Здравейте, пиша тук с много надежда и предварително се извинявам, понеже има и други подобни теми тук, но за моят случай не откривам подобна информация, нито история на друг човек с точно такъв проблем. Затова се надявам на съвет, препоръка за специалист и случайно, ако някои от вас са в подобна ситуация, нека си помогнем! Извинявам се също, че темата ще бъде доста дълга!
2011 година внезапно и от нищото един в пръстите на лявата ми ръка започна едно изтръпване, сковаване и парализиране, което "пълзеше нагоре" докато стигна до рамото, и това продължи половин час. Викнахме бърза помощ и тяхното мнение тогава беше, че "това е от възръстта"... Този ужас обаче продължи и въпросният тип пристъп зчести, като започна да обхваща и други части на тялото ми от лявата страна, като всеки път пристъпът продължаваше все по-дълго. Започнаха да се появяват и други симптоми, като нарушения в зрението ми, мисълта и говора ми. И се започна ходенето по доктори - невролози. Пуснахме писмо до здравната каса за направление за ЯМР, но докато дойде време за него аз получих същият пристъп от дясната страна на тялото ми. ЯМР-то, което беше направено във Венномедицинска академия в София и показа, че има кистозна лезия 3-4 мм в десен таламус около задно бедро на капсула интерна (така пише в епикризата), но диагнозата която ми дадоха е...симптоматична епилепсия (без коментар). Също така в епикризата са писали, че аз съм лежала в тяхната болница, а аз не съм (наглост)! Просто за ЯМР-то бяхме там (но нали здравната каса трябва да пусне парички). Както и да е! Назначиха ми Невротоп, който трябваше да пия постоянно и Агапурин, който трябваше да пия само два месеца, но беше спрян, понеже от него се чувствах зле и получих болки в черния дроб. В еднин момент обаче, по тогавашни данни, които получихме, Невротопа бил спрян от внос и го смениха с Тевалептин от 600мг, от който аз не можех да пазя и грам равновесие! И го спрях сама (преди да ме обвините, прочетете надолу). Годината, през която пих лекарствата, плюс последващите две ми нямаше нищо. И в един момент през есента на третата година хоп, пристъп и то тройно по-тежък и дълъг от предишните. И пак наново пристъпи, които с всеки следващ път се влошаваха. Искам да добавя, че ходех през периоди от време на ЕЕГ, което винаги беше напълно нормално. Тогава попаднахме на един доктор (не му помня името, но съм чела тук за него, ако се сетя ще го напиша) и той тогава само като погледна епикризата и изследванията от ЕЕГ-то и т.н, каза, че това е погрешна диагноза и че в таламуса не се образуват епилептипни лезии, но като цяло нямаше право да ме прегледа, тъй като се занимава само с малки деца (поне тогава така беше). След това моята невроложка ме праща по професори и доценти, от такива, които буйстваха и мачкаха, листята на които си записваха, докато аз им разказвах за моите оплаквания, до такива, които троснато и незаинрересовано питаха въпроси от сорта на: "ама вие изследвания за липса на калций правили ли сте"...ох! И сега ще обясня за сегашно време. В момента пристъпите ми обхващат дясната страна, след това започвам да не разбирам какво ми се говори, нито аз мога да конструирам мисъл (така да го кажа), появява с нарушение в зрението ми (каквото и да гледам го виждам наполовина) след което вече остава и главоболие и пристъпа ми завършва с повръщане и ми става много студено. Един пристъп към момента трае около 3-4 часа, през което време страната от тялото ми, която е засегната изтръпва, сковава и се парализира по няколко пъти, при което на мен ми става още по-зле. Аз съм в напълно будно състояние (както винаги) и изживявам целият този кошмар. Никога не съм имала припадъци и никога тялото ми не е правило своеволни движения по време на пристъп!!! След повръщам и остава парещото главоболие от едната страна на главата ми, което не минава с обезболяващи, но ми олеква след като поспя. Обикновено ми трябва време до следващият ден, за да се освестя. Пристъпите нямат определен период от време по което да се случват, може да