Как се промениха децата ви след постъпване в ясла/градина ?

Това, което ти е казала "госпожата" е несериозно. Тръгването на ясла/детска е голямо събитие в живота на едно дете, огромна промяна, която няма как да не се отрази на психиката. Това е мометът, в който малчоганът се отделя от средата, в която е расъл и познава и бива сложен в друга, нова и непозната среда.
Според мен тази агресия ( силно казано) е вид протест срещу новата среда. Но ми се струва, че след периода на адаптация всичко ще се промени. Но да кажеш на една майка, че 2- годишният й син ще стане побойник, е доста непрофесионално.

Сменете яслата, ако е възможно това на някакъв етап. Абсолютни глупости са Ви казали - отговорността за децата и да не се удрят/блъскат е изцяло тяхна! Не я знам каква е "госпожата" от яслата точно, но трябва да бъде уволнена на секундата.

Иначе не всички деца се държат като Вашите по площадките, има си и по-агресивни деца, които не са виновни разбира се - в повечето случаи живеят в семейства с проблеми или пък родителите им ги оставят да усвоят самички как да "се справят" по площадките. Самички усвояват това - агресия, физическа сила, блъскане, удряне, фалшив рев и лъгане, че някой ги е ударил, за да получат съдействието на възрастен и т.н. Така че е напълно възможно децата да са били провокирани, да са се защитавали или нещо друго.

Моето дете тръгна на 1 година и не мога да говоря за промени в поведението, единствено боледуваше повече в началото, но не питате за това най-вероятно. Ако е имало някакви промени - стана по-самостоятелна, почна по-активно да ходи (преди това се страхуваше да се пусне съвсем) и т.н. - като цяло положителни неща. Като я преместиха в групата с по-големите почна да показва известен страх от други деца, основно момченца. За съжаление въпреки че яслата е частна, има голямо текучество и има наистина лекенца (момченца основно), които се държат много агресивно (виждал съм ги как се удрят и блъскат помежду си за някоя играчка или просто така) и със сигурност лелките не могат да им насмогнат, та нашата съм забелязал че се пази основно от момченца по площадките. Като види че някое дете е кротко и не е агресивно, е много социална и се сприятелява и се държи като всяко друго дете на тази възраст. Но според мен проблемите идват основно от другите деца.

Неизбежно е това обаче, рано или късно ще попаднат децата в тази среда, нищо не може да се направи...

Ох, тази леля вместо да си свърши работата взела да дава квалификации!
Толкова малки деца са си бебета и имат нужда от спокойна среда, гушкане и говорене. Те не могат да си кажат какво ги притеснява и реагират първосигнално.
Другият път и кажи на лелята че децата вкъщи са спокойни и при комуникация с други деца също. И ако обича да им помогне да се адаптират, да им обръща повече внимание и да им говори. Ако децата са поставени в агресивна среда нямат особен избор освен и те да станат такива. Най-лесно е да обвиниш другите, пък били те и деца, че те мързи.
Моето дете тръгна на ясла малко след годинка и нямаше промяна в поведението, нито ревеше като я водех.  Винаги е била гушкана и успокоявана от лелите ако се разплаче за нещо. Даже си имаше любима леля за тази цел и беше буквално като маймунките накатерена върху нея.

Не се промени. Което ми говореше, че в яслата се справят добре. Бих се притеснила от някакви коренни промени.

И моята не показа никаква промяна. А тръгна малка на ясла - беше на година и три месеца. Адаптира се много бързо и ходеше с голямо желание. Попаднахме на много читав персонал.

И дъщеря ми не се промени. На градина тръгна, беше на 3 г.
Също като другите смятам, че причината е в персонала.

Честно казано, ще ми се госпожата да се е шегувала, защото до сега винаги е била много любезна и отзивчива. Няма да скрия, че очаквах всички да кажете, че е нормално децата да се променят, но явно не е така. Ще наблюдавам отблизо събитията и ще взема мерки, ако се наложи. Благодаря ви !

