Здравейте БГ Мами, пиша за съвет за детенцето на моя приятелка, която вече не знае какво да прави. Детето е на 1 г. и 10 м. момче. Като цяло е усмихнато дете, не е много общително. Като цяло е много енергично. Но вниманието му не се задържа дълго. Като примери мога да кажа, че скоро го учи как да ползва лопатката в пясъчника, но колкото и да му показва, то пак си знаеше неговото - бута я в пясъка на обратно и хвърля пясъка нагоре. Все още не се храни самостоятелно, освен ако не му се даде направо в ръката. Когато отидат на площадката и там има деца с играчки, то не спира докато не ги вземе. Може да го дръпнеш сто пъти, да повториш още двеста пъти, че не може да вземе каквото иска, защото друго дете си играе, но то няма да спре. Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. Скоро станаха няколко инцидента - бръкна в окото на дете и то не леко и не за първи път. Ухапа друго дете около окото и пак беше доста силно. Когато тя го дръпна настрана да каже, че не е редно да прави така, че детето го боли и плаче, той просто се усмихваше през цялото време и искаше играчки. Дори като го пошляпне за нещо, което не е редно да прави, то пак се смее.. Не реагира по никакъв друг начин освен смях. Докато играе с децата и ги гушка примерно, изведнъж просто ги наранява .. Колкото и да му се говори, все едно е глас в пустинята - нищо .. Все още не говори. Казва някакви думички, но на бебешки общо взето. Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. Майка му казва, че му говорят, обясняват, показват и все едно нищо .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща. Посъветвах я да се обърне към детски психолог, понеже майките вече не искат децата им да играят с нейното, заради това, че винаги някое дете бива ухапано, оскубано или ударено. Другото, което е, че с непознати деца, тези които вижда за първи път не прави така. Дайте някакъв съвет .. Какво да прави? Защото това не може и период да се нарече .. Така е от доста време.
- Публикувана: 2 май 2018, 14:56 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2018, 10:32 ч.
Агресивно дете
Стана ми интересно дали е същото дете, което в Бургас се приближи и директно бръкна в окото на моето, което си стоеше в количката 
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
Дайте някакъв съвет ..
Това би довело единствено до проблеми.
Стана ми интересно дали е същото дете, което в Бургас се приближи и директно бръкна в окото на моето, което си стоеше в количката
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
Не ходи на градина. Моят съвет е да не се бъркате във възпитанието на чуждите деца
Това би довело единствено до проблеми.
Това би довело единствено до проблеми.
Според мен проблемът не е в анимациите. Авторката е споменала, че не проявява емоции, реагира неадекватно на ситуации и няма обратна връзка.
По описаното ми прилича на социопат, но все пак не съм спецалист и това са само спекулации.
И аз мисля, че никога не е рано за специалист - и психолог, и невролог. Една от огромните грешки на родители (а и на личните лекари) е да кажат "Ще израстне". Пълен абсурд. "Ще израснтат" един процент от децата, а другите наистина задълбочават проблема.
И аз мисля, че никога не е рано за специалист - и психолог, и невролог. Една от огромните грешки на родители (а и на личните лекари) е да кажат "Ще израстне". Пълен абсурд. "Ще израснтат" един процент от децата, а другите наистина задълбочават проблема.
поведението на детето е много странно, щом и на родителите реагира така. Притеснително и другите неща, които споделяте-за храненето, дефиците във вниманието и говора, липсата и разпознаването на емоциите, и най-вече това че няма обратна връзка..Освен детски психолог, което е задължително, сигурно ли е чува нормално? Притеснителен е много фактът, че реагира с усмивка и на похвала и на критикуване, че сякаш живее в свой собствен свят...прави ли очен контакт с другите, разбира ли прости инструкции като донеси обувките, дай топката, количката и т.н? Има ли стереотипни намици и игри?
Според мен притеснително не е непослушанието, а липсата на емпатия - това е опасно. Всеки специалист ще ви каже, че няма ранно.
