- Публикувана: 29 апр. 2018, 12:38 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2018, 23:46 ч.
Кога да се прави дете?
Провокиран от три случая на изключително скоростно (за мен) забременяване след запознанство,
Случаите:
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Случаите:
Скрит текст:
I случай - бременност на седмия месец без още да са заживели заедно; спят заедно, но всеки си има своя дом - той на 39, тя на 23
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Отговарям първи. За мен минимумът е две години от заживяването заедно. Създаването на поколение е толкова важна стъпка за двойката и за детето, че с това не трябва да се правят експерименти. Животът с някого, деленето на един покрив, хладилник, електромер, изглед и ежедневие е единственият реален начин да разбереш дали си подхождате и дали можете да бъдете семейство (и дори и това не е достатъчно сигурно, но все пак обира голяма част от неяснотите).
Смятам, че създаването на потомство на много ранен етап след запознанството е голям риск. Непремерен и некалкулиран. Егоистичен и най-вече неглижиращ правото на всяко дете да има здраво семейство, състоящо се от двама родители. А не войнстващо семейство, разкъсвано от спорове и караници, или пък разбито семейство, в което малко след раждането единият вдига белия флаг, осъзнал, че просто е бил влюбен и заслепен и е направил дете на човек, който всъщност въобще не е подходящ за него.
И пак уточнявам. И три, и 4 години заедно не дават 100% гаранция. 100% гаранция никога няма. Но със сигурност шансът за късо съединение намалява значително, ако се даде един добър интервал между създаването на връзката и създаването на детето.
Смятам, че създаването на потомство на много ранен етап след запознанството е голям риск. Непремерен и некалкулиран. Егоистичен и най-вече неглижиращ правото на всяко дете да има здраво семейство, състоящо се от двама родители. А не войнстващо семейство, разкъсвано от спорове и караници, или пък разбито семейство, в което малко след раждането единият вдига белия флаг, осъзнал, че просто е бил влюбен и заслепен и е направил дете на човек, който всъщност въобще не е подходящ за него.
И пак уточнявам. И три, и 4 години заедно не дават 100% гаранция. 100% гаранция никога няма. Но със сигурност шансът за късо съединение намалява значително, ако се даде един добър интервал между създаването на връзката и създаването на детето.
Според мен една година съвместен живот в отделно самостоятелно жилище е достатъчна, за да се отрезвиш от пеперудките в стомаха и да си дадеш сметка искаш ли да събираш чорапите на тоя човек до края на живота си, с другата ръка да дондуркаш недоспала ревящото бебе и да не се налага по 50 пъти да напомниш да се купи хляб. Даже смятам, че взимането на домашен любимец би дало бегла представа как и колко всеки би полагал грижи за бъдещото дете.
nofelet, според мен зависи от възрастта. Когато си на 20г ти е необходимо повече време да прецениш, както и да се доизградите и двамата като характери. Ако жената е след 30г и мъжа към 40г...няма толкова време да се мисли и преценява. Би трябвало хората на тази възраст от далеч да виждат проблемите и да взимат бързо решения. В случая също не си отбелязал каква е целта - семейство или възпроизводство. Напоследък все повече засичам хора от втората категория - критерия им е - да ми харесва, приличен доход и да не го/я чакам много. Тези хора "приемат" да живеят заедно, но не им пука реално дали ще е така и ако не се разбират да си събират партенките( с което аз не съм съгласна). На годините, на които съм, предполагам, че ще знам отговора м/у 6м и 1г. И пак, ако двама имат желание за семейство и са готови на взаимни отстъпки - всичко е възможно, но и обратното - 5г се влачели заедно(имам два случая по 10г) и накрая се оказва, че не били подходящи. Дете според мен се прави когато двамата са най- щастливи заедно, най-силна им е тръпката(да не се бърка с първоначалната еуфория).
Много е относително и индивидуално, толкова много фактори имат значение, че всякакви срокове са безпредметни. Може от първа среща да усетят, че са един за друг, може и след 20 год. да няма усещане за сигурност. Повечето неща в тоя живот опират до късмет. Има хора, които смело се пускат, други не обичат да рискуват. Но няма нищо сигурно на тоя свят, освен смъртта.
Щом се ражда живот, значи му е дошло времето и обстоятелствата са били най-удачните. Останалото е просто бош лаф. Моабет да става!
П.П. Живот с живот не се сравнява. Не се гледа на другия благото. Не се сравнява несравнимото, защото заалчнява човек така. Онова, което на един се получава, на друг никога няма да му се случи. Е, ще го върнете ли тоз живот/вашия собствен имам предвид/, като не ви се получават илюзиите?
П.П. Живот с живот не се сравнява. Не се гледа на другия благото. Не се сравнява несравнимото, защото заалчнява човек така. Онова, което на един се получава, на друг никога няма да му се случи. Е, ще го върнете ли тоз живот/вашия собствен имам предвид/, като не ви се получават илюзиите?
Задължително да живеят заедно известно време, за да се разбере със сигурност доколко може да понасяш отрещната страна, дали можете да правите компромиси и как се чувствате в съвместно съжителство.
И пак няма гаранция. При мен и живяхме, и искахме и 1 година опити. И като се получи човека реши да си играе на искам дете - не искам дете. Така докато не си хвана любовница и окончателно реши, че не иска.
Така че гаранция няма, че един слънчев ден може някой от двойката да реши, че не иска да се занимава с ревящи и обсебващи времето бебета.
И пак няма гаранция. При мен и живяхме, и искахме и 1 година опити. И като се получи човека реши да си играе на искам дете - не искам дете. Така докато не си хвана любовница и окончателно реши, че не иска.
Така че гаранция няма, че един слънчев ден може някой от двойката да реши, че не иска да се занимава с ревящи и обсебващи времето бебета.
