- Как се казваш?
- Не Ева!
- Откъде си Ева?
- Не калтал! (квартал)
- Е как не квартал, лигавиш се...
- Не лигавя се.
Лигавила съм се, разбира се, на две години съм знаела наизуст всичко, до което съм можела да се докопам...
Този много си го обичам. Стоим на масата, обядваме, аз съм на година и два месеца.
- Дядо, дай ми вода...
Дядо ми става, носи ми вода.
- Не ща вода!
Той я отнася.
След пет минути.
- Дядо, дай ми вода...
Той става, носи ми вода.
- Не ща вода!
След пет минути.
- Дядо, дай ми вода...
Баба ми се ядосва и му казва:
- Не й носи, не виждаш ли че само те размотава...
И аз съм и заявила:
- Ти ни баждай са! Дядо, дай ми вода...
И този си обичам.
В родния град на баща ми има традиция фамилията на бебето да е от името на дядо му. По тази логика аз съм трябвало да съм Костадинова. Ама не съм. И чичо ми ме пита.
- Как се казваш?
- Ева Стефанова!
- А дядо Коста къде е?
- Къпе се, в банята...
Много са ми се смели за тези бисерчета... Но проклетията ми е нямала край...