Цитат:
Емпатията е ключът към нашето нормално морално развитие. Като деца ни се казва да не нараняваме другите и ни се казва да не говорим с пълна уста. Децата бързо започват да чувстват голямата разлика при нарушаването на тези два вида правила. Емпатията е това, което прави разликата. Всеки път когато нараняваш някого, нещастието на този човек става твоя болка и започваш да асоциираш твоята косвена болка с нараняването на другите. Тогава насилието започва да се преживява неразривно зле. Помагането на другите, от друга страна, ни кара да се чувстваме щастливи и добре.
Ако ти липсва емпатия обаче, това никога няма да се случи. Нараняването на другите ще те остави ням и глух и ще бъде тривиално, като това да ядеш с пълна уста – просто още едно усложнение.
Цитат:
Емпатията е ключът към нашето нормално морално развитие. Като деца ни се казва да не нараняваме другите и ни се казва да не говорим с пълна уста. Децата бързо започват да чувстват голямата разлика при нарушаването на тези два вида правила. Емпатията е това, което прави разликата. Всеки път когато нараняваш някого, нещастието на този човек става твоя болка и започваш да асоциираш твоята косвена болка с нараняването на другите. Тогава насилието започва да се преживява неразривно зле. Помагането на другите, от друга страна, ни кара да се чувстваме щастливи и добре.
Ако ти липсва емпатия обаче, това никога няма да се случи. Нараняването на другите ще те остави ням и глух и ще бъде тривиално, като това да ядеш с пълна уста – просто още едно усложнение.
Ироничният ти пост е неуместен. Аз бих се притеснила и потърсила помощ от специалист, ако детето ми реагираше така:
Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. ...Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща.
Ироничният ти пост е неуместен. Аз бих се притеснила и потърсила помощ от специалист, ако детето ми реагираше така:
Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. ...Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща.
Вие не сте сериозни. Много бързо поставяте тежки диагнози. Ами я му намерете приятелче. Научете го да погали, да държи за ръчичка. Майката да му отделя повече внимание трябва щом и други търсят съвети вместо нея, а детето оставете да расте.
понеже имам приятелка и също имаше проблеми с детето си, та от нея знам, че толкова малки деца трудно се диагностицират.
трябва да е малко по-голямо детето.
въпреки всичко, поради липсващата емпатия, трябва да се консултират с педиатър, той преценява дали да го препрати другаде и къде (заради възрастта).
иначе и аз успокоявах моята приятелка, че някои момчета са по-диви, че е нормално и т.н., но се оказа, че не е точно така.
детето има диагноза, но в крайна сметка родителите ходят по специалисти, които им обясняват как да реагират в определни ситуации и как да формулират това, което искат от детето, за да могат да намалят тръшканията и да помогнат да детето да се чувства сигурно и приемано и те самите са успеят да имат "нормален" живот като двойка, защото детето си е в негов свят.
трябва да е малко по-голямо детето.
въпреки всичко, поради липсващата емпатия, трябва да се консултират с педиатър, той преценява дали да го препрати другаде и къде (заради възрастта).
иначе и аз успокоявах моята приятелка, че някои момчета са по-диви, че е нормално и т.н., но се оказа, че не е точно така.
детето има диагноза, но в крайна сметка родителите ходят по специалисти, които им обясняват как да реагират в определни ситуации и как да формулират това, което искат от детето, за да могат да намалят тръшканията и да помогнат да детето да се чувства сигурно и приемано и те самите са успеят да имат "нормален" живот като двойка, защото детето си е в негов свят.
Ироничният ти пост е неуместен. Аз бих се притеснила и потърсила помощ от специалист, ако детето ми реагираше така:
Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. ...Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща.
Вие не сте сериозни. Много бързо поставяте тежки диагнози.
Изключително неправилно определяте поведението на детето като "агресивно", съдейки по изразяването от негова страна, което описвате, то не става въпрос за агресия, а за специфични потребности от отстояване, изпитване на някакви чувства, каквито и да било, както и известни неадекватности по отношение общуването с околните и опознаването на заобикалящия свят. Много вероятно е причините да са в средата, около него или там да има субекти, които отключват такова държание, като например неправилно/вредно хранене с изкуствени боклуци, пресищане със захар, непоносимост към определени вещества, които имат влияние върху психиката, въздействие от мултимедийно съдържание, срещане на неадекватно третиране от някого в семейството/обкръжението, чието поведение да рефлектира. Предполагам, че има наличие и на друг психологичен проблем, може би съществуват фактори, които го правят по-ярко изразен.