имам по няколко на година може и само един. За тази година съм имала два, единият беше миналият месец, а другият преди две седмици, който обаче започна много необичайно. Беше сутринта, тъкмо се бях изкъпала и когато се наведох, за да си обуя бельото, нито можех да вдихна единият си крак, нито другият (много се уплаших) опитах са направя няколко стъпки, но ги влачех. От коленете надолу ми тежаха като камъни, това продължи около минута, след което това чувсрво остана само в десният ми крак, продължи към бедрото с рязък спазъм и премина. Понеже не усещах нещо друго излязох и седнах навън на слънце, в един момент обаче усетих същото нещо в устата и бузите си, не можех да говоря. Влязох върее и си легнах и пристъпът започна... След него обаче не съм същата, постоянно ми е зле, по принцип кръвното ми е 90/60, но сега поддържам 110/80 и не иска да спада, зле ми е. От миналата година имам слабост в краката, от лявата страна на тялото ми чувствителността е намалена, от три месеца внезапно се появи и проблем със зрението ми, от време на време виждам много размазано и наблизо и надалеч. И затова спешно потърсихме лекарска помощ. Влязох в болницата Исул в София за три дни с обещания за какви ли не изследвания, като първата невроложка , която ме прегледа, преди да отида за направление за прием ме прегледа и видя, че аз от ляво усещам по слабо, също, че левите ми крайници "падат" по-ниско от другит и т.н. и заключението и беше, че било от кистата и моите пристъпи били джаксънови припадъци... След приема в болницата обясних на не знам още колко лекари същото, което и на вас по-горе и нещата, които ми направиха бяха следните...взеха ми кръв, едно ЕЕГ, една доплерова сонография и ме пратиха при психиатър, само защото съм човек с емоций, а не камък и си позволих да се разплача пред една от докторките там, докато и разказвах за пристъпите и от какво се оплаквам... Както и да е, при ЕЕГ-то една възрастна лекарка, след изследването и след като разказах и на нея, отрече това да е каквато и да е епилепсия, но че симптомите ми са от таламичен характер (а то там е кистата) и понеже имам главоболие след пристъпа директно поставиха диагнозата мигрена с аура изписаха ми поредната отрова Лирика от 75мг и повече не ме погледнаха и така си седях, чакайки да ме изпишат. Епикризата, която ми дадоха е почти същата като старата (едва ли не изкопирана) и диагнозата ми сега е: "Симптоматична епилепсия. Киста в десен таламус. Парциални пристъпи. Мигрена с аура." така пише... Не знам какво да кажа...наистина! Надолу в ечикризата пише: "възможно е да се касае за мигрена с аура." Аз питам последно, какво е? И как така като не са сигурни ми изписват лекарства и най-вече аз как да си позволя на себе си да ги пия... Пише още, че са ми правени вливания, което въобще не е вярно, а това, за чувствителността и крайниците в лявата страна на тялото ми въобще не е описано, даже пише точно обратното че не са открили подобни неща...потресена съм и вътрешно се бунтувам и се ядосвам. Сега отново чакам от здравната каса разрешение за ново ЯМР, но този път с контраст. Невроложката ми даде мостра на Лириката, но каза да не я пия и ми изписа да пия Флунаризин, иска да види дали кръвното ми ще спадне, два дни го пия вече и нищо...високо ми е. Пиех и магнезий уж за да помогне за кръвообращението и чувствителността в лявата страна, но уви, подобрение няма. Затова мили хора, пиша тук и се обръщам към вас, ако имате координати на някой наистина добър специалист, ще се радвам ако споделите. Или пък ако вие или ваши близки имате и сте се сбъсквали с подобен здравосовен проблем, моля споделете. Искрено се извинявам за тази тема и съчувствам на тези от вас, които наистина страдат от епилепсия или мигрена. Но не смятам, че спрямо мен това са адекватните диагнози за моето състояние, нито пък лечението...благодаря на всички, които ще отделят от времето си да прочетат тази тема и да оставят коментар! Имена на лекари не съм споменавала, ако имате въпроси пишете отдолу в коментарите и ще отговоря!
