Агресивно дете

  • 10 054
  • 62
  •   1
Отговори
# 15
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
понеже имам приятелка и също имаше проблеми с детето си, та от нея знам, че толкова малки деца трудно се диагностицират.
трябва да е малко по-голямо детето.

въпреки всичко, поради липсващата емпатия, трябва да се консултират с педиатър, той преценява дали да го препрати другаде и къде (заради възрастта).

иначе и аз успокоявах моята приятелка, че някои момчета са по-диви, че е нормално и т.н., но се оказа, че не е точно така.
детето има диагноза, но в крайна сметка родителите ходят по специалисти, които им обясняват как да реагират в определни ситуации и как да формулират това, което искат от детето, за да могат да намалят тръшканията и да помогнат да детето да се чувства сигурно и приемано и те самите са успеят да имат "нормален" живот като двойка, защото детето си е в негов свят. Peace

# 16
  • Мнения: X
Ироничният ти пост е неуместен. Аз бих се притеснила и потърсила помощ от специалист, ако детето ми реагираше така:
Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. ...Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка.  .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща.

Вие не сте сериозни. Много бързо поставяте тежки диагнози.
Би ли цитирала диагнозата, която съм поставила? Или ти я прошепна корабът-майка?

# 17
  • Мнения: 118
Изключително неправилно определяте поведението на детето като "агресивно", съдейки по изразяването от негова страна, което описвате, то не става въпрос за агресия, а за специфични потребности от отстояване, изпитване на някакви чувства, каквито и да било, както и известни неадекватности по отношение общуването с околните и опознаването на заобикалящия свят. Много вероятно е причините да са в средата, около него или там да има субекти, които отключват такова държание, като например неправилно/вредно хранене с изкуствени боклуци, пресищане със захар, непоносимост към определени вещества, които имат влияние върху психиката, въздействие от мултимедийно съдържание, срещане на неадекватно третиране от някого в семейството/обкръжението, чието поведение да рефлектира. Предполагам, че има наличие и на друг психологичен проблем, може би съществуват фактори, които го правят по-ярко изразен.

# 18
  • Мнения: 1 756
Сега и деца и възрастни за всичко се изпращат на психолог. Сигурна съм, че този психолог най-добре би познавал детето ми Joy
Ако не разбира от говорене, бих използвала по-драстични методи, а не да чакам да осакати някое дете безвъзмездно и да се смее. Смее се не, защото не разбира, а защото се чувства безнаказано. Впрочем и аз не бих се бъркала в чуждо възпитание.

# 19
  • Мнения: 6 833
Не разбирам защо се подхожда толкова мнително и чак подигравателно към поведенческите проблеми и работата с психолог. Не виждам с какво би навредила една консултация? По-добре няколко излишни прегледа и изслвдвания, отколкото пропуснат проблем, според мен.
Разбира се, че психолога не познава едно дете по-добре от родителите му, но със сигурност ще знае повече за детската психика и различните проблеми.
Наистина деца под 3год не се диагностицират, но все пак един добър специалист би насочил вниманието на родителите към определени аспекти и би дал насоки към какво да се работи.

Сега вече относно намесата в отглеждането на чуждите деца е доста индивидуално. Зависи от отношенията между самите хора и това колко са близки. Не виждам нищо лошо в добронамерен съвет за една консултация със специалист, още повече долкото разбирам с майката сте близки и сте коментирали поведението на детето, т.е. тя е склонна да чуе чуждо мнение и съвет. Вече дали ще се вслуша и какво ще предприеме от тук насетне, си е нейн проблем и не бива да настоявате. 

# 20
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239

Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
Колкото и да е рядко, раждат се хора, изначално лоши. Садистите се раждат такива, не го виждат отнякъде. Дано случаят с това да не е такъв, но липсата на плач и емоция за това говорят.
Какво пресищане със захар, детето не реве и не се тръшка, то се усмихва, докато наранява другите. Аз също бих била доста загрижена, ако моя приятелка отглежда такова дете, каквото е описано в поста на авторката.