Сега и деца и възрастни за всичко се изпращат на психолог. Сигурна съм, че този психолог най-добре би познавал детето ми 
Ако не разбира от говорене, бих използвала по-драстични методи, а не да чакам да осакати някое дете безвъзмездно и да се смее. Смее се не, защото не разбира, а защото се чувства безнаказано. Впрочем и аз не бих се бъркала в чуждо възпитание.
Ако не разбира от говорене, бих използвала по-драстични методи, а не да чакам да осакати някое дете безвъзмездно и да се смее. Смее се не, защото не разбира, а защото се чувства безнаказано. Впрочем и аз не бих се бъркала в чуждо възпитание.
Не разбирам защо се подхожда толкова мнително и чак подигравателно към поведенческите проблеми и работата с психолог. Не виждам с какво би навредила една консултация? По-добре няколко излишни прегледа и изслвдвания, отколкото пропуснат проблем, според мен.
Разбира се, че психолога не познава едно дете по-добре от родителите му, но със сигурност ще знае повече за детската психика и различните проблеми.
Наистина деца под 3год не се диагностицират, но все пак един добър специалист би насочил вниманието на родителите към определени аспекти и би дал насоки към какво да се работи.
Сега вече относно намесата в отглеждането на чуждите деца е доста индивидуално. Зависи от отношенията между самите хора и това колко са близки. Не виждам нищо лошо в добронамерен съвет за една консултация със специалист, още повече долкото разбирам с майката сте близки и сте коментирали поведението на детето, т.е. тя е склонна да чуе чуждо мнение и съвет. Вече дали ще се вслуша и какво ще предприеме от тук насетне, си е нейн проблем и не бива да настоявате.
Разбира се, че психолога не познава едно дете по-добре от родителите му, но със сигурност ще знае повече за детската психика и различните проблеми.
Наистина деца под 3год не се диагностицират, но все пак един добър специалист би насочил вниманието на родителите към определени аспекти и би дал насоки към какво да се работи.
Сега вече относно намесата в отглеждането на чуждите деца е доста индивидуално. Зависи от отношенията между самите хора и това колко са близки. Не виждам нищо лошо в добронамерен съвет за една консултация със специалист, още повече долкото разбирам с майката сте близки и сте коментирали поведението на детето, т.е. тя е склонна да чуе чуждо мнение и съвет. Вече дали ще се вслуша и какво ще предприеме от тук насетне, си е нейн проблем и не бива да настоявате.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
Какво пресищане със захар, детето не реве и не се тръшка, то се усмихва, докато наранява другите. Аз също бих била доста загрижена, ако моя приятелка отглежда такова дете, каквото е описано в поста на авторката.
Ами тогава дайте предложение, например щом има тези проблеми може да го линчуваме?
Въпросът за садистите е спорен, до известна степен може и да са генетично обременени, но не само това предизвиква садистичното държание, огромно значение има средата и елементите от нея, както и образите, субектите и преживяванията, изграждат тези наклонности. Макар и да е сложно на произволен човек да си представи как наглед маловажни и дребни детайли, могат да предизвикат садизъм, то връзката е доказана още през далечния XIX век. И Вие, и аз, не познаваме детето от пряко. Не е ли малко примитивно да правим изводи за него и проблемите му само от едно описателно мнение във форум? Случаят е по-комплексен, от колкото на пръв поглед изглежда...
Въпросът за садистите е спорен, до известна степен може и да са генетично обременени, но не само това предизвиква садистичното държание, огромно значение има средата и елементите от нея, както и образите, субектите и преживяванията, изграждат тези наклонности. Макар и да е сложно на произволен човек да си представи как наглед маловажни и дребни детайли, могат да предизвикат садизъм, то връзката е доказана още през далечния XIX век. И Вие, и аз, не познаваме детето от пряко. Не е ли малко примитивно да правим изводи за него и проблемите му само от едно описателно мнение във форум? Случаят е по-комплексен, от колкото на пръв поглед изглежда...
Ами тогава дайте предложение, например щом има тези проблеми може да го линчуваме?
Да, детето е малко за диагностициране, но не е и прекалено малко, че да не може да се направи една консултация със специалист.
