Ако доживеем да се пенсионираме, със сигурност ще отидем да живеем на село. Към момента живота ни следва пътя на парите и училищата 
Цял живот мечтаем за къща с градинка
Цял живот мечтаем за къща с градинка
- Публикувана: 15 май 2018, 16:15 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2018, 11:19 ч.
Живот извън града
Аз съм тежък случай . Ако ме затворят за пет месеца само в панела в София и ще умра .
Буквално получавам панически атаки там , свързвам този град само с лоши преживявания .
Една година живяхме там и не се получи ...
Живеем в град от селски тип ..с къщи с дворове . Детската градина е до нас , училището близо ..и то е с огромен двор с дървета а отзад борова горичка и планина. Децата си общуват като се викат един -друг от вкъщи и карат колелета на цели банди, ритат топка или си гостуват . Много ми е приятно да си общувам с хората . Шумно е в магазина , всеки си прави моабет с някой..цялата махала сутрин се извървяваме на кафето в улицата .
Комшията ми е цепил дърва когато го е нямало ММ ..и крушки е слагал .
Тук има човещина между хората , липсата на която ме убиваше в големия град .
Буквално получавам панически атаки там , свързвам този град само с лоши преживявания .
Една година живяхме там и не се получи ...
Живеем в град от селски тип ..с къщи с дворове . Детската градина е до нас , училището близо ..и то е с огромен двор с дървета а отзад борова горичка и планина. Децата си общуват като се викат един -друг от вкъщи и карат колелета на цели банди, ритат топка или си гостуват . Много ми е приятно да си общувам с хората . Шумно е в магазина , всеки си прави моабет с някой..цялата махала сутрин се извървяваме на кафето в улицата .
Комшията ми е цепил дърва когато го е нямало ММ ..и крушки е слагал .
Тук има човещина между хората , липсата на която ме убиваше в големия град .
Всичко си е до настройката на човек.
Аз си обичам провинциалната идилия, хиляди пъти я предпочитам. Някои хора пък не могат да виреят в такава среда.Искат шума на града. Имах такъв колега. Казваше,че не обича провинзията и не може да изтрае повече от 2 дни там.
Аз съм свикнала в къща. На широко и да си имам двор.
Мисля че няма по-хубаво от това.
Децата ни един ден какво ще пожелаят не се знае.
Аз си обичам провинциалната идилия, хиляди пъти я предпочитам. Някои хора пък не могат да виреят в такава среда.Искат шума на града. Имах такъв колега. Казваше,че не обича провинзията и не може да изтрае повече от 2 дни там.
Аз съм свикнала в къща. На широко и да си имам двор.
Мисля че няма по-хубаво от това.
Децата ни един ден какво ще пожелаят не се знае.
Купихме си къща на 100км от София, близо до родния ни град на нас с мъжа ми. Преди година и половина. Всяка събота и неделя сме там без студените зимни месеци. 100км не са малко, но по магистралата стигаме за час. Имаме гара в селото и при нужда може да се отиде и с влак.
Къщата е малка, само мъжът ми си я прави и поправя, с изключение на покрива и дограмата- там имаше майстори.
Там се чувстваме щастливи цялото семейство! аз винаги съм била селянка по душа, но за моя ОГРОМНА изненада мъжът ми се влюби в това място. и постоянно нещо чопли и прави, даже овощар стана.
Аз си направих градинка. Не съм вярвала, че това ще ми хареса, а то не просто ми харесва- влюбена съм в градинарството.
Аз не работя, тъй като голямото ми дете е с увреждане и съм постоянно с нея. Това позволява да изкарваме цялото лято там аз и децата. А малката е на 13г и за мое учудване ходи с голямо желание там. Понеже е близо до роднините ни, често идват братовчедките и и остават с преспиване. Но и сами да сме, малката няма проблем и се чувства чудесно.
Не мога да кажа как ще бъде в бъдеще, но живея за момента и съм благодарна, че намерихме това наше райско местенце.
Имаме чудесни съседи, нямаме цигани в селото, мисля само две къщи, но те са добри хора.
Отрасла съм в къща до 18 си година и знам, че е несравнимо по-приятно място за живеене от панелката. За мен.
Ние сме от провинциалистите, дошли в София заради работата. Знаем предимствата на столицата, знаем и недостатъците. И на този етап пътуването за почивните дни и за ваканциите до село ни устройва идеално.
Когато се прибираме на никого от нас не му се идва в столицата...
Къщата е малка, само мъжът ми си я прави и поправя, с изключение на покрива и дограмата- там имаше майстори.
Там се чувстваме щастливи цялото семейство! аз винаги съм била селянка по душа, но за моя ОГРОМНА изненада мъжът ми се влюби в това място. и постоянно нещо чопли и прави, даже овощар стана.
Аз си направих градинка. Не съм вярвала, че това ще ми хареса, а то не просто ми харесва- влюбена съм в градинарството.
Аз не работя, тъй като голямото ми дете е с увреждане и съм постоянно с нея. Това позволява да изкарваме цялото лято там аз и децата. А малката е на 13г и за мое учудване ходи с голямо желание там. Понеже е близо до роднините ни, често идват братовчедките и и остават с преспиване. Но и сами да сме, малката няма проблем и се чувства чудесно.
Не мога да кажа как ще бъде в бъдеще, но живея за момента и съм благодарна, че намерихме това наше райско местенце.
Имаме чудесни съседи, нямаме цигани в селото, мисля само две къщи, но те са добри хора.
Отрасла съм в къща до 18 си година и знам, че е несравнимо по-приятно място за живеене от панелката. За мен.
Ние сме от провинциалистите, дошли в София заради работата. Знаем предимствата на столицата, знаем и недостатъците. И на този етап пътуването за почивните дни и за ваканциите до село ни устройва идеално.