Темата като цяло ще предизвика ненужни дискусии по темата колко точно да се чака. Млада заблудена майка или разбираш ли ин витро на 40+. Средни случаи явно няма или не са таргета на автора.
Според мен с точния човек и 2-3 месеца ти стигат да прецениш. Особено при жените на 30+, дали да си губиш времето или да търсиш друг.
Според мен с точния човек и 2-3 месеца ти стигат да прецениш. Особено при жените на 30+, дали да си губиш времето или да търсиш друг.
Отбелязах 2 години. Защо - за 2 години си опознавате горе-долу в пълнота кофти навиците, какво у другия може да ви изкара извън нерви, колко често го прави и дали честотата ще ви накара да искате да го замерите с ютия, чук или табуретка.
Но - личното ми мнение е, че дали въобще има смисъл да се направи пробата от 2 години си проличава първите 6 месеца. Ако на 6я месец установите, че абе май не се разбирате чак толкова добре - няма смисъл да се тормозите и да се доубедите следващите 2 години в същото.
Като минат 2 години, се сяда и се прави една равносметка какво и как, казват се очакванията в краткосрочен и дългосрочен план и ако съвпадат - може да се помисли за бебе. В никакъв случай не трябва да се живее с очакването, че нещо 'се подразбира' или че 'той/тя ще прояви разбиране', или някаква друга глупава вариация на избягване на директен разговор.
Като гледам темите във форума обаче, май доста хора са си затваряли очите далеч по-дълго и от 3 години.
Но - личното ми мнение е, че дали въобще има смисъл да се направи пробата от 2 години си проличава първите 6 месеца. Ако на 6я месец установите, че абе май не се разбирате чак толкова добре - няма смисъл да се тормозите и да се доубедите следващите 2 години в същото.
Като минат 2 години, се сяда и се прави една равносметка какво и как, казват се очакванията в краткосрочен и дългосрочен план и ако съвпадат - може да се помисли за бебе. В никакъв случай не трябва да се живее с очакването, че нещо 'се подразбира' или че 'той/тя ще прояви разбиране', или някаква друга глупава вариация на избягване на директен разговор.
Като гледам темите във форума обаче, май доста хора са си затваряли очите далеч по-дълго и от 3 години.
Баба ми казваше "трябва да изядете една торба сол заедно". Последната ми връзка беше 3 години цветя и рози, после изведнъж се появиха проблеми и се видя бившия що за стока е. Лошото е, че обикновено хората правят деца в този безоблачен период и после са мн шокирани, че не познават човека, на който са родили дете! Това е моето мнение, може и да не съм права...
Една жена може да опознае мъжа истински едва след като се разведе с него.
Темата като цяло ще предизвика ненужни дискусии по темата колко точно да се чака. Млада заблудена майка или разбираш ли ин витро на 40+. Средни случаи явно няма или не са таргета на автора.
Към момента 60% са за минимум две години и нагоре.
3+ години. "Любовта трае три години" не е случаен цитат. Първата година всичко е ''цветя и рози'', втората става малко по-сериозно, но пак няма съществени проблеми. Ако до третата и нагоре са заедно, шансът да се опознаят добре е много по-голям. Също зависи колко време са живели заедно от тази връзка. С моя сме заедно от 3 години и 8 месеца горе-долу, като от 3 години живеем заедно сами. (преди това около 6-7 месеца живяхме заедно, но със съквартирант) Разликата преди да сме сами и след това е огромна. Но с времето го научих да поема повече отговорност за битовите части от връзката ни и вече сме окей. И пак - аз съм на 23 почти, още не се чувствам готова за деца. След още някоя и друга година, може би. Но засега не. За мен такива хора, които правят деца преди да са си видели и мръсните гащи са безотговорни. Имам позната, която на 25 забременя от приятеля си, с когото беше заедно от 3-4 месеца. Роди детето и естествено, той я остави. Сега си го гледа сама. Хубаво е дете да расте в пълноценна среда с двамата си родители, ако те се разбират помежду си. Когато ти не си опознал човека до теб, а създаваш нов живот, няма как да знаеш как ще се развият нещата. Затова по-малко от 3 години е твърде кратък период за мен.
И в трите случая, които аз визирах, мъжете са желаещите. Т.е. поне към момента опасността да не желаят детето, да не желаят да се грижат за него или да поемат финансови и лични отговорности за него, не стои налице. По-скоро опасността е от чисто битовите неразбирателства и от това, че деца е най-лесно да се направят (освен хората с репродуктивни проблеми), но добър родител да си и добри хора да отгледаш и добро и здраво семейство да създадеш е съвсем друга задача.
За мен това на 3-4 месец да се правят деца ми е шокиращо. Но... видимо се прави.
За мен това на 3-4 месец да се правят деца ми е шокиращо. Но... видимо се прави.
Отбелязах 2г., защото тогава вече е минал периодът на напасването. Също така с бившият ми на втората година осъзнах, че не бих родила дете от него. Като цяло съм на мнението на хората, които са отбелязали две години, няма смисъл да повтарям, но и да чакаш, и да не чакаш, гаранция няма.
Потресена съм от първия случай...ако бях на нейно място щях да си гледам детето сама.
Потресена съм от първия случай...ако бях на нейно място щях да си гледам детето сама.
