Живот извън града

  • 14 609
  • 145
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 381
Предстои ни такава голяма промяна и ми се иска да подновим темата. Да се преброим дето се вика.
Старата тема е от 2012, доста неща се промениха от тогава /особено София/ интересно ми е да чуя всякакви коментари.
Интересно ми е какво ви накара да напуснете града, какво ви дава живота извън града и какво ви взима.
Ето линк към стара тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/?topic=634863.375

Ето и моята история:
Родена съм в София. Като всички полу-софиянчета, лятото прекарвах на село при баба и дядо.
Чисто подсъзнателно в главата ми бяха останали само негативните образи - работата в градината по задължение, огромните количества консерви, които правехме, варенето на лютеница, печенето на чушки на селската печка на дърва, лятото при 40 градуса температура, събирането на сливи от земята, събирането на колорадски бръмбари от картофите, ожилванията от пчели и оси по босите ми крака....
Пораснах с тези негативни спомени. Станах майка за първи път, живеех в панелния си новозакупен апартамент и си мислех, че съм щастлива. Когато станеш майка се сблъскваш челно с ежедневния монотонен режим, подчинен единствено на отрочето /сега да ме убиете не мога да изброя дейностите една по една, но съм запомнила монотонността/. Това, което помня и до днес  обаче е безсилието. Безсилието от това, че тревата около блоко не е окосена, безсилието че бълбука от кърлежи и бълхи и няма кой да напръска навреме, безсилието от това, че още куп новоизлюпени майки, с които по неволя споделяш конкретната градинка, сякаш ги няма - люпят се семки, пие се кафе и се пушат цигари и дотам... Сред децата цари справедливостта на дивия запад, търкалят се навсякъде опаковки, чашки, кучешки акита, пликчета с боклуци от балконите.... Мила родна картинка. Така е и сега. И да не забравяме, винаги при излизане се обличаме спретнати и чисти, все пак сред хора ще бъдем... Тази спретнатост и чистота трае точно 5 минути, но все пак отнема 15, за да се постигне. И това при всяко излизане - поне 3 пъти на ден. О да, парковете - там е чисто, там е поддържано ще кажете, ходете в парковете. Ходехме и там - влакче - 5 лв., балон с хелий -5 лв., няколко люлеещи се машинки, захарен памук, пуканки, о да и акумулаторните коли да не забравяме... и докато стигнем къта за игра, вече ми се реве. Но парка е хубаво нещо... поне е окосено. С първото дете рязко ми спадна ентусиазма за висенето по градинки, паркове и тем подобни социални дейности. Затова след като родих второто в мен започна да се заражда идеята за ваканционен дом. Там косенето, пръскането, чистотата и свободата са в твои ръце. Второто дете беше на 3 г. когато се сдобихме с вила на 50 км. от София /опциите с наследствените къщи по селата отпадна заради разстоянието/. Всеки уикенд с подходящо време бяхме там, от ранна пролет, до късна есен. Постепенно у мен започнаха да се връщат старите спомени от летата на село, само че този път единственото, което усещах от миналото е свободата! Усетиха я и децата ми. Цели два дни без - не ходи там, не пипай това, внимавай, облечи се прилично, целия си се омазал, целия си се окалял... Свободата да се облечеш, както и децата ти като последния бедняк, окъсан и омазан, да ходиш бос, да се въргаляш в тревата и да се боричкаш с децата, в градината да ака само твоето куче...О забравих да спомена за модерните играчки - на вилата имаме интернет, компютър, телевизор, таблет и т.н., познайте там дали се ползват - не. Разбира се това не стана веднага като с магическа пръчка, отне известно време, докато се отърсим от тази отрова Simple Smile. Но като мина този период на адаптация мога да ви уверя, че там през целия ден децата ми са били навън по собствено желание, сами измислят с какво да се забавлават, с какво да играят, дори работят по собствено желание в градината и по двора.  Така минаха няколко години /5-6/. Вече започнаха да не са ни достатъчни тези два дни. Когато си тръгвахме към нашя постоянен дом в панела, в колата наставаше тишина, всеки забиваше нос в телефона и придобиваше угрижен вид. Така постепенно от само себе си в нашето семейство се зароди идеята да напуснем градския си живот и да заживеем на място, на което ще се чувстваме по-свободни и по-щастливи. Продадохме панелния затвор, избрахме и купихме къща на 25 км. от София.