2011 година внезапно и от нищото един в пръстите на лявата ми ръка започна едно изтръпване, сковаване и парализиране, което "пълзеше нагоре" докато стигна до рамото, и това продължи половин час. Викнахме бърза помощ и тяхното мнение тогава беше, че "това е от възръстта"... Този ужас обаче продължи и въпросният тип пристъп зчести, като започна да обхваща и други части на тялото ми от лявата страна, като всеки път пристъпът продължаваше все по-дълго. Започнаха да се появяват и други симптоми, като нарушения в зрението ми, мисълта и говора ми. И се започна ходенето по доктори - невролози. Пуснахме писмо до здравната каса за направление за ЯМР, но докато дойде време за него аз получих същият пристъп от дясната страна на тялото ми. ЯМР-то, което беше направено във Венномедицинска академия в София и показа, че има кистозна лезия 3-4 мм в десен таламус около задно бедро на капсула интерна (така пише в епикризата), но диагнозата която ми дадоха е...симптоматична епилепсия (без коментар). Също така в епикризата са писали, че аз съм лежала в тяхната болница, а аз не съм (наглост)! Просто за ЯМР-то бяхме там (но нали здравната каса трябва да пусне парички). Както и да е! Назначиха ми Невротоп, който трябваше да пия постоянно и Агапурин, който трябваше да пия само два месеца, но беше спрян, понеже от него се чувствах зле и получих болки в черния дроб. В еднин момент обаче, по тогавашни данни, които получихме, Невротопа бил спрян от внос и го смениха с Тевалептин от 600мг, от който аз не можех да пазя и грам равновесие! И го спрях сама (преди да ме обвините, прочетете надолу). Годината, през която пих лекарствата, плюс последващите две ми нямаше нищо. И в един момент през есента на третата година хоп, пристъп и то тройно по-тежък и дълъг от предишните. И пак наново пристъпи, които с всеки следващ път се влошаваха. Искам да добавя, че ходех през периоди от време на ЕЕГ, което винаги беше напълно нормално. Тогава попаднахме на един доктор (не му помня името, но съм чела тук за него, ако се сетя ще го напиша) и той тогава само като погледна епикризата и изследванията от ЕЕГ-то и т.н, каза, че това е погрешна диагноза и че в таламуса не се образуват епилептипни лезии, но като цяло нямаше право да ме прегледа, тъй като се занимава само с малки деца (поне тогава така беше). След това моята невроложка ме праща по професори и доценти, от такива, които буйстваха и мачкаха, листята на които си записваха, докато аз им разказвах за моите оплаквания, до такива, които троснато и незаинрересовано питаха въпроси от сорта на: "ама вие изследвания за липса на калций правили ли сте"...ох! И сега ще обясня за сегашно време. В момента пристъпите ми обхващат дясната страна, след това започвам да не разбирам какво ми се говори, нито аз мога да конструирам мисъл (така да го кажа), появява с нарушение в зрението ми (каквото и да гледам го виждам наполовина) след което вече остава и главоболие и пристъпа ми завършва с повръщане и ми става много студено. Един пристъп към момента трае около 3-4 часа, през което време страната от тялото ми, която е засегната изтръпва, сковава и се парализира по няколко пъти, при което на мен ми става още по-зле. Аз съм в напълно будно състояние (както винаги) и изживявам целият този кошмар. Никога не съм имала припадъци и никога тялото ми не е правило своеволни движения по време на пристъп!!! След повръщам и остава парещото главоболие от едната страна на главата ми, което не минава с обезболяващи, но ми олеква след като поспя. Обикновено ми трябва време до следващият ден, за да се освестя. Пристъпите нямат определен период от време по което да се случват, може да имам по няколко на година може и само един. За тази година съм имала два, единият беше миналият месец, а другият преди две седмици, който обаче започна много необичайно. Беше сутринта, тъкмо се бях изкъпала