И аз мисля, че е до късмет. Може да си живеете прекрасно преди бебето, а после да дойда ада 
А това пък с домашния любимец как показвал кой колко ще се грижи за бъдещото бебе... хех Аз никога не съм имала домашен любимец, но за децата си се грижа доста всеотдайно. Значи ако имах мъж с куче примерно, той е трябвало да си помисли, че не ставам за майка, понеже нямам особено желание да дундуркам кученцето
А това пък с домашния любимец как показвал кой колко ще се грижи за бъдещото бебе... хех Аз никога не съм имала домашен любимец, но за децата си се грижа доста всеотдайно. Значи ако имах мъж с куче примерно, той е трябвало да си помисли, че не ставам за майка, понеже нямам особено желание да дундуркам кученцето
Така си е. Да си кажем правичката, и мм си го признава, той първото дете не го усети като баща. Аз и майка му го гледахме. После тръгна на градина и т.н. Чак като почина майка му, се сети какво трябва да прави. Такъв си е той, бавно загрява и трябва нещо да го удари по главата, за да се сети.😬
А сега трепери на кучето, както никога ме е било с децата!🤣
А сега трепери на кучето, както никога ме е било с децата!🤣
Потресена съм от първия случай...ако бях на нейно място щях да си гледам детето сама.
Гласувах за “поне една година”. Ако партньорите са към и след 30 и имат опит, но и акъл, година-две са достатъчни да прецениш човекът срещу теб какво представлява и дали е сериозен. Иначе 100% застраховка няма даже и след 10 години. За по-млади, обаче 3 години че и повече си е добър период. Иначе относно описаните случаи - според мен връзка започваща с измама не вещае нищо добро и е много вероятно да не просъществува.
Индивидуално е, според хората, обстоятелствата...
Индивидуално е, според хората, обстоятелствата...
П.П. Принципно, имането на деца въобще не е задължително или препроръчително. Това е абсолютно дороволен избор.
Е, мак измама... Аз така съм станала, мама не искала второ дете, баща ми уж случайно... То това не е нито насила, нито измама. Ако някой не иска, има аборти. Щом е оставила детето, искала е.
По темата- всичко е до късмет. А в днешно време се оказва, че човек трудно планира дете, много често не се получава по план.
По темата- всичко е до късмет. А в днешно време се оказва, че човек трудно планира дете, много често не се получава по план.
Баба ми казваше "трябва да изядете една торба сол заедно". ............ Лошото е, че обикновено хората правят деца в този безоблачен период и после са мн шокирани, че не познават човека, на който са родили дете! Това е моето мнение, може и да не съм права...
Е, мак измама... Аз така съм станала, мама не искала второ дете, баща ми уж случайно... То това не е нито насила, нито измама. Ако някой не иска, има аборти. Щом е оставила детето, искала е.
По темата- всичко е до късмет. А в днешно време се оказва, че човек трудно планира дете, много често не се получава по план.
По темата- всичко е до късмет. А в днешно време се оказва, че човек трудно планира дете, много често не се получава по план.
Точно авторът каза че е измама - умишлено скъсан презерватив. Тоест момичето е мислело, че ползва предпазни мерки, не е станало случайно например. Това ако не е измама, незнам какво е. В твоя случай майка ти и баща ти са били вече семейство и то с едно дете. Няма база за сравнение...А пък абортът не е като да се отървеш от досадна пъпка. Не трябва да се гледа така лекомислено.
Ако някой не иска, има аборти. Щом е оставила детето, искала е.
В цитираната история не абортът, ами оставането с осеменителя е въпрос на избор. Точно по тоя параграф е за е*ане въпросната.
Е, мак измама... Аз така съм станала, мама не искала второ дете, баща ми уж случайно... То това не е нито насила, нито измама. Ако някой не иска, има аборти. Щом е оставила детето, искала е.
По темата- всичко е до късмет. А в днешно време се оказва, че човек трудно планира дете, много често не се получава по план.
По темата- всичко е до късмет. А в днешно време се оказва, че човек трудно планира дете, много често не се получава по план.
Точно авторът каза че е измама - умишлено скъсан презерватив. Тоест момичето е мислело, че ползва предпазни мерки, не е станало случайно например. Това ако не е измама, незнам какво е. В твоя случай майка ти и баща ти са били вече семейство и то с едно дете. Няма база за сравнение...А пък абортът не е като да се отървеш от досадна пъпка. Не трябва да се гледа така лекомислено.
Със сигурност няма еднозначен отговор на този въпрос, но според мен много зависи от житейския опит и възрастта на партньорите.
Ако са от 20-25г тогава със сигурност отговора ми ще е поне 2години съжителство.
Между 25-30г би могло да се вземе такова решение и след година съжителство.
За двойки (особено жени ) прехвърлили 30г-35г мисля че и 6 месеца са напълно достатъчни. На тази възраст се очаква достатъчно натрупан житейски опит и доста по-адекватна преценка на партньора. В общия случай.
Ако са от 20-25г тогава със сигурност отговора ми ще е поне 2години съжителство.
Между 25-30г би могло да се вземе такова решение и след година съжителство.
За двойки (особено жени ) прехвърлили 30г-35г мисля че и 6 месеца са напълно достатъчни. На тази възраст се очаква достатъчно натрупан житейски опит и доста по-адекватна преценка на партньора. В общия случай.
Потресена съм от първия случай...ако бях на нейно място щях да си гледам детето сама.
Ами, той направо я е употребил за инкубатор без да се съобрази с нейните чувства и мечти. Но накрая бил доволен, а нея кучета я яли...евала
nofelet, според мен зависи от възрастта. Когато си на 20г ти е необходимо повече време да прецениш, както и да се доизградите и двамата като характери. Ако жената е след 30г и мъжа към 40г...няма толкова време да се мисли....
Когато си на 20, първо забременяваш и после мислиш. Младите са импулсивни и не си давам много време за мислене, ако изобщо мислят. След 30 е друго. Тогава вече си се научил на търпение и преценяш и обмисляш всяка своя стъпка много повечеот колкото като си на 20..