Сина ми се промени много. Беше кротък, сговорчив и послушен. Като тръгна на ясла на 1г8м стана агресивен и започна да се тръшка ужасно. Като отидехме на детска площадка си харесваше някое по- малко от него и започваше да си го шамаросва. Посягаше,ако някой му пипне нещо. Ако нещо не е на неговия кеф се въргаляше по земята с ужасяващи писъци. Това продължи около 4-5 месеца. Той се разболя и си останахме вкъщи за дълго. За 2 седмици се върна старото дете. Оказа се, че по- големите деца в групата удрят по- малките и той повтаря тяхното поведение. А тръшкането беше следствие на това, че за да не им реве детето са му позволявали да си прави,каквото си реши. Като си остана вкъщи му говорех много и като посягаше на площадката го слагах да седи на някоя пейка пак обяснявайки защо е там и как не бива да се държи, защото наранява останалите деца.
Сега дъщеря ми ходи при същите лелички и при нея промяна както при батко и не се прояви. Е като ходи е малко по- лигава, но не е така фрапиращо както беше при него. Там копират и прилагат в действие  после. Говорете им, че не бива да удрят другите деца. Непрекъснато.

Ако знам, че детето ми е тормозено по какъвто и да е начин, първо ще се постарая това да спре на момента, на всяка цена. И в никакъв случай няма да му говоря да не удря, при положение, че то самото е удряно, защото няма логика да го уча да търпи да го бият, или ...?

Ами аз това го рабрах доста по- късно, когато започна да говори и да ми казва кой го е ударил и му е взел играчката. А колкото за второто болднато мисля, че все пак не бива да бъдат поощрявани да се бият. Защото така става джунгла вътре в яслата/ градината. Да не говорим, че пък ми изглежда авсолютно нередно да го оставя да млати по- малките на площадката ей така за кеф, както той правеше в началото, повтаряйки поведението на по- големите деца в групата.

Просто да се бият, е различно от да се защитават. Иначе става малко извратено - налагат те, като боксова круша, но ти ще търпиш, защото така.

Моето ходи на ясла общо една седмица. Промени се - стана по-кротък и притеснителен.
На градина вече ходи от 8 месеца. Пак се промени - стана агресивен, много лигав, но и много комуникативен.
Всичко идва от наблюдаване и копиране на поведения на други деца. В групата имат хиперактивно с агресия дете, което разваля цялата обстановка в групата до степен да не могат да провеждат нормално занятия и учителките да са постоянно изнервени. Децата гледат и се учат...

И на мен ми мина през ума, че може да се защитават, но госпожата беше категорична, че агресията е от страна на моите деца. Днес бяха с другата смяна госпожи и специално ги питах дали са имали такива прояви и ми беше отговорено, че се случва понякога с всички деца, но не посочиха конкретно моите. Много им говоря и обяснявам. Надявам се, че няма да се налага да се защитават, защото се очаква възпитателките да реагират бързо и да разтърват децата, а не да позволяват яслата да се превръща в бойно поле.

В яслите работят сестри,в градините педагогически персонал.
Разликата е огромна.В яслата децата се "отглеждат" от сестрите.
Моето дете тръгна на 1г и 5м.на ясла,вече е и на градина.Няма някаква фрапанта промяна която би ми дала основание да заявя че детето се е променило.
Въпросната дама от яслата откровено ви е казала голяма глупост.Надявам се,осъзнавате това.

Колкото и да им говорите и обяснявате (на децата) - на две години не могат да разберат подобни абстрактни концепции за поведение. А "да реагират бързо" (леличките в яслата) не е физически възможно, когато са 2 жени на 30 търчащи и пищящи деца. Дори при 15 не е възможно. Не си го слагайте на сърце - говорят си ги понякога такива глупости, дали за да Ви вменят вина, дали да се подсигурят предварително, ако стане някакъв по-сериозен инцидент, дали просто ей така - да Ви е гадно и на Вас (защото на тях хич, ама хич не им е лесно)... Не го мислете - следете Вашите деца да са добре, на 2г. просто няма какво да направите "дистанционно" за поведението на децата си в яслата, доколкото можем изобщо да говорим за "поведение" на 2 годишни.