Това е моята история, която всъщност сега започва.

Моля споделете и вашите Simple Smile

Последна редакция: вт, 15 май 2018, 16:48 от dildes

# 1
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
Само някои мисли да споделя: преди години много се чудех на хората, които казваха как искат да се пенсионират и да си отидат на село да живеят. Аз съм трето поколение софиянка, считам се почти за кореняк:) И сега си представям къщичка на село, спретната, с екстри естествено - модерна кухня, уреди, нет...И аз и мъжа ми да живеем там, да имам голяма градина...От мен да мине, даже мога да се пробвам и кокошки да гледам:)
За протокола: и тук (в София) съм в къща, но нещо ми писна от безумния трафик и мръсотия.

# 2
  • Мнения: 11 443
направо останах без дъх от прочетеното. Поздравления! Ние не сме в панелен затвор и сме на все още тихои зелено място, но... не знам до кога. Имаме малка къщичка в близост до София и като гледам май все по-често сме там в последните години. Моите деца са големи, но и те обичат да ходят там. На мен ми е дошло до гуша от тази София, но заради работата(моята и на мъжът ми) няма как да избягаме или поне докато малкият е все още ученик.

# 3
  • София
  • Мнения: 381
Не ви е дошъл момента, то е като катарзис Simple Smile Моите синове са на 15 и 10 и още доста години ще сме ученици, и двамата с мъжа ми работим в София. Но просто не желаем да живеем вече така, нито минута повече. Осъзнато, дълго обмисляно решение. Не нещо импулсивно. Не сме на 20 Simple Smile

# 4
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
petiaivanov, и ние сме така, разликата е, че синовете ми са на 18 и 12. Единственото, което ми помага да издържам е, че сме в краен квартал. Преди години бяхме като малко село - всички се познавахме. Сега понякога сутрин по няколко минути не мога да се включа в трафика на булеварда...На всичкото отгоре сме нарочени за "модерен" квартал, и стана страшно - презастрояване, коли...И все пак е по-добре от центъра. Но както казва dildes, може скоро да дойде момента и на моя катарзис:)

# 5
  • Мнения: 10 611
И аз искам къща с голяяям двор ! И овошки. И съседите да са далече да не им чувам гласовете и чалгата от прозорците.И да мога да работя от нас. И пчели ще гледам и котка, куче, кокошки ... Като ми трябва - с колата до града и после хайде пак в мойта си крепост. Искам спокойствие, чист въздух, зеленина, тишина и спокойствие. Да мога си направя салата от току-що откъснати домати от градината, а не от найлонов боклук от супера. Искам нормален живот. Искаааам !

# 6
  • Мнения: 1 646
И ние с мъжа ми сме раждани в София, той е ходил някога на някакво село , но за него е романтичен спомен, аз не съм. С него  нямаме деца , все още често излизаме по заведения  и други мероприятия. Когато по на двадесет и няколко години ,започнахме строителство на нашата къща в полите на Витоша( не толкова комерсиалните Витошки квартали за уточнение), всички от близките ни останаха в несвяст. Какво ще правите в тази дивотия, как ще гледате деца, сега живеете на центъра на София, всичко е до вас и т.н. Преди година се преместихме в новия ни дом, пак бяха драми сред приятелите , сега няма да излизате, няма да ви виждаме и т.н.  Сега да ги видите, само чакат плюсови температури и всички са в нас. Уикендите са постоянно градинско парти ,водят се деца, кучета, котки, имаме всякакви атракциони барбекю, малка градинка, поляна, люлки,хамак, футболни врати, баскетболен кош...И така мечтаното куче. Другият плюс за нас, е че сега пътуваме по 20 мин. за работа , а преди по над час в задръстванията. Понякога ми липсва шума (центъра) на София, тогава просто паля колата и слизам до него. Но сега ако някой ни пита, никога не бихме се върнали пак към този начин на живот.

