Вече просто се чувствам безсилна....

Аз очаквам такова нещо, но не ме е страх въобще, нито ми пука.
Няма да го карам с твърдост, нито с дисциплина и правила.
Само дипломация и хитрост. Свекърва ми е виртуоз в това отношение с децата.
Зълва ми е най-големия инат, така я е тренирала, че сега малкия й е за закуска.
Общо взето правилото е да ги накараш да си мислят, че което ги караш да правят е тяхна воля и желание. Леко и меко.

Ваче, в датата на раждане е отговора!  Все едно за Мони си писала - същото диване е... става това, което тя каже, а е още само на две...
Забелязвам, че когато се опитвам с добро, тя слуша (поне се опитва) - много обича да я хвалят и да й правят комплименти. Запъне ли се за нещо обаче - няма сила, която да я накара да го направи! Такова магаре е, не овен!
Дори, когато спи и се сети насън за нещо, започва да се тръшка и да реве неистово! Все се надявам да е прословутия детски пубертет, но като чета за Саша... и ми призлява...

Хайде пак камъните в овнешката градина не одобрявам!
Но пък сме чаровни и ако ни убеди човек за нещо вкарваме упорството за постигане на големи цели. И досега ми е достатъчно майка ми да ме "бъзне" че нещо не съм го свършила достатъчно добре и се развихрям.

Сещам се когато синът ми беше 3 годишен, бяхме на гости на едни негови приятелчета и накрая, за да го убедим да си тръгне без рев, майка им му обеща шоколадова бисквитка. Той обаче междувременно се залиса по някаква играчка, която му дадох, и си го прибрах набързо, забравяйки за бисквитката. По пътя заспа, и аз направо го сложих да си легне вкъщи. Спа си цяла нощ. На сутринта се събужда с неистов рев - къде му била шоколадовата бисквита!

Аз само да допълня за Овните - освен това са големи Лисанки, умеят да хитруват и така да постигат целите си (това разбрах от няколкогодишните ми наблюдения върху свекито). Така че, Ваче, не се отчайвай, скоро Саша ще разбере, че думите вършат повече работа от мълчанието и ще развърже език (и тогава дупе да ти е яко!) Тва ако е от зодията, ама трудно ще ме убедиш ...

Лелеее, колко сте писали...
ама за малко минавам...
утре ще чета и има какво да се напише...

Такаааа, вчера бяхме на гости. Снаха ми си дойде с бебето, дето е на 7 м. Ние отидохме на гости... Това моето дете побесня... просто не можете да си представите какво чудо... тя като прохождаше аз по-малко съм била около нея.... То беше търчане, мятане... обуване на всични налични обувки и разхождане из къщата. Проблема не е в това което прави, а в това, че нямаше начин да я спра... е това е... накрая се  прибрахме, аз й казах, че съм обидена... и хванах да чета Спок. Е, човека казва, че родители дето като мен се оплакват значи не могат да се справят с децата си!!!! Е това беше капака 

Като цяло се опитах да я лаская, че е послушна и добричка. Аз честно казано никога досега не съм й казвала, че е лоша... тази дума не я употребявам... Има някакъв проблясък, но няма да стане от раз. Не съм си и мислила...

Хареса ми и съвета да я оставя на мира така да се каже.... ама вие просто не можете да си представите какви неща й ражда главата.... тя е на пълни обороти непрекъснато... мисли и върши едно след друго... няма момент да спре на едно място. между другото в документите й от яслата за градината психоложката беше написала в картона, че е много живо и будно дете, но че не може да се съсредоточи по-продължително върху някаква игра... Това върху което може, обаче са Диди и Декстър... като зомби може да седи часове и да гледа Картуун, което пък вече ме навява на мисълта да се откажа от кабелната...

Хе хе, не успях да прочета всички постинги, нооооо .... и у нас ушите са настъпани! 
Повтарям по 3-4 пъти и започвам да повишавам тон, а след това и ... пляс    Напоследък все по-често се случва, не мога да се преборя... Не ми останаха нерви! Отговаря с: А? или Какво? , а аз я хванах, че шмекерези и я питам: Ти кажи какво казах! Оказа се, че всичко си чува детето, ама ... не й допада идеята да зареже /например играчката/, за да направи нещото, което аз съм казала. Период ли?! Нееее! Чист Характер е това!
Сутрин правим едно и също: облича се, тоалетна, миене, ресане и на масата. Да, ама Не! Един ден без да я подсещам ги прави тези неща, а в друг направо се води война, докато стигнем до ниво масата за закуска с развалено вече настроение. Аз все си повтарям, де! Много е важно постоянството, защото като се поотпуснат юздите и ти се качва на главата. Да де, знам това, нооо не винаги го прилагам.
Тази сутрин бях решила наистина да устоя на магарийте й - започна дори да хвърля играчки навсякъде /нещо като замергане по мен, ама минаваха около мен/, прави се на сърдита, започна да крещи - забележете, аз изобщо не бях казала или направила нещо, че да я предизвикам. Успях да обърна нещата на майтап и тя обърна намусената физиономия в усмихната - погъделичкахме се малко. Да, ама като прекали с крещенето и не искаше да събере играчките, които беше разпиляла - какво правим?! Аз пак повтарях, повиших тон, скарахме се за капак на цялата семейна идилия. Не винаги мога да удържа фронта... Да, отстъпвам пред младежта, ама не давам да ми се качват на главата!  Макар че дъщеря ми май не знае    /човечето накрая се отнася за мен  /
Пак ще пиша като се сетя някой момент на запушени уши! 

          Ами остави я най-сетне. По-добре се похвали,че"главата и какви неща ражда" Ами ако не беше така по-добре ли щеше да се чувстваш?То детето си е мноооого добро,само дето мама май е мнооооого взискателна.Питай учителките кои деца помнят в ДГ - послушните или буините и палавите,тези на които "главите им раждат" или тези ,които прилежно си учат задачките. 

Мдааа, а аз явно от 2 дни съм с ПМС. Ще ме извините за оплаквачката...
По тоя повод си мисля, живот и здраве като влезе тя в пубертрета аз ще съм в критическата. Мъжа ми каза, че отсега търси къде да се изнесе в този период   

Рибката, моята госпо'йца изобщо не отговаря даже... просто се обръща и продължава... май й двете не знаем какво искаме...
Лелеее, хич не било лесно, ама то пък кой е казал, че трябва да е лесно...

Ваче, овен беше тя нали?...17 години чакам аз мойта Овница да си стане от ушите, но не знам жива ли ще съм да дочакам. Пак добре че от три деца, само две са ми овнета

   Той и моят така викаше,но аз го забелязвах колко горд  беше в училище ,когато малката правеше поредната щуротия.То в половин София я знаеха и кучетата,но тати си знаеше неговото : Детето си има собствено мнение.    Всичките пакости минаваха под този рефрен и досега не съм видяла да се е изнесъл. 

Мдаааа, и аз един такъв 16 г. овен познавам.... и ми се плаши окото... А теб съдбата направо те е наказала... Звездите рядко наказват родителите с 2 деца овен 
Добре де, не може да няма изход... Може да имаме несходство в характерите... ама все някоя мама може да озапти такова своенравно дете... Аз съм била кротка, макар и инат, но братята ми - БЛИЗНАЦИ (не зодията) И ОВНИ... са били бесни за връзване...

Той и нашия е горд, щото той не е падал по-долу... обаче в женска скандали не обича да се бърка