Когато се прибираме на никого от нас не му се идва в столицата...
И ние направихме нашата стъпка в тази посока. Сдобихме се с така мечтаната къща(много по-скъпа от апартамента ни и нуждаеща се от огромен ремонт). Малко се плаша от всичката работа и лишения, които ни предстоят, но пък като седнем да си пием кафето на сянка, а децата търчат...мисля си, че си струва.
Аз съм родена и живяла голяма част от живота си в София в центъра, второ поколение софиянци съм аз. Нямах си село и много ми се искаше да имам като бях малка. За пръв път отидох гости на село като бях в гимназията.
Сега живея в къща на 50 км от столичен град, ползвам и ферибот и автобус и метро ако искам да стигна до центъра, отнема около час и двайсет минути с градски транспорт. 45 Мин с кола ако не е чак пик.
Ами несрванимо е както и да го гледам и мисля, живота в къща е живот другото е само съществуване.
Не гледаме зеленчуци, не ми се получава, имаме трева, цветя няколко овощни дръвчета и ягоди.
Сега живея в къща на 50 км от столичен град, ползвам и ферибот и автобус и метро ако искам да стигна до центъра, отнема около час и двайсет минути с градски транспорт. 45 Мин с кола ако не е чак пик.
Ами несрванимо е както и да го гледам и мисля, живота в къща е живот другото е само съществуване.
Не гледаме зеленчуци, не ми се получава, имаме трева, цветя няколко овощни дръвчета и ягоди.
Всичко си е до настройката на човек.
Аз си обичам провинциалната идилия, хиляди пъти я предпочитам. Някои хора пък не могат да виреят в такава среда.Искат шума на града. Имах такъв колега. Казваше,че не обича провинзията и не може да изтрае повече от 2 дни там.
Аз съм свикнала в къща. На широко и да си имам двор.
Мисля че няма по-хубаво от това.
Децата ни един ден какво ще пожелаят не се знае.
Аз си обичам провинциалната идилия, хиляди пъти я предпочитам. Някои хора пък не могат да виреят в такава среда.Искат шума на града. Имах такъв колега. Казваше,че не обича провинзията и не може да изтрае повече от 2 дни там.
Аз съм свикнала в къща. На широко и да си имам двор.
Мисля че няма по-хубаво от това.
Децата ни един ден какво ще пожелаят не се знае.
….. етаж от къща там, обаче не издържах, задушавах се. Манталитетът на хората беше ужасно клюкарски, побъркваха ме глупавите им приказки и интриги. ….. Но да работя в квартала?! Никога! Имала съм възможност, опитах веднъж, но никога повече не бих си го причинила. Трафикът изобщо не ми пречи, аз шофирам по цял ден, това е част от работата ми, но поне е интересна и ме среща с интересни хора и места.
И преди съм писала как аз варненката от пъпа на Варна , заедно с мъж от Калифорния и дете и 2 котки решихме да се пренесем в планината- еленски балкан. Ако преди 10години някой ми беше казал, че ще живея на село, ще копам, плевя, садя зеленчуци, гледам кокошки и ще продавам орехи... щях да го помисля за луд! С годините приоритетите се променят и предпочитам мускулна треска от работа в градината, пред стреса в офис с графици, шеф на главата и срокове. Отписан детето от елитното училище - и тук учат и се образоват, но стреса е в пъти по-малко. Всички се познават и си помагат.
В момента седя под асмата с компанията на щурци, аромат на рози, жасмин и божури. Сутринта до обяд плевих и сях, след малко ще садя. И после ще си нарежа от моята салата, кипя от моята ракия и ще хапнем със съседите които дадоха разсада.
В момента седя под асмата с компанията на щурци, аромат на рози, жасмин и божури. Сутринта до обяд плевих и сях, след малко ще садя. И после ще си нарежа от моята салата, кипя от моята ракия и ще хапнем със съседите които дадоха разсада.
Често се чудя как да се преквалифицираме, за да можем да се издържаме и далеч от големия град.
И пропуснах - да няма руснаци наблизо ! Това като вземат да се карат на висок глас сутрин е по-лошо и от италианско семейство !
Основно искам да съм извън града в къща за да няма гръмогласни съседи. Това да те събудят караници сутрин си е чиста проба мазохизъм. Предпочитам да ме събуди кукуригане на петел или рев на магаре
Основно искам да съм извън града в къща за да няма гръмогласни съседи. Това да те събудят караници сутрин си е чиста проба мазохизъм. Предпочитам да ме събуди кукуригане на петел или рев на магаре
Аз имам съседи руснаци, три семейства са, но изобщо не са шумни, за разлика от тях, циганите, като минават по улицата, много ме вбесяват. Един до друг вървят и пак викат. В много села има училища и в някои от тях все още се получава много добро образование, говоря за основни училища, оттам нататък е трудно.
Онази вечер по новините даваха някакви изследвания за продължителността на живота на българите. Запомних, че за жените е средно 78 години в града и 71 години в селата. А уж в града има стрес и мръсен въздух, не би ли трябвало да бъде обратното?! Но има и други фактори: характер, генетична предразположеност... поразсъждавах си малко на тази тема. А ММ беше впечатлен, че мъжете живеят с почти десет години по-малко от жените.
Онази вечер по новините даваха някакви изследвания за продължителността на живота на българите. Запомних, че за жените е средно 78 години в града и 71 години в селата. А уж в града има стрес и мръсен въздух, не би ли трябвало да бъде обратното?! Но има и други фактори: характер, генетична предразположеност... поразсъждавах си малко на тази тема. А ММ беше впечатлен, че мъжете живеят с почти десет години по-малко от жените.