Талончета на късмета

Повечето столичани имат разнообразни истории от прекарано време живот пред кварталните магазини “Lafka”, които се срещат с честота по-висока, от която и да е друга търговска верига, камо ли пък друго учреждение. Със скромните си и симпатични размери, удобството за продавачките и типа на устройство “всичко в едно”, станаха доста търсени и като обекти, и като работодател. Не толкова скромни са цените им, за разлика от заплатите на служителите там, но това е друг въпрос. Ако трябва да сме честни, бизнесът им почти не би потръгнал, ако не бяха “милионите”, които предлагат… Вярно скрити са под пластмасови и наелонови обвивки, отпечатани на гланцирана хартия, те представляват чудесно упражнение на мускулите на китката, както и са повод да се сетим за функцията и притежанието на жълтите стотинки, които небрежно подхвърляме, но сега са ни така нужни, за да потъркаме някой друг милион.

На опашката на кварталната Lafka бях се наредил инцидентно за няколко бутилки вода. Пред мен, стоеше една класическа българска дама, на видима възраст около седемдесет. С палтенце, което отдавна бе изгубило остротата на първоначалния си цвят, защото бе дясната ръка на жената и единственото, с което може да излезе навън, с класическите дамски обувки, които трудно могат да бъдат описани днес, но преди около три десетилетия, почти всяка жена носеше. Косата беше боядисана в червено, както си му е редът. Започва разговор между касиерката и дамата:

– … и едно билетче от Златните пирамиди. Абе, я ми дай две, две ми дай направо. А от милионите даде ли ми?

– Да, да, ето ги милионите. За тях даже не те питам – направо ти ги давам.

Засмяха се. Двете жени очевидно се познаваха от отдавна, може би са съседки, или пък дамата редовно пазарува милиони.

– 20 лева! – произнесе продавачката накрая.

Трудно се въздържах да не изхълцам. Първоначално помислих, че или имат стари сметки, или е купила още неща, но какво си струваше да се купи от тук, при положение, че супермаркет има на две крачки. А стари сметки в “лафките” няма… И нямаше грешката. Госпожата прилежно извади портмонето от чантичката си, докато се усмихваше на сметката и на познатата си касиерка, извади последната двадесетолевка и я подаде с голяма охота. Размени я за няколко картончета с много полета за търкане… Голямо раздвижване ще пада…

Бях леко стъписан от това, когато дойде моя ред едва ли не се засрамих колко малка е сметката ми и как не съм си купил и аз някой милион. За спокойствие обаче, продавачката любезно ме попита, като че ли на шега, дали и аз не искам някой друг милион. Трябваше да ме е срам за сумата, която давам, тъй като се стори твърде малка. Моята работа беше бърза и успях отново да видя дамата с милионите. Усмивката на нейното лице грееше, обзалагах се комично наум, че в момента мисли нещо от сорта на “Какъв прекрасен ден, колко удобно, че тук са отворили Lafka, за да ми продадат три – четири милиона и то само за двайсет лева!”

Започнах да създавам различни хипотези за жената с милионите, едва ли не се опитвах да оправдая безразумния харч пред себе си. Може би ги купуваше за подарък на внуците? Не, няма празници скоро. Дали не е претърпяла тежка финансова загуба и прави отчаян опит да възстанови състоянието си? Изглежда, че редовно пазарува милиони, надали… Дали пък не е спечелила известна сума и инвестира част в още пазаруване на милиони? Ако беше, щеше да си купи още едно палто… И чанта, с цип…

Докато си прибираше милионите, зад нея изпадна квитанция от теглене на банкомат. Не, не “скимирам” дебитни карти, но не се въздържах да погледна… Изтеглена сума – 220 лева, преди четири дни. Остават 1,50. Точно колкото е таксата за поддръжка на сметката в банката, защото и аз имам сметка там. Сигурно знае цената наизуст. Сигурно също така следи редовно цените и промоциите в Kaufland, Billa, Lidl и които още вериги се сетите. Навярно знае и цената на торбичката във всеки един от тях. Сигурно гледа комично на предложения от сорта на “Спестявай част от доходите си” или “Защо не събереш някаква сума, вместо да теглиш стокови кредити”, тъй като докато си прибираше милионите видях и картон от банка за стокови кредити с падежна дата… Може би една от банките с най-висока лихва, но нали покупката е била нужна…

Няколко дни след това се загледах в така неприятните ми лафки. С печал установих, че хора по цял ден се роят на опашки пред тях. Колоритът от възрастти, външен вид и психологически профили е по-голям, от колкото в социална мрежа. Всички обединени от общата кауза – спонсориране на “Национална лотария”, една особено вредна телевизия и една надценена верига магазини с огромни печалби и минимални разходи. С надеждата нещо да промени животите и съдбите им, но не комплексно, а моментно. И само и единствено на тях и на никого друг, защото всеки смята, че го “заслужава най-много” и знае най-добре как да изхарчи милионите, които предстои да си купи. Прекарваме огромна част от полезното си време в това да очакваме някой, от някъде да дойде… И да промени живота ни… Но само на нас… И не как да е, а с хартийки. Може Бай Тошо от отвъдното или “Националната Лотария”. Инвестираш десет процента от месечния си доход, за да си напазаруваш милиони, казина, бинго, скъпоценни седмици, осмици и сребърни, бронзови, златни, и каквито още се досетите топки…

Когато дойде равносметката за това, което сме направили, сме адски бесни на всички – на ученици, на учители, на родители, на фризьори, на продавачки, на министри, депутати и на психолози, които “въртят сериозен бизнес на гърба на народеца” и междувременно последните правят “черни магии” в изолираните си, високотехнологични кабинети с цел поробване на населението. Някои го правят, все пак…

Имаме безброй много изисквания какво заслужаваме и какво трябва да получим, но все някой не ни го дава и ни лишава от “полагащото се”. Материализираме вината си и се превръщаме в безотговорни единици. Малко аритметика – 20 лева на месец, за една година са 240 лева. Инвестирани и в най-нерационалния метод, а именно банков фонд при стандартната 0.6% лихва са 241,44 с “печалбата”. Не съм от натурата хора тип “калкулатор”, но все пак… Ако бъдат насочени към нещо леко по-смислено, сумата може да се превърне и в много повече. Убеден съм, че ако предложа на тази жена да спестява всеки месец по 20 лева, тя твърдо ще ме увери, че няма възможност. И ще го направи толкова добре, че навярно ще повярвам. Но пред мен си купи няколко милиона. Минали са само четири дни от получаването на пенсията. А също съм толкова убеден, че до края на месеца ще напазари още няколко милиона… От толкова мащабно пазаруване, се замислих, че при това търсене на милиони, най-вероятно книжарниците не са в особен подем, поне не и кварталните. На кого му е нужно да купува книга, като на центъра продоват цели милиони? Реших да проверя, от този момент изпитвам ненавист към лафки, бюфети, столове или други псевдо вериги. Реших да проверя какво е заплащането на служителите на Lafka, все пак трябва стимул, за да продаваш по толкова картончета… Оказа се – 78% от минималната заплата + бонус при изпълнен дневен таргет. Ако продавах милиони, бих искал по-високо заплащане!

За жалост имам познати които абсолютно всеки ден си купуват по един билет. Без изключене. Излишно е да споменавам, че никога не са печелили повече от 20 лева
Това са по 3 лева да го сложим на ден. За годината ти се събират над 1000 лева! За чий ще дам аз 1000 лева за лотаря, вместо да си организирам почивка някъде.