Когато за пръв път тръгна на детско заведение(градина) беше на 3 години.Не се е променял изобщо.Кротък и тих,в градината почти не говореше,според учителките му.Чак сега в 4 последна група започнал  да си говори с децата и играе с тях.Обаче по независещи от нас причини се наложи да сменим градината.Първоначално му хареса,нови играчки,нови деца(не всички,има още 7 деца от старата му група с него).На мен новата градина не ми хареса,но не и на него.Обаче това продължи кратко време.Започна да си идва от градина посърнал като препикано мушкато,а от старата градина беше винаги усмихнат и щастлив,тичаше по целия път до нас.Каза ми,че има 3 деца,които са диваците на групата,та те си позволявали да го бият и подиграват.Казах на госпожата,ефект нула.И те били вдигнали ръце от тях.Той се промени и в къщи.До тогава беше кротък,послушен и винаги усмихнат.След това започна да ми проговаря и да ми казва че ще ме бие,ако не направя дадено желано нещо.Според мен това поведение идва от новата градина,когато му се налага по цял ден да се бие с биещите го деца и слуша как учителките не реагират на това поведение на децата,няма как да не се промени.Сега е спрян от градина,защото се разболя пак.Миналата седмица си беше в къщи на АБ,и тази седмица пак болен.Много отдавна не е бил толкова често болен.Направихме пълна кръвна картина и се видя защо боледува толкова често.От хемоглобин 128 преди седмица,сега е 108...Явно в новата градина не дават достатъчно месо на децата.Никога не е бил от пробиращите и злоядите.Винаги си е ял с огромен апетит.Смъкнал имунитета и затова сега е болен.По настояване на професорката,която го видя,сега си е вкъщи и изобщо не мисля да го пускам до края на годината.

Да, но при нас няма опция да не ги пускаме на ясла и градина. Дано решите проблемите с детенцето. Според мен, общуването с други деца е жизнено важно и формиращо за личността. Днес ще го спрете от градина, но утре ще тръгне на училище и може да се сблъска със сходни ситуации. Мисля, че от нас родителите се изисква страшно много, за да подпомагаме децата в справянето с конфликти в тяхната среда. Но съм съгласна, че с проблемните деца трябва да работят психолози и да се въвличат родителите на тези деца. В повечето случаи, агресията е резултат от проблеми в семейството.

За съжаление, ако родителя си мисли, че няма нищо нередно в държанието на детето му, няма кой да го накара и въвлече в процеса на работа с психолог. В групата на сина ми има буйно и агресивно дете. 3 години вече учителките си го търпят без да могат да направят каквото и да е. Първата година се опитаха да помолят родителите да потърсят психологична помощ. Срещнаха отговор вие сте длъжни да ми гледате детето и нищо му няма и нещата си останаха така.

Детските градини би трябвало да работят с психолози, които да се срещат с децата в такива случаи. Поне така съм чувала... Много неприятно, наистина.

Точно така е, а ако детето не може да се интегрира и има специални потребности - трябва да бъде насочено към специализирано заведение. Същото се отнася и за училището. Бягане от отговорност е това - родителите казват, че било работа на заведението, заведението - на родителите, останалите деца търпят негативите. Да се срещнат заведението и родителите някъде по средата иначе да го изключват детето и да го затварят заведението, като не може да се справи с 1 дете.

Аз ако имаме такова дете в групата, бих сменил веднага яслата/градината. Въпреки че не виждам вариант, в който възрастен да не може да се наложи над 2-3 годишно, просто не им се занимава.

За справяне може, ама не им се занимава. Мързи ги. Страшно много. Затова само леят квалификации и си взимат заплатките, а проблемите си стоят и слабо ги интересува какво ще стане. Много по-лесно е да обвиниш друг за своята пасивност, пък бил той и две годишно.
За да се реши един такъв проблем трябва да се включи директорката, да се пишат жалби и т.н. Местенето на детето винаги е вариант, но нямаш гаранция, че като се преместиш няма пак да имаш подобен проблем.

Би трябвало. Те и ресурсни учители имат, но пак родителя трябва да е съгласен.

Скъпа авторке, детето ти няма да стане побойник. Това че е бутнало или ударило някое дете, не е признак на трайно агресивно поведение. На тази възраст децата все още възприемат другите деца повече или по-малко като предмети, т.е. те все още не осъзнават, че другото дете ще го заболи или най-малкото ще му стане неприятно от това, че е било бутнато, ощипано или ухапано. За емпатията трябва умствено съзряване. Още си спомням една случка в яслата на сина ми (горе-долу на тази възраст беше) - две деца играят едно до друго, но всъщност самостоятелно. На тази възраст трудно играят заедно все още. В кофичката на едното се беше заклещила някаква фигурка и детето хвана кофата и започна да я удря в рамото на съседчето, за да може фигурката да падне. ''Агресорчето'' в момента е на почти 6 години - уверявам те, изобщо не прави такива неща. Работата на възпитателките в яслата и на родителите у дома е при такива прояви съвсем кротко и с прости думи да обясняват, че така не се прави, защото (следват обясненията).

