Колко време отнема?

И аз искам същото ... Той да е щастлив!

Колкото до
"след време той ще търси във всеки поглед около него твоето лице и няма да го намира"
мен това не би ме зарадвало. Ако ме търси знае къде да ме намери.
Единственото което искам е да знам че е щастлив и е добре. Отношенията ни са приключили и за това сме виновни и двамата. Но не му се сърдя за нищо. Даже и за много неща съм му благодарна.

Понякога цял живот.

Ако искайте вярвайте,ама понякога си мисля,че съм първата,която страда толкова Сега виждам,че не е така,просто вие сте доста по-зрели от мен.

Колкото до това,че не им пука- След като се разделихме,моят човек всеки път като ми звъннеше и казваше “защо се разделихме,липсваш ми” (докато има приятелка). Месец по-късно живеят заедно,афишират колко невероятно щастливи и влюбени са.

Но сте прави - ако някой има чувства,винаги ще се вълнува за другия,независимо дали има контакт или не.

Колкото до това,че не им пука- След като се разделихме,моят човек всеки път като ми звъннеше и казваше “защо се разделихме,липсваш ми” (докато има приятелка). Месец по-късно живеят заедно,афишират колко невероятно щастливи и влюбени са.

Дааа, според мен и той е бил в онзи преходен период, в който вече е бил с новата, запленен от нея, все още я е опознавал. И тъй като вашият край е бил скорошен, е мислел все още и за вас, че дори даже е правел и съпоставки и затова те е търсел и си му липсвала, защото ти си му била по-познатата, ти си била навика, от който трудно се отвиква... Но с времето е свикнал с нея и вашата история е избледняла... Поне според мен много хора са в такъв преходен период след дълга връзка... Но в никакъв случай не оправдавам да имаш нов човек до себе си и да търсиш предишния за лафче, ако знаеш, че за него е трудно и го боли... А до това, авторке, колко си страдала - повярвай ми, че всяка от нас, взела отношение в темата ти е изстрадала незабравимия колкото за целия свят и точно след това се придобива тази зрялост, която ти е направила впечатление... Защото поне аз, ако преди бях по-зряла или нямаше въобще да се обвържа с този човек с характер като неговия, или щях да постъпвам по различен начин и да направя така, че да се нагодим по- успешно към трудните си характери, но уви... Било ми писано да порастна и помъдрея с цената на голямата ми и единствена непрежалима любов... Но здраве да е, по-ценни от уроците на живота няма... Слънчево и топло утро, момичета! Усмихвайте се, много!

Абе вие не разбрахте ли, че точно в такива случаи (визирам раздяла и след няма месец порой снимки с нова любов) нещата далеч не са толкова щастливи и розови, колкото ги виждате? Нормална реакция. Виж ме колко съм щастлив, не ми пука за теб, с тая даже и до пръстени стигнахме. Ловите се като риби на кукичка. Всичко това, ако е на 50% вярно аз ще си изям чорапите! Нарочна показност за да забият нож в раната и да се самоубедят колко НЕ им е зле.

Не е толкова просто. Аз, веднага след като се разделих с бившия ми приятел по трудно, но обмислено взето от мен самата решение, се влюбих до ушите несподелено в друг (може би донякъде на принципа клин клин избива и след вече започнало неосъзнато харесване от моя страна към другия, но си беше истинско и силно влюбване), след това, за щастие, се запознах със сегашния ми мъж, което ми помогна да разлюбя този несподеления, и въпреки това дори в началото на връзката ми с ММ понякога ми ставаше мъчно за бившия ми приятел и ми се дореваваше, че съм се разделила с него.
Повече от две години и половина бяха минали от раздялата ми с приятеля ми до запознанството ми с ММ.
Наистина може да има преходен период, това искам да кажа, изобщо не е задължително да е самоубеждаване.

А според мен може демонстрациите с новата да са си съвсем искрени. Друг е въпросът, дали искат да дразнят бившата. Която бивша иска да се мъчи - да му кисне във ФБ и да му гледа новите снимки колко е щастлив като си няма друга работа. Едно време преди фейсбуците като се разделиш с някой я чуеш за него, я не, сега си наясно и като си купи нова блуза. Бъдете старомодни, не си го причинявайте.

