Как се промениха децата ви след постъпване в ясла/градина ?

Колкото и да им говорите и обяснявате (на децата) - на две години не могат да разберат подобни абстрактни концепции за поведение. А "да реагират бързо" (леличките в яслата) не е физически възможно, когато са 2 жени на 30 търчащи и пищящи деца. Дори при 15 не е възможно. Не си го слагайте на сърце - говорят си ги понякога такива глупости, дали за да Ви вменят вина, дали да се подсигурят предварително, ако стане някакъв по-сериозен инцидент, дали просто ей така - да Ви е гадно и на Вас (защото на тях хич, ама хич не им е лесно)... Не го мислете - следете Вашите деца да са добре, на 2г. просто няма какво да направите "дистанционно" за поведението на децата си в яслата, доколкото можем изобщо да говорим за "поведение" на 2 годишни.

Когато за пръв път тръгна на детско заведение(градина) беше на 3 години.Не се е променял изобщо.Кротък и тих,в градината почти не говореше,според учителките му.Чак сега в 4 последна група започнал  да си говори с децата и играе с тях.Обаче по независещи от нас причини се наложи да сменим градината.Първоначално му хареса,нови играчки,нови деца(не всички,има още 7 деца от старата му група с него).На мен новата градина не ми хареса,но не и на него.Обаче това продължи кратко време.Започна да си идва от градина посърнал като препикано мушкато,а от старата градина беше винаги усмихнат и щастлив,тичаше по целия път до нас.Каза ми,че има 3 деца,които са диваците на групата,та те си позволявали да го бият и подиграват.Казах на госпожата,ефект нула.И те били вдигнали ръце от тях.Той се промени и в къщи.До тогава беше кротък,послушен и винаги усмихнат.След това започна да ми проговаря и да ми казва че ще ме бие,ако не направя дадено желано нещо.Според мен това поведение идва от новата градина,когато му се налага по цял ден да се бие с биещите го деца и слуша как учителките не реагират на това поведение на децата,няма как да не се промени.Сега е спрян от градина,защото се разболя пак.Миналата седмица си беше в къщи на АБ,и тази седмица пак болен.Много отдавна не е бил толкова често болен.Направихме пълна кръвна картина и се видя защо боледува толкова често.От хемоглобин 128 преди седмица,сега е 108...Явно в новата градина не дават достатъчно месо на децата.Никога не е бил от пробиращите и злоядите.Винаги си е ял с огромен апетит.Смъкнал имунитета и затова сега е болен.По настояване на професорката,която го видя,сега си е вкъщи и изобщо не мисля да го пускам до края на годината.

Да, но при нас няма опция да не ги пускаме на ясла и градина. Дано решите проблемите с детенцето. Според мен, общуването с други деца е жизнено важно и формиращо за личността. Днес ще го спрете от градина, но утре ще тръгне на училище и може да се сблъска със сходни ситуации. Мисля, че от нас родителите се изисква страшно много, за да подпомагаме децата в справянето с конфликти в тяхната среда. Но съм съгласна, че с проблемните деца трябва да работят психолози и да се въвличат родителите на тези деца. В повечето случаи, агресията е резултат от проблеми в семейството.

За съжаление, ако родителя си мисли, че няма нищо нередно в държанието на детето му, няма кой да го накара и въвлече в процеса на работа с психолог. В групата на сина ми има буйно и агресивно дете. 3 години вече учителките си го търпят без да могат да направят каквото и да е. Първата година се опитаха да помолят родителите да потърсят психологична помощ. Срещнаха отговор вие сте длъжни да ми гледате детето и нищо му няма и нещата си останаха така.

Детските градини би трябвало да работят с психолози, които да се срещат с децата в такива случаи. Поне така съм чувала... Много неприятно, наистина.

Точно така е, а ако детето не може да се интегрира и има специални потребности - трябва да бъде насочено към специализирано заведение. Същото се отнася и за училището. Бягане от отговорност е това - родителите казват, че било работа на заведението, заведението - на родителите, останалите деца търпят негативите. Да се срещнат заведението и родителите някъде по средата иначе да го изключват детето и да го затварят заведението, като не може да се справи с 1 дете.

