семейни отношения.
Сега като ти кажа,че съм на 40+ 
ще си помислиш,че трябва да се гръмна.Ти си излязъл на 26г.,а в мойто семейство след гимназията отлетя в чужбина и даже не си идваше всяка ваканция.Работеше през ваканциите.Смени чужбината с друга и си живее там.Зарежи всякакви носталгии и гледай само напред.
ще си помислиш,че трябва да се гръмна.Ти си излязъл на 26г.,а в мойто семейство след гимназията отлетя в чужбина и даже не си идваше всяка ваканция.Работеше през ваканциите.Смени чужбината с друга и си живее там.Зарежи всякакви носталгии и гледай само напред. 
Мило, прекрасно дете (не го казвам с цел да звучи обидно, тъкмо обратното; надявам се, че си надраснал възрастта, в която се обиждат на "бебе"),
Не изпитвам абсолютно никаква носталгия към '10-'14 - за мен те си бяха оня ден. Изпитвам силна носталгия към '80те, '90те - ама то и върви възрастта.
Но не това е същественото.
1. Ще откриеш, че има още много, адски много, при това твърде важни неща, които да откриваш.
Първите снимки от УЗ. Първият път, в който - със страх - ще държиш в ръцете си първото си дете. Първите му думи. Първите му стъпки. Вълшебството да го научиш на цветовете... на испански. Прозрението, че НЕ Е срамота да желаеш да си близо до близките си. Ръцете на майка си, когато прави палачинки за ТВОИТЕ деца. Гласът на баща си, когато им разказва приказки.Прозрението, че класиките,които си смятал за безсмислени (които и да са за теб - всеки си има такива произведения) всъщност са твърде дълбоки...
И...
Не знам - сигурно ще има и други неща напред, неща, до които и аз не съм достигнала още. Надявам се.
2. Надявам се, силно се надявам, че ще намериш начин, и сила, и възможност да се върнеш трайно. Бих искала да остарея в държава, в която има повече хора като теб. (И по-малко като тези, дето си ги споменал, не ги знам кои са, но очевидно имат нездравата склонност да си сменят носовете - да не са Пинокио или нещо?)
3. Събирай спомени. Не своите - те без друго се трупат - на тези, които са били преди теб - и на близките си, и на случайни хора. И за Изаура, и за... каквото и да е. Събирай ги, понеже имаш място в Душата си за тях - а толкова малко хора го имат... и ако тези малцина не намерят сили и време да ги съхранят в себе си - спомените, де - ами... хората, които са сега, а после няма а бъдат... аз съм един от тях... просто ще изчезнат - завинаги, с всичко, което са.
ПС
Да си на 25-30 е далеч по-хубаво от на 21-15.
Просто... вече имаш представа кой си. Познаваш се, поне до някъде - или, да речем, познаваш това, което Си - сега, в този момент.
Единственото по-хубаво време е на 16 - идея си нямаш кой си или защо си, но пък и ни най-малко не ти пука за този факт. За това кой си, де, не затова, че не го знаеш - на 16 всеки е убеден, че знае всичко.
Аз искам да съм близо до родителите си, но уви не са научили нито един чужд език като хората, та не могат да се адаптират и то на тази възраст, че да ги взема в чужбина. Иначе видях, че в Европа богатите държави са с доста затворени нации, последна надежда ми е Ирландия евентуално. Славянските като Чехия са и затворени и не толкова по-богати от нас. Не чувствам топлина у тези хора както например в латино американците и дори северно американците са ми по-ведри, даже и канадците са приятни за общуване.
Иначе за португалците и испанците знам, че са отворени и топли хора (с изключение на някои мадридчани), но там икономиката им много е закъсала. От дете ми е мечта или Северна или Южна Америка, но и там е трудно с финансите. Защо толкова напирам в чужбина въпреки носталгията, ами защото ако един ден имам деца ще е по-добре да научат 1-2 чужди езика от детството. Пък и може да се върна в България, пък те да останат там, хубаво е да имаш връзка с чужбина по роднински.
Иначе за португалците и испанците знам, че са отворени и топли хора (с изключение на някои мадридчани), но там икономиката им много е закъсала. От дете ми е мечта или Северна или Южна Америка, но и там е трудно с финансите. Защо толкова напирам в чужбина въпреки носталгията, ами защото ако един ден имам деца ще е по-добре да научат 1-2 чужди езика от детството. Пък и може да се върна в България, пък те да останат там, хубаво е да имаш връзка с чужбина по роднински.
Освен ако не възнамеряваш да емигрираш в Русия или Китай вероятността чужбинските ти деца да научат какъвто и да било чужд език в чужбина е твърде минимална. Хеле пък в Америка. Там децата, които значт какъвто и да било език, на каквото и да било ниво, и не са деца на латино емигранти (те и се запознават първо с испанския), са твърде нищожен брой.
Почти сигурно е, обаче, че няма да знаят български.
Естествено, че родителите ти няма да искат да се помъкнат по географската карта. Със или без език.
Е как така - в Америка ще знаят английския като роден, в Англия и Ирландия - също. В Германия немския ще им е като роден, защото щат не щат на него ще учат и ще растат в такава среда. На мен лично ми е много трудно да уча език ако не съм в неговата среда и постоянно не гледам телевизия на него. Например да учиш Испански в Чехия или Словакия е трудно като на улицата не ти се налага да го ползваш, нито вкъщи. За най-добро научаване си трябва потапяне в езика, например сменям си телефона от БГ или английски да са ми на испански менютата, гледам испаноезична телевизия и т.н.