Мен лично по-скоро ме притеснява генералното заключение на възпитателката, която очевидно няма представа от психологичното развитие на малки деца. Ако е решила отсега да му лепва етикети, нещата могат и да се развият в неблагоприятна посока за сина ви. Не знам как бих постъпила, евентуално да говоря с нея, ама ако тя нищо не разбира от работата си (което май е така), говоренето може още повече да влоши положението.

Има една не лоша книга "Как се възпитават момчета'' или нещо подобно. Там в 20 страници има подробно описание на разликите между момичетата и момчетата (във физиологично и биологично отношение). След като я прочетох, разбрах защо понякога детето ми казва ''мамо, аз се опитвам да бъда послушен, но понякога ми е толкова трудно'' - хормоните, хормоните,... Това не означава, че агресивното поведение трябва да се толерира. Означава просто, че трябва да се вземат мерки и да не му се отдава повече значение от необходимото. Има и една книжка Positive Discipline for toddlers. В началото на книгата много добре са обяснени умственото, физиологичното и биологичното развитие на децата до 3 години. Та човек, като я прочете и като наблюдава детето си, си изяснява много неща.

И конкретно на въпроса - дали детето ми се е променило след тръгване на ясла, не знам. Синът ми ходи на ясла от 6-месечен, така че не мога да кажа. Имало е случаи, в които се е връщал нахапан, бутнат или ударен. Учителките винаги са ми казвали - ухапаха го, удариха го, падна, така че наблюдавайте го дали няма да има симптоми за по-сериозно нараняване. Убедена съм, че и моят се е проявявал. Синът ми е буйно дете - обича да тича, да скача, да крещи. Освен това увлича след себе си и други деца. Не би наранил някого съзнателно, но не е от хората, които ще си оставят коня в калта. Не обича да му пипат нещата, без да го питат, и невинаги е склонен да си даде играчките. (С една майка се разправяхме веднъж на една софийска площадка за това). Никога обаче учителките не са споменавали конкретни имена и никога не са правили каквито и да било коментари, да не говорим пък за генерални заключения кой какъв щял да стане.

Nedinka, благодаря за обстойния коментар. Ще потърся книгите, които ми препоръчахте. За съжаление, в яслите госпожите са медицински сестри и май не са обучени да възпитават. Въпросната дама е винаги усмихната и любезна - склонна съм да допусна, че просто се е пошегувала, макар и неуместно. През последните няколко дни не са отправяни никакви забележки към децата ми. Дори напротив, казват, че са спокойни и активни в заниманията. Сякаш всичко си идва лека полека на мястото. Уверявам Ви, че ако бъда провокирана с повторно изказване от този сорт, няма да го подмина. Майките сме особено чувствителни в перода на адаптация на съкровищата ни. Струва ми се, че макар незрели, децата на тази възраст, все пак имат нужда от възпитателен подход и не би било лошо да се помисли за специализирани обучение на яслените сестри в тази насока.

bgtatko, оказва се, че няма такива специализирани заведения в България. На родителска среща, която се проведе по повод "хиперактивно дете с агресия" стана ясно от директорката на градината, че няма такива заведения и че градината категорично не разполага с правомощия да отказва или пренасочва прием на такива деца, както и че държавата не заделя никакви средства за подпомагане работата на градините в тази насока. А, педагозите (гарантирам ти, че нашите са изключително професионални - за мой късмет) просто не са подготвени за възпитанието на деца със "специални" нужди. И това идва от самото им педагогическо образование. Една от госпожите сподели, че е направила допълнителни консултации на учебници, за да се светне как да се справя с проблемното дете и няма ефект никакъв. Според клиничен психолог, който присъства в качеството си на родител на дете от групата, на родителската среща, при тези деца имало някаква генетична аномалия в мозъка им и за това, те не можели да възприемат забележките като останалите деца.
Какво му е на поведението, ако питате - ами изпотрошава всичко в стаята, удря деца докато спят, заключва се в тоалетната и пишкал в чашка... Все такива лудории.
Моят син от скоро си заключва и той вратата на банята вкъщи и до тук два пъти е запушвал тоалетната. Вчера ми изхвърлил всички червила в тоалетната. В градината е от послушните, според госпожите, но вкъщи "внася" всичко научено и изкопирано от градината.