Последна редакция: вт, 08 май 2018, 13:08 от 'Кафе с мед'

# 21
  • Мнения: 118
Ами тогава дайте предложение, например щом има тези проблеми може да го линчуваме?
Въпросът за садистите е спорен, до известна степен може и да са генетично обременени, но не само това предизвиква садистичното държание, огромно значение има средата и елементите от нея, както и образите, субектите и преживяванията, изграждат тези наклонности. Макар и да е сложно на произволен човек да си представи как наглед маловажни и дребни детайли, могат да предизвикат садизъм, то връзката е доказана още през далечния XIX век. И Вие, и аз, не познаваме детето от пряко. Не е ли малко примитивно да правим изводи за него и проблемите му само от едно описателно мнение във форум? Случаят е по-комплексен, от колкото на пръв поглед изглежда...

# 22
  • Мнения: X
Ами тогава дайте предложение, например щом има тези проблеми може да го линчуваме?
А дали няма минимална възможност да се обърнем за съвет към професионалист? Ама не към пишман психолог, драскащ по форуми.

# 23
  • Мнения: 6 833
Не видях някой тук да е определял детето и да му е подтавял диагнози. От описанието на авторката има някои притеснителни неща, но в крайна сметка трябва да го види специалист. Такъв беше и съветът на повечето пишещи. 

# 24
  • Мнения: 404
Хора, детето е на 1г. и 10м какъв психолог? Аз направо съм изненадана от тези съвети. Първо, проблеми при деца в ранна възраст трудно се откриват, второ- смятам, че то го прави за да провокира реакция.

# 25
  • Мнения: 6 833
Да, детето е малко за диагностициране, но не е и прекалено малко, че да не може да се направи една консултация със специалист.
Авторката описа някои неща, които според мен са притеснителни, макар и детето да е на такава възраст. Щом и майката коментира този въпрос, очевидно тя има някакви притеснения, все пак детето общува с свои връстници и тя явно забелязва някакви различия в поведението му. Дали са основателни или не, би трябвало специалист да каже, както не еднократно споменахме по-добре няколко излишни прегледа отколкото изпуснат проблем и ненавременно обърнато внимание.
В крайна сметка дано всичко с детенцето е наред и просто минава през някаква фаза!   

# 26
  • Мнения: 1 325
Това не е бъркане във възпитанието на чуждо дете, а проява на загриженост, защото понякога родителите умишлено си затварят очите за някои проблеми или ги омаловажават. Нищо не коства консултация с детски лекар. Друго е да се чуе мнение на специалист, вместо да се залъгват с предположения и догадки. Може детето да си е в нормите, може и да не е.  Аз лично предпочитам горчивата истина пред сладката лъжа.
Имам близка приятелка, чието дете е с наднормено тегло и няколко пъти ѝ намекнах да вземе мерки. Детето се задъхва като ходи и има болки в ставите. Чувствам се задължена да дам съвет, защото просто му вреди тоя начин на хранене. Представих си, че е мое дете и си казах, че трябва да се направи нещо.

Последна редакция: ср, 16 май 2018, 09:20 от Leonie

# 27
  • Countryside
  • Мнения: 11 626
На година и 10м обясненията не работят. Особено напоителните такива. Майката да прочете малко книжки за отглеждането на деца под 3г.
И все пак консултация с психолог и невролог не вреди, но незнам и на този етап с какво точно ще помогне. Говори ли детето и ако да какво може да казва? Изпълнява ли команди/молби? Може да включите и консултация с логопед, невъзможността да говорят на тази възраст много ги изнервя и води до тръшкане и агресия.
Според мен е рано за диагнози, но трябва да се обърне внимание на подхода към детето и общуването с други деца. Да се показва, а не да се обяснява.

# 28
  • Мнения: 118
Детето изобщо не е твърде малко за консултация със специалист. Възрастта в случая, не представлява затруднение, стига да бъде насочено към правилния такъв.

# 29
  • Anywhere
  • Мнения: 1 089
И според мен е необходима консултация със специалист, в случая е, за да се види  дали поведението на детето е притеснително или не. Всички деца са различни, но все пак има минимум умения, които дете на 1г.10 мес трябва да има. Специалист лесно ще разпознае например сигнали за проблем като аутизъм, изоставане в умственото развитие и т.н
Така ще може адеквтно и навреме да се реагира. Педагог от детска градина също би бил от помощ, защото имат опит със всякакви деца.
Дано да намерят решение !

Общи условия

Активация на акаунт