Уви, точно така е , поне тук в САЩ. Повечето български деца, които са родени тук или са дошли като много малко им е труден българския. Въпреки, че вкъщи се говори на български, си личи, че мислят на английски и че "превеждат" в главата си от английски на български. Говорят български с осезаем акцент. А има и хлапета, които изобщо не са овладели българския, особено ако са от смесени семейства.
Това не е хубаво, но я има и обратната крайност - само на БГ да се говори и да не се общува с никой извън БГ общността. Но това е основно в Европа, защото тук не те посрещат чак толкова добре като в САЩ.
А в САЩ за разлика от Европа не е нужно да захвърлиш произхода си и да се пишеш местен, те нали с това се рекламират, че всеки е свободен да бъде всичко по произход, но по местоположение е американец. И някак дори и мюсулманите доста по-добре успяват да ги накарат да се чувстват поне малко американци, за разлика от в Европа, без да трябва да се отричат от традициите си.
Защото в Европа е така - дори да научиш езика като местен само като кажеш, че не си роден там и вече те слагат в друга категория, която е подчовек. Холандците днес са си същите расисти, които обадиха Ане Франк на нацистите, вълкът не се променя.
В САЩ са патриоти също, но там държавната принадлежност не съвпада с етническата, те са музайка от етнически произходи. В Латинска Америка също - наследници на нацисти и евреи се женят помежду си! В Европа просто не могат да свикнат с никой нов и той си живее в енклави със свои, в паралелно общество. И тези с определена религия са по-склонни да се радикализират.
А в САЩ за разлика от Европа не е нужно да захвърлиш произхода си и да се пишеш местен, те нали с това се рекламират, че всеки е свободен да бъде всичко по произход, но по местоположение е американец. И някак дори и мюсулманите доста по-добре успяват да ги накарат да се чувстват поне малко американци, за разлика от в Европа, без да трябва да се отричат от традициите си.
Защото в Европа е така - дори да научиш езика като местен само като кажеш, че не си роден там и вече те слагат в друга категория, която е подчовек. Холандците днес са си същите расисти, които обадиха Ане Франк на нацистите, вълкът не се променя.
В САЩ са патриоти също, но там държавната принадлежност не съвпада с етническата, те са музайка от етнически произходи. В Латинска Америка също - наследници на нацисти и евреи се женят помежду си! В Европа просто не могат да свикнат с никой нов и той си живее в енклави със свои, в паралелно общество. И тези с определена религия са по-склонни да се радикализират.
Липсва ми и това, че тогава все още имаше 1-2 латино теленовели като Аурора и Бурята, а сега ако дават латино новели са само повторения.
Ориентирай се към индийските. Пак е същото, само дето не са турски.
Носталгия към толкоз близко минало чак няма как да имам. Хубаво беше през 2007 г., т. е. преди голямата криза. Тъй като имаше надежда за нещо, имаше и бизнес у нас. След това и сега останаха само монополи и мафия.
Чак пък носталгия по определени години - това, точно, не.
Цитат
Абе не знам, да си на 21-25 е по-добре от колкото на 26-30.
Ако имаш притеснения от това, къде и с кого си, то не го смесвай с носталгия по минали години. Защото не този е проблемът. Проблемът е с търсенето на подходящо място и среда. Такива човек може да намери или да не намери където и да е. И в родината си, и навън. Затова всеки си търси сам и сам си преценява дали това, което има, му допада или трябва да си продължава търсенето.
Уви, точно така е , поне тук в САЩ. Повечето български деца, които са родени тук или са дошли като много малко им е труден българския. Въпреки, че вкъщи се говори на български, си личи, че мислят на английски и че "превеждат" в главата си от английски на български. Говорят български с осезаем акцент. А има и хлапета, които изобщо не са овладели българския, особено ако са от смесени семейства.
Ами какво да кажа, това си е плавно преминаване към режим "средна възраст". Ми не може цял живот да изкараш с трепети в сърцето, просто навлизаш в друга фаза.
Обаче точно там е хубавото - решаваш и просто правиш, а ако не става, се отказваш без чувство за вина. И си намираш нещо по-добро. Аз пък нямам желание да се връщам в младите години, точно защото всичко ти се струва уау и си хабиш силите за него, а то не е кой знае какво. Ама нямаш перспективата да го разбереш.
Иначе не знам в коя чужбина се е завял господинът, може да е от липса на слънце кофти настроението. Има такива периоди в живота.
Ми това е, не може да си замъкнем цялото село с нас. Не че едни други емигранти не го правят, ама някак не ни е в културата това...
Обаче точно там е хубавото - решаваш и просто правиш, а ако не става, се отказваш без чувство за вина. И си намираш нещо по-добро. Аз пък нямам желание да се връщам в младите години, точно защото всичко ти се струва уау и си хабиш силите за него, а то не е кой знае какво. Ама нямаш перспективата да го разбереш.
Иначе не знам в коя чужбина се е завял господинът, може да е от липса на слънце кофти настроението. Има такива периоди в живота.
Ми това е, не може да си замъкнем цялото село с нас. Не че едни други емигранти не го правят, ама някак не ни е в културата това...
Срамота е да не си разбират децата.
Judy, не казвам, че е ненормално, факт е, просто е тъжно понякога. Особено когато видиш как родители трудно си разбират децата понякога.
А аз казвам, че не виждам нищо тъжно в това. Човек, роден и/или израсъл в друга държава, който няма изгледи да се върне тук, си гледа живота там. Не е задължително да учи български, още повече на добро ниво.
По-малко разбирам възрастен, изнесъл се по своя воля, който не полага усилия да научи езика на държавата, в която живее. Езикът е средство за комуникация, а ти комуникираш там, където живееш, основно.