Това с копирането е много вярно. Като попивателна са децата. Моята мома, откак тръгнаха на ясла, започна да проявява интерес към залъгалки, въпреки, че никога не са ползвали с брат си, дори като бебета - така и не им хареса. Напоследък, обаче, тя намира разни подарени биберони у дома и си ги дъвче - грешно или наобратно ги слага, но това не й пречи да се фръцка доволно с тях. Започна и навън да излиза с по една залъгалка във всяка ръка. Чувала съм за приучване/отучване от бибата, но че това ще ми се случи, когато детето ми навършва 2 г, не съм очаквала.... В групата имат момиченце на 1,4 г, което постоянно е с биберон в уста, а сигурно има и други. А това са само бели кахъри, но когато започнат да копират агресивно или друг тип паталогично поведение, вече си е страшно.

Само не мога да разбера защо копират винаги лошото поведение?! Аз например съм възпитан човек - поздравявам, когато влизам някъде, казвам ''довиждане'' и ''приятен ден'', като излизам, сърдечно благодаря, когато трябва да го направя.

Е, моето обаче не прави така и понякога изпадаме в доста неловка ситуация. При това става въпрос за училището, където ходи вече втора година, познава всички и всичко и се чувства добре. И не е защото го е страх от хора - както написах по-горе - на 5 и половина има вече 5-годишен стаж по детски заведения. И аз пак обяснявам, обяснявам...

За сметка на това от мен се е научило да казва ''идиот'', и то със съответната интонация, когато някой се държи идиотски на пътя и дори го казва преди мен, като види, че някой се е паркирал така че да не можем да минем.

Сигурно, защото е забранено.

При синът ми нямаше промяна. При дъщеря ми в началото нямаше проблеми в яслената група, но последните 2-3 месеца започна да повръща, когато една от леличките беше на смяна. Взимах я като си мислех, че е вирус, но всеки път, когато излизаше от градината повръщането спираше. Тогава явно бях изглупяла нещо или просто не исках да приема, че може да има проблем при все, че преди това видно не даваше сигнали да се случва нещо. За щастие беше станало време да я местят в градинска група и след отиването й там и смяната на госпожите, нещата се промениха. Детето вече 2 години си ходи с желание и нито корем я боли, нито повръща. Откъм характер винаги си е била малко чепата и инатлива, в тази посока няма промяна.

Във връзка с биберона - За съжаление (или може би за радост) няма начин всички деца да бъдат възпитавани по собствените ни стандарти. Това че за мен нещо е неприемливо, съвсем не значи, че и за другите родители е така. Всеки ден се сблъсквам с подобни казуси и те със сигурност ще се увеличават, тъй като с растежа си децата все повече контактуват с деца. За съседката например не е проблем децата да играят на втория етаж на леглото и когато синът ми е при тях, го прави. За мен обаче не е приемливо и съответно когато децата играят у дома, още от вратата ги предупреждавам, че леглото е за спане, не за игра. Същото е когато сме с приятелски семейства. Въпреки че не съм съгласна детето ми да пие Фанта, купувам, ако и другите пият и синът ми поиска. Когато сме сами обаче и поиска Фанта, му обяснявам, че няма да получи, казвам защо и предлагам алтернатива (обикновено портокалов или ябълков сок). В един момент може би ще разбере и вече няма да иска Фанта, когато види други деца да пият, но все още не е стигнал този етап на развитие, демек да прави разлика между това, което е добре и което не е добре за него, така че проявявам гъвкавост.

Агресивното поведение и поведението, в което някой или нещо може да бъде застрашен, са друго нещо. И това изобщо не толерирам, независимо къде и с кого сме. По едно време синът ми се беше научил от яслата да плюе, което само себе си не е опасно, но определено е израз на неуважение към другите. Повтарянето от моя страна не доведе до нищо, но след три шляпвания през устата престана да го прави.