За двойки (особено жени ) прехвърлили 30г-35г мисля че и 6 месеца са напълно достатъчни. На тази възраст се очаква достатъчно натрупан житейски опит и доста по-адекватна преценка на партньора. В общия случай.
Аз ще разкажа личната си история. Запознах се с мъжа ми Декември месец. Май месец следващата година вече бях бременна. Не мога да обесня какво изпитвах,просто усещах че това е моя човек. Имах му пълно доверие. Бременността не беше случайна,а желана. 9 години вече сме щастливо семейство с 2 деца . Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш. С него за пръв път пожелах да имам дете,преди това за мен беше абсурд просто.
. Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш. С него за пръв път пожелах да имам дете,преди това за мен беше абсурд просто. 
Аз бях с мъжа ми 3 години (но всъщност 1,5 години, защото пътува и през половината година го няма). Не бяхме живели заедно преди да забременея, поне не в пълния смисъл на израза. Почти непрекъснато бяхме заедно когато си беше тук, но той си живееше самостоятелно, а аз при майка ми. Бебето беше планирано, но стана по-рано отколкото си мислех, имах проблеми и ме бяха подготвили, че най-вероятно няма да стане по естествен път, та затова си мислехме , че имаме поне още 2 години опити. Взе че се случи на 4тия месец- Божа работа. Откакто забременях живеем заедно- вече 7 години. Разбираме се чудесно, въпреки всички притеснения на майка ми, че дори не сме живели заедно, а сме предприели такава голяма стъпка. Има хора, които са живели и по 5 години заедно и като им се роди дете отношенията им започват да боксуват, така че според мен няма определен период, който да гарантира добри отношения при съвместен живот след появата на дете...
Моите критерии са прагматични: женят се, живеят и когато постигнат някакви резултати и доходът на тате с лекота компенсира загубите при мама, да почват с правенето на бебе.
Много зависи от жизнен опит, социална среда, от всичко. Сега, ясно е, че ако има някакви травми или фантазии, че с "бебенце" ще си оправиш живота - отговорът е по-добре да не се ражда хич. Ако са уайт траш и приютени в детска стая - Nope.
Самата аз поех риск, който се отплати: бяхме говорили да заживеем заедно, но положителният тест дойде две седмици преди да се нанесем. Да, не бяхме живели заедно, но в нашия случай сме от някаква маниакална порода, която има определени основи и няма тепърва да се учим на неща от първите седем. Та изобщо не съм се притеснявала "как ще живеем заедно", това са дреболии. Разчитах на преценката си за хората и не сбърках.
Но иначе ако заживеят заедно на 23 - това са все още неоформени хора и си е важно да видиш накъде се оформят нещата, дали към успех или към сдухване, затъване, пороци, тъпотия и депресии.
Иначе в първия брак - всичко по реда си, 2 години съжителство, брак, 2 години градене и планиране, бременност, раждане...и бааам, развод. Така че гаранции няма.
Много зависи от жизнен опит, социална среда, от всичко. Сега, ясно е, че ако има някакви травми или фантазии, че с "бебенце" ще си оправиш живота - отговорът е по-добре да не се ражда хич. Ако са уайт траш и приютени в детска стая - Nope.
Самата аз поех риск, който се отплати: бяхме говорили да заживеем заедно, но положителният тест дойде две седмици преди да се нанесем. Да, не бяхме живели заедно, но в нашия случай сме от някаква маниакална порода, която има определени основи и няма тепърва да се учим на неща от първите седем. Та изобщо не съм се притеснявала "как ще живеем заедно", това са дреболии. Разчитах на преценката си за хората и не сбърках.
Но иначе ако заживеят заедно на 23 - това са все още неоформени хора и си е важно да видиш накъде се оформят нещата, дали към успех или към сдухване, затъване, пороци, тъпотия и депресии.
Иначе в първия брак - всичко по реда си, 2 години съжителство, брак, 2 години градене и планиране, бременност, раждане...и бааам, развод. Така че гаранции няма.
Между другото всичките тия приказки, че е мнооого страшно и мноооого отговорно...плашат хората. За това са виновни хората с деца, които доста преувеличават някои митове и легенди.
Но бих казала, че е полезно жената да роди след 25. Не на последно място - да има някакъв опит, защото младичка родилка в българско РО...бе може да се травмира за цял живот, психически и физически.
Но бих казала, че е полезно жената да роди след 25. Не на последно място - да има някакъв опит, защото младичка родилка в българско РО...бе може да се травмира за цял живот, психически и физически.
Първоро си дете родих на 21 години. Не съм ходила никога на преглед с майка си или баба си. Мъжа ми присъстваше на всяка една консултация. За лекар също не съм се допитвала до тях,имах гинеколог,при когото ходех от малка веднъж годишно на профилактичен преглед. Записах се при него,родих си при него в държавна болница. Нито съм се стресирала нито нищо. Страшно доволна съм от него,такова отношение,такова внимание...просто съм очарована. Явно съм изкарала късмет с него. Продължавам да си ходя до него и не бих го сменила за нищо на света. Не е въпрос на години,а на човек.
Затова да му мислят роднините й.
В много теми за проблемни отношения съветът за раздяла е комбиниран с напътствия псевдожертвата да помисли кой роднина може да й помогне.
Ама чакай малко, щом си в уж сериозно съжителство/брак и имаш дете, е инфантилно първата ти идея да е от кого да искаш помощ. Много скачат тук 'като няма възможности, да не ражда ли' - ами грубо, негрубо, точно така си е. И не става дума за финансови възможности, а за мозък. Няма акъл себе си да оправи, деца тръгнала да ражда. И като не уцели мъжа, се почва с теми тук или жалване на приятелки, получава един куп съвети от препатили и... накрая нищо не прави. Крета си в нещастните отношения, важното е, че е с мъж и е родила, какво геройство.