Аз ако имаме такова дете в групата, бих сменил веднага яслата/градината. Въпреки че не виждам вариант, в който възрастен да не може да се наложи над 2-3 годишно, просто не им се занимава.

За справяне може, ама не им се занимава. Мързи ги. Страшно много. Затова само леят квалификации и си взимат заплатките, а проблемите си стоят и слабо ги интересува какво ще стане. Много по-лесно е да обвиниш друг за своята пасивност, пък бил той и две годишно.
За да се реши един такъв проблем трябва да се включи директорката, да се пишат жалби и т.н. Местенето на детето винаги е вариант, но нямаш гаранция, че като се преместиш няма пак да имаш подобен проблем.

Би трябвало. Те и ресурсни учители имат, но пак родителя трябва да е съгласен.

Скъпа авторке, детето ти няма да стане побойник. Това че е бутнало или ударило някое дете, не е признак на трайно агресивно поведение. На тази възраст децата все още възприемат другите деца повече или по-малко като предмети, т.е. те все още не осъзнават, че другото дете ще го заболи или най-малкото ще му стане неприятно от това, че е било бутнато, ощипано или ухапано. За емпатията трябва умствено съзряване. Още си спомням една случка в яслата на сина ми (горе-долу на тази възраст беше) - две деца играят едно до друго, но всъщност самостоятелно. На тази възраст трудно играят заедно все още. В кофичката на едното се беше заклещила някаква фигурка и детето хвана кофата и започна да я удря в рамото на съседчето, за да може фигурката да падне. ''Агресорчето'' в момента е на почти 6 години - уверявам те, изобщо не прави такива неща. Работата на възпитателките в яслата и на родителите у дома е при такива прояви съвсем кротко и с прости думи да обясняват, че така не се прави, защото (следват обясненията).

Мен лично по-скоро ме притеснява генералното заключение на възпитателката, която очевидно няма представа от психологичното развитие на малки деца. Ако е решила отсега да му лепва етикети, нещата могат и да се развият в неблагоприятна посока за сина ви. Не знам как бих постъпила, евентуално да говоря с нея, ама ако тя нищо не разбира от работата си (което май е така), говоренето може още повече да влоши положението.

Има една не лоша книга "Как се възпитават момчета'' или нещо подобно. Там в 20 страници има подробно описание на разликите между момичетата и момчетата (във физиологично и биологично отношение). След като я прочетох, разбрах защо понякога детето ми казва ''мамо, аз се опитвам да бъда послушен, но понякога ми е толкова трудно'' - хормоните, хормоните,... Това не означава, че агресивното поведение трябва да се толерира. Означава просто, че трябва да се вземат мерки и да не му се отдава повече значение от необходимото. Има и една книжка Positive Discipline for toddlers. В началото на книгата много добре са обяснени умственото, физиологичното и биологичното развитие на децата до 3 години. Та човек, като я прочете и като наблюдава детето си, си изяснява много неща.

И конкретно на въпроса - дали детето ми се е променило след тръгване на ясла, не знам. Синът ми ходи на ясла от 6-месечен, така че не мога да кажа. Имало е случаи, в които се е връщал нахапан, бутнат или ударен. Учителките винаги са ми казвали - ухапаха го, удариха го, падна, така че наблюдавайте го дали няма да има симптоми за по-сериозно нараняване. Убедена съм, че и моят се е проявявал. Синът ми е буйно дете - обича да тича, да скача, да крещи. Освен това увлича след себе си и други деца. Не би наранил някого съзнателно, но не е от хората, които ще си оставят коня в калта. Не обича да му пипат нещата, без да го питат, и невинаги е склонен да си даде играчките. (С една майка се разправяхме веднъж на една софийска площадка за това). Никога обаче учителките не са споменавали конкретни имена и никога не са правили каквито и да било коментари, да не говорим пък за генерални заключения кой какъв щял да стане.