Нашият син се промени малко - започна да се тръшка у дома както никога не е правил. Обаче не го свързвам категорично с яслата, децата се променят около втората годинка и без да ходят на ясла, освен това на него в момента му излиза последния зъб (последните четири кътника бяха легендарни просто). Виждала съм много кротки дечица, които се промениха напълно около втората годинка и около третата се кротнаха пак.
Той е кротък, не съм го виждала да посяга към друго дете никога (нас ни е удрял като е ядосан) или да вземе играчка, напротив - редовно му взимат от ръцете играчките и той хем си ги иска обратно, хем му са интересни другите деца. Тръгването на ясла му беше голям стрес, много боледуваше и честите отсъствия му пречат да свикне да ходи. Тръгна в началото на октомври, а все още всяка сутрин плаче ужасно като го водим (вече е по-скоро шумно заявяване на позиция, отколкото истински плач, но пак ни чува цялата ясла). Там иначе като влезе веднъж му харесва и казват че нямат проблеми с него, ядял, спял, играел си с децата и т.н.
Обаче в къщи ми прави страшни истерии и то за привидно дребни неща - иска сам да си свали гащите, иска банана не обелен и да яде сам ами с кората и аз да му давам, иска количката, с която не си играе в момента му да стои на определено място и да не му я местя и т.н. Излишно е да казвам, че истерии прави само на мен и се е случвало само веднъж навън (беше болен, изморен и гладен). Със сигурност тръгването на ясла се отразява на децата, но предполагам не само това води до промяна в поведението им и не е задължително тази промяна да е постоянна, може да е просто период. Което естествено не означава, че не трябва да се обръща внимание и да се коригира поведението...

KittyCatty, с подобна учителка се сбълскахме и ние в детската градина, първа група (на ясла не е ходило детето) . Винаги усмихната и мила, но с тази усмивка и мил гласец така подло хапеше с коментари по повод детето ми, че по едно време чак се бях притеснила и заведох дъщеря си при психоложката в детската градина. След разговора с нея се успокоих и погледнах ситуацията внимателно. Дадох си сметка, че детето прави неща, обичайни за възрастовата група + реакция на новата за нея ситуация, но въпросната учителка не обича да се напряга особено и се опитва да мърмори на всички родители, които се впечатляват от думите й. Докато тя работеше в групата детето ми често беше  напрегнато, спрягаше се името й като на "трудно дете" и т.н. Внезапно и двете учителки в групата се смениха и изведнъж дъщеря ми грейна. Заочна да ходи с желание. Питах новите  учителки подробно за поведението й, създава ли проблеми и т.н. и те споделяха същите неща, от които старата учителка се оплакваше, но ги споделяха с усмивка и казваха, че е нормално и повечето деца в групата се държат по този начин. Вече е втора група. От няколко месеца пак са с нова учителка. Тя е по-строга, от по-старо поколетие и говори доста високо. Това в началото плашеше децата, но май вече свикват. И тя се опитва понякога да критикува детето ми по разни параграфи, но аз вече свикнах с този "похват" и осъзнавам, че критиките й са неоснователни, а когато преценя, че има право, провеждам разговор с детето си.

Ох, като ви чета направо ме е страх да пусна детето ми на ясла, живот и здраве, след две години. Ако така ги възпитават там с такъв мързел и безразличие...не знам...

И аз съм с близнаци-момче и момиче на 2г.и половина. Тръгнаха на ясла октомври, но силно казано, все са болни. Сега от около месец и половина ходят по-редовно и намалиха боледуването. По принцип момчето ми е палаво, но е добронамерен, взимат му играчките, играят си, той седи и само гледа, не се бие и не се бута, само се радва на децата. Момичето ми е много кротко и послушно, но ми прави впечатление за нея специално,  че като ги взема е много разлигавена. Ужасно ми се лигави, тръшка и изобщо не ме чува какво и говоря, а преди не беше така, даже напротив. Не мога да си обясна защо се променя така, явно там я оставят да прави каквото си иска. Иначе казват, че са много послушни и двамата и нямат никакви оплаквания от тях в яслата. но определено и аз виждам разлика и то не в положителна посока.

geri_ms, естествено, че ги оставят да беснеят на воля в яслата, за да не се занимават много много. Само ги гледат да не се претрепят.
Иначе точно между 2г и 3г започва лигавенето и тръшкането, така че едва ли проблемът е само и главно в яслата.

Моите деца и двете са на ясла от както бяха на 5месеца. Яслата е много добра, момичетата които работя там са абсолютни слънчица, много мили, много обичат децата и се грижат за тях без никакви забележки.

Само дето малката проболедува от октомври до април, всеки 10дена.. кошмар...

Но като цяло за мен яслата е положително влияние.
Във вашия случай е минало много малко време. Децата още трябва да се адаптират.