Зависи от обстоятелствата. Опознаването е едната страна, но съм егоист, искам да се насладя на връзка без грижи, да си поживеем свободно без отговорности, пък после вече като се понарадваме един на друг - да правим и бебе.
Това обаче зависи и от възрастта, едно е да си на 20 и да си поживеете 3-4, даже и 6-7 г., и съвсем друго да сте на по 35.
Но все пак едно 2-3 г. е добре да има, ако времето го позволява.
За двойките, които се разделят след дълга връзка без деца - според мен и с деца да бяха, пак щяха да се разделят, но поне без е по-лесно за всички.
Близките не са само за иху-аху на маса. Те са и за тежките моменти. При проблеми някой има нужда от финансова помощ, друг от физическа, трети просто от рамо, на което да поплаче. Не виждам нищо инфантилно човек да очаква подкрепа, независимо от какъв вид, от роднините си, както и да им я даде, когато те са в труден етап от живота си.
За раждането - нищо страшно няма в родилното, когато детето се посреща от двамата си родители.
Това обаче зависи и от възрастта, едно е да си на 20 и да си поживеете 3-4, даже и 6-7 г., и съвсем друго да сте на по 35.
Но все пак едно 2-3 г. е добре да има, ако времето го позволява.
За двойките, които се разделят след дълга връзка без деца - според мен и с деца да бяха, пак щяха да се разделят, но поне без е по-лесно за всички.
Ама чакай малко, щом си в уж сериозно съжителство/брак и имаш дете, е инфантилно първата ти идея да е от кого да искаш помощ...
За раждането - нищо страшно няма в родилното, когато детето се посреща от двамата си родители.
Аз пък съм благодарна на майка ми, че като й мрънках за мъжа ми първите години, не каза " ела си у нас", а каза "ти си си го избрала, свестен е, ще го търпиш". И така се изтърпяхме досега. Защото доста двойки се разпадат просто така, щото нещо не ги кефи другия.
Поздрави!
Близките не са само за иху-аху на маса. Те са и за тежките моменти. При проблеми някой има нужда от финансова помощ, друг от физическа, трети просто от рамо, на което да поплаче. Не виждам нищо инфантилно човек да очаква подкрепа, независимо от какъв вид, от роднините си, както и да им я даде, когато те са в труден етап от живота си.
То няма лошо, наистина, стига човек да има и вътрешен стимул сам да действа. А не - увиснах на един сладур на врата, ама той не ме ще, я да увисна пак на врата на нашите, че иначе сама никога няма да се справя.
Не става дума и за временни затруднения като примера на Free Agent.
Има сериозни случаи с насилие, здравословни проблеми, зарязани бременни или с току що родено бебе и т.н...
Има резон и в тази теза:
Колкото и време да живеете заедно, детето променя всичко. Така с години наред свиквате и се напасвате и се нагласяте и се опознавате, ама се опознавате без дете около себе си. Адаптирате се и се научавате да живеете заедно, но като гаджета. Дали ще сте добре и като родители, става ясно едва като заимате детето и заживеете тримата заедно.
По тази логика излиза, че опитът заедно преди детето е всъщност квазиопит.
Колкото и време да живеете заедно, детето променя всичко. Така с години наред свиквате и се напасвате и се нагласяте и се опознавате, ама се опознавате без дете около себе си. Адаптирате се и се научавате да живеете заедно, но като гаджета. Дали ще сте добре и като родители, става ясно едва като заимате детето и заживеете тримата заедно.
По тази логика излиза, че опитът заедно преди детето е всъщност квазиопит.
Аз ще разкажа личната си история. Запознах се с мъжа ми Декември месец. Май месец следващата година вече бях бременна. Не мога да обесня какво изпитвах,просто усещах че това е моя човек. Имах му пълно доверие. Бременността не беше случайна,а желана. 9 години вече сме щастливо семейство с 2 деца . Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш.
. Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш.
Според мен няма срок.Зависи от годините и хората във връзката най- вече, приоритетите.
На 20+ се тръгва с една нагласа, на 30+ с друга. Не знаем и кой с какви очаквания влиза в една връзка и кой какви сметки си прави за отсрещния.Особено в наши дни, бая претеглят и мъжете и жените. Аз също съм чувала от мъж" ще и направя две набързо, за да я вържа".Ами какво да кажа..много станах а сметкаджиите и от двата пола. В нормални отношения не виждам каква нужда има от срок, че то и самото дете променя семейство то.Никаква гаранция! Две години е много и една заедно стига, не че не е късно и на 5 тата половинката да ни изненада "с" и "без" деца.
На 20+ се тръгва с една нагласа, на 30+ с друга. Не знаем и кой с какви очаквания влиза в една връзка и кой какви сметки си прави за отсрещния.Особено в наши дни, бая претеглят и мъжете и жените. Аз също съм чувала от мъж" ще и направя две набързо, за да я вържа".Ами какво да кажа..много станах а сметкаджиите и от двата пола. В нормални отношения не виждам каква нужда има от срок, че то и самото дете променя семейство то.Никаква гаранция! Две години е много и една заедно стига, не че не е късно и на 5 тата половинката да ни изненада "с" и "без" деца.
Според мене количеството години съвместен щастлив живот нямат никакво значение. Появата на дете може предизвика неочаквана раздяла и след 15г живот заедно. Около мене примери бол. Синът ни се роди, когато с мъжа ми живеехме в различни градове и се виждахме по-рядко, отколкото като бяхме гаджета. Той гледаше да може да си дойде в петък по нощите и заминаваше обратно в понеделник в 4-5 сутринта. Аз не можех да ходя при него с роденото недоносено бебе. След година дойдохме във Франция. Роди се дъщеря ни а той често пътуваше. Още сме заедно. Отношенията ни са, естествено променени и банализирани, но в никакъв случай влошени. Имам приятелки, които живяха по 7-10 години с БНДтата и се разделиха 2-3 години след раждането. Няма гаранция а и раздяла с БнД не е край на света.