Авторката описа някои неща, които според мен са притеснителни, макар и детето да е на такава възраст. Щом и майката коментира този въпрос, очевидно тя има някакви притеснения, все пак детето общува с свои връстници и тя явно забелязва някакви различия в поведението му. Дали са основателни или не, би трябвало специалист да каже, както не еднократно споменахме по-добре няколко излишни прегледа отколкото изпуснат проблем и ненавременно обърнато внимание.
В крайна сметка дано всичко с детенцето е наред и просто минава през някаква фаза!
Авторката описа някои неща, които според мен са притеснителни, макар и детето да е на такава възраст. Щом и майката коментира този въпрос, очевидно тя има някакви притеснения, все пак детето общува с свои връстници и тя явно забелязва някакви различия в поведението му. Дали са основателни или не, би трябвало специалист да каже, както не еднократно споменахме по-добре няколко излишни прегледа отколкото изпуснат проблем и ненавременно обърнато внимание.
В крайна сметка дано всичко с детенцето е наред и просто минава през някаква фаза!
Това не е бъркане във възпитанието на чуждо дете, а проява на загриженост, защото понякога родителите умишлено си затварят очите за някои проблеми или ги омаловажават. Нищо не коства консултация с детски лекар. Друго е да се чуе мнение на специалист, вместо да се залъгват с предположения и догадки. Може детето да си е в нормите, може и да не е. Аз лично предпочитам горчивата истина пред сладката лъжа.
Имам близка приятелка, чието дете е с наднормено тегло и няколко пъти ѝ намекнах да вземе мерки. Детето се задъхва като ходи и има болки в ставите. Чувствам се задължена да дам съвет, защото просто му вреди тоя начин на хранене. Представих си, че е мое дете и си казах, че трябва да се направи нещо.
Имам близка приятелка, чието дете е с наднормено тегло и няколко пъти ѝ намекнах да вземе мерки. Детето се задъхва като ходи и има болки в ставите. Чувствам се задължена да дам съвет, защото просто му вреди тоя начин на хранене. Представих си, че е мое дете и си казах, че трябва да се направи нещо.
На година и 10м обясненията не работят. Особено напоителните такива. Майката да прочете малко книжки за отглеждането на деца под 3г.
И все пак консултация с психолог и невролог не вреди, но незнам и на този етап с какво точно ще помогне. Говори ли детето и ако да какво може да казва? Изпълнява ли команди/молби? Може да включите и консултация с логопед, невъзможността да говорят на тази възраст много ги изнервя и води до тръшкане и агресия.
Според мен е рано за диагнози, но трябва да се обърне внимание на подхода към детето и общуването с други деца. Да се показва, а не да се обяснява.
И все пак консултация с психолог и невролог не вреди, но незнам и на този етап с какво точно ще помогне. Говори ли детето и ако да какво може да казва? Изпълнява ли команди/молби? Може да включите и консултация с логопед, невъзможността да говорят на тази възраст много ги изнервя и води до тръшкане и агресия.
Според мен е рано за диагнози, но трябва да се обърне внимание на подхода към детето и общуването с други деца. Да се показва, а не да се обяснява.
И според мен е необходима консултация със специалист, в случая е, за да се види дали поведението на детето е притеснително или не. Всички деца са различни, но все пак има минимум умения, които дете на 1г.10 мес трябва да има. Специалист лесно ще разпознае например сигнали за проблем като аутизъм, изоставане в умственото развитие и т.н
Така ще може адеквтно и навреме да се реагира. Педагог от детска градина също би бил от помощ, защото имат опит със всякакви деца.
Дано да намерят решение !
Така ще може адеквтно и навреме да се реагира. Педагог от детска градина също би бил от помощ, защото имат опит със всякакви деца.
Дано да намерят решение !
По описаното ми прилича на социопат, но все пак не съм спецалист и това са само спекулации.
И аз мисля, че никога не е рано за специалист - и психолог, и невролог. Една от огромните грешки на родители (а и на личните лекари) е да кажат "Ще израстне". Пълен абсурд. "Ще израснтат" един процент от децата, а другите наистина задълбочават проблема.