и когато се наведох, за да си обуя бельото, нито можех да вдихна единият си крак, нито другият (много се уплаших) опитах са направя няколко стъпки, но ги влачех. От коленете надолу ми тежаха като камъни, това продължи около минута, след което това чувсрво остана само в десният ми крак, продължи към бедрото с рязък спазъм и премина. Понеже не усещах нещо друго излязох и седнах навън на слънце, в един момент обаче усетих същото нещо в устата и бузите си, не можех да говоря. Влязох върее и си легнах и пристъпът започна... След него обаче не съм същата, постоянно ми е зле, по принцип кръвното ми е 90/60, но сега поддържам 110/80 и не иска да спада, зле ми е. От миналата година имам слабост в краката, от лявата страна на тялото ми чувствителността е намалена, от три месеца внезапно се появи и проблем със зрението ми, от време на време виждам много размазано и наблизо и надалеч. И затова спешно потърсихме лекарска помощ. Влязох в болницата Исул в София за три дни с обещания за какви ли не изследвания, като първата невроложка , която ме прегледа, преди да отида за направление за прием ме прегледа и видя, че аз от ляво усещам по слабо, също, че левите ми крайници "падат" по-ниско от другит и т.н. и заключението и беше, че било от кистата и моите пристъпи били джаксънови припадъци... След приема в болницата обясних на не знам още колко лекари същото, което и на вас по-горе и нещата, които ми направиха бяха следните...взеха ми кръв, едно ЕЕГ, една доплерова сонография и ме пратиха при психиатър, само защото съм човек с емоций, а не камък и си позволих да се разплача пред една от докторките там, докато и разказвах за пристъпите и от какво се оплаквам... Както и да е, при ЕЕГ-то една възрастна лекарка, след изследването и след като разказах и на нея, отрече това да е каквато и да е епилепсия, но че симптомите ми са от таламичен характер (а то там е кистата) и понеже имам главоболие след пристъпа директно поставиха диагнозата мигрена с аура изписаха ми поредната отрова Лирика от 75мг и повече не ме погледнаха и така си седях, чакайки да ме изпишат. Епикризата, която ми дадоха е почти същата като старата (едва ли не изкопирана) и диагнозата ми сега е: "Симптоматична епилепсия. Киста в десен таламус. Парциални пристъпи. Мигрена с аура." така пише... Не знам какво да кажа...наистина! Надолу в ечикризата пише: "възможно е да се касае за мигрена с аура." Аз питам последно, какво е? И как така като не са сигурни ми изписват лекарства и най-вече аз как да си позволя на себе си да ги пия... Пише още, че са ми правени вливания, което въобще не е вярно, а това, за чувствителността и крайниците в лявата страна на тялото ми въобще не е описано, даже пише точно обратното че не са открили подобни неща...потресена съм и вътрешно се бунтувам и се ядосвам. Сега отново чакам от здравната каса разрешение за ново ЯМР, но този път с контраст. Невроложката ми даде мостра на Лириката, но каза да не я пия и ми изписа да пия Флунаризин, иска да види дали кръвното ми ще спадне, два дни го пия вече и нищо...високо ми е. Пиех и магнезий уж за да помогне за кръвообращението и чувствителността в лявата страна, но уви, подобрение няма. Затова мили хора, пиша тук и се обръщам към вас, ако имате координати на някой наистина добър специалист, ще се радвам ако споделите. Или пък ако вие или ваши близки имате и сте се сбъсквали с подобен здравосовен проблем, моля споделете. Искрено се извинявам за тази тема и съчувствам на тези от вас, които наистина страдат от епилепсия или мигрена. Но не смятам, че спрямо мен това са адекватните диагнози за моето състояние, нито пък лечението...благодаря на всички, които ще отделят от времето си да прочетат тази тема и да оставят коментар! Имена на лекари не съм споменавала, ако имате въпроси пишете отдолу в коментарите и ще отговоря!
Не спирай да търсиш причината.... 