Мисля, че ако и двамата са готови за промените в графика, които появата на едно дете предизвиква, задоволени са от стандарта на живот, доволни са от общуването един с друг са млади, здрави и прави, могат да имат дете.
Има хора, които предварително са решили, че няма да живеят непрекъснато заедно и ще имат отделни домакинства. Такива връзки са по-леки и неангажиращи и устояват по-дълго според това, което виждам. Такива обикновено се разделят като луднат и заживеят заедно.
Мисля, че ако и двамата са готови за промените в графика, които появата на едно дете предизвиква, задоволени са от стандарта на живот, доволни са от общуването един с друг са млади, здрави и прави, могат да имат дете.
Има хора, които предварително са решили, че няма да живеят непрекъснато заедно и ще имат отделни домакинства. Такива връзки са по-леки и неангажиращи и устояват по-дълго според това, което виждам. Такива обикновено се разделят като луднат и заживеят заедно.
nofelet, според мен зависи от възрастта. Когато си на 20г ти е необходимо повече време да прецениш, както и да се доизградите и двамата като характери. Ако жената е след 30г и мъжа към 40г...няма толкова време да се мисли....
Когато си на 20, първо забременяваш и после мислиш. Младите са импулсивни и не си давам много време за мислене, ако изобщо мислят. След 30 е друго. Тогава вече си се научил на търпение и преценяш и обмисляш всяка своя стъпка много повечеот колкото като си на 20..
Природата нали затова го е измислила - да се влюбват, да не мислят и да раждат, а не да умуват и я родят, я не родят. Интересно, че ние в някаква степен саботираме себе си и природата - всички останали животински видове имат безброй начини, включително битки водят, само и само да оставят поколение, при това поколението е крехко и рядко оцелява, обаче ние, хем сме крехък вид, поколението е още по-кекаво в сравнение с другите животински видове, хем периодът на възпроизвоство е относително кратък за кратния ни човешки живот в ясно съзнание, и дремем и чакаме да раждаме. Защото.... защото и ние не знаем защо.
Андариел, не сме крехък вид. В момента населението на Земята се увеличава с над 80 милиона годишно. За последните 3 века сме се удесеторили. И понеже сме все по-механизирани и автоматизирани нямаме нужда от много хора. Освен това, в развития свят почти не мрем при раждане. Едната ми прабаба е умряла при раждане на няма и 20г а друга е починала на няма и 30г за един ден с адски болки в корема, оставяйки 3 невръстни сирака на 11, 6 и 1г. Никой не знае перитонит, апендицит или точно какво я е тръшнало. Вуйчо и, който е бил единствения хирург в града не е успял да стигне навреме и да я завари жива. Това се е случило преди век. Най-малкия и син е починал на няма и 20 от пневмония през 40те години на миналия век.
Кекавите и болнави, които описваш, обикновено не оставят поколение. Нямат сили да гледат деца а и в никое човешко общество не са желани за брак и деца. Имало ги е винаги, но не в толкова голям брой.
Кекавите и болнави, които описваш, обикновено не оставят поколение. Нямат сили да гледат деца а и в никое човешко общество не са желани за брак и деца. Имало ги е винаги, но не в толкова голям брой.
Е, как да не сме крехък вид, като раждаме обикновено по едно за една бременност и то ако не е ваксинирано и т.н. едва ли ще оцелее от някоя инфекциозна болест, злополука и т.н.! Доскоро децата не са ги брояли в доста култури за родени индивиди, докато не навършат някаква смислена възраст, често 3-годишна, дори имена не са им давали понякога, защото не е било ясно дали ще оцелее бебето. Детската смъртност е намаляла в златния милиард, а в останалия свят заради благинките, които по някакъв начин стигат като ента вълна до тях.
Анди, няма как да сме крехък вид. Всъщност сме най-стабилно растящият вид в природата от 50 000 години насам. И за тези 50 000 години спадове в ръста са изключително редки. За сметка на това пък сме "помогнали" на много други видове или да изчезнат или да се смалят до пренебрежителни популации.
Според мен дете се прави когато си "готов" за това. Всеки разбира по различен начин това понятие, в зависимост от средата и възпитанието му. Едни искат да имат образование, кариера, жилище, правилния човек до себе си и тогава. Други само едно или две от тези са им приоритет. Всеки сам решава. За едни е важно да са млади, затова не държат на всички от горе-споменатите. Други държат на всяко едно и после често имат репродуктивни проблеми, решавайки да родят по-късно. Няма идеална рецепта и "точно време". Всеки човек е различен, с различна съдба, приоритети и цели. Всеки сам застава зад решенията си и знае защо е постъпил точно по-този начин и е прав за себе си.
В крайна сметка обаче, според мен децата са най-прекрасния смисъл на живота. Независимо кога човек ги има, те променят живота му на 360 градуса, правят го по-добър човек и правят живота му ценен! 💗💗💗
В крайна сметка обаче, според мен децата са най-прекрасния смисъл на живота. Независимо кога човек ги има, те променят живота му на 360 градуса, правят го по-добър човек и правят живота му ценен! 💗💗💗
Снощи се замислих, че в един момент децата ми може да се окажат наследници на 4 апартамента, тъй като са единствените от това поколение в родата.
Да, в България всяко семейство има повече апартаменти, отколкото деца. Като се замисля и тук местните, повечето са така. Свекърите винаги първо купували апартамент или строяли къща и чак тогава създавали следващото дете.