И аз мисля, че никога не е рано за специалист - и психолог, и невролог. Една от огромните грешки на родители (а и на личните лекари) е да кажат "Ще израстне". Пълен абсурд. "Ще израснтат" един процент от децата, а другите наистина задълбочават проблема.
Дете на година и 10 мес. да се обяви за социопат? Сериозно ли?
На тая възраст всичко им криви настроението и като не могат да говорят, се държат странно. Може да са гладни, да са спали лошо, да са изморени, всичко може и няма как да се разбере.
Колко пъти се каза, че детето не се “криви” и не се тръшка, а наранява с усмивка и явно удоволствие.
като го написа така и се сетих, че в яслата на детето имаше такова момче. моето дете и до ден днешен го помни и го избягва отдалеч...
дано не се паднат сега в един клас
та знам от майката, че са го тествали (мисля беше вече над 3г.) и се оказа, че не може да обработва информацията както трябва и трябваше родителите да започнат по друг начин да я подават.
пример: ако му се каже "сложи си обувките, якето и шапката и застани до врата, защото ще излизаме", то детето чува "обувки", останалото не достига до мозъка, съотвено не се изпълнява, детето се фрустрира и отреагира както може, в случая с агресия.
когато родителите започнаха да формулират: "сложи си обувките", детето си ги обува, "облечи си якето", детето го облича и т.н., то и поведението на детето доста се промени. но май не беше само това, ходеше и на ерготерапия. пак казвам, това в по-"разумна" възраст, ходеше на детска градина.
агресията се появяваше и след терапиите, ако се чувства несигурен или не можеш да прецени определена ситуация. от година-две не сме се засичали и незнам как се е развил, но чувам, че е станал доста кротък. преди беше страшилището по детските площадки
в този случай трябва да се работи с родителите.
затова и срещата с психолог е важна, родителите също биват "терапирани", т.е. напътствани как да организират ежедневието, така че и детето да се чувства сигурно, прието и обичано.
и понеже в яслата бяха 10 деца, две от които бяха от подобен сорт, то постоянно имаше разговор с родителите, но те нямаше какво толкова да направят, защото деца под 3г. трудно се диагностицират.
и двете деца ги диагностицираха към 4тата година. тестовете започнаха след 3тата.
asyalein, принципо ако искаш малко дете да те чуе и да изпълянава трябва да подаваш изречения с по едно действие. Обуй си обувките. Вземи еди си кое. Изяш си закуската и т.н. иначе детето наистина чува и изпълнява евентуално само първата част от изречението или нищо не прави, понеже не е разбрало.
asyalein, принципо ако искаш малко дете да те чуе и да изпълянава трябва да подаваш изречения с по едно действие. Обуй си обувките. Вземи еди си кое. Изяш си закуската и т.н. иначе детето наистина чува и изпълнява евентуално само първата част от изречението или нищо не прави, понеже не е разбрало.
принципно.
ама принципно не удря, ако не е разбрало.
то и други неща се гледат.
просто го написах като пример, че може да е нещо не кой знае колко сериозно и се налага родителите да са малко по-гъвкави и да разберат от какво се нуждае това дете, а не да се водят по очакванията на другите майки по площадките.
от тези две "проблемни" деца в яслата, с едното сме сприятелени, то знам, че агресивното е, грубо казано, с по-лека диагноза.
докато другото дете (приятелчето), не удряше, но плюеше
и е с диагноза, с която ще му е по-трудно в днешния свят.
За диагнозите да пази Господ!
Но конкретно агресията при децата може да е породена от много неща и без диагноза. Ако нещо конкретно притеснява родителите да се ориентират към консултации със специалисти. Дай Боже нищо да му няма на детето!
За мен реакцията с усмивка значи, че или тотално не разбира какво му се казва ( примерно много сложни обяснения и т.н.) или го прави нарочно, понеже му се разминава.
Затова майката да почне с прости изречения с едно действие и да се консултира на първо време с невролог и логопед, поне аз така бих направила.
Но конкретно агресията при децата може да е породена от много неща и без диагноза. Ако нещо конкретно притеснява родителите да се ориентират към консултации със специалисти. Дай Боже нищо да му няма на детето!
За мен реакцията с усмивка значи, че или тотално не разбира какво му се казва ( примерно много сложни обяснения и т.н.) или го прави нарочно, понеже му се разминава.