за децата ходенето на ясла/градина е толкова натоварващо, колкото за нас ходенето на работа.
там трябва да спазват правила, да се напасват към останалите деца и да се впишат в груповата динамика, не могат да останат сами със себе си за секунда и т.н.
за децата това е доста натоварващо и като са при мама и отпускат вентила.
на тази възраст е лигаване.
по-късно други неща правят 

при моето дете помогна много телесен контакт: играехме игри с боричкане или гъделичкане, също онази игра, при която си легнала със свити крака, детето ляга на подбедрицата, хващаш го за ръцете и правиш фъъъъррр, като си вдигаш долната част на крака нагоре.
ти като си с близнаци и това ще ти е фитнеса 
всякакви такива игри доста помагаха. след около 30-40мин. активно занимаване, детето се успокояваше и се занимаваше с нещо друго и нямаше истерии.

музика също го успокояваше и бях взела доста дискове, той си избираше какво да слуша.

природата също го успокояваше, сега като е хубаво времето ги води някъде из природата.
ние наблизо имаме горичка и там зяпахме бръмбари, събирахме листа и т.н.

Ооо това с фъррр на краката го правя редовно и с двамата, боричкаме се, те много обичат да се борят едновременно с мен. А на ясла си ходят като цяло с желание, особенно момчето. Никога не е ревал, влиза си сам. Според мен точно защото там по-малко ги ограничават и им се карат, отколкото аз в къщи. Надявам се да започнат да ходят по-редовно и да отмине този период на нечуване и лигавене.

в яслата на детето ми имаше ясни правила и се спазваха: бяха 10 деца с 3 възпитателки, нямаше начин да не спазват правилата.
пак имах същите театри 

обаче и оттам има влияние, за жалост не само позитивно, учат и не толкова "желани" от родителите неща.
просто вкъщи бъди последователна, децата бързо схващат къде им минават номерата и къде не.
успех 

Напълно подкрепям горното, дъщеря ми се лигави безумно на едната си баба и повече от нужното на баща си. Строги и ясни правила и изискването да се спазват всеки път. Бързо ще се научат.
Иначе за лигавенето помага изразходване на енергията, по възможност навън или най-добре сред природата.

Детето ми е в ясла(2 група) и отчитам промяна в поведението му,насочена за мой ужас към лигавене,мрънкане за почти всичко,даже на моменти се държи като по-малките деца в групата,нали са два набора,а именно со4ене с пръст вместо да каже какво иска.Направо ме влудява на моменти и с нетърпение чакам от септември ,отивайки в градинската група да попадне на госпожи,държащи на ред и дисциплина.В момента са буквално като зверчета,тичат,скачат и си грабят играчките.Почти с нищо не ги знимават,често гледат детски.

Проблемът е че учителите нямат толкова права колкото родителите...Всеки ги хули и затова принципа е ял пил веселил да го издаде здраво ...Навици и възпитание се създавът  вкъщи  а учителят надгражда ей това не го разбраха много родители..😊😊..

Алекс, именно заради това са нужни психолозите, а педагозите би трябвало да знаят как да реагират спрямо такива ситуации. Агресивните деца обикновено са от проблемни семейства или страдат от хиперактивност. Надграждането е това, от което много педагози предпочитат да абдикират заради лошото заплащане или просто щото не им се занимава или както казваш ти - защото им е писнало да ги хулят.

Най вече защото много родители не приемат някой да каже че детето им е проблемно  дори ги толерират..Има  страхотни учители и педагози  но те са полезни за тези родители които искат децата им да израстват на горе.Затова казах че навици и възпитанието се градят вкъщи а у-тел психол могат да надградят☺☺☺

Моето дете тази година беше първа група в градина, не е ходила на ясла. Започна от зимата да ходи редовно и мога да кажа, че изключително добре й се отрази, промени се много и то в положителна насока, стана много по- смела, много по- общителна, спокойна, по- приказлива и наистина отчитам какъв плюс е да е целодневно с деца. Свикна сравнително бързо, имаше 2-3 седмици рев и абсолютен отказ да ходи, но като се отпусна се получиха нещата.

Моето момче почна ясла на 1.8 месеца за 2-3 седмици свикна.Откривам промяна в него както положителна като например храни се сам, пие от чаша, без памперс е, много самостоятелен и играе напълно сам както и говори доста, така и отрицателна.Не си дава нещата , но и не взима чужди.В началото постоянно се връщаше ухапан, одраскан защото беше най малкия и сега вече е голям и той така почна да бута децата ако го дразнят или му взимат нещата. Обяснявам му че не трябва но за мен е нормална реакция след като 2-3 месеца се държаха така с него сега и той да го прави.