Андариел, крави, овце, коне, магарета, камили, сърни, антилопи, слонове раждат обикновено по едно бебе. Слоницата е бременна много по-дълго от човешката женска.
Ваксините са новост. В първобитните общества с малки общности не са се сблъсквали с толкова болести. При животновъдите и по тропиците и екватора по естествен подбор са оцелявали хората с по-добра защита срещу местни патогени.
Независимо кога човек ги има, те променят живота му на 360 градуса, правят го по-добър човек и правят живота му ценен! 💗💗💗
Не че нещо, но все пак математическата логика и изразът са на 180 градуса. 360 е същата точка.
По темата - много мислене не помага и не дава гаранция точно в тази област. Природата си знае работата. Ако трябваше да мисля и сега щях да не съм готова нищо че вече ми идва време за внуци.
Независимо кога човек ги има, те променят живота му на 360 градуса, правят го по-добър човек и правят живота му ценен! 💗💗💗
Не че нещо, но все пак математическата логика и изразът са на 180 градуса. 360 е същата точка.
По темата - много мислене не помага и не дава гаранция точно в тази област. Природата си знае работата. Ако трябваше да мисля и сега щях да не съм готова нищо че вече ми идва време за внуци.
А за мисленето, сякаш ми се отдава повече с напредването на възрастта. 😬
Въпросът не е толкова прост.
Зависи не само от времето, в което са живели заедно, но и от времето, през което са се познавали преди това (и степента на близост, разбира се), както и от възрастта на двамата. При възраст „30 вероятно поне година - ако е под 25 две би било по-добре. Но при възраст клоняща към 40 (на жената особено) нещата стоят по-различно.
Потресена съм от първия случай...ако бях на нейно място щях да си гледам детето сама.
Ами честно да си призная, в някои случаи не е чак такава трагедия. Ако двамата се харесват достатъчно, ама някой все не се навива на финалната стъпка, може единият малко да побутне. Признавам си, че ми "направиха" бебе. Не точно измама, не е и като да нямаше идея, че ако ще сме заедно, ще имаме още деца. Лично на мен ми спести терзанията около планирано забременяване, които за мен са малко като опит да се застреляш сам в крака - много тегаво. Та в някаква степен ми спестиха мисленето и терзанията.
Но трябва да подчертая, че става въпрос за човек, който не е насилник по други параграфи, няма натиск. В други случаи би било репродуктивно робство. Зависи от контекста.
Но трябва да подчертая, че става въпрос за човек, който не е насилник по други параграфи, няма натиск. В други случаи би било репродуктивно робство. Зависи от контекста.
Тази сутрин имах интересен разговор с дъщеря ми.
-Мамо, ти ме имаш от 8 години, нали?
-Да, мамо
-Ами ако ме нямаше мен, ако не бях се родила?
-Сега щях да бъда на някоя яхта, маминото
Но "мама" искаше деца в ранните 20, така, че яхтите не й бяха интересни тогава. Добре, че е била природата, защото иначе и до сега да не съм се размножила.
И веднага оная гад, мъжа ми, се разсърди.
-Ми заминавай бе, щом ти пречим.
Нахраних го подобаващо, че аз съм си направила сама изборите в този живот и щом съм решила, че искам деца, значи това е.
-Мамо, ти ме имаш от 8 години, нали?
-Да, мамо
-Ами ако ме нямаше мен, ако не бях се родила?
-Сега щях да бъда на някоя яхта, маминото
Но "мама" искаше деца в ранните 20, така, че яхтите не й бяха интересни тогава. Добре, че е била природата, защото иначе и до сега да не съм се размножила.
И веднага оная гад, мъжа ми, се разсърди.
-Ми заминавай бе, щом ти пречим.
Нахраних го подобаващо, че аз съм си направила сама изборите в този живот и щом съм решила, че искам деца, значи това е.
Е то само с 1 дете кое точно ти пречи да стигнеш и до яхтите?
май тази закачка е била повече към мъжа ти, а не към детето. 
И той веднага се е хванал.
И той веднага се е хванал. Провокиран от три случая на изключително скоростно (за мен) забременяване след запознанство,
Случаите:
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Случаите:
Скрит текст:
I случай - бременност на седмия месец без още да са заживели заедно; спят заедно, но всеки си има своя дом - той на 39, тя на 23
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Всичко е на късмет. Предии аз мислех, че трябва да има изчаквателен период, пък да се опознаят, пък да се осигурят, но след н на брой примери, включително и от форума на драстична промяна в отношенията след раждане на дете независимо от времето, прекарано заедно преди това, вече мисля, че няма никаква закономерност и правилен период на изчакване.
И аз още преди да прочета поста, гласувах с 6 месеца, защото съм за правенето на деца Не е нужно да се търсят срокове ако мъжът и жената са достигнали емоционална, психоческа, физическа и финансова зрялост. Това може да се случи и на 23 и на 28 и на 32 според зависи. А може и никога да не се случи. Но при ясна идея и съзнание, шест месеца са напълно достатъчни.
Не е нужно да се търсят срокове ако мъжът и жената са достигнали емоционална, психоческа, физическа и финансова зрялост. Това може да се случи и на 23 и на 28 и на 32 според зависи. А може и никога да не се случи. Но при ясна идея и съзнание, шест месеца са напълно достатъчни. Само бих добавила нещо прозаично: хубаво е да се планира и 6 мес. преди това да си промениш малко диетата.
Най-добре е да се храним без полуфабрикати, безалкохолни, рафинирани въглехидрати и сладко. И да не пушим или пием. Всеки ден. Ама е трудноооооооооооооо.
Според мен поне година,ако не и повече.