Затова майката да почне с прости изречения с едно действие и да се консултира на първо време с невролог и логопед, поне аз така бих направила.
Когато човешко същество или животно изразява страдание на 30 см от теб и ако не разбираш, че това е страдание дори на 1 год и няколко месеца - според мен това е показателно. А да отвръщаш на чуждата болка със смях....
Може възрастта наистина е ранна, но по моите деца съм гледала, че няма ранно за разбиране на базовите емоции - страх, гняв, обич, радост.
На 4 мес възраст бяхме в болница с едното дете и то доста ревеше. Сестрата ми каза: “Бебетата усещат емициите, не бъди толкова нервна и раздразнителна.” Мисля, че има доза истина.
Може възрастта наистина е ранна, но по моите деца съм гледала, че няма ранно за разбиране на базовите емоции - страх, гняв, обич, радост.
На 4 мес възраст бяхме в болница с едното дете и то доста ревеше. Сестрата ми каза: “Бебетата усещат емициите, не бъди толкова нервна и раздразнителна.” Мисля, че има доза истина.
Говорим за различни неща. Емпатията към всички чувстващи същества е вродена, съзнанието за самоконтрол - не. То се развива по един или друг начин и при едни или други условия. Неадекватното възпитаване в това отношение, респективно води и до неадекватно поведение, на което често ставаме свидетели от възрастни хора по отношението контрола на поведението и осъзнаването на субективните етикетни и етични норми. Твнъърде са много факторите, за да правим констатации по форумите, без дори да познаваме дедето, какво пък остава за някои, които направо "поставиха" диагнози...
Точно така, твърде много са факторите и затова е добре по въпроса да се произнесе специалист, който си разбира от работата.
На тази възраст то е бебе. Когато две толкова малки деца са много близо едно до друго, бих стояла достатъчно близо и аз (ако е моето едното), да следя точно да не се ударят или си бръкнат в очите например. Защото още не разбират! Няма да седя на пейката и да пия кафе да речем, докато стават инциденти. Такива малки деца ги следваш отблизо и си на една ръка разстояние.
На тази възраст то е бебе. Когато две толкова малки деца са много близо едно до друго, бих стояла достатъчно близо и аз (ако е моето едното), да следя точно да не се ударят или си бръкнат в очите например. Защото още не разбират! Няма да седя на пейката и да пия кафе да речем, докато стават инциденти. Такива малки деца ги следваш отблизо и си на една ръка разстояние.
Когато човешко същество или животно изразява страдание на 30 см от теб и ако не разбираш, че това е страдание дори на 1 год и няколко месеца - според мен това е показателно. А да отвръщаш на чуждата болка със смях....
Не мисля, че сте права.
Дете на година и нещо, че и до 4 г. не разбира емоциите на другите, както не разбира и не контролира емоциите си. Ако плаче, когато някой друг плаче не означава, че му съчувства.
Липсата на емпатия при дете не се разглежда като проблем.
Че детето е малко, сме съгласни всички, никой не оспорва това.
Но все пак нещата, които споделя авторката са леко притеснителни.
Ами ако наистина детето има проблем, а всички тук й обясняваме, че поведението му е нормално и тя неглижира проблема?
Не познаваме детето и няма как да бъдем обективни, за да дадем съвет по нейните разкази. А и не смятам, че ни е в капацитета, има си хора за това с нужната квалификация.
За това най-правилния съвет е да се направи консултация със специалист - хубаво е да бъде проверен и препоръчан.
По-добре един излишен преглед, с нищо няма да навреди, отколкото да се отлага във времето проблема.
Той може и да отшуми с израстването, но може и да се задълбочи, няма как да знаем това.
Но все пак нещата, които споделя авторката са леко притеснителни.
Ами ако наистина детето има проблем, а всички тук й обясняваме, че поведението му е нормално и тя неглижира проблема?
Не познаваме детето и няма как да бъдем обективни, за да дадем съвет по нейните разкази. А и не смятам, че ни е в капацитета, има си хора за това с нужната квалификация.
За това най-правилния съвет е да се направи консултация със специалист - хубаво е да бъде проверен и препоръчан.