# 7
  • Мнения: 4 808
Ние живеем в къща с двор на 10-15 минути от центъра на града ни. Нещата са така, както си ги представяте, но и не са така. Къщата си иска поддръжка и винаги има повече работа от един апартамент. Никога не съм била фен на земеделската работа, от тази година започнах да садя по малко - лук, чесън, домати и пипер. Имаме две сливи в двора и малко цветя. Имаме и куче. Обаче ето, сега си тръгвам от работа и като се прибера, трябва да полея пипера и доматите, да измета верандата и пътеката, че вятърът постоянно носи боклуци... Просто животът на село не е за всеки и не е чак толкова идиличен, иска си и труд. Като ходя на работа по цял ден, времето после не ми стига, в една къща винаги има работа. Ако решим да отидем някъде за повече от ден, трябва да ангажираме някого да храни кучето. Но пък аз никога не съм живяла в апартамент и подозирам, че не би ми харесало. ММ е живял три години, но сега и на гости да отидем, казва, че се задушавал, повече от два-три часа не може да издържи и само ходи по терасите.
Обаче не знам защо искате съседите да са далече. Живяла съм така, на място, където дворовете бяха по 4-5 декара, съответно съседите далечко и ми беше доста пусто. А сега ми е много готино, като стана сутрин в събота и съседката да ми махне от верандата: "Идвай да пием кафе!"

# 8
  • София
  • Мнения: 12 654
Ние сме все още мечтатели в това отношение. И двамата със съпруга ми сме софиянци. Аз никога не съм имала село, а той е ходил през уикендите "на вилата" в Лозен (който си е софийски квартал от селски тип, но не е типичното село).
Ние и сега не живеем в типична панелка, а в малка кооперация (съседи във входа са ни само моите родители, семейството на сестра ми и 2 други семейства) и сме на метри от парк, но не е същото. От години копнеем за къщичка в някое близко село. Братът на съпруга ми заживяха в гореспомената "вила" в Лозен и са доволни. Чист въздух, няма съседи, двор, барбекю, етърва ми отглежда цветя, а отскоро се пробва и с домашни зеленчуци, имат голямо куче и няколко котки. Планината е на хвърлей място (близо са до екопътека). Няколко пъти гостуваме вече на приятели, които имат къщи в близки села и ходим на градински партита. Прекрасно е.
Работата ни позволява при желание да си правим по-дълги паузи и сега сме в сериозно търсене на къща. Нямаме особени претенции, освен да има равен двор, зеленина, къщичката да не се нуждае от сериозни ремонти и да има къде да сложим легла за целия "катун" (за нас, за децата, за кучетата, че и за гости). По-натам ще оправяме всичко в крачка. Насочили сме се към селата около Радомир и Кюстендил, които ни се струват по-населени и облагородени, но не чак прекалено, подобно на тези около София. Притеснява ни първоначално да заживеем на село, заради малките деца. Големите ще се оправят лесно и сами. Следващите 2 г. имаме абитуриентки, но малките имат още доста "хляб да изядат", докато станат самостоятелни. След 2 г. (освен втората абитуриентка) ще имаме кандидатгимназистка и Малчо ще е в предучилищната, което усложнява картинката. Вероятно на първо време ще ползваме къщата като вила, а след 5-6 г. ще се преместим там за по-продължително време. Стига да успеем да намерим нашето си място. Набелязали сме 10-тина къщи за оглед и обикаляме, но все нещо се разминава с написаното в обявите.

# 9
  • София
  • Мнения: 5 885
Аз съм живяла във всичко. Буквално. Като дете в къща. Местих се 10-12 пъти досега и така все ми се стича животът. Само в каравана на брега на морето не съм живяла. Grinning Grinning  Имаме вила в провинцията, имаме апартамент със собствен двор сега ( само наш и ограден ) в София в удобрен квартал.
С малки деца не бих мръднала от близостта до градината и хубавото у- ще в София ( от близост до парк, спортни зали, школи за езикови уроци, Мол ако щеш, кино, тетър и т.н.) . Засега.
Като поотраснат децата бих отишла на село. Ама без да ставам такси, и само ако няма да ходя всеки ден в града и да пътувам много. Да не бия пъртина с колата зимата и за 1 лекарсто през нощта да ходя в града.
И да не ме е страх от набези дори когато ще остана сама. Confused
Засега ми липсва единствено камината с жив огън, с дърва. ( но да я паля чат пат , а не всеки ден да чистя и мъкна дърва, щото знам какво е, така бях като дете и с бойлер вместо ТЕЦ Grinning )

# 10
  • Мнения: 46 436
Просто животът на село не е за всеки и не е чак толкова идиличен, иска си и труд. Като ходя на работа по цял ден, времето после не ми стига, в една къща винаги има работа...
Именно.
Израсла съм в къща, макар и в град, и никога не бих искала да се върна отново в такава.
Работата няма край.
Много по-трудно се обезопасява къща, отколкото апартамент.
На повечето места няма полиция.
Ако селото не е газифицирано отоплението иска повече усилия.
Няма училища за децата след 7 клас.
Зимата придвижването понякога е невъзможно, а обикновено доста тежко.
Вероятността съседът ти да се сети да гледа животинки близо до теб е голяма и нищо не можеш да направиш.