За последните 2 години,в обкръжението ми, имаше 2 случая на развод/раздяла, с дете под 2 годинки.
И двата случая са на двойки събрали се набързо след като жената забременяла.
Една друга далечна позната пък се оказа вързана по този начин за мъж насилник...
За това моето мнение е дете да се прави след поне година СЪВМЕСТНО СЪЖИТЕЛСТВО.Не просто излизания и виждания,а да си живял с този човек.
За месец,2,3 не се показва характер,да не говорим,че едно е да се виждате по градинки,кафенета и ресторанти,съвсем друго е да лягаш и да се събуждаш всеки ден до този човек
За последните 2 години,в обкръжението ми, имаше 2 случая на развод/раздяла, с дете под 2 годинки.
И двата случая са на двойки събрали се набързо след като жената забременяла.Една друга далечна позната пък се оказа вързана по този начин за мъж насилник...
За това моето мнение е дете да се прави след поне година СЪВМЕСТНО СЪЖИТЕЛСТВО.Не просто излизания и виждания,а да си живял с този човек.
За месец,2,3 не се показва характер,да не говорим,че едно е да се виждате по градинки,кафенета и ресторанти,съвсем друго е да лягаш и да се събуждаш всеки ден до този човек
Аз исках да имам дете от мъжа ми, тогава все още гадже, няколко месеца след като заживяхме заедно. Обаче два много важни за мен фактора ме спираха - липса на собствено жилище и ниски доходи... Чак 7 год. по-късно, вече със собствен дом и читави заплати, мъжът ми постави въпроса за бебе и аз се съгласих.
В общи линии колкото хора, толкова съдби и решения.
Да се допълня. Много ми е странно зрели хора да живеят отделно и да се водят със сериозна връзка. Не ги разбирам подобен род отношения.
В общи линии колкото хора, толкова съдби и решения.
Да се допълня. Много ми е странно зрели хора да живеят отделно и да се водят със сериозна връзка. Не ги разбирам подобен род отношения.
Детето винаги променя ситуацията. Може да живееш безгрижно пет години с някого и при раждането на детето, което си е стрес и за двете страни да разбереш, че не познаваш човека до себе си. Виждала съм неведнъж подобен сюжет.
За първи път децата ми (на 12 и на 7) са при баба си и дядо си за месец по тяхно настояване. Ами суперлежерно се живее така, нищо общо с всекидневната динамика на развозване, драми и спорове между децата, нужда от измисляне на занимания, на съвместяване на графици, на многобройни дребни задачки. Чисто емоционално децата ми липсват. Животът с тях обаче си е сложен и това може да е повод за проблеми в семейството.
Затова не смятам предварителните срокове за толкова важни - по-важно е да проследим как реагира човекът срещу нас при стрес, за да предполагаме какво можем да очакваме, да имаме очи за дребните проблемчета и да си даваме сметка колко приемливи са те за нас. И пак нещата са динамични...
За първи път децата ми (на 12 и на 7) са при баба си и дядо си за месец по тяхно настояване. Ами суперлежерно се живее така, нищо общо с всекидневната динамика на развозване, драми и спорове между децата, нужда от измисляне на занимания, на съвместяване на графици, на многобройни дребни задачки. Чисто емоционално децата ми липсват. Животът с тях обаче си е сложен и това може да е повод за проблеми в семейството.
Затова не смятам предварителните срокове за толкова важни - по-важно е да проследим как реагира човекът срещу нас при стрес, за да предполагаме какво можем да очакваме, да имаме очи за дребните проблемчета и да си даваме сметка колко приемливи са те за нас. И пак нещата са динамични...
Отговорих 1г., но като се замисля аз живеех 4,6г с ММ когато забременях, след като родих и поживяхме вече с бебето, разбрах, че не познавам този човек.... Хората са казали, ако една двойка издържи до втората година детето, ще я бъде!
За сега я бутаме някак си, но.... насила 😶🤫
За сега я бутаме някак си, но.... насила 😶🤫
Според мен поне две години. В началото на всяка връзка всичко е цветя и рози , и всеки показва най-доброто от себе си. Необходимо е да мине един малко по-дълъг период от време , за да се опознаят партньорите добре, задължително да живеят заедно, защото и връзка само за кафенца и разходки , значително се различава от връзка със съвместно съжителство. Естествено никога не е гаранция, но в общия случай създалите дете след по-дълга връзка сякаш остават заедно, докато тези които опиянени от любов избързат с детето , с появата му така бързо изтрезняват така да се каже , че става страшно. 😊
Няма значение от времето на познанството, важното е жената дали в крайна сметка е готова и го иска. Хубаво е да са живели заедно известно време, защото има случаи и да са заедно, ама да живеят отделно. Имам приятелка, 15 години е с един мъж, той в един град, тя в друг, виждат се рядко,заедно са само на почивка, ами те не се знае дали ще се разбират реално, защото не са живели заедно и един ден. Имам и друга приятелка, много искаше дете, та видя нещо сериозно у един индивид, съвсем съзнателно се остави да й направо дете на 3 месец от познанството, след което той изчезна. Тя не направи аборт именно защото искаше дете и макар да се надяваше да го гледат двама, не се получи. В нейния случай, ако беше изчакала малко, щеше да разбере що за стока е въпросния. Но всяко зло за добро, сега си има прекрасно детенце, а можеше и него да го няма, в чакане на принца. А индивида впоследствие се оказа, че й е направил дете, за да му даде тя пари назаем. Тя, слава богу, с акъла си, му отказва, та той тогава избяга. Не се обади никакъв. Е, осъди го за бащинство и издръжка, но реално детето расте без баща. Всякакви безумни причини може да има в мотивите на хората за потомство, важното е жената да мисли, когато реши за дете, защото контрата винаги е в нея.