По-добре един излишен преглед, с нищо няма да навреди, отколкото да се отлага във времето проблема.
Той може и да отшуми с израстването, но може и да се задълбочи, няма как да знаем това.
Здравейте , извинявайте че нахлувам така ,но ако може съвет .Сина ми на 5 г е будно дете ,не е свикнала да мълчи на никой от мн малък е такъв ,съседката дете момиче щом го види започва да наговаря другите деца да не играят с него .Ако вече е почнала играта е Аз искам да играя ,ако Х не играе ,в този момент : Аз казвам деца всички заедно, вие сте приятели , настойниците на детето нищо .След което моето дете казва на момичето че е лошо защото говори така и си започват караници те ,обиди , и нищо че момичето е започнало първо то винаги и е не виното , защото било момиче .Вие как бихте постъпили и какво да кажа на детето което винаги след игра ме пита "мамо,слушах ли те ,добре ли се държах!
Според мен проблемът не е в анимациите. Авторката е споменала, че не проявява емоции, реагира неадекватно на ситуации и няма обратна връзка.
Хиперактивно с агресия - може да е. В групата на сина ми имат такова дете. Реакцията е абсолютно същата. Няма обратна връзка и се смее за всичко. След родителска среща майката се задължи да се обърне към психолог.
Но на тази възраст трудно може да се диагностицира, според мен. Просто се приема за нормално явление мозъкът и нервната система да не са доразвити все още. Но информативно за майката няма да е излишно консултацията с психолог.
Какво значи "не е свикнал да мълчи на никого" и как се стигна до там съседското дете да наговаря другите да не играят с Вашето?
Не мога да отговоря на въпроса ти ,миналата седмица, нямаше с кого да играе въпросното дете , дойде при моето .На следващата вечер имаше и го гонеше . Не мога да отговоря точно и оттогава да кажем че го избягваме Миналата година също имаше такива периоди .Аз знам че те са деца карат се сдобряват се ,но моето дете вече не на 4 .
на тази възраст се карат и сдобряват по няколко пъти на ден.
аз уча детето, че не е задължително с всеки да се сприятелява, но е добре сега да се научи как да се оправя с хора, които не са му приятни, защото цял живот ще се среща с такива.
въобще не се бъркам в неговите приятелства.
виждам кои деца му влияят зле, но не се бъркам, освен ако не става въпрос за агресия. с времето той сам си ги отсява и анализира с кого си играе по-добре.
щом детето те пита дали е слушал и търси твоето одобрени (добре ли се държах?), то мисля, че в тази посока трябва да работи.
може би имаш много големи очаквания спрямо детето
дай му свобода и го остави да прави грешки и да се учи от тях.
аз уча детето, че не е задължително с всеки да се сприятелява, но е добре сега да се научи как да се оправя с хора, които не са му приятни, защото цял живот ще се среща с такива.
въобще не се бъркам в неговите приятелства.
виждам кои деца му влияят зле, но не се бъркам, освен ако не става въпрос за агресия. с времето той сам си ги отсява и анализира с кого си играе по-добре.
щом детето те пита дали е слушал и търси твоето одобрени (добре ли се държах?), то мисля, че в тази посока трябва да работи.
може би имаш много големи очаквания спрямо детето
дай му свобода и го остави да прави грешки и да се учи от тях.
Аз изобщо избягвам да се набърквам в отношения между деца. Мога да дам съвет. Но да ходя да парламентьорствам или да държа сметка на чужди деца защо казали това или направили онова - абсурд. Моите трябва да се научат да се интегрират и да оформят сами взаимоотношенията си в тоя социум. Не маминка да ходи да им избира приятелите и да хока неприятелите. Кога ще узреят емоционално така. Мигар нашите са ходели да питат Пенка що не си играе с мене.
Също трябва да знаят кога да си отстояват правото и кога да си затраят. Това "не е свикнал да мълчи"не ми мирише добре. Ще трябва да се научи кога да си затваря устата, иначе ще се примири, че за много хора ще е неприятен.
Също трябва да знаят кога да си отстояват правото и кога да си затраят. Това "не е свикнал да мълчи"не ми мирише добре. Ще трябва да се научи кога да си затваря устата, иначе ще се примири, че за много хора ще е неприятен.