Преди години може би е имало проблем със зелените площи около блоковете, но последните 10 г. нямам никакви забележки, тревата се коси веднага щом стане за косене, обезпаразитява се редовно. След училище не се налага да отделям детето си от приятелите. И като цяло не сме ангажирани да я караме никъде, сама си ходи на всичко от 2 клас. Училище, спорт, уроци.

Бих живяла в предградия като тези в другите страни, които са си обособени като квартали, имат метро и т.н.

# 11
  • София
  • Мнения: 10 291
Записвам се да следя, преди 3г. купихме къща на 30км. от София или по-точно от входа на апартамента Simple Smile С мъжа ми не сме имали село и за двама ни всичко е ново, но на скъпия му идва отръки.... все още използваме къщата само за уикенда, но с идея след години да се местим за по-дълги интервали.

Да си призная честно, харесвам живота и на двете места и ми се струва, че комбинирането, поне за нас е най-удачният вариант. Интересно, че кучето ни също се чувства прекрасно и в къща и в апартамент, абсурд е да го оставим да спи на двора  Mr. Green


По повод пипера, скъпия постави капково напояване с управление от телефон, доматите сами се поливат  Mr. Green

# 12
  • Мнения: 1 604
И аз вече се задушавам в апартамента ни. 3-стаен, мястото е вечно недостатъчно, а и второто ни момче е на път вече. Шумът и булевардите и съседите, прахоляка, изгорелите газове, боклуците навсякъде вече ме влудяват. Не ми се коментират и градинските и парковете около нас. Условия за деца- НИКАКВИ....Презаселването, презастрояването, гадост... В момента правим финансови схеми и планове, мислим варианти, гледаме оферти и при първа възможност отивам да живея на село. Не ваканционна къща, а постоянен дом. Ще пътувам, ще развеждам децата, ще плащам на градинар, ако трябва- искам децата ми да тичат свободно някъде и да се ровят в листа и всичко, което един поддържан двор може да предостави на диванетата.  Ваканциите и летата съм си изкарала при баба, близо до града. При всеки удобен случай съм там, сега водя и детето. Спокойна съм и не тичам постоянно след него. Лукс от всякъде.... Нямам търпение да заживеем в селската идилия.

# 13
  • Мнения: 46 436
Шумът и булевардите и съседите, прахоляка, изгорелите газове, боклуците навсякъде вече ме влудяват. Не ми се коментират и градинските и парковете около нас. Условия за деца- НИКАКВИ....Презаселването, презастрояването, гадост...
Не навсякъде е така.
Във всеки град има и спокойни и тихи места. Не слагам равенство м/у град и шум.
...искам децата ми да тичат свободно някъде и да се ровят в листа и всичко...
Няма как за съжаление. В селата влизат и диви животни, има змии и т.н.

# 14
  • Мнения: 1 604
Не се сърди човече - има доста техника и устройства, които гонят животните и влечугите.
Има и дистанционно капково напояване, има и озеленителни фирми, които срещу месечна такса ти поддържат двора. Да, има тихи и спокойни места и в града, но цената не си струва и за същата ще си направя два пъти по голяма къща на 15 км от града.
Газ не ползвам, така че въобще не ме бърка, зимните условия около блока ми са толкова офроуд, че до съседното село са по- добри. Училищата не ме бъркат. Ние сме постоянно с коли и до ДГ ходим с кола, така че просто ще ми се налага да излизам 10 мин по- рано сутрин. Животните на съседа също не ме бъркат, а и са малко вероятни в района, за който сме се ориентирали. Ти говориш за дълбока провинция, аз ти говоря за село на 10 км от центъра на Пловдив. Та няма и равенство между село на 70 км от голям град или такова на до 20 км.

Общи условия

Активация на акаунт