Няма да е КАТО. И няма да е Чужд.
Ще знаят английски, понеже им е роден - и толкоз.
- Публикувана: 17 май 2018, 16:28 ч.
- Последно мнение: 22 май 2018, 19:04 ч.
Носталгия по 2010-2014
Уви, точно така е , поне тук в САЩ. Повечето български деца, които са родени тук или са дошли като много малко им е труден българския. Въпреки, че вкъщи се говори на български, си личи, че мислят на английски и че "превеждат" в главата си от английски на български. Говорят български с осезаем акцент. А има и хлапета, които изобщо не са овладели българския, особено ако са от смесени семейства.
Това не е хубаво, но я има и обратната крайност - само на БГ да се говори и да не се общува с никой извън БГ общността. Но това е основно в Европа, защото тук не те посрещат чак толкова добре като в САЩ.
А в САЩ за разлика от Европа не е нужно да захвърлиш произхода си и да се пишеш местен, те нали с това се рекламират, че всеки е свободен да бъде всичко по произход, но по местоположение е американец. И някак дори и мюсулманите доста по-добре успяват да ги накарат да се чувстват поне малко американци, за разлика от в Европа, без да трябва да се отричат от традициите си.
Защото в Европа е така - дори да научиш езика като местен само като кажеш, че не си роден там и вече те слагат в друга категория, която е подчовек. Холандците днес са си същите расисти, които обадиха Ане Франк на нацистите, вълкът не се променя.
В САЩ са патриоти също, но там държавната принадлежност не съвпада с етническата, те са музайка от етнически произходи. В Латинска Америка също - наследници на нацисти и евреи се женят помежду си! В Европа просто не могат да свикнат с никой нов и той си живее в енклави със свои, в паралелно общество. И тези с определена религия са по-склонни да се радикализират.
А в САЩ за разлика от Европа не е нужно да захвърлиш произхода си и да се пишеш местен, те нали с това се рекламират, че всеки е свободен да бъде всичко по произход, но по местоположение е американец. И някак дори и мюсулманите доста по-добре успяват да ги накарат да се чувстват поне малко американци, за разлика от в Европа, без да трябва да се отричат от традициите си.
Защото в Европа е така - дори да научиш езика като местен само като кажеш, че не си роден там и вече те слагат в друга категория, която е подчовек. Холандците днес са си същите расисти, които обадиха Ане Франк на нацистите, вълкът не се променя.
В САЩ са патриоти също, но там държавната принадлежност не съвпада с етническата, те са музайка от етнически произходи. В Латинска Америка също - наследници на нацисти и евреи се женят помежду си! В Европа просто не могат да свикнат с никой нов и той си живее в енклави със свои, в паралелно общество. И тези с определена религия са по-склонни да се радикализират.
Липсва ми и това, че тогава все още имаше 1-2 латино теленовели като Аурора и Бурята, а сега ако дават латино новели са само повторения.
Ориентирай се към индийските. Пак е същото, само дето не са турски.
Носталгия към толкоз близко минало чак няма как да имам. Хубаво беше през 2007 г., т. е. преди голямата криза. Тъй като имаше надежда за нещо, имаше и бизнес у нас. След това и сега останаха само монополи и мафия.
Чак пък носталгия по определени години - това, точно, не.
Цитат
Абе не знам, да си на 21-25 е по-добре от колкото на 26-30.
Ако имаш притеснения от това, къде и с кого си, то не го смесвай с носталгия по минали години. Защото не този е проблемът. Проблемът е с търсенето на подходящо място и среда. Такива човек може да намери или да не намери където и да е. И в родината си, и навън. Затова всеки си търси сам и сам си преценява дали това, което има, му допада или трябва да си продължава търсенето.
Уви, точно така е , поне тук в САЩ. Повечето български деца, които са родени тук или са дошли като много малко им е труден българския. Въпреки, че вкъщи се говори на български, си личи, че мислят на английски и че "превеждат" в главата си от английски на български. Говорят български с осезаем акцент. А има и хлапета, които изобщо не са овладели българския, особено ако са от смесени семейства.
Ами какво да кажа, това си е плавно преминаване към режим "средна възраст". Ми не може цял живот да изкараш с трепети в сърцето, просто навлизаш в друга фаза.
Обаче точно там е хубавото - решаваш и просто правиш, а ако не става, се отказваш без чувство за вина. И си намираш нещо по-добро. Аз пък нямам желание да се връщам в младите години, точно защото всичко ти се струва уау и си хабиш силите за него, а то не е кой знае какво. Ама нямаш перспективата да го разбереш.
Иначе не знам в коя чужбина се е завял господинът, може да е от липса на слънце кофти настроението. Има такива периоди в живота.
Ми това е, не може да си замъкнем цялото село с нас. Не че едни други емигранти не го правят, ама някак не ни е в културата това...
Обаче точно там е хубавото - решаваш и просто правиш, а ако не става, се отказваш без чувство за вина. И си намираш нещо по-добро. Аз пък нямам желание да се връщам в младите години, точно защото всичко ти се струва уау и си хабиш силите за него, а то не е кой знае какво. Ама нямаш перспективата да го разбереш.
Иначе не знам в коя чужбина се е завял господинът, може да е от липса на слънце кофти настроението. Има такива периоди в живота.
Ми това е, не може да си замъкнем цялото село с нас. Не че едни други емигранти не го правят, ама някак не ни е в културата това...
Срамота е да не си разбират децата.
Judy, не казвам, че е ненормално, факт е, просто е тъжно понякога. Особено когато видиш как родители трудно си разбират децата понякога.
А аз казвам, че не виждам нищо тъжно в това. Човек, роден и/или израсъл в друга държава, който няма изгледи да се върне тук, си гледа живота там. Не е задължително да учи български, още повече на добро ниво.
По-малко разбирам възрастен, изнесъл се по своя воля, който не полага усилия да научи езика на държавата, в която живее. Езикът е средство за комуникация, а ти комуникираш там, където живееш, основно.