Nedinka, благодаря за обстойния коментар. Ще потърся книгите, които ми препоръчахте. За съжаление, в яслите госпожите са медицински сестри и май не са обучени да възпитават. Въпросната дама е винаги усмихната и любезна - склонна съм да допусна, че просто се е пошегувала, макар и неуместно. През последните няколко дни не са отправяни никакви забележки към децата ми. Дори напротив, казват, че са спокойни и активни в заниманията. Сякаш всичко си идва лека полека на мястото. Уверявам Ви, че ако бъда провокирана с повторно изказване от този сорт, няма да го подмина. Майките сме особено чувствителни в перода на адаптация на съкровищата ни. Струва ми се, че макар незрели, децата на тази възраст, все пак имат нужда от възпитателен подход и не би било лошо да се помисли за специализирани обучение на яслените сестри в тази насока.

bgtatko, оказва се, че няма такива специализирани заведения в България. На родителска среща, която се проведе по повод "хиперактивно дете с агресия" стана ясно от директорката на градината, че няма такива заведения и че градината категорично не разполага с правомощия да отказва или пренасочва прием на такива деца, както и че държавата не заделя никакви средства за подпомагане работата на градините в тази насока. А, педагозите (гарантирам ти, че нашите са изключително професионални - за мой късмет) просто не са подготвени за възпитанието на деца със "специални" нужди. И това идва от самото им педагогическо образование. Една от госпожите сподели, че е направила допълнителни консултации на учебници, за да се светне как да се справя с проблемното дете и няма ефект никакъв. Според клиничен психолог, който присъства в качеството си на родител на дете от групата, на родителската среща, при тези деца имало някаква генетична аномалия в мозъка им и за това, те не можели да възприемат забележките като останалите деца.
Какво му е на поведението, ако питате - ами изпотрошава всичко в стаята, удря деца докато спят, заключва се в тоалетната и пишкал в чашка... Все такива лудории.
Моят син от скоро си заключва и той вратата на банята вкъщи и до тук два пъти е запушвал тоалетната. Вчера ми изхвърлил всички червила в тоалетната. В градината е от послушните, според госпожите, но вкъщи "внася" всичко научено и изкопирано от градината.

Това с копирането е много вярно. Като попивателна са децата. Моята мома, откак тръгнаха на ясла, започна да проявява интерес към залъгалки, въпреки, че никога не са ползвали с брат си, дори като бебета - така и не им хареса. Напоследък, обаче, тя намира разни подарени биберони у дома и си ги дъвче - грешно или наобратно ги слага, но това не й пречи да се фръцка доволно с тях. Започна и навън да излиза с по една залъгалка във всяка ръка. Чувала съм за приучване/отучване от бибата, но че това ще ми се случи, когато детето ми навършва 2 г, не съм очаквала.... В групата имат момиченце на 1,4 г, което постоянно е с биберон в уста, а сигурно има и други. А това са само бели кахъри, но когато започнат да копират агресивно или друг тип паталогично поведение, вече си е страшно.

Само не мога да разбера защо копират винаги лошото поведение?! Аз например съм възпитан човек - поздравявам, когато влизам някъде, казвам ''довиждане'' и ''приятен ден'', като излизам, сърдечно благодаря, когато трябва да го направя.

Е, моето обаче не прави така и понякога изпадаме в доста неловка ситуация. При това става въпрос за училището, където ходи вече втора година, познава всички и всичко и се чувства добре. И не е защото го е страх от хора - както написах по-горе - на 5 и половина има вече 5-годишен стаж по детски заведения. И аз пак обяснявам, обяснявам...

За сметка на това от мен се е научило да казва ''идиот'', и то със съответната интонация, когато някой се държи идиотски на пътя и дори го казва преди мен, като види, че някой се е паркирал така че да не можем да минем.

Сигурно, защото е забранено.

При синът ми нямаше промяна. При дъщеря ми в началото нямаше проблеми в яслената група, но последните 2-3 месеца започна да повръща, когато една от леличките беше на смяна. Взимах я като си мислех, че е вирус, но всеки път, когато излизаше от градината повръщането спираше. Тогава явно бях изглупяла нещо или просто не исках да приема, че може да има проблем при все, че преди това видно не даваше сигнали да се случва нещо. За щастие беше станало време да я местят в градинска група и след отиването й там и смяната на госпожите, нещата се промениха. Детето вече 2 години си ходи с желание и нито корем я боли, нито повръща. Откъм характер винаги си е била малко чепата и инатлива, в тази посока няма промяна.