Аз също вярвям, че тези демонстрации са искрени. Защо му е на някой да се обвързва с нов човек, само за да покаже на предишния, че му е зле... Ами ако наистина му липсва и си иска бившия - да действа в тази посока, а не в противоположна... Но от друга страна вярвам, че много често се тръгва към нов човек, за да му стане гадно на предишния и най-вече, за да успокоиш себе си, че си вървежен, но с времето нещата се получават и хората си се радват и им е добре, а не афишират новата си връзка, за да дразнят бившия... Но това по принцип... А моят възлюбен наистина съвсем нарочно ми изпрати снимките с халките с новата, защото не можа да преживее, че му върнах годежния пръстен. Ударих го по егото и трябваше да си получа заслуженото явно... Но това вече са едни грозни работи, за които не ми се говори вече... В страни от отмъщението се надявам да е щастлива с него, защото никоя жена не заслужава да е средство за уреждане на стари сметки. Колкото до социалните мрежи - нито имам някакви профили, нито търся неговите, защото ще ми дойде туу мъч

При мен е мнооого объркано...връзката му с девойката е доста отдавна,от зимата може би.По време на нея ми е показвал многократно,че мисли за мен,но той е изключително.. нестабилен.Сменя си мнението през 5 минути,а той самият не иска да е такъв.

Последно като се чухме,каза,че се разделят,защото тя е много гадно същество,но няколко дни по-късно всичко беше розово..така вече един месец.И накрая обвинявам само себе си,защото наистина ми костваше много да му вдигам телефона и да чувам думите,които хем обичам да чувам,хем знам,че няма да се превърнат в действия.Можех да си го спестя.

Не го прави за да ме дразни,знам,но просто се надявам да спре да залъгва себе си к да намери щастието си.Той е на 29,възраст,в която според мен малко или много трябва да си по-осъзнат.

Не съжалявай, kirilova.b009. Доста егоистично от негова страна, а с такъв нестабилен мъж на настроения нямаше хич да ти е лесно като дойдат деца и отговорности. По-добре за теб е, че си е тръгнал, познавам такива мъже, съсипват жените си...

Колкото по-бързо го забравиш и се откъснеш от мисълта за него, за вашето общо минало и евентуално бъдещо такова, толкова по-добре. С нестабилен емоционално човек не е лесно, ама никак... Чувства, чувства, но останалото напрежение натежава... Разбирам те напълно, чувствителността ти ми е много позната, но гледай да се самосъхраниш и винаги ти си бъди най-важната... Добре му желаеш да се оправи в живота, вярвам ти, че искрено го желаеш, но гледай да е без теб...

Благодаря за съветите

Той просто много добре знае слабите ми места и че съм силно чувствителна и понякога изглеждаше сякаш го използва срещу мен,колкото и нелепо да звучи.

Той се е разделил с мен,той го е поискал,но ми звъни да ми каже “май ти си моя човек”. И аз тъпата се радвах.

Много ви благодаря,много е хубаво да чуеш съвет от жени,които са минали през такива драми.

Здрасти!
От моя опит съм стигнала до извода, че забравянето на един човек зависи изцяло и само от теб. Ти решаваш дали да го забравиш или не. Факта, че година и половина все още мислиш за него, е в резултат на това, което искаш. Ти искаш да е в мислите ти, затова, постоянно подхранваш същите към него. Всичко е под твой контрол. Ако смяташ, че нямаш бъдеще с този човек, премести мислите си в друга посока! Година и половинае достатъчно време да научиш главата си да не мисли за някой! Успех!

Здравей! Хубава тема-онзи, който не се забравя. Не знам доколко ще ти е от полза моят опит, но ще разкажа.
Голямата ми любов трая 25 години. 15 години се разминавахме и обикаляхме, 5 години живяхме в рая, още 5- в ада. Без съмнение, дори и сега знам, че той е Единствения. Но не ми трябва. Изживяхме, каквото имахме, той първи разбра, че няма да стане. Обичам те, но не мога да живея с теб, така ми каза. Плаках, борих се, дадох всичко от себе си. Но знаех, че е прав.
Звънеше ми всеки ден, докато беше с другата, за да ми каже :Обичам те, ще се върна при теб!
На другия ден ми звънеше, за да ми разкаже как тя го прави щастлив и колко много я обича.
Върна се, после си тръгна пак, и отново се върна
И  след всички скандали, молби и надежди изведнъж нещо прещрака в мен и разбрах, че няма да се залепи счупеното,а  дори и да се залепи, аз заслужавам нещо повече, нещо здраво и чисто.
Не го обичам вече, не ми липсва, не го мисля. Не го и мразя, просто е минало.
Влюбих се отново. Истински, силно,не е като "онази любов", но и не трябва да бъде. Не беше клин срещу клин, можех да обичам отново едва, след като се освободих.
Ако толкова ти липсва, имате нещо неизживяно, недовършено. Но знаеш, че ще те нарани, ще те боли и няма да има щастлив край.
Каквото и да направиш, не се страхувай, че това е последната любов в живота ти, не е така

В повечето случаи "голямата", "неописуемата" и "единствената по рода си " любов е едно наранено его от връзка, завършила без closure. Тогава остават тези мисли с години наред.

Наистина голямата любов просто не проключва така лесно, защото като обичаш някого, се взимаш в ръце, готов си да правиш компромиси, да работиш в посока бъдещето на връзката.
Всичко друго за мен е " не ме обича достатъчно, за да се стигне до там".